Решение по дело №513/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на адв. К. Н., като повереник на В. Д. Г., [ЕГН], в качеството му на управител и законен представител на "Алуген" ЕООД, ЕИК *********, с адрес за получаване на съдебни книжа: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 158, ет.4, ап.15, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП с № 24-0329-000030/06.03.2024 г. на началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ - Раковски.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна като се твърди, че независимо, че в закона не е упоменато, извън всякакво съмнение е, че собственикът на неправомерно управляваното от трето лице МПС е необходимо предварително да е знаел или да е бил по принцип съгласен с поведението на нарушителя,т.е. безусловно е необходима някаква субективна връзка между собственика и нарушението. Поддържа се, че В. Г., като управител на „Алуген“ ЕООД, собственик на процесното МПС, нито е знаел,че колата е управлявана от работника му Д. С., нито, че той е лишен от такова право по съдебен ред. Твърди се също така, че работодателят не е връчвал МПС на работника, нито му е възлагал работа с него, още повече, че нарушението е извършено в почивен ден – 04.03.2024 г. Иска се отмяна на оспорения административен акт, алтернативно намаление на срока до минимално предвидения от 6 месеца, с оглед обстоятелството, че автомобилът е товарен и е необходимо за дейността на дружеството, а с налагането на ПАМ дружеството търпи сериозни вреди и ежедневни неудобства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт, като излага подробни доводи в тази насока.

Ответникът – началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ - Раковски, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 24-0329-000030/06.03.2024 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,е допустима.

Предмет на обжалване е казаната ЗППАМ № 24-0329-000030/06.03.2024 г.

Със съставен АУАН бл. № 804088 № 211/04.03.2024 г./приложен по преписката/ е установено, че на 04.03.2024 г. около 13:45 ч. в с. Стряма, на ул. "Христо Ботев", срещу № 23, посока с. Момино село, като водач на товарен автомобил "Пежо Партнер 1.9 Д", с рег. № ***, собственост на „Алуген“ ЕООД, ЕИК *********, Д. С. С., [ЕГН], от гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“, бл.286, вх.“Б“, ет.8, управлява посоченото МПС, след като СУМПС му е иззето и е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред по НОХД № 5995/28.10.2022 г. на Районен съд – Пловдив, което е квалифицирано като административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Актът е подписан от нарушителя Д. С. без възражения, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства и не е оборил установените с акта факти и обстоятелства, независимо от твърденията в съдебно заседание от процесуалния му представител, че последният не е знаел, че автомобилът и управляван от С., както и че му е отнето СУМПС.

На 06.03.2024 г. от В. И., началник РУ – Раковски при ОД на МВР – Пловдив е издадена ЗППАМ № 24-0329-000030/06.03.2024 г. по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС товарен автомобил „Пежо Партнер 1.9 Д“ с рег. № *** за срок от 1 година и са отнети: - СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели. Заповедта е връчена на управителя на „Алуген“ ЕООД, собственик на автомобила - В. Г. на 06.03.2024 г.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1254/09.12.2016 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-1138/01.10.2017 г., двете на министъра на вътрешните работи, са оправомощени началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени: Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. и Заповед № 8121з-1138/01.10.2017 г.; справка за водач/нарушител, както на В. Г., така и на Д. С.; допълнително споразумение към ТД № 174/02.01.2024 г. на С., длъжностна характеристика за длъжността „монтажник дограма“ и Заповед № 88/05.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. С. с „Алуген“ ЕООД.;

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5 б."а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

По правното си действие заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2 ал.1 от АПК и във връзка с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК.

За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Обжалваната заповед съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП във връзка с чл.59 ал.2 т.4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от неправоспособен водач. Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН № 211 от 04.03.2024 г., като по този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП указва, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно, както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност.

Или иначе казано, за да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория.

С оглед на легалната дефиниция по чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория.

Съгласно изричната норма на чл.51 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност - пет, съответно десет години.

Редът за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС е регламентиран в Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). В чл.20 от Наредбата са определени юридическите факти, при чието настъпване органът изземва свидетелство за управление, като съгласно т.3, отнемането на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

В случая не е спорно, че Д. С., като водач, лишен от СУМПС, е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер1.9 Д“ с рег. № ***, собственост на "Алуген" ЕООД. Не се спори между страните, че ЮЛ, спрямо което е издадена процесната заповед, е собственик на описаното ППС. Няма спор и че свидетелство за правоуправление на Д. С. е иззето по съдебен път по НОХД № 5995/2022 г. на РС - Пловдив.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

В случая, АУАН е редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което, същият служи като основание за издаване на заповед по реда на чл.171 т.2а от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година". С обжалваната заповед мярката е приложена именно спрямо собственика на МПС, което е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, поради което адресатът на принудителната административна мярка е законосъобразно определен.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.

Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В случая, съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл.17 ал.5 и чл.35 ал.1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ., да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Т. е., в случая законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните, не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

В този смисъл следва да се посочи, че ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. За разлика от административно-наказателното и наказателното право, тук вината не е компонент от хипотезата на правната норма и предпоставка за нейната реализация. Затова и наличието на знание у собственика не се изисква. Той, като собственик, носи обективна и безвиновна отговорност за това, че е допуснал употребата на собственото му МПС в разрез със законовите правила и изисквания, с поведението си е предоставил възможност това да се случи. Адресат на такава мярка може да е и юридическо лице, което няма начин да реализира виновно поведение, поради своята юридическа специфика, но, въпреки това, при наличието на съответните нормативни предпоставки, на него също може и следва да се наложи такава мярка.

Досежно срока на мярката ,обаче, в хипотеза на чл.171 т.2а от ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. Каза се, заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59 ал.2 т.4 отАПК. Наред с това, води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 т.5 от АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове съобразно фактите по конкретния спор, защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита /в тази насока са решения на ВАС по адм. д. № 9379/2017 г. по описа на ВАС; адм. д. № 10768/2017 г.; адм. д. № 13240/2017 г. по описа на ВАС/.

Предвид изложените правни изводи, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира, че жалбата е основателна, съответно издадената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и при липса на мотиви относно срокът на ПАМ, поради което и, следва да бъде отменена.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на адв. К. Н., като повереник на В. Д. Г., [ЕГН], в качеството му на управител и законен представител на "Алуген" ЕООД, ЕИК *********, с адрес за получаване на съдебни книжа: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 158, ет.4, ап.15,Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0329-000030/06.03.2024 г. на началник РУ – Раковски при ОД на МВР – Пловдив.

Решението е окончателно.