Решение по дело №9131/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.С., 28.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 21-ти с-в, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9131 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата Д.Н.Г. от гр.С. твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 17.03.2013г. около 01,40ч. на ул.”Ж.” е причинена смъртта на баща й Н.Б.. Произшествието е настъпило по иЗ.лючителната вина на водача на МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е употребил алкохол и се движел с превишена скорост. Пострадалият бил блъснат на пътното платно докато го пресичал на път за блиЗ.ия магазин да си купи цигари. Твърди, че от внезапната смърт на баща си изпаднала в шок. Дни преди това била родила второто си дете, а се наложило да организира погребение, да дава показание и т.н. получила болки в корема и кръвоизлив, от стреса й спряла кърмата, изпаднала в депресия и не успяла да се грижи за себе си. Твърди, че е имала много силна връзка с баща си, живеели в едно жилище, разчитала на него да й помага. Чувства силно липсата му, сънува го.

            Ищцата сочи, че  увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени  вследствие на ПТП неимуществени вреди. Молят съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на баща й в размер на 100 000лв., ведно с лихвата от деня на увреждането 17.03.2013г. Процесуалният и представител претендира за разноски  на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

            Ответникът ЗК”Л.И.” АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че водачът на МПС няма вина за настъпилото ПТП, като сочи, че отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана само при безспорно установена вина на застрахования. Евентуално твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият е пресичал пътното платно на нерегламентирано място. Счита иска за завишен по размер. Оспорва началния момент, от който настъпва задължението на застрахователя да заплати обезщетение за причинени вреди, като намира, че лихва за забава се дължи от поканата, а не от деня на непозволеното увреждане.  Моли съда да отхвърли иска. Претендира за разноски.

            Третото лице помагач Б. Г.И., водачът на МПС оспорва иска. Твърди, че няма вина за ПТП. Сочи, че се е движел с около 40-45 км/ч, като пострадалият е вървял по пътното платно с тъмни дрехи, попаднал е в опасната му зона и ударът е бил непредотвратим. Моли съда да отхвърли иска. Алтернативно оспорва иска по размер.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищцата е дъщеря на Н.Б. Г., починал на 17.03.2013г. и негова законна наследница.

            На 17.03.2013г. около 01.40ч. в гр.С. лек автомобил „Р.М.С.” С ДК№ ******** МН  се движел по ул.”Ж.” с посока от ул.”Първа българска армия” към ул.”Мара Бунева”. В района срещу блок №1 автомобилът ударил намиращ се на пътното платно пешеходец . В резултат на удара пешеходецът починал. ПТП-то е установено с констативен протокол № 252 от 17.03.2013г. на отдел ПП при СДВР. Първоначално пострадалият е бил с неустановена самоличност, тъй като не носел в себе си документи за самоличност. По-късно през деня бил разпознат от свои близки, като било установено, че е бащата на ищцата.

            Назначената по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза установява следния механизъм на ПТП:

ПТП е настъпило на пръв участък от пътя, на суха асфалтова настилка, без неравности и наклон и без посипаности. Случило се е в тъмната част на денонощието, при условия на лоша видимост и без улично осветление (така огледния протокол). Пътното платно е предназначено за движение на ППС в двете посоки и се състои от две платна за движение, разделени с единична непрекъсната линия. Дясното платно за движение е с ширина 6,70м. и от двете страни на пътя има тротоари. Липсват очевидци на ПТП, липсват и спирачни следи. Поради това скоростта на автомобила е изчислена според деформациите на автомобила и мястото на достигане на главата на пострадалия върху предното стъкло. След съответни изчисления по метода на проф.Карапетков вещото лице автотехник счита, че скоростта на автомобила в момента на удара е била между 55-60 км/ч. или усреднено 57,5 км/ч. Опасната зона на автомобила при тази скорост е 48,73 метра. Отстоянието, от което водачът е възприел пешеходецът е 29,40м. При правилно регулирана светлинна уредба осветеността пред водача е около 40-45 метра. Сравнявайки опасната зона на автомобила и осветеността пред автомобила може да се направи извод, според експерта, че и при аварийно задействане на спирачната уредба, ударът е бил непредвидим за водача. Безопасната скорост на движение, при която не би настъпил удар с пешеходеца е 48-52 км/ч. Според експерта, на около 29,40м. от мястото на удара водачът на лекия автомобил е възприел пешеходецът като опасност и е предприел намаляване на скоростта, без гумите на автомобила да оставят спирачни следи. При аварийно спиране опасана зона на автомобила е 48,73 метра, разстояние значително по-малко от разстоянието на което водачът е предприел намаляване на скоростта, поради което настъпва удар между тях. Първоначалният удар върху пешеходеца е бил в областта на двете подбедрици отзад от предната броня на автомобила. Последвало е възкачване на тялото върху предния капак, при което са получени уврежданията в областта на таза и на гръдния кош, на ляв бъбрек, слезка, счупване на ребра в ляво, счупване на лявата ключица, главата се удря в предното стъкло, при което се получава травма на горните шийни прешлени. При последващото изпадане на тялото върху терена са получени останалите травматични увреждания. След удара пешеходецът е отхвърлен на 17,85м., а автомобилът се установява на 24,83м. от мястото на удара. На мястото, където се е намирал пешеходецът при удара не е имало обозначено място за пресичане-пешеходна пътека. Нямало е знаци, имащи значение към процесното ПТП. При движение на фарове лекият автомобил е бил видим на разстояние от над 150м. На въпроса дали пешеходецът е имал възможност от техническа гледна точка да избегне удара и да предотврати произшествието, вещото лице отговаря – в конкретната пътна обстановка пешеходецът е имал възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал преминаването на лекия автомобил и чак след това да предприеме пресичане на пътното платно. В огледния протокол са описани дрехите, с които е бил облечен пешеходецът, като е отразено че са били тъмни на цвят.

Според вещите лица причините за настъпване на ПТП са следните:

1.                           водачът на лекия автомобил е управлявал автомобила със скорост 57,5 км/ч, при което не може да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност. Безопасната скорост на движение на конкретната пътна обстановка е 48-52 км/ч. ;

2.                           пешеходецът е предприел пресичане на плътното за движение на необозначено за целта място, без да изчака преминаването на лекия автомобил.

            Смъртта на пешеходеца е настъпила вследствие на получените при удара множествени тежки травми – черепномозъчна, грабначномозъчна, гръдна и коремна и счупване на костите на долните крайници, с несъвместимо с живота нараняване на мозъчни структури и на вътрешните органи.

Пострадалият не е бил употребил алкохол или упойващи вещества. Водачът на МПС е бил употребил алкохол. Установена е концентрация на алкохол в кръвта му от 0,6 промила към момента на вземане на пробата. Изчислено към момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта е била 1,08 промила.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че съобразявайки скоростта на движение на пешеходеца - възрастен човек, и скоростта на движение на автомобила, лекият автомобила е бил на разстояние 56,4м. от мястото на удара в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно. Осветеността на десния фар е по-голяма от тази на левия фар. Твърдението на третото лице помагач, водачът на лекия автомобил, че е управлявал със скорост около 40-45 км/ч. се опровергава и от двете вещи лица. Вещото лице автотехник е категоричен, че независимо от метода на изчисляване на скоростта, би се стигнало до 50 км/ч., но не и по-ниска скорост. Съдейки по траекторията на тялото на пострадалия и получените от него тежки увреждания, довели до смъртта му, вещото лице медик е категоричен, че скоростта на автомобила е била не по-ниска от 60 км/ч. Ако автомобилът се е движил с ниска скорост тялото на пострадалия е щяло да изпадне отстрани, а в случая е преминало над автомобила и е паднало зад него, което сочи на по-висока скорост. Нараняванията по тялото на пострадалия сочат, че той е бил с гръб към автомобила или полугръб, но не отпред или отстрани на същия. Според експерта автотехник, ако пешеходецът се е намирал на пътното платно и се е движел по посока на движение на автомобила на 4 м. в ляво от десния край на бордюра на пътя, то тогава ударът е бил непредотвратим за водача на МПС – осветеността на фаровете е 40-45м., като опасната зона при скорост 57,5 км/ч. е 48,73м.

 За настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство. Процесуалният представител на третото лице помагач с писмените си бележки след приключване на съдебното дирене и в срока за произнасяне на съда е представил доказателства, че делото е внесено в съда и е на фаза съдебно производство.  Недопустимо е събиране на доказателства след приключване на съдебното следствие, поради което и искането за спиране на настоящото производство, направено в писмената защита, не може да бъде разгледано.

Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът е допуснал до разпит и изслушал св.Антонова, съседка на ищцата. Същата установява, че ищцата е живеела при родителите си. Имала две деца, като второто се родило седмица преди баща й да почине. В резултат на загубата му кърмата й спряла, било й е много тежко, била разтроена, не можела да се грижи и за двете си деца. Била привързана към баща си, разчитала на него при отглеждането на децата. Преди често оставяла голямото си дете при майка си и баща си.

            Към датата на ПТП процесният лек автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 22.09.2012г. с крайна дата на покритие 21.09.2013г., номер на полица 22112002198195. Собственик на автомобила е бил водача Б.И. .

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

            Пътно транспортното произшествие е настъпило в тъмната част на денонощието при слаба видимост на прав участък от пътя, в населено място, при разрешена скорост от 50 км/ч. Водачът на автомобила е бил алкохолно повлиян в горната граница на слабо алкохолно опиване, със слабо забавени реакции. Управлявал е автомобила с минимална скорост от 57,5 км/ч. (вероятно и по-висока с оглед на причинените по тялото на пострадалия увреждания), на включени светлини и с видимост пред тях 40-45 метра (по-добра видимост в дясно). Липсва маркировка за пешеходна пътека. Пострадалият пешеходец се е намирал на платното за движение, на около 4 метра от десния бордюр, респ. на около 2 метра от разделителната линия на двете платна, и вероятно се е движел по посока на движението на автомобила, тъй като е ударен от автомобила в гръб. Не може да се направи извода, че е пресичал пътното платно, а напротив, движел се е по него. Бил е на 75 години, облечен в тъмни дрехи, не е бил употребил алкохол. Няма данни за причините, поради които е бил извън дома си в тази част на денонощието. Настъпилата смърт е пряка последица от увреждането.

За да се ангажира отговорността на застрахователя следва да се установи противоправно поведение у водача на МПС. Вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП факторите, които определят съобразената скорост за движение са атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, знаците, маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Това е само примерно изброяване, като колкото повече са тези неблагоприятни фактори в пътната обстановка, толкова по-ниска следва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално предвидените такива по чл.21 от ЗДвП (така и ТР на ВС №28/84г. по н.д.№ 10/84г., ОСНК). В случая са били налице няколко неблагоприятни фактори – тъмна част от денонощие, лоша видимост – неосветено място, населено място (жилищни блокове и от двете страни на пътя), употребен алкохол от водача, който е приемал и медикаменти. При тези фактори съобразената с тях скорост е следвало да бъде под максималната предвидена и разрешена от 50 км/ч. Установено е, че водачът се е движел с  минимална скорост от 57,5 км/ч. Тази скорост, по принцип невисока, като надвишаваща с около 10 км/ч. разрешената максимална скорост, не е била съобразена с факторите на конкретната пътна обстановка. При тази скорост и с осветеност на пътя, осигурявана само от фаровете на автомобила на 40-45м. напред, той  е бил в невъзможност да предотврати удара с пешеходеца. Опасната зона при скорост 57,5 км/ч. е 48,73м. Съществувало е несъответствие между скоростта на движение и разстоянието на видимост. Под „движение на разстоянието на видимост” се включва както възприемането на  опасността,  така и възможността МПС да бъде спряно в тази граници. Несъответствието на скоростта с видимостта е довело до попадане в удължената опасна зона за спиране на автомобила и е една от причините за настъпването на ПТП. Опасната зона представлява онова разстояние, което всяко превозно средство изминава от момента на възникване на една опасност, и включва времето и разстоянието, което се изминава за реагиране на водача, сработване на спирачните механизми и получаване на максималния спирачен ефект до привеждането на превозното средство в покой. Опасната зона представлява обективна закономерност на движението и тя не зависи от волята на водача. Всяка скорост има съответния спирачен път и опасна зона за спиране, като за тях трябва да се държи сметка и никой не може да ги изключи, когато се преценява възможността за намаляване на скоростта или спиране. Това понятие за опасна зона е формулирано от ВС с решение №942/77г. по н.д.№ 680/77г., ІІІ н.о. В същото решение е разяснено, че не всяка опасна зона за спиране на МПС се признава като оневинително основание за отпадане на отговорността на водача при настъпване на обществено опасни последици. Опасната зона за спиране, която е резултат на движение със скорост над максималната по закон, скорост която не е съобразена със затрудненията в пътната обстановка, макар и опасността да е възникнала в нейните граници, не е основание за отпадане на отговорността.

Липсата на спирачен път от автомобила сочи, че водачът му не е възприел пешеходеца преди удара. А това е аргумент, че скоростта му не е била съответна на видимостта, а и на състоянието на водача –употребеният алкохол неминуемо е довел до забавени реакции. Само когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, направил е всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за приложението му и въпреки това са настъпили обществено опасни последици, той не следва да носи отговорност , тъй като е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК (така цитираното вече ТР №28/84г. на ВС). Ако водачът бе шофирал с по-ниска скорост, той би имал време да възприеме пешеходеца, да реагира за да го предпази, като спре аварийно автомобила или извърши маневра, за да избегне удара. В случая водачът е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 и ал.3 т.1 , чл.20 ал.2 , чл.21 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост над разрешената максимална за населено място и несъобразена с конкретната пътна обстановка, след употреба на алкохол и без да съобрази поведението си с възможни пешеходци на пътя, което сочи на противоправно поведение. Презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответната страна, поради което следва да се приеме, че деянието е извършено виновно (в случая доказателствата сочат на непредпазливо деяние).

Основателно е възражението  за съпричиняване от страна на пешеходеца. Дали е пресичал пътното платно или се е движил по него по посока на движението на автомобила, няма категорични данни, въпреки че безспорно установения факт че пострадалият е ударен в гръб по-скоро сочи, че се е движел по пътното платно. При всички положения той се е намирал на пътното платно, извън пешеходна пътека, с което е нарушил разпоредбата на чл.160 ал.1 и чл.165 ал.1 т.1 и т.2. Освен това видимостта е била ограничена, поради което намирайки се на пътното платно в тази обстановка, пострадалият е нарушил и разпоредбата на чл.166 т.2 от ППЗДвП, забраняваща пресичане на пътното платно при ограничена видимост. За настъпване на общественоопасните последици е налице принос от страна на пострадалия. На прав участък и при видимост на 150м. за наближаващо МПС с включени светлини пострадалият е могъл да предотврати удара като изчака превозното средство да отмине или да се изнесе от пътното платно или премине в другата лента за движение. По пешеходеца не са установени светлоотразителни знаци, напротив – бил е с тъмни дрехи. Намирал се е на средата на пътното платно, на напълно неосветено място, през нощта, по време и в час, когато не може да се очаква, че на пътя ще има пешеходци.

Съдът намира, че  при така установените факти следва да се приеме, че за вредоносния резултат пострадалият има принос от 65%.

Смъртта на пострадалия е причинила вреда за неговите близки, вкл. и ищцата като негова дъщеря. Установи се, че тя тежко е приела загубата на баща си, с когото е живяла в едно домакинство. Разчитала е на неговата помощ и подкрепа, разбира се доколкото напредналата му възраст би позволила това. 

Налице са  елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

            От настъпилото ПТП в резултат на виновното поведение на водача на автомобила е последвала смъртта на пешеходеца Н. Г.. В резултат на същата за ищцата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по загубата на баща й.

            Съгласно разпоредбата на чл. 226  ал. 1 от КЗ, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от  застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден. Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.

            Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[1].  Преценявайки събраните по делото доказателства за преживения от ищцата стрес и социален дискомфорт, страдание от смъртта на баща й и липсата на морална помощ и подкрепа в бъдеще във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и сегашната конюнктура в страната, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в размер на 60 000лв. Намалено с процента на съпричиняване (65%), на ищцата се следва обезщетение в размер на 21 000лв.  

            В исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците обезщетение се дължи от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

            Искът за разликата до първоначално предявения размер от 100 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските.

Никоя от страните не е представила списък с разноски.

            На процесуалният представител на ищцата се следват разноски в размер на 870лв. съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение предвиден в чл.7 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция към момента на подаване на исковата молба).

            На ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска – 2230 лв. адвокатско възнаграждение (съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение предвиден в чл.7 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция към момента на подаване на исковата молба) и  390лв. разноски.

            При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 840лв. Разноски за сметка на бюджета на съда са направени в размер на 200лв. От тях ответникът дължи 70лв., в останалия размер остават за сметка на бюджета, тъй като ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски. 

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Л.И.” АД , ЕИК ************* със седалище в гр.С. и адрес на управление бул.”Ч. в.” №** да заплати на Д.Н.Г., ЕГН **********  сумата от 21 000 (двадесет и една хиляди) лв, ведно с лихвата за забава от 17.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 17.03.2013г. в гр.С., на ул.”Ж.” неимуществени вреди – смъртта на нейния баща Н.Б. И., причинена виновно от застрахован при ЗК „Л. И.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №  22112002198195/22.09.2012г. водач Б.Г.И., ЕГН **********.

            ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Г. срещу Застрахователна компания ”Л. И.” АД за разликата до първоначално предявения размер от 100 000 лв.  

            ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Л. И.” АД да заплати на адв.М.В.,*** на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 870лв.  адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Д.Н.Г. да заплати на  Застрахователна компания ”Л. И.” АД разноски по делото в размер на 2620 лв.

            ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Л. И.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на  910 лв.

            Решението е постановено с участието на Б.Г.И., ЕГН ********** като трето лице помагач.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: