Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      /09.06 2020г.                                                                            гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                          първи състав

 

На осемнадесети май 2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА И.

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                     

Секретар:  Ирина Василева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д. №26 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                     Производството е по чл.258  и следващи от ГПК.

Производството по в.гр.д.№26/2020г. по описа на Окръжен съд- Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на въззивника- ответник А.И.М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.4, вх.Г, ет.1, ап.51, живуща ***, със съдебен адрес за получаване на съобщения, книжа и призовки по настоящата: гр.Пловдив, ул.“Никола Войводов”, №2, ет.1, действаща чрез пълномощника й адв. Р.Д. от ПАК, с личен номер **********, със служебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Никола Войводов”, №2, етаж 1 ПРОТИВ Решение №666/2019г., IX състав по гр.д. №881/2019г. по описа на Районен съд- гр.Търговище, с което е осъдена да заплати на „ОТП  ФАКТОРИНГ  БЪЛГАРИЯ“- ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление: гр.София следните суми, както следва: 5023.54лв., представляващи непогасено парично задължение от 50-та до 96-та вноска главница /от 12.06.2014г. до  12.04.2018г./  по  договор за кредит за текущо потребление  от 12.10.2010г., на основание чл.79, ал.1, предлож.1-во от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД; 440.84 лв., представляващи договорна лихва за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г., на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД и 249.70 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ исковете в останалата част до пълния им претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдил е разноски.

 Считайки постановения съдебен акт за незаконосъобразен и неправилен, постановен в нарушение на закона- неправилно приложение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени и да постанови нов, с който да отхвърли предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност- кредитът е изискуем от 14.01.2013г. и от тогава тече  погасителна давност, която по отношение на главницата е 5-годишна и е изтекла на 14.01.2018г., а по отношение на лихвата е 3-годишна и е изтекла на 14.01.2016г. Давностният срок не е прекъснат с подаване на заявление по чл.417 от ГПК, с подаване на молба за образуване на ИД и с образуването на ИД, тъй като изпълнителният титул е бил обезсилен /т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.  Възразява още, че  не са изпълнени  изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Твърди, че въззивницата като длъжник по договора не е уведомена от цедента- банката  за извършената цесия, поради което и цесията  няма действие спрямо нея.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-ищец от "ОТП Факторинг България”- ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление:*** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“- ЕООД, ЕИК:*********, считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова- Мазгалева- Изпълнителен директор, чрез пълномощника Д.В., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно рег. №15927 от 31.10.2019г. по описа на Маргарита Шамлиян - Нотариус с район на действие- СРС, вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с който считат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събрания доказателствен материал по делото. Същото е валидно, допустимо и правилно и молят да бъде оставено в сила като такова, а депозираната въззивна жалба да бъде отхвърлена. Претендират разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 300,00 лв., съгласно Наредба № 1 за заплащане на правната помощ.

Не се направени доказателствени искания от страните.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, постъпила е молба със списък за разноски от пълномощника й адвокат Р.Д. ***, в която се поддържа жалбата по изложените  в нея доводи и се претендират разноски в размер на 898.91 /осемстотин деветдесет и един и 0.91/лв.

За въззиваемия "ОТП Факторинг България”- ЕАД се явява юрисконсулт Д.В., която оспорва жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на въззивника. Не претендира разноски, не представя списък на разноски.

След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по спора въззивният съд констатира следното, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ищецът- „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- София твърди в исковата си молба, че на 25.08.2008г. между кредитора „Банка ДСК“- ЕАД и кредитополучателя А.И.М.- ответник по делото, е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит за физически лица, като банката е отпуснала кредитен лимит в размер на 7000 лв.,  при лихва и други условия, подробно описани в договора за кредит и Общите условия към него. Съгласно т.VІ от условията за издаване и обслужване на плащания  с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“, за падеж е определено 20-то число на месеца и съгласно чл.9 от договора, освен уговорените лихви, кредитополучателят дължи и съответните такси за ползването и  обслужването на кредита. В т.ІІ от условията за издаване и обслужване на плащания  с кредитни карти с револвиращ кредит е уговорено, че за предоставен кредит се заплаща лихва в размер, който към датата на сключване на договора  е 15.95 % при стандартни транзакции. Съгласно чл.1 от договора, неразделна част от същия са: Общи условия за издаване и обслужване на кредитни карти на „Банка ДСК“- ЕАД /ОУ/ и „Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Банка ДСК“- ЕАД   /Условията/. С допълнително споразумение /ДС/ от 12.04.2010г. страните са се споразумели, че към датата на сключване на  посоченото споразумение цялото задължение възлиза на 7513.20 лв. С това допълнително споразумение, ОУ към него и погасителен план се преструктурира  договорът за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 25.08.2008г.  В чл.5 от ДС за месечна падежна дата е определено 12-то число на месеца. Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца с крайна падежна дата 12.04.2018г., който  е настъпил към момента на подаване на исковата молба. В чл.7 от ДС е уговорено заплащане на лихва, който е в размер на 14.95 % към датата на сключване на договора. Кредиторът „Банка ДСК“- ЕАД /цедент/ и ищецът – „ОТП Факторинг“ ЕАД /цесионер/  са сключили  договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.09.2013г., с който ищецът е придобил вземането срещу ответницата и поръчителя й. Договорът за цесия е влязъл в сила  и е произвел действието си,  съгласно потвърждение от банката- цедент към цесионера.  Цесионерът е  бил упълномощен от цедента и е изпратил уведомително  писмо до длъжника за цесията. Ответницата е уведомена за цесията и с връчването на исковата молба ведно с приложенията /Р № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по чл.290 ГПК/. Ответницата не е изпълнила задължението си. Ищецът моли  съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати: сумата от 5306.75 лв., представляваща  изискуема непогасена  по давност главница съгласно погасителен план по допълнително споразумение от 12.04.2010г. към договор за кредит, предоставен по кредитна карата от 12.10.2010г., представляваща сума от 48 вноска до 96 вноска;   сумата от 756.15 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.05.2016г. до 12.04.2018г., съгласно погасителен план към допълнително споразумение от 12.10.2010г.; сумата от 505.79 лв.- наказателна лихва за периода от 12.05.2016г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва и разноските по делото.

 Ответницата е оспорила предявения иск с доводи за изтекла погасителна давност, а именно- според нея кредитът е изискуем от 14.01.2013г. и от тогава тече  погасителна давност, която по отношение на главницата е 5-годишна и е изтекла на 14.01.2018г., а по отношение на лихвата е 3-годишна и е изтекла на 14.01.2016г. Давностният срок не е прекъснат с подаване на заявление по чл.417 от ГПК, с подаване на молба за образуване на ИД и с образуването на ИД, тъй като изпълнителният титул е бил обезсилен /т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.  Възразява още, че  не са изпълнени  изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Ответницата като длъжник по договора не е уведомена от цедента- банката  за извършената цесия, поради което и цесията  няма действие спрямо нея. Същите доводи излага иподдържа ивъв въззивната жалба.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно  с обезщетение  за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.  Страните по делото са обвързани от договор за кредит за текущо потребление  в размер на 7375 лв. от 12.04.2010г., обективиран  в допълнително споразумение от 12.04.2010г. към договор за кредит, предоставен по кредитна карта  от 25.08.2008г., сключен  между „Банка ДСК“- ЕАД и ответницата, вземанията по който  са прехвърлени с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.09.2013г., сключен между цедента „Банка ДСК“- ЕАД и цесионера- ищец по делото „ОТП Факторинг България“- ЕАД. При подробната преценка и съпоставка на клаузите в договора за потребителски  кредит и погасителния план към него  с разпоредбите на ЗПК, правилно първоинстанционниятсъд е приел, че сключеният с ответника договор  отговаря на   изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК /в сила от 12.05.2010г./. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, определен на годишна основа съгласно §1, т.4 от ДР към ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, са изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случая са налице изрично уговорени условия за издължаване на кредита от потребителя и договорни разпоредби, като са посочени 96 бр. месечни  погасителни вноски, с фиксирана сума в 6-месечния гратисен период от 12.05.2010г. до  12.10.2010г. в размер на 45.94 лв. всяка и от 12.11.2010г. до 12.04.2018г. в размер на 141.87 лв. всяка, периодичност- месечна, с падеж 12-то число на месеца. Всяка месечна вноска е посочена по номер, дата, лихвен %, остатък главница,  съответно вноска главница, дължима лихва и общ размер на месечната вноска. Съгласно разпоредбата на чл.11, т.11 ЗПК договорът трябва да съдържа „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ  информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“.  Не са представени доказателства, а и от ССЕ не се установява  промяна на лихвения процент.

По отношение на възражението на ответника, въззивник в настоящата инстанция за изтекла погасителна давност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е изтекла погасителна давност по следните съображения като излага и свои мотиви.

Предявеният иск е за заплащане на дължима сума по кредита- главница, а именно само от 48 вноска с падеж 12.04.2014г. до 96 вноска с падеж 12.04.2018г. Исковата молба е подадена на  20.05.2019г. /дата на пощенското клеймо/ като правилно първоинстанционният съд е приел, че към този момент не  е  изтекла 5-годишната погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД с изключение на  48 вноска главница в размер на 77.35 лв.  /с падеж 12.04.2014г./и 49 вноска  главница в размер на 78.31лв. /с падеж 12.05.2014г./. От заключението по ССЕ, изготвена в първоинстанционното производство е установено, че непогасеното парично задължение е за вноски от 50 до 96  главница /от 12.06.2014г. до 12.04.2018г./ в размер на общо 5023.54 лв.   Съгласно чл.111, б.“в“, пр. 2-ро  от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. От заключението по ССЕ е установено, че непогасеното задължение за договорна лихва е в размер на 440.84лв. за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г. По същия начин наказателната лихва, след приспадане  от  сумата 270.24 лв. на сумата от 20.54 лв. за вноската на 12.05.2016г. остава дължима в размер на 249.70 лв. за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г. Настоящият състав не споделя и не приема доводите на въззивника за наличие на предсрочна изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем.

В съответствие със съобразителната част на т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. по тълкуване на чл.60, ал. 2 от ЗКИ за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление трябва да е достигнало до длъжника- кредитополучател. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, поради което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Следователно фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1.настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2. уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящия случай по делото липсват данни за обявена предсрочна изискуемост на вземането от страна на кредитора в по-ранен етап от датата на настъпване на крайния падеж на задължението.

С оглед гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, която гласи, че „давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо“, следва да се приеме, че погасителната давност по отношение на процесното вземане (претендирана непогасена главница) е започнала да тече от датата на настъпване на крайния падеж на задължението (12.04.2018г.) и е прекъсната с депозираната искова молба на дата 21.05.2019г., от което е видно, че давностният петгодишен срок по отношение на претендираните суми не е изтекъл. Издаването на Извлечение от счетоводните книги на банката по никакъв начин не удостоверява обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, което предполага изявление на кредитора, получено от длъжника. Като аргумент на по-силното основание съдът се позовава и на ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д.№8/2017г, на ОСГТК на ВКС, според което, е допустимо предявеният иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд, макар и непозовавайки се на тълкувателната практика на ВКС е постановил едно решение в съответствие с изискванията на закона.

Що се касае до възражението на въззивника, че  като длъжник по договора не е уведомена от цедента- банка за извършената цесия, поради което и цесията  няма действие спрямо нея, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същото е неоснователно и препраща към мотивите му като излага и свои такива. От представените доказателства се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Дори и да не е установено, че преди завеждане на иска,  длъжникът е получил уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, то това е сторено с връчване на препис от исковата молба ведно с приложените към нея договор за  цесия, уведомително писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за цесионера. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК- Решение №78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК;  Решение №3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК; Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК. Освен това дали  цесията е съобщена на длъжника или не би имало значение в случай, че  длъжникът е изпълнил към цедента и се търси изпълнение от цесионера, но в конкретния случай не са представени доказателства за изпълнение  от страна на  длъжника по договора.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и съобразено с практиката на ВКС, поради което и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на възивника не се дължат разноски. Въззиваемият е претендирал присъждане на разноски с отговора на въззивната жалба, но в открито съдебно заседание на 18.05.2020г. не претендира такива, не представя списък на разноски. Настоящият състав счита, че такива не се дължат и не присъжда разноски на въззиваемия.

Въз основа на изложените съображения и  мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №666 от 17.10.2019г. на Районен съд- Търговище, постановено по гр. дело №881/2019г. като правилно и законосъобразно, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                            

     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                          1.

 

                                                                                          2.