№ 100
гр. Бургас, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120106047 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Бургас против Ж. З. К., с която са предявени два установителни иска по
чл.422 от ГПК.
С определение № 6331/11.11.2022 г. на ответника е назначен особен представител, а с
определение № 6608/23.11.2022 г. за такъв е назначена адвокат В. Б., която депозира отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и
моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, депозира писмено
становище, с което моли съда да отхвърли предявените искове.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2021 г. ответникът Ж. З. К. подава до Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр. Бургас заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в
първи клас по чл.10а от Закон за семейните помощи за деца, за учебната 2021 г. – 2022 г.
Детето на молителя е В. М. У. и през учебната 2021 г. – 2022 г. е записан в 1 клас в ОУ
„***“ – с. ***, Община Несебър.
Със заповед № ЗСПД/Д-А/***/27.09.2021 г., издадена на основание чл.10, ал.4 от
Закон за семейните помощи за деца (за краткост Закона), вр. чл.10а, ал.1 и ал.6 от Закона,
директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас отпуска на майката
еднократна помощ за едно дете (В. М. У.) в размер на 300 лева, като половината от сумата се
получава след влизане на заповедта в сила, а останалата половина – в началото на втория
учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.
Със заповед № ЗСПД/Д-А/***/03.06.2021 г., издадена на основание чл.10, ал.4 от
Закона, вр. чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона, директорът на Дирекция
1
„Социално подпомагане“ – гр. Бургас отпуска на майката еднократна помощ за четири деца
(включително и за детето В.) в размер на 108,75 лева. Именно поради това на майката е
изплатена общо сума от 258,75 лева (по двете заповеди) по банков път на 13.10.2021 г.
От извършена служебна справка в интегрирана информационна система на Агенция
„Социално подпомагане“ се установява, че детето В. У. има 32 неизвинени отсъствия за
месец февруари 2022 г., потвърдено от Министерството на образованието и науката.
Със заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл.10а от Закона, №
***/15.04.2022 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас е наредено
на ответника да възстанови получената помощ в размер на 150 лева, представляваща 50 %
от пълния размер на помощта, заедно със законната лихва, считано от 13.10.2021 г.
Мотивите за издаване на заповедта са 32 неизвинени отсъствия на детето, натрупани през
месец февруари 2022 г. В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК в
14-дневен срок от деня на получаването й, като обжалването спира изпълнението и не се
допуска предварително изпълнение. Заповедта е връчена на майката срещу подпис на
19.04.2022 г. с писмо с обратна разписка, не е обжалвана в 14-дневен срок пред АдмС –
Бургас и е влязла в сила.
На 12.05.2022 г. ответникът получава срещу подпис и покана за доброволно
изпълнение от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, но плащане не е
предприето.
На 31.05.2022 г. дирекцията подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа
на БРС. На 16.04.2022 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № *** за следните суми: 150 лева
главница, представляваща подлежаща на възстановяване еднократна помощ по чл.10а от
Закона, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 9,58 лева обезщетение за забавено плащане за периода 13.10.2021 г. – 30.05.2022
г. Въз основа на постановеното незабавно изпълнение на заповедта от същата дата, е
издаден изпълнителен лист срещу ответника К.. Тъй като тя е уведомена за заповедта за
изпълнение на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дирекцията предявява претенциите си по исков
ред, като е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.10а, ал.7, т.3 от
Закона и чл.422 от ГПК, вр. чл.14, ал.3 от Закона.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас разполага с процесуална
легитимация да предявява исковете на основание чл.14, ал.3 и чл.14а, ал.2 от Закона.
Според чл.10а, ал.1 от Закона (в редакция към месец септември 2021 г., ДВ,
бр.104/2020 г.) на семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или
общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в
началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени
за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Според
чл.10а, ал.6 от Закона помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния
размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се
изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.
Безспорно се установи, че такава помощ е отпусната на ответника и тя е получила сумата от
150 лева на 13.10.2021 г.
Според разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.3 от Закона помощта се възстановява, ако
ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни
часа, за които няма уважителни причини.
2
Поради допуснати от момчето В. У. 32 неизвинени отсъствия през месец февруари
2022 г., на основание чл.14, ал.3, вр. чл.10а, ал.7, т.3 от Закона директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Бургас издава заповедта за възстановяване на помощта,
заедно със законната лихва, дължима от датата на получаване на помощта.
По възражението на особения представител на ответника за нищожност на
издадената заповед за възстановяване на помощта съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол. Нищожни са административните актове, които са издадени от некомпетентен
административен орган, в нарушение на предписаната от закона форма или при липса на
законово основание за издаването им – в този смисъл Решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 4436/2019 г., I г. о. По отношение на други пороци, за всеки конкретен случай
следва да се преценява дали допуснатите нарушения при издаването му правят
административният акт нищожен. Нищожността на административните актове може да се
констатира от гражданския съд по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК – аргумент от цитираното вече
решение на ВКС.
В случая обаче заповедта е издадена от компетентен орган – директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Бургас, която е отпуснала помощта (чл.14, ал.3 от Закона), в
предписаната форма (писмена и подписана от директора) и при наличие на законово
основание за издаването й, а именно: допуснати от ученика в рамките на един месец от
учебната година отсъствия повече от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
Заповедта е мотивирана – в нея са отразени всички релевантни обстоятелства – получаване
на помощта от майката на детето и броя на неизвинените отсъствия на ученика, които са
констатирани. Посочено е и съдържанието на законовата разпоредбата, която урежда
хипотезата на връщане на получената помощ, както и че се дължи законна лихва от деня на
получаване на помощта. В заповедта е посочено пред кой орган подлежи на обжалване и в
какъв срок.
Предвид изложеното заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл.10а
от Закона, № ***/15.04.2022 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Бургас не е нищожна.
Съгласно чл. 17, ал.2, изр.2 от ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В случая ответникът е страна в
производството по издаването и обжалването на заповед за възстановяване на помощта,
получена по реда на Закона, поради което съдът не може да се произнася по
законосъобразността й. По-конкретно, съдът е обвързан с констатацията, че майката е
получила помощ от 150 лева, ученикът е допуснал 32 неизвинени отсъствия за месец
февруари 2022 г. и помощта подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва от
датата на получаване на помощта.
Тъй като заповедта за възстановяване на помощта е влязла в сила, то ответникът
дължи главница в размер на 150 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, и обезщетение за забава в размер на
9,58 лева за периода 13.10.2021 г. – 30.05.2022 г. В този смисъл исковете са основателни и
следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът, тъй като исковете са
уважени изцяло. Дирекцията претендира юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, чийто размер съдът определя на 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В този смисъл ответникът дължи на ищеца сума за разноски за исковото
производство в размер на 425 лева, заедно със сумата от 25 лева за разноски в заповедното
3
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Ж. З. К., ЕГН – **********, с последен
известен адрес гр. ***, дължи на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, ЕИК –
1210150560314, с адрес гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.89, до вх. А, следните суми: 150 (сто и
петдесет) лева, главница за възстановяване по влязла в сила заповед № ***/15.04.2022 г. на
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, която сума представлява
получената половина от отпусната еднократна помощ за ученици, записани в първи клас, от
общо 300 лева по реда на чл.10а, ал.1 Закон за семейни помощи за деца; 9,58 лева (девет лева
и петдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 13.10.2021 г. – 30.05.2022 г.; законната лихва върху главницата от 150 лева, считано
от 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело
№ ***/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Ж. З. К., ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. ***, да заплати
на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, ЕИК – 1210150560314, с адрес гр. Бургас,
ж.к. Лазур, бл.89, до вх. А, сумата от 425 (четиристотин двадесет и пет) лева,
представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 25 (двадесет и пет) лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ***/2022 г. по описа
на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4