Присъда по дело №4089/2016 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда, постА.ена по НОХД № 4089 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2016 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против П.М.М. за това, че за времето от 28.04.2015 г. до 29.04.2015 г., в Затвора – София, находящ се в гр. София, бул. „*******, с цел да принуди Т.Л.Н. – ЕГН **********, да се разпореди с вещ – със сумата от 600,00 (шестстотин) лева, която да даде на приятелката му К.С.С., я заплашил по телефона с насилие (че ще й извади зъбите от устата и ще я унищожи, както и че ще целува приятеля си М.А.Д. студен), като деянието представлява опасен рецидив – извършено е, след като М. е осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: осъждан по НОХД № 1122/2002 г. с присъда № 193/25.04.2005 г., в сила от 01.11.2005 г., с която на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК е осъден на 9 години „Лишаване от свобода“ и на основание чл. 150, ал. 1 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание, а именно – 9 години „Лишаване от свобода“; осъждан по НОХД № 781/2014 г. по описа на СпНС, по което е одобрено споразумение от 15.09.2014 г., влязло в сила на същата дата, с което на основание чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и по НОХД № С – 252/2012 г. по описа на СГС, 32 състав, по което с присъда № 2/20.02.2013 г. и присъда № 92/05.12.2013 г. по ВНОХД № 42/2013 г. на САС – НК, 1 състав, е осъден за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 5, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е осъден на 7 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно – 7 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 7000 лева – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. М., като намира, че същото е доказано по категоричен начин от събраните доказателства както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Посочва, че устА.ената по делото фактическа обстА.ка обуславя извода, че подсъдимият е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „изнудване“, в условията на опасен рецидив, като за времето от 28.04. до 29.04.2015 г., в СЦЗ, с цел да принуди Т.Л.Н. да се разпореди с вещ, а именно – със сумата от 600 лева, която да даде на приятелката на подс. М. – К.С., я заплашил по телефона с насилие, като й казал, че ще й извади зъбите от устата, ще я унищожи и ще целува М. студен. Намира, че от субективна страна деянието е извършено от страна на подс. М. виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния характер на деянието, съзнавал е естеството на извършените действия, предвиждал е негативните последици от тях и е целял именно настъпването на тези последици – да се получи сумата от 600 лева. Изтъква, че подсъдимият е упражнил въздействие върху психиката на св. Н. посредством заплашване, като е целял да я мотивира да извърши нещо, противно на волята й – да се разпореди със сумата от 600 лева в негов интерес. Сочи, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от представените писмени доказателствени средства от СЦЗ, видно от които подс. М. е посочил процесния телефонен номер за контакт с него пред пенитенциарната администрация, въз основа на което прави извод, че е ползвал този телефонен номер по време на престоя си в СЦЗ, в разрез с разпоредбите на ЗИНЗС. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като при индивидуализация на наказателната му отговорност да бъде съобразена липсата на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като отегчаващи такива да бъдат отчетени изключителното хладнокръвие и чувство за безнаказаност, демонстрирани от подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства и в размер над средния, предвиден в закона, а именно – за срок от 12 години, както и „Глоба“ в размер на 7000 лева, като акцентира, че престоят на подсъдимия в пенитенциарно заведение, не е оказал нужния положителен ефект в насока неговото поправяне.

 

Подсъдимият П.М.М. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Сочи, че докато е пребивавал в СЦЗ е бил награждаван повече от 10 пъти, включително и с отпуск, за да полага грижи за болната си майка, и е бил наказван само веднъж, във връзка с жалба, подадена от Т.Г., по прякор „Т.Б.“, срещу когото води дело за набедяване във връзка с изнесеното в жалбата. Посочва, че св. М.Д. е използвал схемата на Т.Г., а именно – да подаде жалба срещу него, за да бъде преместен в ЗО „Кремиковци“. Изтъква, че е посочил два телефонни номера за връзка с него – на приятелката му М.В.и на негов приятел Г.Д. – последният с № 0879 000 005, с оглед намеренията му да бъде с Д. по време на престоя му на свобода.

Във връзка с повдигнатото му обвинение заявява, че едно от момчетата, с които обитавали едно общо спално помещение, взело от св. М.Д. мобилен телефон модел „Нокиа“ – тип фенерче, за да го използва вечерта. Посочва, че след вечерната проверка приятелката на Д. се обадила на този телефон, но разговаряла с В.В.и го попитала защо мъжът й няма телефон, след като е била платила 150 лева за телефона и защо ще му го взимат, при което В.я напсувал и затворил телефона. Сочи, че за случилото се разбрал на следващия ден, когато служителите от надзорно – охранителния състав реализирали претърсване на помещението, но телефонът не бил открит. Посочва, че след претърсването е бил извикан от дознател, за да му снеме обяснения. Отрича да е разговарял с приятелката на Д., както и да я познава, като посочва, че по-късно разбрал, че се казва Т..

Подсъдимият дава обяснения в смисъл, че се намира в много добри отношения със св. Д., като посочва, че двамата са от един град, помагал му е, давал му е храна и цигари и го е пазил, да не го бият. Посочва, че никога Д. не го е обидил, не му е казал нещо лошо, държал се е уважително с подсъдимия, и поведението на последния е било същото спрямо Д.. Посочва, че си спомня случай, в който бил свързал тогавашната си приятелка К.С. и приятелката на св. Д. – Т., за да й запише час за свиждане, като предложил на св. Д. да каже на приятелката си Т. да влезе в джипа, ползван от С., за да стои на топло. Отрича да е изнудвал или заплашвал св. Н., като сочи, че цитираните от обвинението изрази не са характерни за него, а и ако има проблем между лишените от свобода той се решава между тях, без да става достояние на близките им. Намира, че св. Н. не е жертва на престъпление. Посочва, че е разговарял със св. В.за телефонния му разговор със св. Н., като същият му е заявил следното: „Някаква мангасарка ми звъни, заплашва ме, кара ми се по телефона и ми говори супер нагло, и аз я напсувах!“. Намира за обидно да се каже за него, че е искал пари от някого. Посочва, че настоящото производство е станало причина да му се откаже да бъде освободен предсрочно, като през това време починала майка му. Моли за оправдателна присъда, каквато сочи, че заслужава, като посочва, че делото уронва имиджа му.

При упражняване правото си на лична защита, подс. М. изтъква, че е невинен. Посочва, че всекидневно в СЦЗ се подават десетки жалби, но ако не е бил оперативно интересно лице, делото нямало да стигне до съда. Посочва, че делото му е навредило сериозно, тъй като по време на престоя му в СЦЗ майка му е починала.

При упражняване на последната си дума подсъдимият посочва, че е невинен и моли да бъде оправдан.

 

Защитата на подс. М. – адв. Р.– от САК, моли съда да постА.и присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение, като намира същото за недоказано. Изтъква, че не съществуват изтъкнатите от представителя на държавното обвинение в пледоарията му, неоспорими доказателства за вината на подзащитния му, които да са годни да мотивират съда да произнесе осъдителна присъда. Посочва, че в хода на съдебното следствие са били разпитани множество свидетели и приети множество експертизи, чиито анализ навежда на извода, че подсъдимият не е извършил деянието, в което е обвинен. Посочва, че в съдебното заседание, проведено на 29.01.2019 г., един от основните свидетели по делото категорично е заявил, че подсъдимият не е упражнявал какъвто и да било натиск спрямо него или негови близки, а разминаването в показанията му се дължи на психичната лабилност на свидетеля.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за устА.ено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият П.М.М. е роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, неработещ към момента, жител и живущ ***.

Подсъдимият е осъждан, както следва:

- по НОХД № 1122/2002 г. с присъда № 193/25.04.2005 г., в сила от 01.11.2005 г., с която на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК е осъден на 9 години „Лишаване от свобода“ и на основание чл. 150, ал. 1 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание, а именно – 9 години „Лишаване от свобода“;

- по НОХД № 781/2014 г. по описа на СпНС, с определение от 15.09.2014 г. за одобряване на споразумение, влязло в сила на същата дата, с което на основание чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца;

- по НОХД № С – 252/2012 г. по описа на СГС, 32 състав, по което с присъда № 2/20.02.2013 г. и присъда № 92/05.12.2013 г. по ВНОХД № 42/2013 г. на САС – НК, 1 състав, е осъден за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 5, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, е осъден на 7 години „Лишаване от свобода“.

С определение № 1680 от 18.05.2015 г., постА.ено по НЧД № 1583/2015 г по описа на СГС, съдът е групирал така наложените на подс. М. наказания по НОХД № С – 252/2012 г. по описа на СГС и по НОХД № 781/2014 г. по описа на СпНС, като, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, му е наложил за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно – 7 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 7000 лева, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан под стража в хода на посочените наказателни производства, както и изтърпяната част от наказанията, както и времето, през което е бил задържан по пр. пр. № 5369/2003 г. по описа на ОП – Пловдив.

 

На 16.02.2015 г. подс. М. *** за изтърпяване на определеното му едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по НОХД № С – 252/2012 г. по описа на СГС и по НОХД № 781/2014 г. по описа на СпНС, а именно – 7 години „Лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим.

Първоначално подс. М. бил настанен в 8-ма група, предназначена за новопостъпили лишени от свобода, където престоял до 05.03.2015 г. Считано от 17.03.2015 г. бил преразпределен във 2-ра група, където пребивавал до 09.08.2016 г. Настанен бил в 15-то спално помещение, състоящо се от две обособени помещения – в първото от тях бил настанен подсъдимия сам, а в другото – св. В.В.и още две, неустА.ени по делото лица.

По време на пребиваването му в Затвора – София, подс. М. бил награждаван шесткратно и наказван двукратно – за заплаха със саморазправа с друг лишен от свобода и за вербална агресия спрямо служител – инспектор психолог в Затвора – София.

С определение от 21.06.2017 г., постА.ено по НЧД № 1765/2017 г. по описа на СГС, влязло в сила на 05.07.2017 г., молбата на л. св. М. за условно предсрочно освобождаване била оставена без уважение, поради липса на доказателства за поправянето му.

Подсъдимият престоял в Затвора – София до 08.09.2017 г.

 

По време на престоя си в Затвора – София подс. М. поддържал добри отношения с останалите лишени от свобода. Един от тях бил св. М.А.Д., който също бил настанен за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ във 2-ра група в Затвора – София. Подсъдимият и св. Д. били от региона на гр. Карлово и по време на престоя им в Затвора – София си помагали и си услужвали с храни и цигари. Имало случай, в който подс. М. поискал от приятелката на св. Д. – св. Т.Н., да запише приятелката на подсъдимия – К.С., за свиждане в Затвора – София, след което предложил на Д. да каже на св. Н. да стои в автомобила, управляван от С., на топло, докато чакат да започне свиждането.

Св. М.Д. бил в близки отношения и със св. В.В., който също изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. При постъпването си в Затвора – София, св. В.внесъл незаконно СИМ – карта на „Виваком“ с № *******, ползван до 2014 г. от св. Г.Д.. Тази СИМ – карта св. В.и други лишени от свобода в 2-ра група в Затвора – София, в т.ч. подсъдимия и св. Д., ползвали с различни мобилни телефони, за да разговарят със свои близки, в нарушение на правилата, устА.ени в ЗИНЗС. Този номер подс. М. обявявал пред администрацията на Затвора – София за връзка, в случаите, в които бил награждаван с домашен отпуск.

Същевременно, подс. М. ползвал друг телефонен номер, когато бил извън Затвора – София, а именно – ********, който бил известен на негови познати, сред които бившата му съпруга св. Л.В. и св. К. П., който работел в магазин за мобилни телефони и помагал на подсъдимия при инсталация на програми за телефона му.

 

На 28.04.2015 г. св. М.Д. предоставил на св. В.В.мобилен телефон марка „Нокиа“ – с неустА.ена марка и модел, за да може св. В.да го ползва същата вечер, за да разговаря със свои близки. На същата дата вечерта, св. В.сложил СИМ – картата на „Виваком“ с № ****** в мобилния телефон марка „Нокиа“ и посредством тази карта той и други лишени от свобода провеждали разговор.

Около 22,00 ч. на 28.04.2015 г., с ползвания от св. В.телефонен номер се свързала св. Т.Н. – приятелка на св. Д. и поискала да разговаря с последния. След като разбрала, че телефонът е у св. В., между двамата били разменени остри реплики, като св. Н. искала да разбере защо телефонът, за който била заплатила сумата от 150 лева, не е у св. Д. и защо са му го взели, при което св. В.напсувал св. Н. и й затворил телефона.

Около 01,00 – 02,00 ч. св. Н. *** и поискала да се срещне с главния надзирател. Св. Н. била приета от св. Н.А. – главен надзирател в Затвора – София. Пред него св. Н. съобщила, че е получила обаждане от телефонен номер, който показала на св. А.,***, в хода на което й било съобщено, че  подс. М. е заплашвал приятелят й – св. Д., с побой, в случай, че не му даде определена парична сума. Св. А. разпоредил проверка по случая, в хода на която на сутринта на 29.04.2015 г. било извършено претърсване в спалното помещение, в което бил настанен подсъдимия, но мобилен телефон там не бил открит. След получения сигнал за заплаха спрямо св. Д., същият бил преместен в буферна зона, а след това в ЗО – Кремиковци, за което св. Д. бил подавал на два пъти молби, които не били уважавани.

 

Въз основа на заключението на назначената и изготвена комисионна съдебно медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. Д. се устА.ява, че същият не страда от соматично заболяване; към момента на освидетелстването е в добро общо състояние и ясно съзнание. При осв. Д. е налице диагноза „паническо разстройство“, като паническите атаки при него се провокират от стресови ситуации и при пребиваване в затворено и тясно помещение. Паническото състояние е невротично състояние, което се характеризира с повтарящи се признаци на силна тревожност, сърцебиене, болка и стягане в сърдечната област, чувство на задушаване, световъртеж, страхови преживявания, обилна вегетативна симптоматика, достигаща своя максимум на върха на паническата криза. Това заболяване не е психоза и не се приравнява към разстройство на съзнанието в юридическия смисъл на това понятие. Св. Д. притежава психични годности правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както към 2015 г., така и към настоящия момент.

 

Въз основа на назначената и изготвена комисионна съдебно медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. Н. се устА.ява, че същата страда от следните заболявания: „мултиплена склероза“ и „артериална хипертония“ – І-ва – ІІ-ра степен. Към момента на освидетелстването, заболяването МС е в ремисия и е изявено с данни за десностранна, долна латентна монопареза и десностранна хемихипестезия, като са налице данни и за засягане на зрението с лявото око. Заболяването от артериална хипертония е с несистемно лечение, като на този фон се устА.яват леко повишени стойности на артериалното кръвно налягане. При Н. не се устА.яват анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване (психоза), което може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, в смисъла на закона. Претърпяната черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, не е довела при нея да посттравматични увреди, травмена психоза или снижение на когнитивните функции от органичен (травмен) тип. Вниманието й е със съхранени показатели, паметовите функции са без промяна, интелектуалните възможности са в норма, няма клинични данни за интелектуална инсуфициентност. Св. Н. притежава психични годности правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както към 2015 г., така и към настоящия момент.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстА.ка съдът прие за устА.ена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. П.М.М., снети в о.с.з. на 29.01.2019 г.;

показанията на свидетелите В.Г.М. и Л.И.В., снети в о.с.з. на 12.10.2017 г.; показанията на св. Н. Н.А., снети в о.с.з. на 12.10.2017 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 45 от досъд. п-во); показанията на св. В.К.В., снети в о.с.з. на 12.10.2017 г.; показанията на св. Т.Л.Н., снети в о.с.з., проведени но 08.12.2017 г. и на 11.04.2018 г., и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 17 –  18 и л. 34 – 35 от досъд. п-во); показанията на св. Г.Б.Д., снети в о.с.з. на 11.04.2018 г., показанията на св. К.В. П., снети в о.с.з. на 11.04.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. І, л. 38 от досъд. п-во), показанията на св. М.А.Д., снети в о.с.з. на 11.04.2018 г. и на 29.01.2019 г., и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (т. І, л. 43 – 44 от досъд. п-во); показанията на св. А.Я.Д., снети в о.с.з. на 11.04.2018 г.;

справка от ГД „ИН“ – МП рег. № И-6366/26.05.2016 г. за изтърпени наказания „Лишаване от свобода“ и мерки за неотклонение „Задържане под стража“ от подс. М. (т. І, л. 33 от досъд. п-во); протокол № 0124/ 16.01.2016 г. за обиск, претърсване и изземване от спално помещение № 15 в Затвора – София (т. І, л. 73 от досъд. п-во); справка от ГД „ИН“ – МП рег. № И-1485/29.03.2016 г. относно ползван домашен отпуск от подс. М. (т. І, л. 76 –  79 от досъд. п-во); писмо от Затвора – град София, изх. № 8519/07.11.2017 г., вх. № 148587/07.11.2017 г. по описа на СГС, ведно със заверения копия от молби, подавани от лицето М.А.Д. и протокол № 58 от 30.04.2015 г. от заседание на Комисията по разпределение на лишените от свобода (т. І, л. 161 – 165 от съд. п-во); справка от СГП, изх. № 7909/2016 г. по описа на СГП относно л. св. М.; справки от мобилни телефонни оператори (т. І, л. 86 – 100, т. ІІ и т. ІІІ от досъд. п-во), справка за съдимост на подс. М. (т. І, л. 12 – 13 от съд. п-во);

заключенията на назначените и изготвени графическа експертиза № 294 – Е/2018 г., комисионна  съдебна медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. Т.Л.Н., депозирана на 19.07.2018 г. пред СГС и комисионна съдебна медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. М.А.Д., депозирана на 19.07.2018 г. пред СГС, и веществените доказателства по делото – 2 бр. оптични носители на информация (т. І, л. 123 от досъд. п-во) и мобилни телефони.

 

Обясненията на подс. П.М.М., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 29.01.2019 г., настоящият съдебен състав в основни линии кредитира, като прецени, че в основната си част същите са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и са депозирани обективно и добросъвестно, а не са предназначени да формират защитната им версия по повдигнатото обвинение.

Така, по отношение на пребиваването му в Затвора – София и взаимоотношенията му със св. М.Д., докато същият бил лишен от свобода, обясненията на този подсъдим кореспондират по несъмнен и небудещ начин със съобщеното от св. Д., снети в хода на съдебното производство, както и с показанията на св. В.М., В.В.и А.Д., които също споделят впечатленията си от личността на подсъдимия и св. Д., и взаимоотношенията помежду им, а така също и с показанията на св. Н.А.по отношение на поведението на подсъдимия по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрасно и добросъвестно. Единственото противоречие по отношение обсъжданото обстоятелство, се наблюдава между обясненията на подс. М. и показанията на св. Д., снети пред СГС, от една страна, и показанията на този свидетел пред водещия разследването, в хода на досъдебното производство, при разпита му, проведен на 25.08.2015 г. (т. І, л. 43 – 44 от досъд. п-во) – последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. По отношение на това обстоятелство съдът се довери на съобщеното от подсъдимия и св. Д. в съдебно заседание, като съобрази, от една страна, че така изнесеното от тях се подкрепя от останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства, а от друга – че показанията на св. Д. в противния смисъл, снети в хода на досъдебното производство, остават напълно изолирани от доказателствената съвкупност – по делото не са устА.ени лица, които да са възприели отправени заплахи от страна на подсъдимия към св. Д., или които да са възприели св. Д. да е бил притеснен и да е изпитвал страх за живота и здравето си (разпитан, в процесуалното качество на свидетел, е А.Д., който пребивавал в едно и също спално помещение в Затвора – София със св. Д., но същият не изнася твърдения в подобен смисъл); от изисканите справки от Затвора – София не се устА.ява на посочените от св. Д. дати – 25 – 26.04.2015 г.1 същият да е подавал оплакване до затворническата администрация; не се устА.ява подс. М. да е бил санкциониран по време на престоя му в Затвора – София във връзка с осъществено общественоопасно посегателство по отношение на личността на св. Д.; изразните средства, които св. Д. твърди, да е възприел от св. Н.А.(„Той ми каза, че жена ми Т. е идвала вчера и е пуснала жалба срещу М., защото той й се бил обадил по телефона и я е заплашвал, че ще ме целува студен на сутринта, ако не изпълни разпорежданията му“), не кореспондират с показанията от св. А., депозирани също пред водещия разследването, на 02.06.2016 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, относно съобщеното му от св. Н. („Жената ми разказа, че П.М. заплашва М.Д., че ще го бие и за това да не се случи нещо тя трябва да преведе пари…“); и най-после, съобщеното от св. Д. относно отправените му заплахи от подс. М. – че го „глобява“ да му купи два телефона, не кореспондират със съобщеното от св. Н., която твърди, че лично е възприела заплахите, отправени от подсъдимия, че следва да предаде на С. сумата от 600 лева, иначе подсъдимия „ще глоби“ (занапред, а не че вече е глобил) приятеля й Д.. Посочените противоречия между показанията на св. Д. в обсъжданата част, и останалите, събрани по делото доказателства, не позволяват същите да бъдат кредитирани с доверие и да бъдат ползвани при формиране на изводите на съда по фактите. Напротив – обясненията на подсъдимото лице и показанията на св. Д., В., А. Д. и М., снети пред съда, са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Като причина за констатираното противоречие измежду показанията на св. Д., снети в двете фази на производството, съдът съобрази влошеното му психично здраве по време на престоя му в място за лишаване от свобода. Защитата навежда доводи, че св. Д. и Н. са депозирали показания за упражнена принуда от страна на подсъдимия, за да улеснят прехвърлянето на св. Д. в ЗО – Кремиковци. Действително, според съда, това е възможен мотив за депозиране на обсъжданите показания, но не е единственият и предвид обстоятелството, че по делото липсват категорични доказателства в тази насока, тезата на защитата в този смисъл не може да се приеме безкритично.

Обясненията на подсъдимия по отношение на ползвания от св. В.телефонен апарат, предоставен му от св. Д. и съобщеното му от св. В.за проведен разговор със св. Н., също намират категорична доказателствена опора в събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – и в частност, в показанията на св. В.и приложената към досъдебното производство справка относно проведените разговори от мобилен телефонен номер 0879 000 005 на 28.04.2015 г., поради което следва да се приеме, че и по отношение на тези обстоятелства подсъдимият депозира правдиви обяснения, които следва да бъдат кредитирани с доверие. Обсъдената вече справка относно проведените телефонни разговори от посочения по-горе мобилен телефонен номер и показанията на св. Г.Д. и В.В., подкрепят съобщеното от подсъдимия и по отношение на титуляра на телефонния номер, от който е провеждана комуникацията със св. Н..

При този анализ на обясненията на подсъдимия, СГС в този си състав съобрази, че същите са в основни линии единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение, а с тях подсъдимият цели да допринесе обективно и добросъвестно за изясняване на обективната истина.

СГС в този си състав, не може да кредитира с доверие единствено обясненията на подсъдимия, касателно дисциплинарния му статус по време на изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ в периода 2015 – 2017 г., като прецени, че същите не се подкрепят от изисканата и приета, в качеството й на писмено доказателствено средство, справка, изх. № 7909/2016 г. по описа на СГП, относно л. св. М. и в частност – относно броя на наградите и наказанията на същия. Тези обстоятелства, обаче, са неотносими към предмета на доказване по делото.

 

На особено внимателен и прецизен анализ съдът подложи показанията на св. Т.Н.. Въз основа на така направения анализ и съотнасянето на показанията й с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, съдът съобрази, че няма пречка да кредитира съобщеното от нея относно ползвания към инкриминираната дата мобилен телефонен номер и този, към когото е осъществила обаждане на 28.04.2015 г. около 22,00 ч. – доколкото показанията й в обсъжданата част, не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници и намират косвена доказателствена опора в обстоятелството, че към момента, в който св. В.сочи, че е разговарял с Н., в мрежата на „БТК“ ЕАД е отчетен разговор, проведен от посочения от нея мобилен телефонен номер с ползвания от В.такъв; относно взаимоотношенията й със св. Д. и обстоятелството, че към 28.04.2015 г. същият търпял наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – София – доколкото същите се подкрепят от останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – от съобщеното от св. Д. *** за подавани от него молби; относно обстоятелството, че в Затвора – София св. Д. общувал с подс. М. и последният искал от св. Н. да запише за свиждане приятелката му С. – доколкото същите намират категорична доказателствена опора в съобщеното от М. и Д.; относно това, че на 29.04.2015 г. около 01,00 ч. се явила пред Затвора – София, като поискала да разговаря с главния надзирател, комуто съобщила за проблеми между подсъдимия и св. Д. – доколкото същите се подкрепят по категоричен и еднозначен начин от показанията на св. А.и Д., и относно здравословното й състояние, като прецени, че в същия смисъл е и заключението на назначената и изготвена комисионна съдебна медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. Н., депозирана на 19.07.2018 г. пред СГС. По отношение на тези факти и обстоятелства, показанията на св. Н. кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, поради което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите.

Не могат да бъдат възприети с доверие, обаче, показанията на св. Н., снети в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 08.12.2017 г. в частта относно проведен разговор между нея и подс. М., в хода на който същият отправил по адрес на свидетелката и св. Д. инкриминираните по делото закани. И това е така по следните съображения.

На първо място, в хода на проведените основен и допълнителен разпит на св. Н. пред настоящата инстанция, същата депозира колебливи и взаимноизключващи се показания досежно лицето, с което твърди да е разговаряла. Така, в хода на разпита й, проведен на 08.12.2017 г., св. Н. с категоричност заявява, че лицето, с което е разговаряла на 28.04.2015 г. е именно подсъдимия, чиито глас разпознала, тъй като била разговаряла 3 – 4 пъти преди това с него по други поводи; в хода на разпита й, проведен на 11.04.2018 г., Н. не е категорична, като сочи: „Аз съм чувала лице, което ми се е обаждало и мислех, че е П.М., но дали е бил той, не мога да твърдя със сигурност. Не съм го виждала лице в лице, и не мога да кажа, че това е гласът на М.“. При това и като съобрази, че по делото е безспорно устА.еното, че телефонен номер 0879 000 005 е бил ползван от голям брой лишени от свобода с различни мобилни телефонни апарати (св. В., Ал. Д.), а липсва възможност показанията на св. Н. относно лицето, с което е разговаряла, да бъдат проверени чрез други доказателствени средства, например фоноскопна експертиза, настоящият съдебен състав прецени, че не може да постави показанията на тази свидетелка в основата на изводите си по фактите и да гради изводи досежно лицето, с което е разговаряла свидетелката на процесната по делото дата.

На второ място, показанията на св. Н. по отношение на получено обаждане сутринта или през деня на 28.04.2015 г. от св. Д., който да й е съобщил, че трябва да плати на подсъдимия сумата от 600 лева, за да осигури неговата охрана в Затвора – София, не намират опора в писмените доказателствени средства и в частност – от справката мобилни телефонни оператори за проведените разговори между ползващите телефонни номера 0879 000 005 и 0877 335 156 – последният ползван от св. Н.. Видно от посочената справка (т. ІІ, л. 9 от досъд. п-во), разговори между тези два мобилни телефонни номера са отчетени само на 28.04.2015 г. в 22,05 ч., което кореспондира със съобщеното от св. В., че на посочената дата и час св. Н. му е позвънила и са провели разговор.

На трето място, както вече се посочи, измежду събраните по делото обвинителни доказателства – съдържащи се в показанията на св. Н. и Д. (последните – снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред), се констатират редица противоречия, които не биха могли да бъдат обяснени с темпоралната отдалеченост от времето на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства. Така, св. Н. при разпита й пред съда сочи, че след като подс. М. й е съобщил, че трябва да даде сумата от 600 лева на приятелката му С., й е позвънил св. Д., който й е съобщил, че е заплашван от М. и трябва да му плати 600 лева, за да му осигури охрана в затвора, а след това подс. М. й заявил, че „глобява“ св. Д.. А св. Д., разпитан на 25.08.2015 г. пред водещия разследването съобщава, че е бил удрян, заплашван с убийство и рекетиран от М. да му купува разни неща от лавката и глобен с два телефона. Не е налице, следователно, единство в показанията на посочените свидетели относно естеството на отправеното към тях искане, за каквото дават показания и относно причината подсъдимия да иска заплащане на процесната парична сума. Това противоречие не може да бъде отстранено и посредством съпоставката на показанията на св. Д., Н. и А.относно съобщеното от страна на Н. на А.на 29.04.2015 г., около 01,00 ч. пред Затвора – София. Така, макар тези свидетели да са категорични относно срещата на св. Н. със св. А., св. Д. твърди, да е възприел от св. А.(„Той ми каза, че жена ми Т. е идвала вчера и е пуснала жалба срещу М., защото той й се бил обадил по телефона и я е заплашвал, че ще ме целува студен на сутринта, ако не изпълни разпорежданията му“), а св. А.сочи: „Жената ми разказа, че П.М. заплашва М.Д., че ще го бие и за това да не се случи нещо тя трябва да преведе пари…“.

От изложеното се налага извода, че относно основния, подлежащ на доказване факт в производството, показанията на св. Н. са колебливи, вътрешно противоречиви, не се характеризират с категоричност и последователност, в отделни техни части – не се подкрепят от събраните по делото доказателства и като цяло не могат да служат като сигурна доказателствена опора за съда по фактите. Предвид това и съдът прецени, че не може да се позове на показанията на тази свидетелка в обсъжданата им част, и да гради въз основа на същите изводите си по интересуващите производството факти и обстоятелства.

 

Настоящият съдебен състав в основни линии кредитира показанията на св. М.Д., снети в хода на съдебното производство, като прецени, че в частта им относно взаимоотношенията му с подс. М., докато двамата изтърпявали наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – София, показанията му намират категорична доказателствена опора в обясненията на подс. М. и в показанията на св. М., В.и А. Д.; в частта им относно съобщеното му от св. Н. – в показанията на последната и на св. А., а в частта им относно здравословното състояние на Д. – със заключенията на назначената и изготвена комисионна съдебна медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. М.А.Д., депозирана на 19.07.2018 г. пред СГС. По-конкретно прави впечатление, че по отношение на взаимоотношенията си с подс. М., св. Д. е последователен и категоричен в показанията си, депозирани двукратно пред съда, поради което и съдът няма основание да не кредитира с доверие същите. Не могат да бъдат възприети единствено показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, за упражнена принуда от страна на подс. М., по съображения, които вече бяха изложени във връзка с анализа на обясненията на подсъдимото лице.

 

СГС в този си състав, не намира основание да не кредитира с доверие и показанията на св. Г.Д. и В.В., снети в хода на съдебното производство, като прецени, че същите са в основни линии напълно единни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и намират категорична доказателствена опора в съобщеното от св. Д. пред съда, А. Д., М. и А.. Така, съобщеното от св. Г.Д. досежно обстоятелството, че се явява титуляр на мобилен телефонен номер 0879 000 005, кореспондира със справките от „БТК“ ЕАД и със заявеното от св. В.и от подсъдимия, а съобщеното от св. Д. по отношение на ползвания от подсъдимия по същото време телефонен номер намира категорична доказателствена опора в показанията на св. В. и П., поради което следва да се приеме, че показанията на този свидетел са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

Що се касае до показанията на св. В., настоящият съдебен състав дължи да отбележи, че в нито една тяхна част те не се разколебават от останалите, събрани по делото, гласни доказателствени средства. Показанията му касателно взаимоотношенията между подс. М. и св. Д., намират категорична доказателствена опора в съобщеното от самите М. и Д.; показанията му относно проведения телефонен разговор със св. Н. се подкрепят от съобщеното от М. и от отразеното в справката от „БТК“ ЕАД, а тези относно ползвания без разрешение телефонен номер с титуляр – св. Г.Д., и телефонен апарат, даден му от св. Д. – с обясненията на подс. М. и със съобщеното от св. А.Д.. Именно по тези съображения съдът заключи, че в нито една своя част показанията на този свидетел не се явяват изолирани или в противоречие с останалите, събрани по делото, гласни или писмени доказателствени средства, поради което и следва да им се довери изцяло, включително и по отношение съдържанието на разговора му със св. Н..

 

Съдебният състав даде вяра и на показанията на св. Л.В. и К. П., като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Действително, св. В. и П. не са възприели факти и обстоятелства, относими към инкриминираните време и място, поради което и показанията им послужиха на съда единствено за да устА.и ползваният от подс. М. мобилен телефон по време на пребиваването му извън Затвора – София. В тази насока показанията на свидетелите са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, и намират косвена доказателствена опора в тези на св. Г.Д. – досежно сходните телефонни номера, ползвани от него и подсъдимия, поради което и няма пречка да бъдат ползвани от съда при формиране на изводите му по фактите.

Настоящият съдебен състав констатира, че е налице несъответствие между показанията на св. П., депозирани в хода на досъдебното производство и тези, снети пред съда, касателно първите цифри от телефонния номер, ползван от подсъдимия по време на тяхното познанство. Това наложи приобщаване на показанията на този свидетел, снети пред водещия разследването, към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. При формиране на изводите си по фактите, обаче, съдът се довери на съобщеното от този свидетел пред съда, като прецени, от една страна, че показанията му кореспондират по небудещ съмнение начин с тези на св. В., а от друга – че констатираното разминаване добре се обяснява именно с невъзможността св. П. да извърши проверка на телефонния номер на подс. М. по време на разпита му пред водещия разследването, при което е напълно логично да се приеме, че не е бил в състояние да възпроизведе в точност и в детайли известните му факти и обстоятелства относно ползвания от М. телефонен номер.

 

При формиране на изводите си по фактите, СГС в този си състав, се довери и на показанията на св. В.М. и А.Д., които изнасят информация относно личността на св. Д. и взаимоотношенията му с подс. М. и другите лишени от свобода в Затвора – София, като прецени, че са напълно единни, еднопосочни, кореспондират с показанията на св. Д. и В., и с обясненията на подсъдимото лице, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Разбира се, следва да бъде отчетено, че всеки от свидетелите пресъздава възприятията си относно личността на св. Д. през своята гледна точка и социален опит, но в основни линии така събраните гласни доказателствени средства са непротиворечиви и позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите.

Показанията на св. А.Д. послужиха на съда и за проверка на показанията на св. В.и Г.Д. по отношение на ползвания от В.телефонен номер, както и относно обстоятелството, че на инкриминираната дата св. Д. предоставил на св. В.мобилен телефон без СИМ – карта, за да разговаря, като констатира, че по отношение на това обстоятелство така събраните гласни доказателствени средства са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се.

 

СГС изцяло кредитира с доверие и показанията на св. Н.А.– главен надзирател в Затвора – София, като прецени, че същите са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с показанията на св. Н. и със събраните по делото писмени доказателствени средства, и не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и няма пречка да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Действително, пред съда св. А.не е в състояние да възпроизведе в цялост и в пълнота възприетите от него факти и обстоятелства, което предпостави и упражняването на правомощията на съда по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и приобщаване на показанията на този свидетел от досъдебна фаза. Това обстоятелство, обаче, съдът отдаде само и единствено на изминалия сравнително продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 29.04.2015 г., и тази на разпита на свидетеля пред съда – 12.10.2017 г., и на индивидуалните способности на всяко лице да възприема и възпроизвежда информация известно време след това, при което е съвсем естествено и логично свидетелят да е в невъзможност да възпроизведе в цялост и в детайли възприетите от него обстоятелства повече от две години преди датата на разпита му пред съда. Изложеното, обаче, не може да разколебае единствено възможния извод, че както пред водещия разследването, така и пред съда, този свидетел депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно показания, с които се стреми в максимална степен да допринесе за изясняване на обективната фактическа обстА.ка, поради което и същите следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост и взаимовръзка.

 

Съдебният състав изцяло кредитира назначените и изготвени в хода на съдебното производство комисионна  съдебна медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. Т.Л.Н., депозирана на 19.07.2018 г. пред СГС и комисионна съдебна медицинска и психиатрична експертиза по отношение на св. М.А.Д., като съобрази, че същите са обективни, всестранни и пълни, компетентни и ясни, кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на св. Д. и Н. относно здравословното състояние на същите и не се оборват от останалите, събрани по делото гласни или писмени доказателствени източници. Въз основа на тези експертни заключения, съдът устА.и здравословното състояние на свидетелите и свидетелствата им годност.

 

Заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство по делото графическа експертиза, съдът изцяло кредитира, като прецени, че същото е обективно, всестранно и пълно, компетентно и ясно, и не се оборва от останалите, събрани по делото гласни или писмени доказателствени източници. Въз основа на същата съдът устА.и авторството на изследвания документ.

 

Събраните в хода на досъдебното и съдебното производство писмени доказателствени средства, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

Съдът възприе изцяло и ползва при формиране на изводите си по фактите и приложените по делото веществени доказателства и доказателствени средства, като прецени, че същите допринасят за изясняване на обективната фактическа обстА.ка и са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

В настоящото производство срещу подс. П.М.М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. При така устА.ената фактическа обстА.ка, въз основа на събраните по делото доказателствени източници, СГС в този си състав, прецени, че с деянието си подс. М. не е осъществил от обективна и субективна страна вменените му престъпни посегателства.

Съображенията в подкрепа на този извод са следните:

 

Изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е престъпление с комплексен непосредствен обект: от една страна, това са обществените отношения, в рамките на които се осигурява свободното формиране на воля и вземане на решение за разпореждане с имущество, а от друга – обществените отношения, гарантиращи свободното и необезпокоявано упражняване на право на собственост и други вещни права. „Подобно на положението при грабежа, и за изнудването е характерно, че засягането на личността е условие, начин или метод за увреждане на собствеността. Именно тази връзка между двата вида отношения определя насочеността на това престъпление, поради което и неговото систематично място е именно в Глава пета от Особената част на НК“ (вж. Стойнов, Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността“, С., Сиела, 2003, с. 178).

Предмет на изнудването по чл. 213а от НК е лицето, по отношение на което се осъществява заплашването с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. Оттук и изводът, че предмет на посегателство по този законов текст е само физическо лице.

„Изпълнителното деяние на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е от такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То представлява заплашване, т.е. става въпрос за застрашаване с бъдещо деяние. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно посочени в закона: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или за нейни ближни“ (вж. Стойнов, Ал. Цит. съч., с. 186). По-конкретно при заплашването с насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че „…в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността – причиняване на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от НК не уточнява срещу кого деецът заплашва, че ще упражни насилие. Насилието е вид противозаконно действие с тежки последици, а заплашването с такова действие може да бъде насочено срещу изнудвания или негови ближни. Поради това и насилието, с което деецът заплашва, може да бъде насочено срещу пострадалия или срещу негови ближни, по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК“ (пак там).

Престъплението е уредено като формално или още на просто извършване, като единствената общественоопасна последица, визирана в състава му, е осъществяването на изпълнителното деяние, отправянето на заплашване по отношение на пострадалия с изясненото по-горе съдържание. Не е необходимо за довършеността на престъплението пострадалият да предприеме исканото от дееца поведение – в последния случай ще е осъществено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК.

От субективна страна, изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК, може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца следва да включва представи, че пострадалият не желае да се разпореди със своя вещ или имущество, нито да поеме имуществено задължение, и заплашването се осъществява по отношение на същия именно с цел преодоляване на несъгласието на пострадалия. Деецът следва да съзнава общественоопасните последици от деянието си, да предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели. Наред с това, деецът действа и със специална съставомерна цел, а именно – да принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение.

Изнудването е квалифицирано по чл. 213а, ал. 2, т. 7 от НК, когато е извършено в условията на опасен рецидив, а именно – когато деецът: а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 или б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

 

В конкретния по делото случай събраните по делото доказателствени средства – обсъдените по-горе, не позволяват формиране на извод в насока, че подс. М. е осъществил изпълнителното деяние на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК по отношение на св. Н., по начина, очертан в обвинителния акт.

По делото не се устА.ява на инкриминираната по делото дата – 28/29.04.2015 г., подс. М. да е провеждал разговор със св. Н., в хода на който да е отправял към нея инкриминираните от обвинението изрази. В тази насока по делото са събрани единствено показанията на с.в Н., но по причини, които вече бяха изложени по-горе, същите не могат да бъдат ползвани като сигурна доказателствена опора при формиране на изводите на съда по фактите.

УстА.ява се безспорно, че св. Н. е разговаряла със св. В.чрез посочения от нея мобилен телефонен номер – 0879 000 005, но в хода на разговора им св. В.не е отправял заплахи към Н. или нейни ближни.

Не се устА.ява подс. М. да е титуляр на посочения по-горе телефонен номер – такъв е бил св. Г.Д.. Вярно е, че по делото е безспорно – от справката от „БТК“ ЕАД, че подс. М. е ползвал този номер, за да провежда разговори с близките си, но също така безспорно е и това, голям брой лишени от свобода, сред които св. В.и Д., да са ползвали този телефонен номер, за да провеждат разговори, въпреки устА.ената в ЗИНЗС забрана за това. Това изключва възможността да се направи еднозначен и категоричен извод, че само подсъдимия е ползвал процесния телефонен номер, а при липса на възможност за фонетична експертиза по отношение на проведения разговор – и възможността да се направи извод, че именно той е разговарял със св. Н. на 28.04.2015 г. вечерта.

Не се устА.ява, също така, по друго време и място подс. М. да е отправял заплахи, включително и със съдържанието, посочено от обвинението, към св. Д. или св. Н., които да са насочени към мотивирането им за разпореждане с имущество.

Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, в частта относно изпълнителното деяние, вменено във вина на подсъдимия. Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказва същият да е осъществил мотивационно въздействие по отношение на св. Н. в насока мотивирането й за разпореждане с имущество. Предвид изложеното следва да се приеме, че по делото не се устА.ява подсъдимият да е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по този законов текст.

 

Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 213а от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. М. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

 

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият М. е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

По така изложените съображения, Съдът призна подс. П.М.М. за невиновен в това, че за времето от 28.04.2015 г. до 29.04.2015 г., в Затвора – София, находящ се в гр. София, бул. „*******, с цел да принуди Т.Л.Н. – ЕГН – **********, да се разпореди с вещ – със сумата от 600,00 (шестстотин) лева, която да даде на приятелката му К.С.С., я заплашил по телефона с насилие (че ще й извади зъбите от устата и ще я унищожи, както и че ще целува приятеля си М.А.Д. студен), като деянието представлява опасен рецидив – извършено е след като М. е осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: осъждан по НОХД № 1122/2002 г. с присъда № 193/25.04.2005 г., в сила от 01.11.2005 г., с която на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК е осъден на 9 години „Лишаване от свобода“ и на основание чл. 150, ал. 1 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание, а именно – 9 години „Лишаване от свобода“; осъждан по НОХД № 781/2014 г. по описа на СпНС, по което е одобрено споразумение от 15.09.2014 г., влязло в сила на същата дата, с което на основание чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и по НОХД № С – 252/2012 г. по описа на СГС, 32 състав, по което с присъда № 2/20.02.2013 г. и присъда № 92/05.12.2013 г. по ВНОХД № 42/2013 г. на САС – НК, 1 състав, е осъден за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 5, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е осъден на 7 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно – 7 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 7000 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото, Съдът постА.и, на основание чл. 190, ал. 1 от НК, направените по делото разноски в размер на 1304,36 лева (хиляда триста и четири лева и тридесет и шест стотинки), да останат за сметка на Държавата.

 

Така мотивиран, съдът постА.и своята присъда.

 

 

 

Съдия при СГС: