Решение по дело №443/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т. 2 а б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба подадена от В. И. М. он гр. Плевен, чрез адв.Ил.Ц. от АК Плевен, против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0257-000024/04.05.2024г. издадена от мл. автоконтрольор от РУ Дъбник при ОД на МВР Плевен, с която спрямо оспорващата е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС личен автомобил, марка *****, модел ЕР РЕИХЕ с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца, на основание издаден АУАН № [рег. номер]/04.05.2024г.В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, както и противоречие с материалния закон. Сочи се, че административният орган е приложил правната норма без да е изследвал всички относими към случая обстоятелства. Твърди се, че административния орган не е взел под внимание възражението и, че не е употребявала наркотични вещества и техните аналози. Твърди се още, че в първия работен ден след датата на установяване на нарушението-07.05.2024г. по собствена инициатива се е подложил на медицинско изследване в оторизирана лаборатория, за резултата от което е представил заверено копие. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

При представяне на административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Ц., който моли на база събраните доказателства, вкл. заключението по назначената токсикохимична експертиза, процесната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът, редовно призован се явява и изразява становище, че оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 04.05.2024г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата на 10.05.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото АУАН серия GA №1148247 от 04.05.2024г., съставен от С. Г. К. - младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, РУ Д.Дъбник на В. И. М. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП за това, че на 04.05.2024г. в 15:22 часа, в с.Д.Луковит, ул.“*****“,срещу № **, посока на движение с. Гостиля, като водач на л.а. ****** ЕрРейхес рег.№ [рег. номер], управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARME 0026, като уредът отчита положителен резултат на наркотични вещества – Амфетамин; Пробата е с № 155 и е показана на водача; Издаден талон за медицинско изследване с № 262758, както и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №2 57р-3643, както и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер [рег. номер]. АУАН е подписан от нарушителя, като е отразено – имам възражения.

Във връзка с горното, на 04.05.2024г. от мл.автоконтрольор ОДМВР Плевен, РУ Д.Дъбник, на основание чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП спрямо В. И. М. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0257-000024, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 м. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 04.05.2024г. в 15:22 часа, в с.Д.Луковит, ул.“Дунав“,срещу № 13, посока на движение с. Гостиля, жалбоподателката като водач на л.а. БМВ 1 ЕрРейхес рег.№ [рег. номер], управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARME 0026, като уредът отчита положителен резултат на наркотични вещества – Амфетамин; Пробата е с № 155 и е показана на водача; талон за медицинско изследване с № 262758, както и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №2 57р-3643.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото са приложени Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №254-3643 от 04.05.2024, от който се установява даденият положителен резултат за наркотични вещества , отчетен с техническо средство и номер на пробата-155. Приложен е и издаденият талон за медицинско изследване с № 262758.

По делото е представен резултат от изследвания на В.М., направени от 07.05.2024г., от което се установява, че пробата за наркотици в урината е отрицателна.

От представения по делото протокол за извършена експертиза № 24/ ТХК-269, извършена от НИКК МВР, се установява, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето В. И. М. [ЕГН], не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към ч. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията, веществата, като наркотични, във връзка с бл. 3 от ЗКНВП. Видно от същия е, че предмет на изследване е биологичен обект- кръв и урина, иззети на 04.05.2024г. от Наля Ив.М..

Приложени са и доказателства установяващи техническата годност на Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARME 0026/11.01.2024г., с валидност на проверката 12месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № 2271/30.05.2023г, с която са определени държавни служители от звената „Териториална полиция“, полицейски и младши полицейски инспектори и от звената Патрулно-постова дейност, командир на отделение, полицай, старши полицай в ОДМВР-Плевен- мл. автоконтрольор в РУ Д.Д. С. Г. К. е оправомощен да извършна контрол и административнонаказателна дейност по ЗДвП с техническо средство.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН серия GA №1148247 от 04.05.2024г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти към момента на проверката, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП, съгласно се прекратява регистрация на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест за 6 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че М. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества – Амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARME 0026/11.01.2024г., което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на проверката от контролните органи в действителност е установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 положителен резултат за наркотични вещества – Амфетамин, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за което е съставен и АУАН. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП обаче, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство са събрани доказателства - Протокол за извършена експертиза №24/ТКХ-269 от вещи лица при НИК-МВР София, който оборва отразените в акта факти, а именно, до края на устните състезания се доказва, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба от урина, иззети от М. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, следователно М. не е извършил нарушението по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, вменено и с акта.

В разпоредбата на чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.4 установените стойности са определящи. Съобразно последната разпоредба и предвид нормата на чл.142 ал.2 от АПК, медицинското изследване установява по категоричен и несъмнен начин, че не са налице правните и фактически основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид последното, съдът намира, че не са изпълнени материалноправните разпоредби на чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, поради което оспорената заповед не е съобразена с материалния закон.

По изложените по-горе съображения, съдът намира че жалбата на В. М. е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменена оспорената от него заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващия М. да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510лева, от които 10лева внесена държавна такса и 500лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, съдът

 

Водим от горното, и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №24-0257-000024/04.05.2024г. издадена от Сп. К. на длъжност младши автоконтрольор при ОД МВР Плевен, с която спрямо В. И. М. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 м.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на В. И. М. [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 510лв.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.