Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр. Дряново, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 19.12.2018г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Росица Колева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 267/ 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Кумулативно предявени субективно съединени искове с правно основание
чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищцата А.А. П. основава исковата си
претенция на обстоятелството, че с нотариален акт ***, нотариално дело ***. по
описа на нотариус М.М., рег. № *** на НК със съпруга си П.Г.П. прехвърлили на
ответницата срещу задължение за гледане и издръжка собствеността на единствения
им имот, находящ се в гр. Дряново, подробно описан в акта, а именно : Поземлен
имот *** от кв. ** по плана на града и построените в него масивна жилищна
сграда, стопанска сграда и друга стопанска сграда, който имот е с идентификатор
****** с площ от 238 кв. м., а сградите съответно с идентификатори ****** с
площ от 43 кв. м., ****** с площ от 30 кв. м и ****** с площ от 6 кв. м. по
кадастралната карта на гр. Дряново. Посочва, че на 21.10.2007г. съпругът
ѝ починал и неговата част станала “реална” собственост на ответницата.
Самата тя била на 81 години, с множество заболявания, които били остри и
хронични. Пенсията ѝ била 291 лв. на месец. В момента дъщеря ѝ ***Ч.
със съпруга си се грижели за нея. Твърди, че има интерес от завеждане на дело
за разваляне на сключения договор за нейната ½ идеална част от имота, тъй като посочените в
него условия не били изпълнени и има вече голяма нужда от гледане и издръжка.
Заявява, че още щом прехвърлили имота през 2005 г.
ответницата заминала за Гърция. Спорадично пращала пари, но това не било
гледане и издръжка, което трябвало да се очаква. От смъртта на мъжа ѝ
през 2007г. до 21.05.2018г. повече от 10 години владеела необезпокоявано целия
имот. Ответницата се била дезинтересирала от имота и не полагала никакви грижи
за него. Поради което счита, че била придобила по давност другата ½
идеална част от имота, която била на нейния съпруг.
Моли съда като се убеди, че ответницата не била
изпълнявала задълженията си към нея за издръжка и гледане да развали на
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договорът, описан в нотариален акт ***,
нотариално дело ***. по описа на нотариус М.М., рег. № *** на НК по отношение
на нея за нейната ½ идеална част от недвижимия имот. След като докаже,
че повече от 10 години след смъртта на съпруга си е владяла неговата ½
идеална част от имота, която станала собственост на ответницата да я признае на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС за собственик на ½ идеална част от имота.
Претендира разноски.
В депозирания отговора по реда на чл. 131 от ГПК от
адвокат С. от АК – В. Търново, като процесуален представител на ответницата се
посочва, че предявените искове се оспорват като неоснователни. По отношение на
установителния иск се твърди, че моментът, в който А. е придобила право на
собственост върху имота е денят на изповядване на сделката – *** Така от
момента на сключване на договора ответницата имала само правото на “гола
собственост” върху имота, а ищцата имала запазено право на ползване върху целия
имот. В този смисъл същата била ползвател, а не негов владелец и по тази
причина в нейна полза няма как да тече придобивна давност. Поради което счита
иска за неоснователен.
По отношение на конститутивния иск се твърди, че
ответницата живее на остров Тасос от 1997г. заедно със семейството си. Посочва,
че този факт несъмнено е бил известен на прехвърлителите, поради което на
основание чл. 68, б. “в” от ЗЗД местожителството на ответницата по време на
сключване на договора следвало да се счита за място, на което да изпълнява
задължението си за гледане на прехвърлителите. Същата направила необходимото и
взела ищцата през 2009г. в дома си на остров Тасос, където се е грижела за нея
заедно със семейството си, но първата предпочела да се върне в дома си в гр.
Дряново, като така е изпаднала в забава на кредитора. Следователно неполагането
на грижи в изпълнение на сключения договор не е основание за развалянето му,
защото не било извършено виновно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
представения по делото заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане ***, дело № ***на нотариус М.М.,
рег. № *** на НК на *** П.Г.П. и А.А.П. продали на А.В.В. следния свой недвижим
имот, а именно : Поземлен имот № ***, кв. ** по плана на гр. Дряново, с площ от
235 кв. м., заедно с построените в него : едноетажна полумасивна жилищна сграда
със застроена площ от 40,80 кв. м., масивна стопанска сграда с площ от 6,13 кв.
м., при граници на имота : ПИ № ***, улици, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** срещу
задължението на А.В.В. да издържа и гледа П.Г.П. и А.А.П., като прехвърлителите
си запазват правото на ползване върху имота, докато са живи.
Видно от
представената скица на поземлен имот № ***г. на СГКК Габрово описаният поземлен
имот представлява поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/ 18.12.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес гр. Дряново***, площ 238 кв. м. и трайно
предназначение на територията : урбанизирана. Сгради, които попадат върху имота
: сграда ****** със застроена площ от 43 кв. м., сграда ******със застроена
площ от 30 кв. м. и сграда ******.3 със застроена площ от 6 кв. м.
Данъчната
оценка на процесния имот е 6732,60 лв., съгласно представеното удостоверение №
ДО000302/ 18.05.2018г. на Община Дряново.
От
представеното удостоверение за наследници изх. № ***. на община Дряново П.Г.П.
е починал на 21.01.2007г., като е оставил следните наследници по закон : А.А.П.
– съпруга, А.П.Г.– дъщеря, С.П.Г.– син, В.П.Г. – дъщеря, ***Ч. – дъщеря и Н.П. П.
– дъщеря. Последата е починала на 18.06.2001г., като е оставила от своя страна наследници
по закон – С.С.О., М.А.О.и М.С.О. – синове.
От страна на
ответницата е представено удостоверение от 18.09.2018г. в оригинал и превод от
гръцки език, от което се установи, че на А.В., българска гражданка, която е
родена на ***г*** и живее в ***е предоставено постоянно разрешение за престой
като съпруга на Й. В., по баща Н., от 08.10.1997г. до настоящия момент.
Изслушана в
съдебно заседание на 12.11.2018г. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищцата
заяви, че ответницата не я е издържала. Откакто починал съпругът ѝ идвала
да я види три пъти. Пращала пари на майка си, но не и на нея. Единадесет години
не била идвала, а дошла само три пъти да я види. Когато идвала, вземала дърва,
но това било още когато съпругът ѝ бил жив. На остров Тасос ходила по
свое желание, за да види къде живеят. Това станало след смъртта на съпруга
ѝ, но не помни точно кога. Дори двадесет дена не стояла там, защото мъжът
на ответницата бил много особен и постоянно се карал защо тя е там.
От разпита на
свидетелите Д. Г., Ф.Ч.и А.Ч. се установи, че те са съседи на ищцата. От една
година дъщеря ѝ П. дошла при нея да я гледа. Ответницата не били виждали
от пет или шест години, като преди това тя идвала като на екскурзия за по
няколко дена. Майката на А.В., В., също стояла при ищцата една година, за да я
гледа. Знаят, че ответницата е пращала пари на майка си и на вуйчо си, който
живее в ***. След смъртта на съпруга ѝ ищцата правила ремонт на покрива
на къщата.
От разпита на
св. Л. П. – съпруга на брата на ответницата се установи, че А.В. живее от около
20 години в Гърция. Тя и брат ѝ В. събрали пари, за да дойде майка им да
гледа бабата. Тя стояла една година, като през това време А.В. редовно
изпращала пари. Знае, че покрива на къщата бил ремонтиран и А.В. изпратила пари
за това. Отношенията между страните по делото се влошили, защото тя искала да
наемат жена, която да я гледа, а последната отказала. А.В. била взела баба си
на почивка в Гърция, но това било през 2009г.
Св. С.Г. – син
на ищцата и вуйчо на ответницата заяви, че през 2007г. баща му му казал, че
направил голяма грешка, като скоро след това починал. А.В. живеела в Гърция,
като в България си идвала 2011г. и 20**г. За шест месеца му изпратила по **0
евро, докато майка ѝ В. живеела в Дряново. Смята, че не е редно майка му
да живее сама, а А.В. да живее охолно и да прави каквото иска и да казва, че
като умре ще продаде къщата.
По
отношение предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Искът е
насочен против ответницата, която е приобретател по договора. От служебно
направената справка в НБД “Население” съдът установи, че считано от
01.10.1997г. и към датата на сключване на договора, чието разваляне се иска,
същата е имала сключен граждански брак. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 3/29.0.2017г. на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещи
или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. С оглед на
изложеното неучастието на съпруга на страната по договор за издръжка и гледане,
срещу която е насочен искът за разваляне на договора, не обуславя недопустимост
на производството.
Безспорно е
установено по делото, че по сключен на *** договор ищцата и нейния съпруг прехвърлили
на ответницата, тяхна внучка, собствения си недвижим имот, семейна имуществена
общност, находящ се в гр. Дряново срещу поето от приобретателя задължение “да
издържа и гледа” прехвърлителите. По делото не е спорно, че ищцата, предвид
възрастта си и здравословното си състояние е имала нужда от грижи и гледане,
като от показанията на разпитаните свидетели се установи, че тези грижи през
последните три години били полагани от дъщеря ѝ П., дъщеря ѝ В.
(майка на ответницата), синът ѝ св. С.Г. и неговият племенник.
В настоящото
производство съдът взе предвид трайната съдебна практика, че задължението на
приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до
смъртта на прехвърлителя, като се касае до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато,
а не епизодично (решение № 633 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г., на II
г.о., решение № 293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение №
165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК). Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по
обем и на периоди (решение № 412/30.04.2009 г. по гр.д. № **12/2998 г., на I
г.о.; решение № 95/ 12.02.2010 г. по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Приобретателят е длъжен да изпълнява по
начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е
необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си (решение №
653/08.07.2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., ВКС, II г.о.). Неизпълнението -
пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е
винаги основание за разваляне на договора.
При съвкупна
преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото съдът намира, че в
периода *** до 21.05.2018г. ответницата А.В. не е изпълнявала пълно своите
задължения по договора, лично или със съдействието на друго лице. Установи се
от представеното от ответницата удостоверение на Полицейския участък на Тасос,
че от 08.10.1997г. ответницата пребивава в Република Гърция. За посочения
период същата е пребивавала в имота на ищцата в гр. Дряново два или три пъти,
като св. С.Г., нейн вуйчо, посочи, че последно е идвала при баба си през 20**г.
Ответницата не проведе насрещно доказване, че за периода след сключване на
договора до подаване на исковата молба е престирала някакви грижи или при
отказван достъп от страна на ищцата да е трансформирала задължението си в
парично. Видно от разпита на свидетелите Л. П. и С.Г. ответницата А.В. е
изпращала пари, доката майка ѝ е живяла в гр. Дряново, като няма
безспорни доказателства, че тези пари са били използвани за издръжка на нейната
баба. В това отношение съдът кредитира показанията на св. Г., воден от
ответната страна, който твърди, че изпращал парите на сестра си В. в гр.
Дряново, която ги събирала и си заминала, като взела и дрехите на майка си. Това
означава установено пълно договорно неизпълнение, което предвид значителния
период - над десет години, обосновава уважаване на предявения иск за разваляне
на договора за издръжка и гледане изцяло. Установеният период на неизпълнение
на договорните задължения е много продължителен и по аргумент на противното от
разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, е значителен с оглед интереса на кредитора,
дължи се на причини, за които отговаря длъжника и това обуславя правото на
ищеца да развали процесния договор за прехвърляне на имоти срещу задължение за
издръжка и гледане.
Освен това
както се посочи по-горе задължението на длъжника по алеаторния договор е
неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на действието на
договора. Поради установеното по делото, че майката на ответницата е
пребивавала в гр. Дряново, като полагала грижи за ищцата за период от една
година, не може да се приеме, че за прехвърлителката са осъществявани постоянни
и непосредствени грижи. След 2007 г. до завеждането на делото – 21.05.2018 г. е
налице неизпълнение на задълженията по договора за период повече от десет
години, което не може да бъде преценено като незначително за кредиторския
интерес по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Ако ответницата като приобретател по алеаторния договор не е имала възможност
лично да изпълнява поетите задължения към прехвърлителката, тя е могла да
предложи на трето лице да полага грижи за ищцата непосредствено, ако последната
приеме това изпълнение. Или в случай, че ищцата откаже друг човек да се грижи
за нея (както твърди свидетелката П.) да трансформира задължението за натурална
издръжка в паричния й еквивалент. Когато издръжка и грижа въобще липсват и то
за толкова продължителен период от време е налице пълно неизпълнение на
договора, което обуславя развалянето му.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответницата, че поради
местоживеенето на ответницата на о. Тасос на основание чл. 68, б. “в” от ЗЗД
това е мястото, на което следва да се изпълнява задължението за гледане на
прехвърлителите. Видно от сключения между страните договор в него не е
уговорено място на изпълнение на задължението на приобретателя. Поради което
следва да се приеме съобразно разрешението, дадено в трайната съдебна практика с
Решение № 853 от 11.10.1999 г. по гр. дело № **9/99 г., II г. о., ВКС, че мястото на изпълнението на задължението на
приобретателите по договор за издръжка и гледане е местожителството на
кредитора по времето на пораждане на задължението. С Решение № 1041 от
29.10.2008 г. по гр. дело № 4405/2007 г., II г. о., ВКС също се приема, че по силата на чл. 68, б.
"а" от ЗЗД задължението за издръжка е носимо, а не
търсимо, и то е следвало да се изпълнява там, където прехвърлителят на имота се
е установил да живее постоянно или преимуществено. Не е спорно по делото, че
местоживеенето на ищцата по време на сключване на договора и към настоящия
момент е в ***, където се намира и прехвърленият имот, поради което задълженото
на ответницата е следвало да бъде изпълнявано именно там.
Недоказано
остана и възражението, че ищцата, като е отказала да живее в дома на
ответницата в Република Гърция през 2009г. се е поставила в забава по отношение
на задължението за издръжка и гледане, което е погасено поради невъзможност, за
която длъжникът не отговаря. Дори да се приеме, че ищцата неоснователно е
напуснала мястото на изпълнението (което не се доказа по делото) следва да се
има предвид, че забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на
неговата забава, но не го освобождава от задължението. Ако кредиторът е бил в
неизпълнение, длъжникът по договор за издръжка и гледане може да го запази,
като поиска от съда да му определи срок по чл. 87, ал.
3, изр. 2 и трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за
минало време в парично. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не
може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка. Неизпълнението само на задължението за издръжка в
продължителен срок е съществено и може да обоснове разваляне на договора. В
този смисъл са: Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV г.о.,
на ВКС и Решение № 439/22.12.2011 г. по гр.д. № 90/2011 г. на ІІІ г.о., на ВКС.
В случая не се твърди и не се доказва от ответницата, че след като ищцата се е
върнала в дома си в гр. Дряново да е продължила изпълнение на задължението за
издръжка в пари. Недаването на пари вместо издръжка в натура за голям период от
време от 2009г. до 2018г. също представлява съществено неизпълнение на
договорното задължение и означава, че не е налице постоянно и непрекъснато
изпълнение.
Предвид всички
изложени съображения исковата претенция се явява основателна и доказана до
пълния си предявен размер, като договорът следва да бъде развален само за
½ идеална част от процесния имот, собственост на ищцата А.П..
Развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие независимо,
че задължението на приобретателя е с продължително изпълнение. Частта от имотът,
собственост на ищцата, предмет на договора за издръжка и гледане се връща в
патримониума на прехвърлителя. Предвид на това решението по иска с правно
основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД, с което се разваля алеаторния договор,
от момента на влизането си в сила има вещнотранслантивен ефект в отношенията
между страните и ги обвързва. Поради което следва да бъде даден на ищцата срок по реда на чл. 1**, ал. 2 от Закона за
собствеността за вписване на настоящото
решение.
По отношение
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
Договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане представлява
разпоредителна сделка с транслативен ефект, при която със сключването й правото
на собственост преминава в патримониума на приобретателя, освен ако не е
уговорено друго в договора. Видно от представен нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане прехвърлителното действие
на договора е настъпило към момента на сключването му, поради което ответницата
е станала собственика на имота на посоченото основание. За ищцата и нейният
съпруг – прехвърлители по сделката е запазено пожизнено право на ползване върху
имота.
В исковата
молба се твърди, че след смъртта на съпруга си на 21.10.2007г. до датата на
исковата молба (21.05.2018г.) повече от 10 години владее необезпокоявано целия
имот като свой. Поради което счита, че е придобила по давност ½ идеална
част от имота, която е от нейния съпруг П.П..
В настоящото
производство съдът взе предвид, че презумпцията на чл. 69 от ЗС е приложима,
когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при начална липса
на правно основание (т. нар. завладяване). За да намери приложение разпоредбата
на чл. 69 от ЗС е необходимо до установяване на фактическата власт владелецът
да не упражнявал фактическа власт на друго основание. В случая не е така, тъй
като ищцата е живяла в процесния недвижим имот по силата на запазено пожизнено
право на ползване. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото. С
Решение No 347/ 02.12.2011 год. по гр. дело № 20/2011 год., II г.о., ВКС се
приема, че съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително
от правомощията да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се
събират плодовете без да се изменя нейната субстанция , т.е. да се извличат
ползите при изпълнение на вменените от законодателя задължения за ползвателя.
Въпреки дадените
от съда указания не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се
приеме за установено, че от страна на ищцата след смъртта на съпруга ѝ е било
явно изразено намерение за своене на собствената на починалия идеална част от
имота. От наведените по делото доказателства не може да бъде прието за
установено, че чрез конкретни действия, насочени към ответницата, като собственика
на имота, ищцата явно и безусловно е демонстрирала поведение на пълноправен
собственик.
Установеното
по делото поведение към ответницата А.В. не може да се тълкува като промяна от
ползване във владение. От показанията на разпитаната свидетелка Л. П. се
установи, че “А. ***, отсядаше при баба си, в горните стаи. Там има нейни работи
чаршафи и дрехи и те стоят там.”. Останалите разпитани по делото свидетели също
непротиворечиво твърдят, че ответницата е допускана от ищцата в имота при
посещенията си в България. Наличието на вещи на ответницата в имота и безусловното
ѝ допускане в същия от страна на ищцата през 2011г. и 20**г. обосновава
извода, че последната не е предприела действия, с които да демонстрира, че е
пълноправен собственик на имота или че упражнява правомощия на собственик в
пълен обем за себе си, като нито е осуетила достъпа до имота, нито е направила
волеизявление в този смисъл. Обстоятелство, че същата е променила намерението
си и е започнала да свои вещта по никакъв начин не е доказано да е станало
известно на ответницата, за да предприеме действия да го отблъсне по съответния
ред. В този
смисъл Решение № 262 от 29.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 342/2011г. ІІ г. о.,
Решение № 144 от 02.12.2014г. на ВКС по гр. дело № 1650/2014г. ІІ г. о. и
соченото от ответницата в писмените бележки Решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.
дело № 1840/ 2013г., I г. о., ВКС.
По отношение на
предприетите от ищцата действия по извършване на ремонтни работи и боядисване
на стените съдът взе предвид, че съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването,
включително данъците и другите такси и да поддържа вещта в състоянието, в което
я е приел. Относно извършения ремонт на покрива, за който говорят свидетелите Г.,
Ч., П. и Г. не се установи с чии средства е заплатен, тъй като в тази част
свидетелските показания са противоречиви. Но дори и същият да е бил направен
изцяло със средства на ищцата, не може да се приеме, че само по този начин е
демонстрирала намерението си да владее имота занапред.
Поради което съдът
приема, че макар в хода на производството да се установи безспорно, че ищцата за
период по-дълъг от 10 години е упражнявала фактическа власт по отношение на
процесния имот (corpus), то остана недоказан
субективния елемент на владението (animus).
Не се установи, че същата е демонстрирала по явен и недвусмислен начин по
отношение на ответницата, че упражнява владение върху процесната идеална част
от имота за себе си. Поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
разноските : При този изход на делото
ответницата дължи на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК половината от заплатените
от ищцата разноски по съразмерност с уважената част от исковете, а именно 300
лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответницата не
е претендирала разноски, поради което такива не следва да ѝ бъдат
присъждани. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да заплати по
сметка на Районен съд Дряново държавната такса за предявения иск по чл. 87, ал.
3 от ЗЗД, от която ищцата е освободена от съда с определение от 30.05.2018г., а
именно 67,32 лв., както и сумата 5 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение от страна на приобретателя сключения
между А.А. П., ЕГН **********,*** от една страна като продавач и А.В.В., ЕГН **********,***
от друга страна като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт ***, дело № ***на
нотариус М.М., рег. № *** на НК, САМО ЗА ½ (една втора) идеална част
от следния имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** (***) от кв. ** (***) по плана на гр.
Дряново с площ от 235 (двеста тридесет и пет) кв. м., заедно с построените в
него масивна жилищна сграда с площ от 40,80 (четиридесет цяло и осемдесет
стотни) кв. м., стопанска сграда с площ от 30,11 (тридесет цяло и единадесет
стотни) кв. м. и масивна стопанска сграда с плащ от 6,13 (шест цяло и
тринадесет стотни) кв. м., при граници : ПИ № **, улици ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ
№ ***, който имот е с идентификатор ****** (***) с площ от 238 (двеста тридесет
и осем) кв. м., а сградите съответно с идентификатори ****** (*** едно) с площ
от 43 (четиридесет и три) кв. м., ****** (*** две) с площ от 30 (тридесет) кв.
м и ****** (*** три) с площ от 6 (шест) кв. м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дряново.
ДАВА на ищцата по реда на чл. 1**, ал. 2 от ЗС шестмесечен срок
за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.А. П., ЕГН **********,*** ПРОТИВ А.В.В., ЕГН **********,*** иск
за установяване правото на собственост на ищцата върху ½ идеална част от
следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** (***) от кв. ** (***) по плана на гр.
Дряново с площ от 235 (двеста тридесет и пет) кв. м., заедно с построените в
него масивна жилищна сграда с площ от 40,80 (четиридесет цяло и осемдесет
стотни) кв. м., стопанска сграда с площ от 30,11 (тридесет цяло и единадесет
стотни) кв. м. и масивна стопанска сграда с плащ от 6,13 (шест цяло и
тринадесет стотни) кв. м., при граници : ПИ № **, улици ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ
№ ***, който имот е с идентификатор ****** (***) с площ от 238 (двеста тридесет
и осем) кв. м., а сградите съответно с идентификатори ****** (***) с площ от 43
(четиридесет и три) кв. м., ****** (***) с площ от 30 (тридесет) кв. м и ******
(***) с площ от 6 (шест) кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Дряново, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
А.В.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.А. П., ЕГН **********,*** СУМАТА 300
(триста) лв. – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А.В.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Дряново СУМАТА 67,32 лв. (шестдесет и седем лв. тридесет и две
ст.) - държавна такса за предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, от която
ищцата е освободена от съда, както и 5 (пет) лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :