№ 14513
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142322 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу з, с която в предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 1456,82 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Киа
Спортидж“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 07.04.2023 г. в района на гр.
София, по вина на водача на МПС с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.04.2023 г. в гр. София водачът
на МПС с рег. № ,, предизвикал пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че в резултат
на ПТП било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ,,
с което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, въз основа на
която заплатил обезщетение в размер на 1441,82 лева. Твърди, че към датата на ПТП
делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, поради което поканил ответника да му възстанови
платеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски, но ответникът
не извършил плащане на същото, поради което предявява разглеждания иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправното
поведение и вината на водача на МПС с рег. № ,, както и връзката между твърдените вреди и
противоправното поведение на водача. Поддържа, че водачът на увредения автомобил има
изключителна вина за процесното ПТП. Оспорва размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на
причинените от процесното ПТП щети, като твърди и че не всички щети са резултат от
процесното ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил поради допуснато
нарушение на правилата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. По така изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 07.04.2023 г. в гр. София, между водача на МПС „Киа
Спортидж“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС с рег.
№ ,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирано
ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена
имуществена застраховка за увреденото МПС с рег. № , в размер на 1441,82 лева. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите за установени.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.04.2023 г., представените и
неоспорени искане за завеждане на претенция, опис на претенция, доклад по щета,
неоспореното и прието заключение на автотехническата експертиза, както и показанията на
свидетеля Ф. М. Г. и свидетеля П. С. С. се установява, че на 07.04.2023 г. в гр. София, на
Околовръстен път водачът на влекач „Рено Т“ с рег. № , с ремарке с рег. № ЕQ703ZL
предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП в
намиращия се зад него, спрял и изчакващ в колона лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ,.
Така описаният механизъм се потвърждава и от показанията на свидетеля Ф. М. Г., който
подробно описва мястото и самото настъпване на произшествието. Така свидетелят посочва,
че ПТП е настъпило след като е попаднал в задръстване, при което е спрял зад влекач с
ремарке, който изведнъж потеглил назад и въпреки опитите на свидетеля да избегне
прозишествието като премести управлявания от него автомобил на заден ход, е бил ударен
от намиращото се пред него МПС. Съдът намира показанията на свидетеля са
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по делото
доказателства. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П. С. в частта относно
мястото и обстоятелствата относно настъпване на ПТП, како и настъпването на увреждания
по процесното МПС в резултат на настъпилото ПТП. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза щетите по МПС „Киа Спортидж“ с рег. № , са причинени в
резултат на настъпилото произшествие, като водачът на посоченото МПС не е имал
техническа възможност да предотврати удара, въпреки, че е предприел маневра за движение
на заден ход.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е се установява, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на влекач „Рено Т“ с рег. № , с ремарке с рег. № ЕQ703ZL, който в нарушение на чл.
40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е предприел маневра за движение назад, като не
се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не е спазил необходимата дистанция от
намиращото се пред него МПС. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
2
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не са представени
доказателства, установяващи водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила в
нарушение на чл. 23 ЗДвП, респ. че именно тези обстоятелства са били причина за
настъпването на ПТП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ,, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер на 1660,55 лева. Доколкото
регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане, се налага извод, че
регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова е именно в претендирания
размер от 1441,82 лева. Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание
чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът
намира, че претендираната сума от 15 лева е в обичайния размер за такива. Следователно
общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 1456,82 лева в какъвто размер е и
претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и претендираната
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2023 г., до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца з следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски в общ размер на 528,27 лева, от които 58,27
лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице, 70 лева за платен
депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 1456,82 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Киа
Спортидж“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 07.04.2023 г. в района на гр.
София, по вина на водача на МПС с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 528,27 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4