РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500309 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Вивус БГ“, с предишно наименование
„4финанс“ ЕООД, чрез юрк. И.Д., против Решение № 313 от 31.03.2022 г., постановено
по гр. д. № 2304 по описа на РС Перник за 2021 г., в частта, с която се признава за
установено по отношение на „4финанс“ ЕООД, че дължи на А. К. Р. сумата 270,61
лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №
***, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Решението се
обжалва и в частта за присъдените в тежест на „4финанс“ ЕООД съдебно-деловодни
разноски.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Твърди се, че таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит не
се отнася до действия, касаещи усвояване и управление на кредита, а това е
самостоятелна услуга. Излага подробни доводи по същество срещу формираните
изводи от първоинстанционния съд, като анализира доказателствата по делото.
Относно присъдените разноски в полза на ищеца, жалбоподателят възразява, че
неоснователно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, без да има представени доказателства за това. Поради
изложеното, жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част
като неправилно и необосновано. Прави се искане за присъждане на съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. К. Р., чрез адв. Г.Ч..
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита
решението за правилно, обосновано и справедливо. Твърди се, че съдът е извършил
подробен анализ на всички събрани доказателства по делото, като е обсъдил и
релевираните доводи на страните. Сочи се относима съдебна практика в подкрепа на
първоинстанционното решение, като се моли същото да бъде потвърдено с оглед
подробните доводи в отговора.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Окръжен съд Перник, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Окръжен съд Перник счита,
че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на противната страна,
както и от материалите по делото, настоящият въззивен състав счита за установено
следното:
Не се спори по делото, а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на *** А.Р. е сключила договор от разстояние за потребителски кредит
№ ***. Към Договора са представени осем броя анекси за удължаване срока на
Договора. Няма спор, че сумата по кредита е получена от въззиваемата Р.. От договора,
се установява, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500 лв., а общата сума, която
следва да върне е в размер на 609.21 лв. Установява се, че срокът на кредита е 30 дни,
като уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.97 %, а годишният
процент разходи (ГПР) е в размер на 49.7 %. В договора е посочено, че общата сума,
която следва да върне кредитополучателя в размер на 609,21 лв. включва главница в
размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на 16,85 лева и такса за експресно
разглеждане в размер на 92.36 лева. Подписани са осем броя анекси, с които, страните
са постигали съгласие за нова дата на връщане на общата дължима сума по кредита,
като размерът на предоставената от кредитора сума по договора не се е променял,
както и не са променяни всички останали клаузи, уговорени в Общите и Специални
условия на договора. За влизане в сила на осемте анекса за удължаване срока на
кредита ищцата е платила и сума в размер на 414 лева такса за удължаване на срока.
На 20.08.2020 г. А. К. Р. е погасила сумата по сключения договор, в общ размер на
639.01 лв. С това плащане общата сума, която А. К. Р. е превела на „4Финанс” ЕООД,
по процесния Договор за кредит и Анекс към него, е в размер на 1053.41 лв., с която
при ответника е погасена главница от 500 лева, възнаградителна лихва – 16.85 лева,
такса за експресно разглеждане – 92.36 лева, лихва за забава в размер на 9.80 лева,
комисионна в размер на 20.00 лева, и сумата от 414.40 лв. такса за отсрочване на
задължението.
2
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от заключението и
допълнителното заключение на вещото лице В.В., по изслушаната по делото съдебно -
счетоводна експертиза, неоспорени от страните.
Предвид така приетото от фактическа страна, Окръжен съд Перник намира за
установено от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В настоящия казус се претендират недължимо платени 92.36 лв. такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, 131.60 лв. такса за
отсрочване на задължението и 46.65 лв. недължимо платени възнаградителна и
наказателна лихви.
Въззивната инстанция намира, че с клаузите, на база които са начислени
процесните такси за експресно разглеждане на документи и за отсрочване на
задължението, се цели заобикаляне на нормативно предвиденото ограничение с
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, ограничаваща дължимите
обезщетения при забава по потребителския кредит до размера на законната лихва. Така
би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора,
което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. Настоящата инстанция приема, че
на практика дейностите, за които са начислени тези такси, не са допълнителни услуги,
а са дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. Задълженията за
заплащане на такси за отсрочване на задължението се пораждат от неизпълнението на
главните задължения на заемателя /потребителя/ да върне на падежа предоставената му
в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, т.е. и с тях се цели обезпечаване на
срочното изпълнението на тези задължения и да се обезщетят вредите от забава.
Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва
да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне
на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и
също действие. В тази насока следва да се посочи, че последните противоречат и на
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги представлява именно
такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на Районния съд,
че сумите за начислени за такса експресно разглеждане на документи и такса за
отсрочване на задължението са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК.Изложеното е в синхрон и с практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС,
отразена в решение № 345/09.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г.
3
Изводът е, че е налице нищожност на уговорките за начисляване на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 92.36 лв. и
131.60 лв. такса за отсрочване на задължението, поради противоречие на закона на
предвидените в договора клаузи, на база които са начислени, поради което решението в
тези части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се касае за сумата от 46.65 лв. недължимо платени възнаградителна и
наказателна лихви, настоящият въззивен състав изцяло споделя изложеното от
Районния съд, че сумите, заплатени от ищеца по Договора следва да се отнесат
единствено към дължимите се задълженията за главница, възнаградителна лихва и
лихва за забава, които съгласно заключението на вещото лице са в размер на общо
526,65 лева. Съгласно същото заключение е безспорно, че Р. е заплатила на въззивника
сума в размер на 1053.41 лева, т.е. с оглед изложеното по-горе е платила без основание
526.76 лева и тъй като иска е предявен в общ размер на 270.61 лева, поради което искът
правилно е уважен изцяло.
Относно присъдените разноски в полза на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
В хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само
ако е установено, че такива са били направени. Ако страната, която има право да
получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за
представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично
предвидените в чл. 38 ЗА хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38
ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за
писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Както е прието в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 515/2.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на тричленен състав на Първо ТО, договарянето на осъществяваната от
адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от
данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда.
Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска
услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
4
други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на
поддържаното основание.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на „4финанс“ ЕООД
едва във въззивното производство, като доказателства, които да опровергаят
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
(затруднено материално положение) на А. К. Р. по делото не са представени. Поради
това за правилен следва да се приеме изводът на Районния съд, че изявленията за
наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на „4финанс“ ЕООД за заплащане на възнаграждение в полза на адв.
Г.Ч..
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че съдът не е обсъдил
всички доказателства, касаещи спора за присъждане на възнаграждението, както и че
не е посочил кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои
намира за недоказани. Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките на
чл. 38 ЗА са основани на констатациите му за осъществяването на релевантните факти,
а именно осъществена правна помощ по делото без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които
да го опровергаят. Преценката за наличието на предпоставките на чл. 38 ЗА, както и за
размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено, е извършена в
съответствие с разпоредбите на процесуалния закон и на Закона за адвокатурата.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат Г.Ч., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждение, сумата
300 лв. за оказаната от него безплатна правна помощ и процесуално представителство
на А. К. Р. в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д. № 2304
по описа на РС Перник за 2021 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „4финанс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на адвокат
Г.Ч., сумата 300 лв. за оказаната от него безплатна правна помощ и процесуално
5
представителство на А. К. Р. в производството пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6