Р Е
Ш Е Н И Е № 184
гр.П., 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А. като разгледа докладваното
от с ъ д и я т а анд № 232 по описа на
ПпРС за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по
чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по
жалба на Б.А. ***-0321-
000754/04.10.2019 г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което са му наложени
отделни административни наказания, както следва: 1.на осн.чл.179,ал.2,вр. с
ал.1,т.5, пр.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.; 2.на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 5 м.; 3.на осн.чл. 183, ал.1,т.1,пр.1 и пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лв. и 4.на осн.чл.181,т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за това, че „на 21.09.2019 г., в 09.30 ч., в с.С., на
ул. „С. П.“ срещу дом № ** в посока с.А. управлява МПС – колесен
трактор ЮМЗ с рег.№ Т **** ЕЕ негова собственост, като към трактора е прикачил сеносъбирач/ обръщач в работна
позиция с ширина около 4 м. На хоризонтална дясна крива при разминаване с
насрещно движещ се автомобил „Опел Агила“ с рег.№ Т
**** ТН с водач и собственик С. И Р., водачът не осигурява достатъчно странично
разстояние и с прикачения инвентар закача/блъска лекия автомобил в лява
странична част. Вследствие настъпва ПТП с материални щети, което водача напуска
без да уведоми органите на МВР. При проверката водача не представи СУМПС и
контролен талон, не представи и документ за преминат периодичен технически
преглед“ – нарушения по чл. 44, ал.1;
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“; чл.100, ал.1, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В подборно мотивираната жалба се оспорват
извършените нарушения, като се твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно. В с.з., жалбоподателят Симеонов се явява лично и се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.**
от гр.П., ТАК, който не оспорва издаденото НП в частта за нарушенията по
чл.100,ал.1,т.1 и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, респ. наложените за тях наказания
съответно в размер на 10 лв. на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП и 50 лв. на
осн.чл.181,т.1 от ЗДвП, поради което съдът не ги обсъжда в настоящото съдебно
производство като прие, че издаденото НП е влязло в сила за тези две нарушения,
съгл. чл.64,б.”б” ЗАНН. По отношение нарушенията по чл.44,ал.1 и
чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ защитата поддържа, че такива по същество не са извършени,
поради което НП е издадено в нарушения на материалния закон и следва да бъде
отменено.
Въззиваемата страна редовно призована, не
ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно
чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят бил правоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП за
категории „В”, „М“, „ТкТ“ и „АМ“, придобити преди
повече от 40 години, като до извършване на нарушенията, предмет на настоящото
дело бил санкциониран неколкократно за различни нарушения по ЗДвП, за които е
заплатил всички наложени му наказания
/справка л.13/. Жалбоподателят С. притежавал колесен
трактор марка „ЮМЗ“ с рег.№ Т **** ЕЕ. На 21.09.2019 г. около 09.30 ч. в с.С.,
общ.П. по ул.“С. П.“ в посока с.А. управлявал посочения трактор, когато с
прикачения инвентар при разминаване с насрещно движещ се л.а.“Опел Агила“ с рег.№ Т **** ТН, до дом № ** го закачил в предната
му лява част. Жалбоподателят не разбрал, че е причинил вреди по другото МПС и
продължил по пътя си към с.А. В същото време и водачът на л.а.“Опел Агила“ С. Р. обърнала посоката си на движение и се опитала
да настигне отдалечаващият се трактор. На изхода на с.С. в близост до чешмата
най-накрая успяла да привлече внимание на водача му Б. С., който спрял и провел
разговор с нея. Двамата провели разговор, при която Р. му показала, че
огледалото е увредено и имало няколко чертички по боята в лявата страна на л.а.
С. й предложил да заплати причинените вреди, но Р. отказала и се подала сигнал
за настъпилото ПТП в РУП П. Жалбоподателят имал да върши стопанска работа,
поради което потеглил с трактора и малко по-късно бил застигнат от изпратения на
място автопатрул от РУП П. в състав полицаите С.Я. и Д.С..
Полицай Я. отново направил опит да споразумее страните /показания в с.з л.24/,
но Р. отказала да подпише двустранен протокол и настоявала полицията да вземе
административно отношение. От друга страна, водачът на трактора не носен у себе
си СУМПС и контролния талон, както и не бил преминал през ГТП. При тези
обстоятелства, полицай Я. преценил, че С. е осъществил състава на нарушения по
чл.44, ал.1,; чл.123,ал.1,т.3,б.“в“; чл.100,ал.1,т.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП, за
които му съставил АУАН /приложен л.8/.Нарушителят се запознал със съдържанието
на акта и го подписал без възражения, не депозирал такива и в 3-дневният срок
по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в настоящия
процес НП №19-0321-000574/04.10.2019 г. на Началника на РУП П., връчено лично
на нарушителя на 13.11.2019 г.
Фактическата обстановка беше установена от
съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител
С.Я., св.Д.С., както от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва
от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи и възраженията на
защитата в с.з.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Видно
от приложеният АУАН серия GA,
№ 59185/21.09.2019 г., както от показанията в с.з. на актосъставителя
Я. и св.С. става ясно, че управлението на трактора, респ. увреждането на
чуждото МПС при разминаване и последвалото „напускането“ на мястото на
настъпилото ПТП от страна на нарушителя С. не е констатирано непосредствено
от полицейски служители, т.е. безспорно е, че посочените в акта полицаи не
са свидетели–очевидци.За подобна хипотеза законодателят императивно е
предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на
нарушението, актът се съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО
ТОВА ИЗРИЧНО СЕ ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 ЗАНН. В конкретният
случай нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено,
тъй като свидетелят е само един – Д.С., както и не е отбелязано, че актът се
съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта в случая несъмнено
представлява съществено процесуално нарушение водещо до нередовност от външна
страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП.
Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели не е самоцелно, а е израз на основния принцип в
административнонаказателното процесуално право – публичността, т.е.
констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на
нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител.
В конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за
правилното й изясняване е следвало да бъдат посочени като свидетели-очевидци
например лица – пътуващи в другия автомобил, жители на селото /предвид данните
че разминаването между двете МПС е станало на главната улица/; да бъде приложен
снимковия материал от настъпилото ПТП. След като това не е сторено настоящата
въззивна съдебна инстанция намира, че е допуснатото съществено процесуално
нарушение на императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло
незаконосъобразно. Спорните обстоятелства във връзка с мястото /за
което основателно претендира и защитата/ и най-вече начина на извършване на
нарушенията, наред с липсата на свидетели-очевидци разколебават презумптивната
доказателствена сила, с която и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки
АУАН и водят до незаконосъобразност на издаденото НП, респ. до неговата отмяна.
Независимо от посоченото
по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че извършването на вменените
нарушения по чл.44,ал.1 и по чл.123,ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДвП не е доказано и по
необходимия за това убедителен начин. Както правилно се отбелязва в жалбата и
с.з., основен и задължителен елемент от всеки АУАН,
респ. всяко НП е „описание на нарушението
… обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се
намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция
на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда
разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към установяване на
обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е
извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното
дирене фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че именно
жалбоподателят Б. С. е извършил умишлено посочените нарушения. Съдът не споделя
начина и следваната от двамата полицейски служители процедура по ангажиране
отговорността на водача въз основа на косвени доказателства, тъй като същата
грубо противоречи на административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Доказването
на извършеното нарушение е основно задължение на АНО, т.е. нарушителя никога не
следва да доказва, че е невинен, респ. да доказва къде се е намирал на 21.09.2019
г. в 09.30 ч. и дали точно тогава е управлявал МПС – трактор „ЮМЗ“, с което при
разминаване с друго МПС на ул. „С. П.“ до дом № ** е причинил ПТП, от мястото
на което впоследствие е избягал. Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил
и със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН
детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако
бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на РУП П. очевидно би
стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност на вината на посочения
като нарушител Б. С. С оглед на изложеното и установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не
е извършил административните нарушения, за извършването на които е бил
санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено в
обжалваната му част като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
НП № 19-0321-000754/04.10.2019 г. на
Началника на РУ МВР П., в частта, в която на основание чл.179,ал.2,вр. с
ал.1,т.5,пр.2 ЗДвП и на осн.чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП, на Б.А. ***, ЕГН-**********, за нарушения по чл.44,ал.1 ЗДвП и по
чл.123,ал.1, т.3,б.“в“ от ЗДвП са наложени съответно глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/; глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 5 м. /пет месеца/,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част НП № 19-0321-000754/04.10.2019 г. на
Началника на РУ МВР П. касаещо наложените на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2
от ЗДвП и на основание чл.181,т.1 от ЗДвП наказания глоба съответно в размер на
10 лв. /десет лева/ и 50 лв. /петдесет лева/ за нарушения по чл.100,ал.1,т.1 и
по чл.147,ал.1 от ЗДвП, е влязло в
законна сила на 20.11.2019 г, съгласно чл.64, б.”б” от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: