№ 265
гр. Варна, 12.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500195 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба
на ИЛХ. С. К., подадена чрез адв.К.К., против определение № 161 от
02.03.2022 г., постановено по в.гр.д. № 425/2021 г. по описа на Шуменския
окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. №
855/01.03.2022 г. за изменение на определените с определение №
11/10.01.2022 г. по в.гр.д. № 425/2021 г. по описа на ШОС привременни мерки
относно режима на лични контакти на бащата ИЛХ. С. К. с детето Е. И.К..
Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е
неправилно – незаконосъобразно по съображения за допустимостта на
молбата за изменение на привременните мерки относно режима на лични
контакти с детето, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на
окръжния съд за произнасяне по същата.
Лицата на насрещната страна не са подали отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на преграждащото определение на окръжния съд като неизгодно за
него, редовна е и допустима. Неправилно въззивният съд е посочил в акта си,
че същият е окончателен. Съгласно чл. 323, ал.3 ГПК не подлежи на
обжалване определението, с което съдът се произнася по искане за
постановяване на привременни мерки, но правилото е приложимо, когато
съдът е разгледал искането по същество. Когато съдът е намерил искането за
недопустимо, актът му е преграждащ по отношение на търсената с него
защита и подлежи на обжалване на общо основание (чл. 274, ал.2, изр. Пр.2
ГПК).
Разгледана по същество и след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира частната жалба за
1
основателна по следните съображения:
Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по
въззивна жалба на ТЮРК. АХМ. Д. срещу решение №31/20.05.2021г. по гр.д.
№870/2020г. по описа на НПРС, с което съдът се е произнесъл по предявения
от ИЛХ. С. К., действащ лично и като законен представител на детето Е.И.К.
против ТЮРК. АХМ. Д. лично и като законен представител на детето Е.И.К.
иск по чл.127 ал.2 във вр.чл.123 ал.2 от СК. С определение №11/10.01.2022г.
по В.гр.д.№425/2021г. по описа на ШОС въззивният съд е изменил
определение №121/23.04.2021г. в частта му на определения режим на лични
контакти между ИЛХ. С. К. и малолетното му дете Е. К.. С решение
№6/10.01.2022 г. по в.гр.д.№425/2021г. по описа на ШОС, съдът се е
произнесъл по съществото на спора между страните и е определил режим на
лични отношения на бащата ИЛХ. С. К. с детето Е.И.К.. Срещу решението
страните са подали касационни жалби, които понастоящем са в процес на
администриране.
С молба вх.№855/1.03.2022г. ИЛХ. С. К., чрез адв.К.К., е сезирал
окръжния съд с искане за изменение на постановените от съда с определение
№11/10.01.2022г. привременни мерки и за определяне на друг режим на лични
контакти с детето. Молбата е допустима и е подлежала на разглеждане от
окръжния съд. Това е така, тъй като привременните мерки могат да се
изменят от постановилия ги съд докато спорът е висящ, включително и след
постановяване на въззивното решение и при подадена касационна жалба, като
съдът изхожда от най-добрия интерес на децата, постоянно следи за промяна
в обстоятелствата, възможно е да постанови местоживеене на децата при
трети лица, съдействие на психолози, социални работници и др. при
контактите на децата с родителите и т. н., а и оценява ефективността на
мерките с оглед окончателното решение по чл. 59 СК. Това разрешение е в
съответствие със споделяната от настоящия състав практика на ВКС,
обективирана в Определение № 160/28.04.21г. по ч.гр.д. № 1331/21г. на ВКС,
ІV г.о., с което по подобен казус, Върховният съд е върнал делото на
окръжния съд за произнасяне по молба за определяне на привременни мерки,
като е посочил, че делото е висящо пред окръжния съд, пред него се развива
производството по делото и то е на етап – администриране на подадените от
страните касационни жалби. В този смисъл са и изложените съображения в
мотивите на Определение № 6/11.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 3659/2021 г., IV
г.о. където е посочено, че разпоредбата на чл. 323, ал.3 ГПК предвижда
възможност всяка страна във всеки един момент от производството да може
да поиска от съда постановил мерките промяна на същите, като това искане
не може да бъде разглеждано от касационната инстанция, а само от съда
постановил мерките, както и че с приключване на делото с влязло в сила
решение привременните мерки ще бъдат заменени от трайната уредба на
отношенията.
Предвид изложеното, като постановяващо различен резултат,
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на
2
окръжния съд за произнасяне по молбата на ИЛХ. С. К. за изменение на
постановените от съда с определение №11/10.01.2022г. привременни мерки.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 161 от 02.03.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 425/2021 г. по описа на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на
Шуменския окръжен съд за разглеждане на молбата на ИЛХ. С. К. с вх. №
855/01.03.2022 г. за изменение на определените с определение №
11/10.01.2022 г. по в.гр.д. № 425/2021 г. по описа на ШОС привременни мерки
относно режима на лични контакти с детето.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3