Р Е Ш Е Н И Е №
1177
гр.
Пловдив, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 27.02.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6588 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против В.С.А., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 205.03 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на ***** и сумата от 23.30 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.01.2017 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.11.2018 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18225/2018 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в *****. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18225/2018 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска. Оспорва качеството потребител на ответника.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 18225/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в *****, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
От представена по делото справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив /л.69/ се установява, че ответникът е собственик в режим на СИО на имот, находящ се в ****. Съгласно чл.36, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за текущите нужди за семейството, в което число са разходите за отопление и съпътстващите ги услуги – по разпределение на топлоенергията, като кредиторът може да търси вземането си в пълен размер от всеки един от солидарните длъжници.
От изготвената по делото Съдебно –
техническа експертиза /л.58/ се установява, че имота на ответника се намира в
сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в
процесния период 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. е работила, като е подавала
топлинна енергия /ТЕ/ за отопление. Частта на АС за битова гореща вода /БГВ/
през периода е спряна.
Съдът кредитира, така приета по
делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор
на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на сградата, в която се намира жилището на ответника, към топлопреносната мрежа и фактическото ползване на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява "потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество.
От заключението на вещото лице по
СТЕ се установява, че в имота на ответника за процесния период 01.11.2016 г. до
30.04.2018 г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от сградната инсталация общо
2.07299 МWh.
От експертизата, която съдът
кредитира, се установява, че в сградата – етажна
собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово
разпределение, което се извършва от „Бруната“ ЕООД. Вещо лице установява, че
няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ
и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Бруната“ ЕООД.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на
топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с
изискванията на специалната методика, предвидена в Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването.
ТЕ, отдадена от сградната
инсталация е определена от
топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово
разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1
от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя
пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Установено е, че за
имота на ответника проектният отопляем обем е 137 куб.м. Именно тази формула е
използвана за определяне на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия за сградна инсталация за процесния период , поради което предявеният иск е доказан по основание.
Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета
Съдебно-счетоводна експертиза /л.64/, която съдът кредитира, при която вещото
лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. от 2.07299
МWh., е дало заключение, че стойността
на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 205.03
лева.
Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен до предявената сума в размер на 205.03 лева.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.11.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 205.03 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 04.01.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. ноември 2016 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 04.01.2017 г. до 14.11.2018 г. възлиза на сумата от 23.30 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива и е представил списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 150 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 625 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от **** сумата в размер на 205.03 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. за обект на потребление ***** и сумата от 23.30 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.01.2017 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.11.2018 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18225/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37,
представлявано от *****, сумата в размер на 625 лева – разноски в исковото производство
и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 18225/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.