Определение по дело №1038/2020 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     656             Година    2020, 19.05.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

в закрито заседание на 19.05.2020г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа док­лад­ваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 1038 по опи­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­са за 2020 година и като обсъди :

 

Постъпила е искова молба от Л.П.А., вкл. и като ЕТ „Индекс – 6 – Л.А.“ с адрес гр.Пловдив, с която се претендира да се установи в отношенията му с ответника – Национална агенция за при­ходите – София, че разпореждане изх.№С190016-137-0011244 от 17.12.19г., издадено от ст. публичен изпълнител Вишева, като официален свидетелст­ващ документ е частично неистински, тъй като невярно установява посоче­ните в него вземания, т.е. според ищеца представлява частично неистински по своето съдържание.

Настоящият съдебен състав, след като прецени допустимостта на иско­вата претенция, намира за установено следното.

С исковата си молба А. претендира да се установи в отноше­нията му с ответното юридическо лице, че посочения от него документ -  раз­пореждане на публичен изпълнител е частично неистински документ, като основава претенцията си на чл.128 ал.2 АПК във вр. с чл.124 ал.4 ГПК.

Според този състав на съда така заявената претенция на А. е ясно формулирана, макар някои от правните и характеристики да не могат да бъдат споделени.

Преди всичко следва да се посочи, че посоченото разпореждане на пуб­личния изпълнител действително представлява документ, в който е мате­риа­лизирано определено изявление/това на неговия автор/.

На първо място, не може да се сподели тезата на ищеца, че докумен­тът е свидетелстващ, а той е всъщност диспозитивен, защото представлява правен акт на държавен орган/орган по приходите/, с който е отречено да е изтекла погасителна давност по отношение на определи публични задълже­ния на А., вкл. в качеството му на ЕТ.

В този ред на мисли, бидейки диспозитивен официален документ, посо­ченото разпореждане, разгледано строго формално само като документ, може да бъде валиден или невалиден, но не и вярно или невярно. Затова и в случаите, когато се оспорва истинността на един диспозитивеп документ, това всъщност означава да се заяви, е същият не е автентичен, т.е. той е под­правен – лицето, посочено за негов издател не е направило материа­лизи­раното в него изявление.

В казуса обаче А. сочи, че посоченият от него документ – раз­пореждане на публичния изпълнител съдържал частично неверни /неистин­ски/обстоятелства, касаещи невярно установени негови публични задълже­ния.

Очевидно в случая А., посредством посочения от него способ, се домогва да установи не истинността/автентичността/ на официалния дис­по­зитивен документ, а да обори материалната законосъобразност на воле­изя­вле­нието, представляващо по същество индивидуален административен акт, който го засяга.

Всъщност, при служебната проверка се установи, че към настоящия момент е налице висящо производство пред този съд – това по адм. дело №398/2020г., по което се оспорва ог А. акта на Териториалния Дирек­тор от 27.01.2020г./лист 19-24 от делото/, постановен при осъщественото задължително административно обжалване на посоченото разпореждане. Именно това е реда, чрез който ще се установи и сочената и разбирана от ищеца истинност на изявлението на държавния орган, респ. в крайна сметка може да се провери дали посочените публични вземания са били пога­сени по давност.

Няма как обаче в производство с предмет в чл.124 ал.4 ГПК да се установява едно такова обстоятелство.

Освен това новелата на чл.128 ал.2 АПК сочи, че този иск има предвид устано­вяване на едно административно право или правоотношение и реда е допустим само, ако липсва друг ред за защита, а в случая такъв ред същест­вува и А. се е възползвал от него.

Или следва да се обобщи, че съдържанието на посочения документ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, извън проверката на самия административен акт, която не  може да се проведе чрез способа на иска по чл.124 ал.4 ГПК/така Определение №328 от 16.07.2018г. на ВКС по гр. д. № 2740/2018г./, при това паралелно с производството по чл.268 ДОПК.

Консеквентно това обосновава извода на този състав на съда – за недо­пустимост на исковия процес по така заявената претенция, поради кое­то същата следва да се остави без разглеждане, а производството по нея прек­рати – като недопустимо.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VIІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Л. П. А., вкл. и като ЕТ „Индекс – 6 – Л.А.“ с адрес гр.Пловдив, с която се претендира да се установи в отношенията му с Национална агенция за приходите – София, че разпореждане изх.№С190016-137-0011244 от 17.12.2019г., издадено от ст. публичен изпълнител Вишева, като официален свидетелстващ документ, е частично неистински.

ПРЕКРА­ТЯВА производството по адм.дело №1038/2020г. по описа на Адми­нистративен Съд – Пловдив, ІІ отд., VIІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до ищеца за постановя­ва­нето му.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :