№ 538
гр. София , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000297 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по:
1. Въззивна жалба вх.№ 42908 от 21.05.2020г. по описа на Софийски градски съд,
на Б. Р. Б., ЕГН **********, срещу решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. №
790/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в
частта, с която е обявен по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, с адрес - гр. София, ул. „Триадица“ № 2 срещу
„РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, и Б. Р. Б., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, за недействителен по отношение на Държавата
Договор за продажба на МПС от 13.02.2015г., въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД
е прехвърлило в полза на Б. Р. Б. правото на собственост върху лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 500“, с peг. № ***.
Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
съществени нарушения по приложението на материалния и процесуален закон, по подробно
изложени съображения, като на основание чл.271, ал.1 ГПК иска същото да бъде отменено и
да бъде отхвърлен предявеният от ТД на НАП 0 София иск с правно основание
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване на относителна недействителност на договор
за продажба на МПС от 13.02.2015г. въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД /с
1
предходно наименование „АГО КАР“ЕООД/ е прехвърлило на Б. Р. Б. правото на
собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „S 500“ с рег.№ *** срещу
цена от 2 000 лв., като му бъдат присъдени разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Главен публичен изпълнител при ТД на НАП е подал
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата,
съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения,
и претендира извършените разноски в хода на делото.
2. Въззивна жалба вх.№50898 от 19.06.2020г., по описа на Софийски градски съд ,
на „РАК КАР ОГА“ ЕООД , ЕИК *********, срещу решение № 575 от 15.04.2020г.,
постановено по т.д. № 790/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско
отделение, VI-2 състав, в частта, с която :
- е обявен по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК
*********, и „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6
ДОПК за недействителен по отношение на Държавата сключения между „РАК КАР ОГА“
ЕООД, ЕИК *********, и „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, договор за продажба на
МПС от 26.02.2015 г., въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлило в полза на
„КАР 4 Ю“ ЕООД правото на собственост върху товарен автомобил марка „НИСАН“, модел
„ВАНЕТ“, с peг. № ***.
- е обявен по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК
*********, И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. – А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за недействителен по отношение на Държавата
Договор за продажба на МПС от 13.02.2015г., сключен между „РАК КАР ОГА“ ЕООД и
И. Г. А., както и Договор за продажба на МПС от 14.07.2017г., сключен между И. Г. А. и
Б. Й. Д. -А., с които е прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка
„БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с peг. № *** /с актуален peг. № ***/.
- е обявен по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК
*********, и Б. Р. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за
недействителен по отношение на Държавата Договор за продажба на МПС от
13.02.2015 г., въз основа на който „РАК КАР ОГА" ЕООД е прехвърлило в полза на Б.
Р. Б. правото на собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с
peг. № ***.
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********,
И. Г. А., ЕГН **********, Б. Й. Д. - А., ЕГН **********, и Б. Р. Б., ЕГН
**********, са осъдени да заплатят в полза на Териториална дирекция на Националната
2
агенция за приходите - София, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 600.00
лв., представляваща разноски направени за водене на делото пред настоящата съдебна
инстанция.
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, и „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, са осъдени да
заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер от
50,00 лв., представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на предявения иск, от
заплащането на която ищецът е освободен към момента на предявяването му.
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. - А.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер от 240,00 лв., представляваща следваща се държавна такса
за разглеждане на предявения иск, от заплащането на която ищецът е освободен към
момента на предявяването му.
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, и Б. Р. Б., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер от
291,89 лв., представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на предявения иск,
от заплащането на която ищецът е освободен към момента на предявяването му.
Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, като иска същото да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исканията на
ищеца или делото да бъде върнато за ново разглеждане пред първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Главен публичен изпълнител при ТД на НАП е подал
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата,
съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения,
и претендира извършените разноски в хода на делото.
3. Въззивна жалба вх.№58380 от 23.06.2020г., по описа на Софийски градски
съд, на И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. - А., ЕГН **********, срещу решение №
575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г. по описа на Софийски градски съд ,
търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която :
- е обявен по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК
*********, И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. – А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.216, ал. 1, т. 4 ДОПК за недействителен по отношение на Държавата
Договор за продажба на МПС от 13.02.2015г., сключен между „РАК КАР ОГА“ ЕООД и
И. Г. А., както и Договор за продажба на МПС от 14.07.2017г., сключен между И. Г. А. и
Б. Й. Д. -А., с които е прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка
„БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с peг. № *** /с актуален peг. № ***/.
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********,
3
И. Г. А., ЕГН **********, Б. Й. Д. - А., ЕГН **********, и Б. Р. Б., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят в полза на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер от 600.00 лв.,
представляваща разноски направени за водене на делото пред настоящата съдебна
инстанция.
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. - А.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер от 240,00 лв., представляваща следваща се държавна такса
за разглеждане на предявения иск, от заплащането на която ищецът е освободен към
момента на предявяването му.
Въззивниците твърдят недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която по
иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е обявен за недействителен по отношение на
Държавата Договор за продажба на МПС от 14.07.2017г., сключен между И. Г. А. и Б. Й. Д. -
А., с които е прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ“, модел
„X РЕЙХЕ“, с peг. № *** /с актуален peг. № ***/, като постановено по непредявен иск, и в
тази част искат обезсилване на решението.
Въззивниците твърдят неправилност на решение в останалата му обжалвана част, по
подробно изложени съображения, като искат отмяната му и постановяване на решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените срещу тях искове.
В случай, че не бъде уважена въззивна жалба и/или бъде потвърдено решението в
обжалваната част, искат същото да бъда отменено в частта, в която И. Г. А. с ЕГН
**********, и Б. Й. Д.-А. с ЕГН **********, са осъдени, наред с ответниците по други
искове, да заплатят сумата в размер от 600,00 лв., представляваща разноски направени за
водене на делото пред първата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Главен публичен изпълнител при ТД на НАП е подал
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата,
съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, и претендира извършените разноски в хода на делото.
4. Частна жалба вх.№282514 от 03.11.2020г., по описа на Софийски градски
съд, на И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. - А., ЕГН **********, срещу определение
№ 260384 от 01.10.2020г., постановено по т.д.№790/2019г. по описа на Софийски
градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, с което е оставено без уважение искането по
чл.248, ал.1 ГПК упражнено от ответните страни : И. Г. А. и Б. Й. Д. – А., инкорпорирано
в подадената от тях ВЖ с вх. 58380/23.06.2020г. имащо за предмет изменение на Решение от
15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019 г., което е образувано по описа на Софийски
градски съд. Търговско отделение, VI-2 състав, в частта му отнасяща се до разноските, за
които И. Г. А. и Б. Й. Д. - А. са осъдени да заплатят в полза на ищеца -Териториална
4
дирекция на Националната агенция за приходите - София, съставляващи сумата от 600.00 лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е са постъпили отговори на частната жалба.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП София е предявил при условията на
обективно и кумулативно съединяване искове срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД /с предходно
наименование-„АГО КАР“ ЕООД/, ЕИК *********, „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, И.
Г. А., ЕГН **********, Б. Й. Д., ЕГН **********, и Б. Р. Б., ЕГН **********, както следва :
1./ с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК за обявяване на относително
недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС от
26.02.2015г., въз основа на които „РАК КАР ОГА“ ЕООД /с предходно наименование -
„АГО КАР“ ЕООД/ - продавач е прехвърлило в полза на „КАР 4 Ю“ ЕООД собствеността
върху товарен автомобил - „НИСАН ВАНЕТ“, с peг.№ *** срещу уговорена продажна цена
от 8 000 лв., тъй като договорът е сключен във вреда на държавата, като страна по него е
свързано с длъжника лице /т.6/, съответно поради това, че със сключването му се целяло
увреждането на държавата /т.4/.
2./ с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК за обявяване на относително
недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС
от 13.12.2015г., въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД /с предходно
наименование - „АГО КАР“ ЕООД/ - продавач е прехвърлило в полза на И. Г. А. /
собствеността върху лек автомобил - „БМВ РЕЙХЕ“, с peг. № *** /с актуален peг. № ***/
срещу уговорена продажна цена от 24 000 лв., тъй като договорът е сключен във вреда на
държавата, като страна по него е свързано с длъжника лице /т.6/, съответно поради това, че
със сключването му се целяло увреждането на държавата /т.4/.
3./ искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 ДОПК, за обявяване на
относително недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС
от 13.02.2015г., въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД /с предходно
наименование – „АГО КАР ЕООД/ - продавач е прехвърлило в полза на Б. Р. Б.
собствеността върху лек автомобил - „МЕРЦЕДЕС С 500“, с peг. № *** срещу уговорена
продажна цена от 2 000 лв., тъй като даденото по договора значително надхвърля по
стойност полученото от длъжника /т.2/, съответно поради това, че със сключването му се
целяло увреждането на държавата /т.4/.
Предявените искове са основани на твърдения, за ревизионни производства
започнали със ЗВР № Р-22221714002202-020-01/05.11.2014г. и ЗВР № Р-22002215010351-
020-001/12.12.2015г. срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД.
Ревизионно производство, започнало със ЗВР № Р-22221714002202-020-
5
01/05.11.2014г. е приключило с издаването на РА № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г.,
срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, с който са определени публични задължения в особено
големи размери: ДДС общо в размер на 92 228.41 лв. Съгласно справка от данъчно-
осигурителната сметка на дружеството, РА № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г. не е
платен.
За обезпечаване на установените задължения по РА № Р-22002215010351 -091 -
001/07.07.2016г. в размер на 92 228.41 лв. е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С160022-022-0033363/10.11.2016г., с което е наложен запор
върху всички банкови сметки, находящи се във всички лицензирани търговски банки на
територията на страната. Въпреки предприети действия от страна на публичните
изпълнители, установените с РА № Р-22002215010351 -091 -001 /07.07.2016г., публични
вземания не са обезпечени и не са платени, което обуславя правния интерес от
предявяването на иск по чл. 216 ДОПК.
С договор за покупко-продажба от 13.02.2015г., дружеството длъжник продава на Б.
Р. Б. с ЕГН **********, лек автомобил Мерцедес, модел С 500, с peг. № *** за
2 000,00 лв.
С договор за покупко-продажба от 26.02.2015г., „РАК КАР ОГА“ продава
на „КАР 4 Ю“ ЕООД с ЕИК *********, товарен автомобил НИСАН ВАНЕТ,
с peг.№ *** за 8 000.00 лв.
С договор за покупко-продажба от 13.12.2015г., „РАК КАР ОГА“ продава на И.
Г. А. с ЕГН **********, лек автомобил БМВ X РЕЙХЕ, с peг. № *** /нов peг.
№ ***/ за 24 000.00 лв., който в последствие на 14.07.2017г. е прехвърлен на съпругата му Б.
Й. Д. - А. с ЕГН ********** по данни от справка от КАТ;
По отношение на първия и втория ответник - „РАК КАР ОГА“ ЕООД и „КАР 4 Ю“
ЕООД ищецът поддържа, че налице предпоставките по чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК. И двете
дружества са с един и същ управител, видно от информацията в Търговския регистър, а
именно П. П. Г. /управител на „РАК КАР ОГА“ ЕООД до 27.03.2015г. и на „КАР 4 Ю“
ЕООД, към датата на извършване на атакуваната сделка - 26.02.2015 г.
По отношение на първия и третия ответник - „РАК КАР ОГА“ ЕООД и И. Г. А.
ищецът поддържа, че са изпълнени хипотезите на чл.216, ал.1, т.4 и т.6. А. е управител на
дружеството „ФБРСТ БИЗНЕС СЪПОРТ“ ООД с ЕИК *********, което е било и едноличен
собственик на капитала на дружеството длъжник „РАК КАР ОГА“ ЕООД към момента на
извършване на първото ревизионно производство и връчването на 17.03.2015г. на РД № Р-
22221714002202-092-001/16.03.2015г., с който е направено предложение за установяване на
задължения.
По отношение на първия и четвъртия ответник - „РАК КАР ОГА“ ЕООД и Б.
6
Р. Б. ищецът поддържа, че са налице хипотезите на чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК. С договора
за покупко-продажба от 13.02.2015г. е посочена продажна цена на лек автомобил Мерцедес,
модел С 500, с peг. № *** - 2 000.00 лв. Съгласно извършената експертна оценка от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ застрахователната стойност на автомобила към 08.04.2019г. е 22 000.00
лв., т.е. многократно по-висока от посочената в договора.
На посочените основания ищецът е поискал от съда след като се убеди в
основателността на исковата му претенция да обяви за недействителни по отношение на
държавата, направените разпоредителни сделки от „РАК КАР ОГА“ ЕООД в хода на
ревизионното производство със следните МПС:
- лек автомобил, марка/модел: БМВ X РЕНХЕ, номер на рама:
WBAVP51090VP41289, номер на двигател: 86107871, цвят: кафяв, регистрационен номер :
*** /нов peг.№ ***/;
-лек автомобил,
марка: Мерцедес модел: С 500 , с peг.№ ***, срама: WDD2211711А196312, с двигател:
27396130214904;
- товарен автомобил, марка НИСАН модел ВАНЕТ с регистрационен номер ***,
рама: V5KBGC220U0020960, двигател : LD20IIAL76519T.
Ответниците оспорили предявените искове, като неоснователни, по подробно
изложени съображения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел
предявените искове за допустими, а част от тях и за основателни срещу: „РАК КАР ОГА“
ЕООД и „КАР 4 Ю“ ЕООД с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК; „РАК КАР ОГА“
ЕООД, И. Г. А. и Б. Й. Д. с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и срещу „РАК КАР
ОГА“ ЕООД и Б. Р. Б. с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Останалите искове е
отхвърлил като неоснователни.
I. По исковете за обявяване на договор за продажба от 26.02.2015 г., сключен между
„РАК КАР ОГА“ ЕООД и „КАР 4 Ю“ ЕООД:
По главния иск с правно основание по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК:
На 12.11.2014г. на „РАК КАР ОГА“ ЕООД е връчена Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-22221714002202-020-01/05.11.2014г., като в резултат на извършената проверка са
установени публични задължения на дружеството в размер на 79 429.35 лв., за които е
издаден Ревизионен акт № Р-22221714002202-091 -001/18.05.2015г. Същият е обжалван по
административен ред и отменен с Решение №1763/23.11.2015г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП с указания за
издаване на нова заповед за извършване на ревизия и провеждане на ревизионно
7
производство. На 22.12.2015г. на „РАК КАР ОГА ЕООД е връчена Заповед за възлагане на
ревизия № 22002215010351-020-001/12.12.2015г., изменена със Заповед №
Р - 22002215010351-020-002/14.01.2016г. и Заповед № Р-22002215010351
– 020 -003/17.03.2016г., като в резултат на извършената проверка са установени публични
задължения на дружеството в общ размер на сумата от 92 228,41 лв., за които е издаден
Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г. Същият е обжалван и потвърден
от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ
на НАП с Решение № 20/09.01.2017 г., от своя страна потвърдено с Решение № 7137 от
28.11.2017г., постановено по адм. д. № 3569/2017г., Административен съд - София-град.
С Решение № 8080 от 14.06.2018г., постановено по адм.д.№ 1448/2018г. по описа на
Върховният административен съд, решението на АССЕ е отменено частично, като
Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г. е отменен в частта, с която на
длъжника е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 7 440 лв. по три фактури,
като в останалата част решението на първоинстанционния административен съд е
потвърдено. Съдът е приел, че изложеното обосновава извод за наличието на публични
вземания на държавата към „РАК КАР ОГА“ ЕООД, установени с влязло в сила съдебно
решение.
Налице е втората от общите предпоставки на предявения отменителен иск - след като
на 12.11.2014г. заповедта за възлагане на ревизия му е била връчена, по силата на договор за
продажба, сключен на 26.02.2015г., ответникът - длъжник по публични вземания
„РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлил правото си на собственост върху
притежавания от него товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Ванет“, с peг. № *** в
полза на „КАР 4 Ю“ ЕООД. Преценката за това дали атакуваната разпоредителна
сделка е извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизията се извършва при
съобразяване на датата, на която на „РАК КАР ОГА“ ЕООД е връчена първата издадена
заповед за възлагане на ревизия, независимо, че ревизионният акт, издаден въз основа на
проверката, възложена с тази заповед, впоследствие е бил отменен с указания за издаване на
нова заповед за възлагане и провеждане на ревизионно производство, като възражението на
дружеството-длъжник, че от значение за обсъждания въпрос е датата, на която му е била
връчена последната заповед за възлагане на ревизия, е прието за неоснователно. Този извод
следва от съображенията за въвеждане на изискването атакуваната сделка да е извършена
след връчването на заповедта за възлагане на ревизията, което се състоят в ограничаване на
приложното поле на отменителните искове по чл.216 ДОПК до онези сделки и действия,
извършени от длъжника след уведомяването му за образуваното ревизионно производство.
Значимият факт, с които законодателят свързва началния момент, считано от когато дадена
сделка може да попадне в приложното поле на чл.216 ДОПК е факта, кога длъжника е узнал,
че спрямо него стартира ревизионно производство и това е датата - 12.11.2014г. Според съда
не може да се разсъждава, че са налице две отделни самостоятелни едно от друго
ревизионни производства, поради издаването на две заповеди за започване на ревизионно
производство, защото предметът на ревизионното производство е един и същи - касае се за
8
идентичност в ревизирания период и ревизираното лице, като поводът за издаването на
втората заповед за възлагане на ревизия е формален -отмяната на издадения първи
ревизионен акт.
Съдът е приел, че е налице и третата предпоставка за уважаване на иска - сделката да
е извършена във вреда на публичния взискател. Разпоредителните сделки с имуществени
права на длъжника тогава, когато неговото имущество е достатъчно за удовлетворяване на
кредиторите му, действително не водят до увреждане на техните интереси. В случая обаче
твърденията на ответника - длъжник, че към датата на извършване на атакуваната
разпоредителната сделка същият е разполагал с други активи, стоки на склад, вземания към
трети лица, не е установено по делото. Ако ответникът и купувачът по атакуваната като
увреждаща сделка поддържат, че „РАК КАР ОГА“ ЕООД е разполагал с имущество към
момента на сключване на продажбената сделка, което е в обем позволяващ му да обслужи
установените впоследствие със стабилизирания РА публични задължения, тяхна е тежестта в
условията на пълно и главно доказване да установят подобно благоприятно имуществено
състояние. Позоваване на добро финансово - имуществено положение не може да обуслови
изключване на обсъжданата материална предпоставка, защото съставлява факт изгоден за
сочещата го страна в процеса и не се ползва с никакво доказателствено значение.
В този случай разпореждането с който и да е актив от имуществото на длъжника води
до намаляване на потенциала му за удовлетворяване на вземанията на неговите кредитори,
като в случая длъжникът се е лишил от актив със сравнително устойчива и предвидима
стойност, вместо което се е сдобил с вземане към трето лице, за което няма никакви данни
да е било изпълнено чрез плащане. Според съда, изводът за увреждащият характер на
атакуваната сделка се потвърждава и от обстоятелството, че със същата се прехвърля
единственият товарен автомобил, с който дружеството-длъжник, осъществява своето
търговско занятие - дейност по предоставяне на транспортни услуги, а и същата не е
ориентирана към типичния предмет на дейност, с който се занимава ответникът - длъжник, и
преследваща като резултат формиране на приход и печалба.
Последната предпоставка, чиято реализация трябва да е налице за да се възприеме
налице на изпълнен фактически състав по възникване на спорното материално
преобразуващо право защитимо с иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, е наличие на свързаност
между страните по атакуваната разпоредителна сделка /продавач и купувач по договор за
продажба на МПС/. Тя също е налице – на датата на извършването на изследваната сделка -
26.02.2015г., лицето П. П. Г. е вписан за управител на всяка от страните по договора за
продажба, което покрива хипотезата на свързаност очертана в §1, т.3, б.„д“ от ДР на
ЗОДОВ, съгласно който текст са свързани лицата, в чийто управителен или контролен орган
участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото
лице представлява друго лице.
Съдът е приел, че искът по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК е основателен и атакуваният
9
атакувания договор за продажба на МПС от 26.02.2015г., сключен между дружествата
„РАК КАР ОГА“ ЕООД и „КАР 4 Ю“ ЕООД е недействителен по отношение на
държавата.
По исковете за обявяване на договор за продажба, сключен между „РАК КАР ОГА“
ЕООД и И. Г. А., и договор за продажба от 14.07.2017 г., сключен между И. Г. А. и Б. Й. Д.:
По главния иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК:
Изложени за съображения за осъществяването на първите две от изискуемите
материалните предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК - наличието на
неудовлетворени публични вземания на държавата към „РАК КАР ОГА“ ЕООД, установени
с влязло в сила съдебно решение – по съображения, аналогични на вече изложените във
връзка с разглеждането на предходния иск; след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия по силата на договор за продажба, сключен на 13.02.2015г., длъжникът
„РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлил в полза на И. Г. А. правото на собственост
върху притежавания от него лек автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕИХ“, с peг. №
*** /с актуален peг. № ***/, като впоследствие, по силата на договор за продажба,
сключен на 14.07.2017г., вече новият собственик е прехвърлил придобития от него
автомобил в полза на съпругата му - Б. Й. Д..
Прието за неустановено е изискването за свързаност на страните по договора от
13.02.2015г. От справка по електронната партида на „РАК КАР ОГА“ ЕООД в Търговския
регистър се установява, че към тази дата едноличен собственик на капитала на ответното
дружеството е „ФЪРСТ БИЗНЕС СЪПОРТ“ ООД, но управител е Б. А., като А. става
негов управител на 16.04.2015г. Към датата на сключване на атакуваната сделка между
страните по нея не е била налице свързаност в хипотезата на § 1, т.3, б. „м“ от ДР на ДОПК.
Между страните по атакуваната разпоредителна сделка не е налице и някое от останалите
основания за свързаност по § 1, т.3, б. „м“ ДР на ДОПК, поради което съдът е приел искът
по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК за неоснователен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 216, ал. 1. т. 4 ДОПК:
Наличието на публично вземане на държавата, установено с влязло в сила съдебно
решение, и сключването на разпоредителни сделки след връчване на заповед за възлагане на
ревизия - е установено по изложените във връзка с разглеждането на главния иск
съображения.
Във фактическия състав на иска чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е включено специалното
изискване за наличието на намерение у данъчно задълженото лице да увреди публичния
взискател, което трябва да се издирва единствено при длъжника извършил съответната
квалифицирана от ищеца като увреждаща сделка. Насрещната страна по подобна сделка, в
случая купувача по продажбения договор не е необходимо да е встъпила в сделката с
10
намерение да увреди публичния кредитор на нейния продавач. Намерението за увреждане не
се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, като същото се определя като мисъл и
желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен
акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо
за удовлетворяване вземанията на неговите кредитори. Като вътрешно мисловно-
емоционално състояние на длъжника, съответно на неговите органни представители, то
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, а подлежи на установяване с оглед на всички
факти по конкретния спор. Естеството на този факт ограничава възможността за прякото му
доказване, което налага установяването му да стане при условията на косвено доказване,
на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, от
които следва субективното намерение на длъжника за увреждане.
Съдът е приел за доказано намерението на длъжника за увреждане на публичния
взискател, като е съобразил, че: разпоредителната сделка е извършена сравнително скоро
след като му е връчена заповедта за възлагане на ревизия; налице е негативно засягане на
публичния интерес, тъй като длъжникът е отчуждило свое имущество, което е могло
впоследствие да служи, като общо обезпечение на кредиторите му съгласно чл.133 ЗЗД;
подозрение в мотивите на длъжника за извършване на атакуваната разпоредителната сделка
внася обстоятелството, че в рамките на сравнително кратък период от две седмици - между
13.02.2015г. и 26.02.2015г. - дружеството е прехвърлило всички притежавани от него
моторни превозни средства, като едно от прехвърлянията е извършено в полза на свързано
с длъжника лице, и че две от сделките са извършени в един и същ ден; имущественото
състояние на дружеството към този момент не е благоприятно, а напротив то се свежда
единствено до коментираните моторни превозни средства. Несъответно на събраните
доказателства е възражението, че разпореждането с МПС притежавани от ответния длъжник
е проява на извършваната от него търговска дейност по занятие. Няма данни в подкрепа
на позоваването, че основният предмет на дейност на дружеството е търговия с
превозни средства: подобна дейност не следва от анализа на вписванията в TP; събраната
справка от КАТ, която показва вписванията по партидата на длъжника в
автоматизираната база данни за регистрираните МПС-та не може да формира
правдоподобно убеждение у решаващия състав, че дружеството с оглед мащабите на
наличните вписвания е субект търгуващ с превозни средства. След като е установил
наличието на изискуемите материални предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК съдът е приел, че следва да се обяви за недействителни по отношение на
държавата договор за продажба от 13.02.2015г., сключен между „РАК КАР ОГА“ ЕООД и И.
Г. А., и договор за продажба от 14.07.2017г., сключен между И. Г. А. и Б. Й. Д..
По исковете за обявяване на договор за продажба от 13.02.2015 г., сключен между
„РАК КАР ОГА“ ЕООД и Б. Р. Б.:
По главния иск с правно основание чл.216, ал. 1, т. 2 ДОПК:
11
Изложени за съображения за осъществяването на първите две от изискуемите
материалните предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК - наличието на
неудовлетворени публични вземания на държавата към „РАК КАР ОГА“ ЕООД, установени
с влязло в сила съдебно решение – по съображения, аналогични на вече изложените във
връзка с разглеждането на предходния иск; след връчването на длъжника на заповедта за
възлагане на ревизия, а именно - 12.11.2014г., по силата на договор за продажба, сключен на
13.02.2015г. длъжникът е прехвърлил в полза на Б. Р. Б. правото на собственост върху
притежавания от него лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ С 500“, с peг. № ***.
Според съда, не е установено наличието на последната предпоставка - реализирането
на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото от
длъжника. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с per. № *** е
продаден на Б. Р. Б. срещу уговорена продажна цена в размер на сумата от 2 000 лв. От
приетите по делото две експертни заключения е видно, че към датата на извършеното
прехвърляне действителната му стойност на отчуждения от длъжника лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 500“, с peг. № *** е възлизала на сумата от 32 838 лв., съответно на
сумата от 29 189 лв., като разликата се обуславя от обстоятелството, дали като действителен
се възприема номера на рамата съгласно свидетелството за регистрация на автомобила или
съгласно данните извеждани от бордовия компютър. При отчитане и на факта, че преди
лекия автомобил да бъде прехвърлен на Б., същия е извършил разходи за ремонта му в
размер на сумата от 26 000 лв., експерта приема, че стойността на оценявания автомобил
към момента предхождащ потенциално направения ремонт е равна на сумата от 6 838лв.,
съответно на сумата от 3 189лв., отново в зависимост от действителния номер на рамата на
автомобила. Следователно продажната цена в размер на 2 000 лв. е формирана с оглед
състоянието, в което автомобилът се е намирал преди извършването на ремонта, макар и
към датата на прехвърлянето същият вече да е бил ремонтиран от придобилия го купувач.
Възприетият между страните по атакуваната сделка начин на определяне на
продажната цената е понятен, предвид проведеното доказване, че ремонтът е извършен от
купувача, с оглед уговорка между купувача и собственика на автомобила впоследствие
същият да му бъде прехвърлен. Съдът е приел, че действителният размер на цената по
атакуваната сделка възлиза на сумата от 28 000 лв. Съпоставката между величините на
пазарната цена на автомобила /в зависимост от вярната му модификация, съобразно
действителната рама/ и тази, за която се прие да е прехвърлен с калкулираната стойност на
ремонт, показва превес на установената пазарна цена веднъж с 4 838 лв. /при рамата
отразена в свидетелството за регистрация/, и втори път с 1 189 лв. /при рамата
идентифицираща се в бордовия компютър/, т.е. превозното средство е било прехвърлено за
85,26 % или за 95,92 % от пазарна му цена. Това несъответствие според съда не обосновава
извод за неравновесие в стойността на насрещните престации по атакуваната сделка в
степен, при която да се приеме, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност
полученото от длъжника.
12
По евентуалния иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК:
Наличието на публично вземане на държавата, установено с влязло в сила съдебно
решение, и сключването на разпоредителна сделка след връчване на заповед за възлагане на
ревизия - се установява по изложените във връзка с разглеждането на главния иск
съображения.
Наред с общите предпоставки на отменителните искове по чл.216, ал.1 ДОПК във
фактическия състав на иска заложен в чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е включено и изискването
атакуваната сделка или действие да са извършени при наличието на намерение у данъчно
задълженото лице да увреди публичния взискател. Въпросът свързан с това кои следва да е
носител на това намерение е изяснен при разглеждане на исковете по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК
по отношение на другите две сделки извършени от дружеството - длъжник, като това важи
сделката между длъжника и Б.Б.. От събраните по делото доказателства съдът е
приел, че се установява намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател, тъй
като: към момента на извършване на атакуваната сделка публичните задължения на
длъжника все още не са били установени с влязъл в сила ревизионен акт; разпоредителната
сделка е извършена сравнително скоро след като на длъжника е била връчена заповедта за
възлагане на ревизия, като това обстоятелство неизбежно следва да се разглежда като такова
формирало у членовете на ръководните му органи възможна хипотеза, при която в резултат
на извършената ревизия да се стигне до установяване на публични задължения; със сделката
обективно се е стигнало до негативно засягане на публичния интерес, тъй като длъжникът е
отчуждило свое имущество, което е могло впоследствие да служи, като общо обезпечение
на кредиторите му съгласно чл.133 ЗЗД; подозрение в мотивите на длъжника за извършване
на атакуваната разпоредителната сделка внася обстоятелството, че в рамките на сравнително
кратък период от две седмици - между 13.02.2015г. и 26.02.2015г.- дружеството
е прехвърлило всички притежавани от него моторни превозни средства, като
едно от прехвърлянията е извършено в полза на свързано с длъжника лице, а две от сделките
са извършени в един и същ ден ; имущественото състояние на дружеството към този
момент не е благоприятно, а се свежда единствено до коментираните моторни превозни
средства. Несъответно на събраните доказателства е възражението, че разпореждането с
МПС притежавани от длъжникът е проява на извършваната от него търговска дейност по
занятие: няма данни в подкрепа на позоваването, че основният предмет на дейност на
дружеството е търговия с превозни средства;подобна дейност не следва от анализа на
вписванията в TP; събраната справка от КАТ, която показва вписванията по партидата на
длъжника в автоматизираната база данни за регистрираните МПС-та не може да формира
правдоподобно убеждение у решаващия състав, че дружеството с оглед мащабите на
наличните вписвания е субект търгуващ с превозни средства. Всичко изложено обосновава
извод за наличието на намерение от страна на „РАК КАР ОГА“ ЕООД да увреди интереса на
публичния взискател, доколкото може да се приеме, че атакуваната разпоредителна сделка е
извършена с цел да се осуети възможността да се проведе успешно принудителното
13
изпълнение на публичните вземания на държавата, посредством насочване на това
изпълнени върху съответния актив от имуществото на длъжника, които е предмет на
анализираната продажбена сделка.
След като материалните предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК
са реализирани, съдът е достигнал до извод за основателност на предявения иск за обявяване
за недействителен по отношение на държавата договор за продажба от 13.02.2015г., сключен
между „РАК КАР ОГА“ ЕООД и Б. Р. Б..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до
промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по
делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка
по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от въззивниците основания за неправилност на актовете, прие следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени со в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и са насочени срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно.
Спорното материално субективно право е предмет на правния спор. То се въвежда в
процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба. Предметът на делото е твърдяно право, което се индивидуализира чрез
правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението,
съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и
петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на
спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца/ В този смисъл Решение № 77 от
8.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 127/2010г., IV г. о., ГК/.
14
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.216, ал.1, т.2, т.4, т.6 ДОПК срещу различните ответници - „РАК КАР ОГА“ ЕООД
/с предходно наименование -„АГО КАР“ ЕООД/, „КАР 4 Ю“ ЕООД, И. Г. А., Б. Й. Д.
и Б. Р. Б., без да е посочено, кой е главен или евентуален. При постановяване на
обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал всички искове, основани на
посочените основания, поради което не може да се приеме, че е постановил недопустимо
решение /Определение № 787 от 22.10.2013г. на ВКС по т. д. № 1211/2013 г., I т. о., ТК/.
Основателно е възражението във въззивната жалба на И. Г. А. и Б. Й. Д., че
обжалваното решение е недопустимо в частта му, в която по иск с правно основание чл.216,
ал.1, т.4 ДОПК е обявен за недействителен по отношение на Държавата Договор за
продажба на МПС от 14.07.2017г., сключен между И. Г. А. и Б. Й. Д.-А., с който е
прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ", модел „X РЕЙХЕ“,
с peг. № *** /с актуален peг. № ***/.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е посочил
разпоредителни действия с имущество на длъжника, част от който според него са извършени
с намерение за увреда на публичните взискатели /чл.216, ал.1, т.4 ДОПК/, и твърди
недействителност по отношение на държавата на извършени разпоредителни сделки от
длъжника „РАК КАР ОГА“ ЕООД, поради конкретно изброени факти /виж стр.5 от исковата
молба/, като е поискал от съда да обяви за недействителни по отношение на държавата,
„направените разпоредителни сделки от „РАК КАР ОГА“ ЕООД в хода на ревизионното
производство“ на индивидуализирани МПС, сред които и лек автомобил, марка/модел:
БМВ X РЕНХЕ, номер на рама: WBAVP51090VP41289, номер на двигател: 86107871,
цвят: кафяв, регистрационен номер: ***/нов peг. № ***/. Твърди се, че И. Г. А.,
след като е придобил собствеността върху посоченото по-горе моторно превозно средство
по силата на договор за покупко-продажба от 13.12.2015г. от „РАК КАР ОГА“ ЕООД, е
прехвърлил същото на 14.07.2017г. на съпругата си Б. Й. Д.- А., по данни от
справка от КАТ, но липсва искане за обявяване за недействителна по отношение на
държавата на последващата разпоредителна сделка, извършена между двете физически лица,
в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д.№2/2017
г., ОСГТК.
Като съобрази горното, настоящият състав на съда приема, че не е предявен иск с
правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяването на недействителност по отношение
на държавата на Договор за продажба на МПС от 14.07.2017г., сключен между И.
Г. А. и Б. Й. Д., с който е прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка
„БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“. с peг. № *** /с актуален peг. № ***/, по който съдът се е
произнесъл.
Като се е произнесъл по непредявен иск първоинстанционният съд е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, и производството по делото в тази
15
част следва да бъде прекратено, на основание чл. 270, ал.3, изр.1 ГПК.
В останалата част обжалваното решение е допустимо.
Разгледани по същество, въззивните жалби са основателни.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че :
- на 12.11.2014г. на „РАК КАР ОГА“ ЕООД /с предишно наименование
АГО КАР ЕООД/ е връчена Заповед за възлагане на ревизия № Р-
22221714002202-020-01/05.11.2014г./л. 89/, с предмет задължения за данък добавена
стойност за периода от 21.10.2009г. до 30.09.2014г. В резултат на извършената проверка са
установени публични задължения на дружеството в размер на 79 429,35 лв., за които
е издаден Ревизионен акт №Р-22221714002202-091-001/18.05.2015г./л.45/, който е отменен с
Решение №1763/23.11.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП /л.93/ с указания за издаване на нова
заповед за извършване на ревизия и провеждане на ревизионно производство.
- на 22.12.2015г. на „РАК КАР ОГА“ ЕООД е връчена Заповед за възлагане на
ревизия № 22002215010351-020-001/12.12.2015г., с предмет задължения за данък добавена
стойност за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2014г./л.42/, изменена със Заповед
№ Р - 22002215010351-020-002/14.01.2016г./л.39/, с определени нови
периоди за проверка, в периода 01.08.2012г. до 31.05.2014г., и Заповед № Р-22002215010351
– 020 -003/17.03.2016г./л.36/, с определени нови периоди за проверка, в периода 01.08.2012г.
до 28.02.2014г. В резултат на извършената проверка са установени публични задължения на
дружеството в общ размер на сумата от 92 228,41 лв., за които е издаден Ревизионен акт
№Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г. /л.7/, потвърден от директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП с Решение
№20/09.01.2017г. /100/, от своя страна потвърдено с Решение № 7137 от 28.11.2017г., по
адм.д.№ 3569/2017г., Административен съд - София-град /л.108/. С Решение № 8080 от
14.06.2018г., по адм.д.№ 1448/2018г. по описа на Върховният административен съд/л.118/,
решението на АССЕ е отменено частично, като Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-
001/07.07.2016г. е отменен в частта, с която на длъжника е отказано право на приспадане на
ДДС в размер на 7 440 лв. по три фактури, като в останалата част решението на
първоинстанционния административен съд е потвърдено.
- със съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК изх. №
С180022-048-0178263/16.08.2018г. НАП е поканила „РАК КАР ОГА“ ЕООД да изпълни
неплатени публични вземания , включително и тези по посочения по-горе влязъл в сила
ревизионен акт.
- с постановления за налагане на обезпечителни мерки на наложени различни
обезпечителни мерки от НАП за обезпечаване изпълнението на публичните задължения –
16
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на „РАК КАР ОГА“ ЕООД -
постановление от 10.11.2016г. /л.133/; запор върху притежавани ценни книжа от
„РАК КАР ОГА“ ЕООД - постановление от 21.02.2019г./л.138/;
- с договор за покупко - продажба на МПС от 13.12.2015г., с нотариална заверка на
подписите, „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
АГО КАР ЕООД/, прехвърля на И. Г. А., ЕГН **********, правото на собственост
върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с peг. № ***, за сумата от 24 000лв.
/л.203-гръб/. Представена е операционна бележка за плащане от 17.02.2015г., с която И. Г. А.
е наредил плащане за сумата от 25 000 лв., която да бъде преведена по банкова сметка на
„РАГ КАР ОГА“ ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с IBAN ***, с посочено в
платежния документ основание за извършване на плащането - „договор за покупка на BMW,
***“/л.246/.
- с договор за покупко-продажба на МПС от 13.02.2015г., с нотариална заверка на
подписите, „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
АГО КАР ЕООД/, прехвърля на Б. Р. Б., ЕГН **********, правото на собственост върху лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с peг. № ***, за сумата от 2 000 лв. /л. 204-
гръб/;
- с договор за покупко-продажба на МПС от 26.02.2015г., с нотариална заверка на
подписите, „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
АГО КАР ЕООД/, прехвърля на „КАР 4 Ю“ ЕООД, правото на собственост върху
товарен автомобил марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, с peг. № ***, за сумата от 8 000лв.
/л.205-гръб/.
- прието е основно заключение на допусната съдебно - автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й. Й. /л.337/, което установяват действителната пазарна
стойност на процесните автомобили към данните на сключване на договорите:
- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“ – 32 838лв.
- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, предвид техническото
състояние - 6 838 лв.;
- товарен автомобил марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“ - 1 426лв.;
- лек автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“- 24 684лв.
- прието е допълнително заключение на допусната съдебно -автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. Й. /л.358/, което установява действителната
пазарна стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“:
- към датата на сключване на договора – 29 1890лв.;
17
- към датата на сключване на договора, като се вземе в предвид техническото
състояние, отразено в свидетелските показания -3 189лв.
В съдебно заседание на 06.03.2020г., при излагане на допълнителното заключение си,
вещото лице твърди, че при манипулация на номера на рамата едно превозно средство не
може да бъде реализирано на пазара. Сумата от 3 189лв. не е съобразена с данните за
манипулация на номера на рамата. Това е остатъчна сума между действителната стойност и
стойността, която е вложена за отремонтиране на превозното сродство. На пазара няма
оферти за превозни средства, които са с манипулирана рама.
Свидетелят В. Д. Г. е дал показания за техническото състояние на процесният лек
автомобил - марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с peг. № ***, към момента на
сключване на сделката и към момента, в който същият е върнат от полицията, както и за
извършените ремонти на автомобила от Б.Б. и стойността на същите, подобно описани от
първоинстанционният съд.
По делото е представено писмо изх. № 237200-11981 от 15.11.2019г. на ОД на
МВР- Пловдив/л.323/, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С
500“, с peг. №***, в което се твърди, че същият е иззет от РУ- МВР гр. Дупница,
по повод установена интервенция върху номера на рамата. Посочено е, че по случая е
образувана преписка № ЗМ-816/2011г. и са описани предприетите процесуални действия
към момента на съставянето на писмото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Налице са общите предпоставки на отменителните искове по чл.216 ДОПК:
установено е съществуването на публично вземане на държавата срещу длъжника,
установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в
сила съдебно решение; сключване от задълженото лице на сделка на разпореждане,
следваща датата на установяване на публичните задължения, съответно връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публичните
задължения.
Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път, издадено от НАП
/л.91/ на 12.11.2014г. на „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
АГО КАР ЕООД/ е връчена заповед Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221714002202-
020-01/05.11.2014г./л. 89/, като в резултат от извършената ревизия са установени с влязло в
сила съдебно решение публични задължения на проверяваното юридическо лице. В
подкрепа на този извод са цитираните по - горе писмени доказателства, установяващи
възложените ревизии, издадените ревизионни актове, съответно постановените актове от
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на
НАП, и съдебни актове – решения на Административен съд - София-град и
18
Върховният административен съд.
След връчването на заповедта за възлагане на ревизия с процесните договори
задълженото лице е сключило сделки на разпореждане със собствени моторни превозни
средства, както следва:
- на 13.12.2015г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с peг. № ***;
- на 13.02.2015г. за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“;
- на 26.02.2015г. за товарен автомобил марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“.
По предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК срещу
„РАК КАР ОГА“ ЕООД и „КАР 4 Ю“ ЕООД:
Със същият се иска обявяването за недействителен по отношение на държавата на
договор за продажба на МПС от 26.02.2015г. въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД
е прехвърлило на „КАР 4 Ю“ ЕООД правото на собственост върху товарен автомобил
марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, с peг. № ***.
Основателно е възражението на „РАК КАР ОГА“ ЕООД, направено с отговора на
исковата молба и поддържано с въззивната жалба, че не е налице вреда на публичния
взискател, тъй като имуществото на длъжника се е увеличило - договорената цена е над
определената за застрахователна стойност и пазарната цена.
Наличието на общите материални предпоставки - публично вземане на държавата,
установено с влязло в сила съдебно решение; сключването на разпоредителни сделки след
връчване на заповед за възлагане на ревизия, е установено, за което са изложени
съображения по-горе.
Когато длъжникът има публично задължение към държавата и сделката е сключена
след връчена заповед за възлагане на ревизия, за да се прецени дали са налице
предпоставките на чл.216, ал.1, т. 6 ДОПК следва да се установи, че сделката е във вреда на
публичните изпълнители и страна по нея е свързано с длъжника лице.
Не се спори, а и от съдържанието на договора се установява, че към момента на
сключване на договора управител на дружеството -продавач и на дружеството – купувач е
едно и също физическо лице – П. П. Г., ЕГН **********, от което следва извод, че сделката
е между свързани лица смисъла на § 1, т.3, б. „д“ от ДР на ДОПК.
Намерението за увреждане следва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи
на доказване, при доказателствена тежест на ищеца, и не следва само от факта на връчване
на заповедта за ревизия и сключването на сделката или извършване на действие от длъжника
след това.
19
В този смисъл е и установената практика на ВКС по приложението на разпоредбата
на чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК, която настоящият състав на съда споделя - намерението
за увреждане трябва да бъде установено при условията на главно и пълно доказване, то не се
предполага, а подлежи на доказване и доказателствена тежест е за ищеца /Решение № 436 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК/.
При разпореждане с актив от имуществото на длъжника и липса на еквивалентност
на престациите се намалява възможността за удовлетворяване на вземанията на кредиторите
на длъжника /чл.133 ЗЗД/.
В случая, според заключението на основната съдебно - автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обосновано, правилно и неоспорено от страните, към датата на
сключване на сделката действителната /средната/ пазарна стойност на процесния автомобил
– товарен автомобил марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, е – 1 426лв.; според представените с
исковата молба удостоверения № 00002154/19.09.2017г. и № 00001182/08.04.2019г. на
ОЗК-Застраховане“ АД /л.125 и л.122/ застрахователната стойност на същият автомобил
е 1 800лв., съответно 1 500лв., а според договора продажната цена е 8 000лв.
/л.205- на гърба/ за която няма спор че е заплатена, като в исковата молба не са въведени
твърдения за неплащане на цената по договора, не са направени възражения в тази насока и
не са събирани доказателства.
Като съобрази така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
приема за недоказано намерението за увреждане на публичните изпълнители с процесната
сделка, тъй като в резултат на същата длъжникът е увеличил размера на своето имущество,
съответно е увеличил възможността за удовлетворяване на вземанията на кредиторите си
/чл.133 ЗЗД/. При липса на намаляването на имуществото на длъжника, като последица от
процесната сделка, останалите доводи на първоинстанционният съд, в подкрепа на извода за
доказаност на намерението за увреда на публичните изпълнители, не могат да бъдат
споделени.
След като е не е установено наличието на една от кумулативно предвидените
материалноправни предпоставки на разпоредбата на чл.216, ал.1, т. 6 ДОПК предявеният
иска е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на първоинстанционният и въззивният съд
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД и „КАР 4 Ю“
ЕООД и вместо него бъде постановено решение, с което искът бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК срещу
„РАК КАР ОГА“ ЕООД и И. Г. А.:
Със същият се иска обявяването за недействителен по отношение на държавата на
20
договор за продажба на МПС от 13.02.2015г. с който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлило
на И. Г. А. правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с
peг. № ***.
Основателни са възраженията на И. Г. А. и „РАК КАР ОГА“ ЕООД, направени с
отговорите на исковата молба и поддържани с въззивните жалби, че не е налице вреда на
публичния взискател, тъй като няма засягане на публичния интерес - дружеството длъжник е
получило пазарната стойност на процесното МПС.
Наличието на общите материални предпоставки - публично вземане на държавата,
установено с влязло в сила съдебно решение; сключването на разпоредителни сделки след
връчване на заповед за възлагане на ревизия, е установено, за което са изложени
съображения по-горе.
Когато длъжникът има публично задължение към държавата и сделката е сключена
след връчена заповед за възлагане на ревизия, за да се прецени дали са налице
предпоставките на чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК следва да се установи, че сделката е сключена от
данъчно задълженото лице с намерение да се увредят публичните взискатели.
Намерението за увреждане следва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи
на доказване, при доказателствена тежест на ищеца, и не следва само от факта на връчване
на заповедта за ревизия и сключването на сделката или извършване на действие от длъжника
след това.
В този смисъл е и установената практика на ВКС по приложението на разпоредбата
на чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК, която настоящият състав на съда споделя - намерението
за увреждане трябва да бъде установено при условията на главно и пълно доказване, то не се
предполага, а подлежи на доказване и доказателствена тежест е за ищеца /Решение № 436 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК/.
В случая, според заключението на основната съдебно - автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обосновано, правилно и неоспорено от страните, към датата на
сключване на сделката действителната /средната/ пазарна стойност на процесния автомобил
– лек автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с peг. № ***, е – 24 684лв.;
според представеното с исковата молба удостоверение № 00002152/19.09.2017г. и
№00001180/08.04.2019г. на ОЗК-Застраховане“ АД /л.126 и л.123/ застрахователната
стойност на същият автомобил е 28 000лв., съответно 16 000лв., а според договора
продажната цена е 24 000лв. /л.203 - на гърба/ за която по делото са събрани доказателства,
че е заплатена / операционна бележка за плащане от 17.02.2015г./.
Като съобрази така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
приема за недоказано намерението за увреждане на публичните изпълнители с процесната
сделка, тъй като в резултат на същата длъжникът не намалил размера на своето имущество,
21
съответно не е намалил възможността за удовлетворяване на вземанията на кредиторите си
/чл.133 ЗЗД/. При липса на намаляването на имуществото на длъжника, като последица от
процесната сделка, останалите доводи на първоинстанционният съд, в подкрепа на извода за
доказаност на намерението за увреда на публичните изпълнители, не могат да бъдат
споделени.
След като е не е установено наличието на една от кумулативно предвидените
материалноправни предпоставки на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК предявеният
иска е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на първоинстанционният и въззивният съд
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск
с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД и И. Г. А. и
вместо него бъде постановено решение, с което искът бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК
срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД и Б. Р. Б.:
Със същият се иска обявяването за недействителен по отношение на държавата на
договор за продажба на МПС от 13.02.2015г. с който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлило
на Б. Р. Б. правото на собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ С 500“, с
peг. № ***.
Основателни са възраженията на Б. Р. Б. и „РАК КАР ОГА“ ЕООД, направени с
отговорите на исковата молба и поддържани с въззивните жалби, че цената е съобразена с
техническото състояние на автомобила към момента на продажбата и годината на
производството му /възрастта му/, както и че не е налице хипотезата на чл.216, ал.1, т.4
ДОПК тъй като липсва намерение за увреда на публичният изпълнител.
Наличието на общите материални предпоставки - публично вземане на държавата,
установено с влязло в сила съдебно решение; сключването на разпоредителни сделки след
връчване на заповед за възлагане на ревизия, е установено, за което са изложени
съображения по-горе.
Когато длъжникът има публично задължение към държавата и сделката е сключена
след връчена заповед за възлагане на ревизия, за да се прецени дали са налице
предпоставките на чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК следва да се установи, че сделката е сключена от
данъчно задълженото лице с намерение да се увредят публичните взискатели.
Намерението за увреждане следва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи
на доказване, при доказателствена тежест на ищеца, и не следва само от факта на връчване
на заповедта за ревизия и сключването на сделката или извършване на действие от длъжника
след това.
22
В този смисъл е и установената практика на ВКС по приложението на разпоредбата
на чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК, която настоящият състав на съда споделя - намерението
за увреждане трябва да бъде установено при условията на главно и пълно доказване, то не се
предполага, а подлежи на доказване и доказателствена тежест е за ищеца / Решение № 436
от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК/.
В случая, според заключението на допълнителната съдебно - автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано, правилно и неоспорено от страните,
към датата на сключване на сделката действителната /средната/ пазарна стойност на
процесния автомобил – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с peг. № ***, е
3 189лв., като се вземе в предвид техническото състояние, отразено в свидетелските
показания; според представеното с исковата молба удостоверение № 00002153/19.09.2017г.
и № 00001181/08.04.2019г. на ОЗК-Застраховане“ АД /л.124 и л.121/ застрахователната
стойност на същият автомобил е 33 000лв., съответно 22 000лв., а според договора
продажната цена е 2000лв. /л.204 - на гърба/ за която няма спор че е заплатена, като в
исковата молба не са въведени твърдения за неплащане на цената по договора,
не са направени възражения в тази насока и не са събирани доказателства.
Според настоящият състав на съда съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства обосновава извод за липса за намерение за увреждане от страна на данъчно
задълженото лице при сключването на процесната сделка по смисъла на чл.216, ал.1, т.4
ДОПК, предвид : продажната цена – 2 000лв. и установената по делото действителната
/средната/ пазарна стойност на процесния автомобил - 3 189лв.; органите на МВР са
установили интервенция върху номера на рамата на процесният автомобил /писмо изх. №
237200-11981 от 15.11.2019г. на ОД на МВР - Пловдив/; казаното от вещото лице в съдебно
заседание, че: при манипулация на номера на рамата едно превозно средство не може да
бъде реализирано на пазара; сумата от 3 189лв. не е съобразена с данните за манипулация на
номера на рамата, а сума между действителната стойност и стойността, която е вложена за
отремонтиране на превозното сродство; няма оферти за превозни средства, които са с
манипулирана рама. След като вещото лице твърди, че при манипулация на номера на
рамата автомобилът не може да бъде реализиран на пазара, което не се оспорва от страните,
не може да се приеме, че като резултат от сделката имуществото на длъжника е намаляло,
съответно, че е налице е налице намерение за увреждане на публичния изпълнител. Отделно
от това, след като даденото от длъжника не надхвърля значително по стойност полученото,
за което първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви при преценка на
основателността на иска по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, които настоящият състав на съда
възприема, не може да се приеме, че е налице намерение при увреда, като се съобрази
състоянието на продаденият автомобил, установено от разпитания свидетел, извършените
ремонти от страна на купувача, които съдът е приел за доказани при обсъждането на иска по
чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, заплатената цена от купувача и размера на действителната /следна
пазарна/ стойност на процесният автомобил, установена от допълнителната автотехническа
23
експертиза, предвид техническото състоение, отразено в свидетелските показания/ 3189лв./.
При липса на намаляването на имуществото на длъжника, като последица от
процесната сделка, останалите доводи на първоинстанционният съд, в подкрепа на извода за
доказаност на намерението за увреда на публичните изпълнители, не могат да бъдат
споделени.
След като е не е установено наличието на една от кумулативно предвидените
материалноправни предпоставки на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК предявеният
иска е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на първоинстанционният и въззивният съд
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД и Б.
Р. Б. и вместо него бъде постановено решение, с което искът бъде отхвърлен.
Като последица от отмяна на уважените искове и предвид липсата на самостоятелен
характер, обжалваното решение следва да бъда отменено и в частта, с която ответниците са
осъдени да заплатят на Териториална дирекция на Национална агенция на приходите –
София направените разноски пред първоинстанционния съд и дължимите държавни такси в
полза на съда, и отменено определение № 260384 от 01.10.2020г., постановено по т.д.
№790/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, с което е
оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК на И. Г. А. и Б. Й. Д. – А. за изменение
на решението в частта за разноските.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбите на чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците направените разноски по производството.
В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на
„РАК КАР ОГА“ ЕООД е поискал присъждане на направените разноски в
настоящето производство, които са в размер на 680лв. – държавна такса за въззивното
производство, и следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на спора.
С въззивната жалба И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. – А., ЕГН
**********, са поискали присъждане на сторените в настоящето производство разноски,
както и тези пред първа инстанция, които са : за първа инстанция - 5лв. държавна такса за
съдебно удостоверение; за въззивната инстанция - 495лв. държавна такса, и следва да им
бъдат присъдени с оглед изхода на спора.
С въззивната жалба Б. Р. Б., ЕГН **********, е поискал присъждане на разноски за
двете инстанции, които са: за първа инстанция - 400лв. депозит за вещо лице; за въззивната
инстанция – 145лв. държавна такса, и следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на спора.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 270, ал. 3, предл.1 ГПК и
24
чл.271, ал.1, предл.2 ГПК Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г. по описа
на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която е обявен
по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София, срещу И. Г. А., ЕГН **********, и Б. Й. Д. – А., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за недействителен по отношение на
Държавата Договор за продажба на МПС от 14.07.2017г., сключен между И.
Г. А. и Б. Й. Д. - А. , с които е прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил
марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“, с peг. № *** /с актуален peг. № ***/, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОТМЕНЯ решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г. по описа
на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която е обявен по
предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София, с адрес - гр. София, ул. „Триадица“ № 2 срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Надежда“,
ж.к. „Надежда“, бл. 255, вх. А, ап. 7 и „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр София, р-н „Красно село“, бул. „България“ № 58, вх. А,
ет. 7, ап. 34, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК за недействителен по
отношение на Държавата сключения между „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК ********* и
„КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********, договор за продажба на МПС от 26.02.2015г., въз
основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлило в полза на „КАР 4 Ю“ ЕООД
правото на собственост върху товарен автомобил марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, с peг.
№ ***, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, с адрес - гр. София, ул. „Триадица“ № 2,
срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к. „Надежда“, бл. 255, вх. А, ап. 7 и „КАР 4 Ю“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр София, р-н „Красно село“,
бул. „България“ № 58, вх.А, ет.7, ап.34, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК за
обявяването за недействителен по отношение на Държавата на сключения между
„РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК ********* и „КАР 4 Ю“ ЕООД, ЕИК *********,
договор за продажба на МПС от 26.02.2015г., въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е
прехвърлило в полза на „КАР 4 Ю“ ЕООД правото на собственост върху товарен автомобил
марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, с peг. № ***.
ОТМЕНЯ решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г. по описа
на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която е обявен по
25
предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София, с адрес - гр. София, ул. „Триадица" № 2 срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Надежда“, ж.к.
„Надежда“, бл. 255, вх. А. ап. 7, и И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул. „***“ № 22,
иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за недействителен по отношение на
Държавата Договор за продажба на МПС от 13.02.2015г., сключен между „РАК
КАР ОГА“ ЕООД и И. Г. А., с който е прехвърлено правото на собственост върху лек
автомобил марка „БМВ“, модел „X РЕЙХЕ“. с peг. № *** /с актуален peг. № *** /, и вместо
него постановява:.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, с адрес - гр. София, ул. „Триадица“ № 2,
срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к.„Надежда“, бл. 255, вх. А. ап.7, и И. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 22, иск с правно основание чл.216, ал. 1, т.4 ДОПК
за обявяването за недействителен по отношение на Държавата Договор за продажба на МПС
от 13.02.2015г., сключен между „РАК КАР ОГА“ ЕООД и И. Г. А., с който е
прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ“, модел
„X РЕЙХЕ“. с peг. № *** /с актуален peг. № ***/.
ОТМЕНЯ решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г. по описа
на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която е обявен по
предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София, с адрес - гр.София, ул. „Триадица“ № 2 срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Надежда“, ж.к.
„Надежда“, бл. 255, вх. А, ап. 7, и Б. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул. „***“ № 2,
иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за недействителен по
отношение на Държавата Договор за продажба на МПС от 13.02.2015г., въз
основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлило в полза на Б. Р. Б. правото на
собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с peг. № ***, и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - София, с адрес - гр. София, ул. „Триадица“ № 2
срещу „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к. „Надежда“, бл. 255, вх. А, ап. 7, и Б. Р. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 2, иск с правно основание чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК за
обявяването за недействителен по отношение на Държавата на Договор за продажба на МПС
от 13.02.2015г., въз основа на който „РАК КАР ОГА“ ЕООД е прехвърлило в полза на Б. Р.
Б. правото на собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с peг. №
***.
26
ОТМЕНЯ решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г. по описа
на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частите, с които:
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес т управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к. „Надежда“, бл.255, вх. А, ап.7, „КАР 4 Ю“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Красно село“,
бул.„България“ № 58. вх.А, ет.7, ап.34, И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.„***“ №
22, Б. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №45, ет.1, ап.4,
и Б. Р. Б., ЕГН **********, с адрес - гр. ***, ул.„***“ № 2, са осъдени
да заплатят в полза на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите -
София, с адрес - гр. София, ул.„Триадица“ №2, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер от 600,00 лв., представляваща разноски направени за водене на делото пред
настоящата съдебна инстанция;
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к. „Надежда“, бл. 255, вх. А, ап.7, и „КАР 4 Ю“ ЕООД,
ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Красно село“,
бул.„България“ № 58, вх. А, ет. 7, ап. 34, са осъдени да заплатят в полза на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер от 50,00 лв., представляваща
следваща се държавна такса за разглеждане на предявения иск, от заплащането на която
ищецът е освободен към момента на предявяването му;
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к. „Надежда“, бл. 255, вх. А, ап. 7, И. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул. „***" № 22, и Б. Й. Д. - А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
45, ет.1, ап. 4, са осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата в размер от 240,00 лв., представляваща следваща се държавна такса за
разглеждане на предявения иск, от заплащането на която ищецът е освободен към момента
на предявяването му;
- „РАК КАР ОГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Надежда“, ж.к. „Надежда“, бл.255, вх. А, ап. 7, и Б. Р. Б., ЕГН**********, с
адрес - гр.***, ул.„***“ № 2, са осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер от 291,89 лв., представляваща следваща се
държавна такса за разглеждане на предявения иск, от заплащането на която
ищецът е освободен към момента на предявяването му.та, с която
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София,
с адрес - гр.София, ул.„Триадица“ № 2, да заплати на „РАК КАР ОГА“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 680лв. /шестстотин и
осемдесет лева/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София,
27
с адрес - гр.София, ул.„Триадица“ № 2, да заплати на И. Г. А., ЕГН
**********, и Б. Й. Д. – А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК сумата
от 5 лв. /пет лева/ – разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 495 лв.
/четиристотин деветдесет и пет лева/ - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София,
с адрес - гр. София, ул. „Триадица“ № 2, да заплати на Б. Р. Б., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ – разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/ -
разноски за въззивното производство.
ОТМЕНЯ определение № 260384 от 01.10.2020г., постановено по т.д.№790/2019г. по
описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав.
В останалата част решение № 575 от 15.04.2020г., постановено по т.д. № 790/2019г.
по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, е влязло в сила, на
основание чл. 296, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28