Решение по дело №12380/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№4124/10.10.2019г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12380 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „***********” ООД ЕИК ********* с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община ******************************************** срещу Т.Г.Н. ЕГН ********** с адрес ***, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 1615,97 лв. /хиляда шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11041684 от 03.12.2014 год., сключен между Т.Г.Н. и „*“ ЕАД, сумата 989.47 лв. /деветстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/, договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2014 год. до 11.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2018 год. до окончателното плащане, вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от 11.08.2015 г. сключен между „***************************“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1250/20.02.2018г., постановена по ч.гр. дело № 2440/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че вземането на ищеца произтича от договор за цесия от 11.08.2015г., с който кредитора е придобил вземането произтичащо от договор за потребителски кредит от 03.12.2014г. сключен между ответника и *, с който договор на страната е отпуснат кредит в размер на 1555 лева за период от 36 месеца. Твърди, че падежа на задължението (последната вноска по договора) е настъпил на 20.12.2017г., при което размера на задължението възлиза на 1615,97 лева – главница и 989,47 лева мораторна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявения иск не се оспорва. Излагат се съображения, че липсата на заплащане е в резултата на финансови затруднения от страна на ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за потребителски кредит от 03.12.2014г., по силата на който  кредитора „***************************“ ЕАД е предоставил на ответника сумата от 1555 лева. Уговорена е възнаградителна лихва, като общия размер на задължението от 2907,70 лева е следвало да бъде погасено на 36 бр. месечни погасителни вноски, последната от които  с падеж на 20.12.2017г.

С договор за цесия от 02.06.2015г. и Анекс №1 към протокол №3/11.08.2015г. „***************************“ ЕАД прехвърля в полза на ищеца вземането към ответника по договора за паричен заем.

С уведомление връчено на ответника на 22.12.2017г., на последния е съобщена извършаната цесия в полза на новия кредитор. Уведомлението е осъществено от новия кредитор в качеството на пълномощник на „***************************“ ЕАД, за което обстоятелство е представено пълномощно с нотариално заверка на подписите рег. № 10095/09.06.2015г.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

         За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „***********” ООД и ответника Н. са налице валидни облигационни отношения. От анализа на представените по делото писмени доказателства следва извода, че на ответника Н. е предоставен паричен заем от кредитора „***************************“ ЕАД, който съобразно уговорките между страните е следвало да бъде върнат до 20.12.2017г. От наличните по делото писмени доказателства не може да бъде прието, че кредитополучателя е изпълнил изцяло задължението си към кредитора. Последния по силата на договор за цесия от 02.06.2015г. и Анекс №1 към протокол №3/11.08.2015г. се е разпоредил с вземането си в полза на ищеца, като за осъщественото прехвърляне на задължението длъжникът – ответник в производството по делото е надлежно уведомен, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД.

         Плащането на задължението е положителен факт, който следва да бъде доказан от страната, която се позовава на него, а в случая това е ответника. По делото липсват доказателства за осъществено плащане на задължението, което не се оспорва от страната по размер.

         При тези съображения предявените искове за заплащане на главница по договора за паричен кредит и възнаградителна лихва следва да бъдат изцяло уважени.

         По отношение на разноските:

         В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в заповедното производство в размер на 52,11 лева, както и сторените в исковото производство разноски в размер на 62,52 лева, съставляващи доплатена по сметка на съда държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** дължи на „***********” ООД ЕИК ********* с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община ******************************************** сумата от 1615,97 лв. /хиляда шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11041684 от 03.12.2014 год., сключен между Т.Г.Н. и „***************************“ ЕАД, сумата 989.47 лв. /деветстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/, договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2014 год. до 11.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2018 год. до окончателното плащане, вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от 11.08.2015 г. сключен между „***************************“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1250/20.02.2018г., постановена по ч.гр. дело № 2440/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.

         Осъжда Т.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „***********” ООД ЕИК ********* с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община ******************************************** сумата от 52,11 ( петдесет и два лева и 11 ст.) лева заплатена държавна такса в заповедното производство, както и сторените в исковото производство разноски в размер на 62,52 (шейсет и два лева и 52 ст.) лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :