№ 11443
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110162292 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А., чрез юрк. Ф.И., против М. П. Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за
процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване
на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се
начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-
дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Нелбо“ ЕАД, съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата
молба не е постъпило плащане от страна на ответницата. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответницата му дължи сумата от 4 054,81 лв. (четири хиляди и петдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки), от която а) 3 579,39 лв. (три хиляди петстотин
седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до
месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 21.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 434,22 лв.
(четиристотин тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) – лихва за периода от
15.09.2020 г. до 10.07.2023 г., в) 33,54 лв. (тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки)
– главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец юни
2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 21.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 7,66 лв. (седем
лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г.
1
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 41203 по описа
на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение № 26786 от 07.09.2023 г. по частно гражданско дело №
41203 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
162-и състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество депозира писмено становище, с което поддържа исковете и направените искания.
Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Д. депозира отговор, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответницата прави
възражение за изтекла погасителна давност. Излага съображения, че между нея и ищцовото
дружество не е възникнало облигационно правоотношение, свързано с доставка на топлинна
енергия – М. Д. не е собственик на процесния топлоснабден имот и същевременно тя не е
поискала доставката на топлинна енергия, нито е сключвала договор с „Топлофикация
София“ ЕАД. В отговора се излагат подробни съображения за неправилно отчитане и
осчетоводяване на топлинната енергия. Ответницата оспорва претенция за заплащане на
стойността на услугата за дялово разпределение, тъй като в Общите условия на
топлофикационното дружество не е регламентиран ред и начин за заплащане на тази услуга.
М. Д. оспорва акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение,
тъй като ищецът не ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията.
С отговора М. Д. моли за събирането на писмените доказателства.
В съдебно заседание М. Д. не се явява и не изпраща представител.
С определение № 39278 от 30.09.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Нелбо“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Красно село“, ул. „Хайдушка гора“ № 58, представлявано от Б.И.К..
Подпомагащата страна не изразява становище по исковата молба и отговора.
Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 41203/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
2
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
В хода на производството ищецът не доказа, че ответницата е потребител на
топлинна енергия. С исковата молба и в първото съдебно заседание не са представени
доказателства, че М. Д. е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснаден имот.
Представено е споразумение между ответницата и Столична община за заплащане на
обезщетение за ползване на имота, сключено на 28.10.2010 г. и писмо на Заместник - кмета
на район „Люлин“, според съдържанието на което ползвател на ... е М. П. Д..
Според задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, „Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“.
Ищецът не установи нито собствеността върху процесния топлоснобдан имот, нито
наличието на договорно основание, на което ответницата да го ползва, респ. сключен
договор с топлофикационното дружество. Ето защо, съдът приема, че в хода на
производството не се установи ответницата да е потребител на топлинна енергия, поради
което исковите претенции се явяват неоснователни.
С оглед несонователността на исковете, следва да бъде уважено искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 850 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против М. П. Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в ... обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване на установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 4 054,81 лв. (четири хиляди и
петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки), от която а) 3 579,39 лв. (три хиляди
петстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до
месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 21.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 434,22 лв.
(четиристотин тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) – лихва за периода от
15.09.2020 г. до 10.07.2023 г., в) 33,54 лв. (тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки)
– главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец юни
2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 21.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 7,66 лв. (седем
лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., като
за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 62292/2023 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от
А.С.А. и И.И.Е. да заплати на адвокат Н. К., АК – София, сумата от 850 лв. (осемстотин и
петдесет лева), представляваща адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „НЕЛБО“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село“, ул. „Хайдушка гора“ № 58, представлявано от Б.И.К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4