В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 25.03.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 2204 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е
жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД срещу разпореждане от
07.01.2021 г. по изпълнително дело № 20208410404703, с което ЧСИ Н.М.отказал да
намали приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат до
сумата от 200 лв. и да съобрази с тази сума таксата по т. 26. Застъпен е довод,
че понеже сумата превишава указания размер с чл. 10 т. 1 от Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Твърди се, че е
подадена единствено шаблонна молба и не се установява да са били извършвани
действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10
от Наредбата. Смята да са признати разноски за процесуално представителство,
каквото реално не е извършено, а и изпълнението не предполага затруднение
предвид публично оповестените банкови сметки на длъжника. Иска се
постановлението да бъде отменено за сумата над 200 лв. и съответно да бъде
намален размерът на таксата по т. 26.
Взискателката в
изпълнителното производство – С.К.Д., представлявана от адв. Д.-К., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в срока за доброволно
изпълнение не е погасено задължението. Смята, че преценката за фактическата и
правна сложност в изпълнителното производство не може да бъде преценена
правилно при образуването на делото, а едва при погасяване на вземането.
Твърди, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение е поискано от ЧСИ
неколкократно да пристъпи към принудително изпълнение, а плащане е последвало
едва след третата молба.
В мотивите си ЧСИ Н.М.сочи,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е удостоверено в представен договор за
правна защита и съдействие. При образуване на изпълнителното дело не е в
състояние да предвиди вида и сложността на изпълнителните действия за
удовлетворяване на взискателя, съответно продължителността на изпълнителното
производство. Застъпва теза, че нормата на чл. 80 ал. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в
предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото
производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител –
постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена. Това
определя правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в
процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав
намира следното.
Изпълнителното
производство е образувано по молба, подадена от адв. Д.-К. като пълномощник на С.К.Д.
с искане да бъдат събрани от ЗАД „А.“ сумите от 5225,06 лв. – застрахователно
обезщетение, 959 лв. – разноски по гр.д. 015384/2019 г. на СРС, 600 лв.
разноски по гр.д. № 4257/20 г. на СГС.
На 09.12.2020 г. е
отразено приета за длъжника ЗАД „А.“ покана за доброволно изпълнение.
На 16.12.2020 г.
длъжникът е депозирал възражение срещу приетия размер на адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство.
По възражението е
депозирано становище от адв. Д.-К..
Жалбоподателят не твърди
да е платил задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение, а от отбелязаното върху изпълнителния лист се установява постъпила
сума от 9188,96 лв. на 25.01.2021 г.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Отговорността за
разноски и в рамките на изпълнителното производство се опира на породена вреда
в резултат на укоримо поведение на длъжника. Паричното задължение е носимо,
поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от
длъжника. Влязлото в сила съдебно решение еднозначно утвърждава задължението за
плащане. Бездействието на длъжника да стори това доброволно, го ангажира да
възстанови и направените от кредитора допълнителни разноски за принудителното
събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК. Адвокатската защита е присъщ разход
за всяка процедура, призвана да осигури реализация на накърнени блага. За
разлика от всички други разходи възнаграждението на адвокат предхожда
развитието на производството. Процесуалният закон определя производството по
принудително изпълнение като двуфазно. С тази особеност може да бъдат обяснени
и диференцираните минимални размери на следващото се адвокатско
възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона срок за доброволно
изпълнение принудата като средство за реализация на подлежащото на изпълнение
притезание е изключена. От тази гледна точка и ангажиментите на адвоката са
предопределени по съдържание и е ограничен във времето. На този предначертан
обем от принципно очакван ангажимент съответства и предписанието на чл. 10 т. 1
от Наредбата – предвидена е сумата от 200 лв. Съдебният изпълнител дължи да
очертае обема на дължимото в това число и размера на приетото в изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение. Съдебният изпълнител е обвързан от
правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК, поради което и редукция на възнаграждението е
възможна само при възражение от страна на длъжника и наличие на предписаните от
закона предпоставки. Затова и съдебният изпълнител следва да редуцира авансово
заплатеното възнаграждение за адвокат, оказал се ненужен разход за постигане на
търсения резултат – събиране на вземането. От длъжника единствено зависи дали
ще откликне на поканата за доброволно изпълнение, за да ограничи отговорността
си за допълнителни разноски в това число и възнаграждение за адвокат в
същинската фаза на принудително изпълнение.
Неудовлетвореното
притезание в срока за доброволно изпълнение обосновава приложимост и на чл. 10
т. 2 от Наредбата. Бездействието на длъжника да удовлетвори взискателя и в
срока по чл. 428 ал. 1 ГПК полага началото на неустановена по продължителност и
обхват фаза на принудително изпълнение. Наредбата отразява минималния размер на
адвокатското възнаграждение, отчитащо специфичните за тази фаза на
изпълнителното производство неяснота за обхвата на ангажимент на адвоката,
който в случая възлиза на 357,50 лв. Без значение остава обстоятелството дали и какви
конкретни действия ще бъдат предприети във фазата на типичното принудително
изпълнение. Ангажиментът на адвокат в тази неопределена по обем и времетраене
фаза от производството само по себе обосновава допълнителен разход, който
длъжникът дължи да възстанови. Както отбелязва и процесуалният представител на
взискателката повдигнатият спор за дължимостта на разноските сам по себе си
обосновава усложнение от фактическа и правна страна, оправдаващо констатираното
в случая превишение.
Таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ е резултатна и размерът й зависи от принудително събраните
суми от съдебния изпълнител в полза на взискателя с изключение на авансово
дължимите такси в изпълнителното производство. Жалбоподателят не твърди, а и
при служебната проверка не се установява определената с поканата за доброволно
изпълнение такса по т. 26 да превишава размера на дължимата. Следва да се има
предвид и че обявената в поканата сума не е меродавна, доколкото при
определянето й се включва и размера на законната лихва към датата на погасяване
на главницата.
По
разноските
Неоснователно
провокирания съдебен спор ангажира страната да понесе и претендираните в случая
разноски.
Мотивиран от изложеното
настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ срещу разпореждане от 27.01.2021 г. по изпълнително дело № 20208410404703 по описа на ЧСИ Н.М..
ВЪЗЛАГА направените разноски в
съдебното производство разноски от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А.“ в негова тежест.
Решението не подлежи на
обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: