№ 152
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000391 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №264336 от 29.03.2021г. от Т. В. В.
ЕГН ********** от гр. ****************** – чрез пълномощника му адв. М.
Овч. със съдебен адрес: гр. ********************** против Решение
№260063 от 25.02.2021г., постановено по т.д. №166/2020г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, с което Т. В. В. ЕГН ********** от гр.
****************** е осъден да заплати на „*******“ ЕООД – гр. *******,
ЕИК ***** сумата 262 149.12 лева, представляваща причинена на
дружеството вреда от Т. В. В. в качеството му на управител на „*******“
ЕООД, вследствие изплащане в своя полза като едноличен собственик на
капитала на същото на дивидент в размер на 508 200 лева вместо законово
възможния размер от 246 050.88 лева, сумата 121 270.60 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 12.12.2015г. – 02.07.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба -
03.07.2020г. до окончателното и изплащане, както и 24 151 лева – разноски по
делото. Жалбоподателят счита обжалваното решение за недопустимо и моли
1
същото да се обезсили. В случай че съдът намери същото за допустимо, моли
съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно –
по съображения, развити в жалбата.
Въззиваемата страна „*******“ ЕООД – гр. *******, ЕИК ***** – чрез
пълномощника адв. Ст. Евт. със съдебен адрес: гр. ********** изразява
становище за неоснователност на
жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на
страните и събраните доказателства, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата на Т. В. В. е подадена в срок, от легитимирана страна и се
явява процесуално допустима.
По същество на жалбата:
Иск с правно основание чл.145 от ТЗ.
Ищецът „*******“ ЕООД – гр. *******, ЕИК ***** твърди, че
ответникът Т. В. В. е бил управител на дружеството „*******“ ЕООД.
Едновременно с това той е бил и едноличен собственик на капитала на
същото. Твърди, че с договор за покупко – продажба на дялове от 22.12.2015г.
Т.В. е прехвърлил притежаваните от него дялове на „П. л.“ ООД. Вследствие
на това той е заличен като едноличен собственик на капитала и като
управител на дружеството. Твърди, че през периода 2010г. – 2014г.
управителят е водил невярно счетоводство и е вписал неверни данни в
годишните финансови отчети за цитираните години, с което е нарушил чл.16
ал.1, чл.3, чл24 и чл.26 от ЗСч и въз основа на невярната информация от
салдата по счетоводните сметки е взел решение и е допуснал изплащане на
дивидент в размер на 508 000 лева вместо 246 050.88 лева – колкото е
възможно с оглед действителния финансов резултат. Посочва, че управителят
не е отчел наличието на непокрита загуба от минали години в размер на
262 149.12 лева. Счита, че дружеството е ощетено от по-големия размер
дивидент, който е разпределен, без да има основание за изплащане на такъв
размер. Твърди, че с допускането на неверни счетоводни записвания в
2
годишните финансови отчети на дружеството за периода 2010г. – 2014г. и с
изплащането на дивидент по личната си на банкова сметка в качеството на
едноличен собственик на капитала, решението за което е основано на тези
записвания, ответникът е извършил увреждащи действия по отношение на
представляваното дружество. Счита, че със сумата 262 149.12 лева
дружеството се явява увредено. Счита, че размерът на обезщетението за
вредите следва да се определи като разликата над 246 050.88 лева, колкото е
действителната сума, която може да бъде разпределена като печалба и сумата
508 000 лева – колкото е действително разпределената като печалба.
Претендира осъждане на Т. В. В. да заплати на „*******“ ЕООД – гр.
Б. сумата 262 149.12 лева, представляваща причинена на дружеството вреда
от Т. В. В. в качеството му на управител на „*******“ ЕООД, вследствие
изплащане в своя полза като едноличен собственик на капитала на същото на
дивидент в размер на 508 200 лева вместо законово възможния размер от
246 050.88 лева, сумата 127 899.27 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 12.12.2015г. – 02.07.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба - 03.07.2020г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът Т. В. В. ЕГН ********** от гр. ******************
оспорва иска. Същият не е депозирал в срок отговор на исковата молба, но е
взел становище по претенциите в първото заседание по делото.
Обстоятелството, че не е подал писмен отговор не изключва неговото по-
нататъшно участие в процеса. Това преклудира възможността да бъдат
извършени изрично упоменати /чл.133 от ГПК/ процесуални действия, но не
преклудира правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване
активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право,
чиято защита се претендира. В този смисъл е и становището в трайната
съдебна практика /Решение №228/20.12.2010г. по т.д. №530/200г. на ВКС, II
т.о., Решение №67/06.07.2010г. по т.д. №898/2009г. на ВКС I т.о. /.
В случая той оспорва както наличието на твърдяната вреда за
дружеството, така и обстоятелството, че действително е получил част от
разпределената печалба като дивидент. Но на първо място оспорва наличието
на предпоставките по чл.137 от ТЗ за разглеждане на исковете. В тази връзка
3
преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да изложи
становището си по допустимостта на исковете. Първоинстанционният съд е
приел, че предпоставките на чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ са налице, тъй като е
представено решение на едноличния собственик на капитала на „Т. И. Б.“
ЕООД за завеждане н искове по чл.145 от ТЗ срещу бившия управител.
Видно от представеното с исковата молба решение от 19.06.2020г. на
едноличния собственик на капитала на „*******“ ЕООД, същото е подписано
от Д. Г. М. – посочен като представител на „П. л.“ ООД – гр. Б., последното
явяващо се едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД /стр.12 от
делото на ОС/. С него е прието да се предприемат процесуални действия за
защита на дружеството от неправомерни действия на бившия управител Т.В.
чрез предявяване на иск по реда на чл.145 от ТЗ за сумата 60 000 лева –
частично от 262 149.12 лева – платен дивидент въз основа на неверни данни в
ГФО, допуснати от В. в нарушение на счетоводното и данъчно
законодателство.
Пред въззивния съд с отговора на въззивната жалба е представен
Протокол от 03.04.2020г. от проведено общо събрание на съдружниците на
„П. а.“ ООД. Последното дружество - видно от справката в ТРРЮЛНЦ – еи
съдружник в „П. л.“ ООД – явяващ се едноличен собственик на капитнала на
„*******“ ЕООД. Съдружници в „П. л.“ ООД са Д. Г. М. и „П. а.“ ООД.
Съдружници в „П. а.“ ООД са Д. Г. М., В. Г. М. и А. Ж. М.. С Протокола от
03.04.2020г. Д. М. е избран да представлява „П. а.“ ООД в общото събрание
на съдружниците на „П. л.“ ООД за вземане на решеншие пореда на чл.137
ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ срещу Т.В.. Във взетото
решение не се съдържа посочване какво е основанието на иска, който ще бъде
предявен, нито какъв е неговия размер. Такива обстоятелства е видно, че са
разисквани, но не са намерили отражение във взетото решение.
Представен е и Протокол от 29.01.2016г. от общо събрание на
съдружниците в „П. а.“ ООД. Първото решение е за избор на представител на
дружеството в общото събрание на съдружниците в „П. л.“ ООД. Д. М. е
овластен да представлява „П. а.“ ООД във всички общи събрания на „П. л.“
ООД. Прието е решение за даване на съгласие Д. М. при осъществяване на
управлението на „П. л.“ ООД да предприема действия и да приема решения, с
4
които да защитава интереса на „П. а.“ ООД като организира и ръководи
дейността на дружеството във външните му отношения с трети лица като
извършва материалноправни и процесуално правни действия. Дадено е
съгласие по реда на чл.142 от ТЗ – очевидно за извършване на конкурентна
дейност.
Липсва Протокол от проведено общо събрание на съдружниците на „П.
л.“ ООД, който всъщност е едноличния собственик на капитала на „*******“
ЕООД.
Представеното с исковата молба решение е такова на едноличния
собственик на капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД и е подписано от Д. М.. Видно от
вписванията в ТРРЮЛНЦ Д. Г. М. никога не е бил едноличен собственик на
капитала на „*******“ ООД, включително към 19.06.2020 година, когато е
взето решение за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ срещу Т.В.. Решението
на Д. М. за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу Т. М. не може да
замести необходимото решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ на едноличния
собственик на капитала на дружеството – ищец, а именно „П. л.“ ООД, който
съгласно разпоредбата на чл. 147 ал. 2 от ТЗ решава въпросите от
компетентността на общото събрание.
След извършена служебно справка в търговския регистър, съдът
констатира, че в учредителния акт на „*******“ ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ,
едноличният собственик на капитала „П. л.“ ООД си е запазил изрично
правомощието да взема решения за предявяване на искове на дружеството
срещу управителя и да назначава представител за водене на процесите
/т.11.12 от същия/. Това правомощие не е прехвърлено на управителя, не е
сред изрично дадените му в т. 14 и т. 15 от учредителния акт права. Протокол
от проведено общо събрание на „П. л.“ ООД изобщо не е представен.
Решението, взето от Д. М. за предявяването на иска по чл. 145 от ТЗ срещу
бившия управител не може да замести решението на единствено
компетентния - „П. л.“ ООД.
Представените едва с въззивната жалба Протокол от 03.04.2020г. от
проведено общо събрание на съдружниците на „П. а.“ ООД и Протокол от
29.01.2016г. от общо събрание на съдружниците в „П. а.“ ООД са оспорени от
5
ответника – жалбоподател относно достоверната им дата. Съдът намира
оспорването на датата за основателно. Липсват доказателства, от които да се
установи, че подобни решения са взети към посочените в тях дати. Те не
подлежат на вписване в регистъра и съдът – при извършената справка – не
установи такива. Отделно от горното - в обстоятелствената част на исковата
молба изобщо не се твърди от страна на дружеството - ищец да са вземани
други решения от други лица или търговски дружества във връзка с
ангажиране на отговорността на бившия управител Т.В. по реда на чл. 145 от
ТЗ за предявяване на иск по реда на чл.145 от ТЗ за сумата 262 149.12 лева –
платен дивидент въз основа на неверни данни в ГФО, допуснати от В. в
нарушение на счетоводното и данъчно законодателство. Ето защо тези два
протокола, ангажирани едва във въззивното производство, не следва да се
кредитират като доказателства за взетите с тях решения на посочените в
същите дати.
С оглед на изложеното съдът намира за недопустим предявения иск с
правно основание чл. 145 от ТЗ. Липсва решение на компетентния
дружествен орган за предявяване на иск на дружеството срещу управителя.
Вземането на такова решение е още по-важно в светлината на факта, че са
изминали пет години от освобождаване на управителя и обстоятелствата, за
които се търси отговорност са били ясни още през 2015г., годишния финансов
отчет за която година е подписан от Д. М.. Решаването на въпросите за
предявяване на иск срещу управителя по чл. 145 от ТЗ, както и за
освобождаването му от отговорност са само и единствено от компетентността
на общото събрание на дружеството, респ. едноличния собственик на
капитала - съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 и 8 от ТЗ, за което съгласно
разпоредбата на чл. 147 ал. 2 от ТЗ се съставя протокол в съответната за
решенията на общото събрание форма.
Решението по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ от общото събрание на
съдружниците в дружеството, респ. от едноличния собственик на капитала, за
предявяване на иск срещу управителя за причинени на дружеството вреди е
абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на специалната
имуществена отговорност по чл. 145 от ТЗ. Наличието на такова решение е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ
както срещу настоящ, така и против бивш управител, който към датата на
6
предявяването му е освободен от този длъжност. Съдът следи служебно за
наличие на решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ, дори и без да е направено
възражение от ответника в този смисъл. – Решение №152/13.01.2017г. по т.д.
№2795/2015г. на І т.о. на ВКС, Решение №213/27.11.2017г. по т.д.№975/2017г.
на І т.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да се
обезсили, а производството по делото – прекратено - поради недопустимост
на предявения иск.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК следва „*******“ ЕООД – гр. *******,
ЕИК ***** да бъде осъдено да заплати на Т. В. В. ЕГН ********** от гр.
****************** разноски за двете инстанции, от които 17300.96 лева –
във въззивното производство и 9500 лева – пред първата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260063 от 25.02.2021г., постановено по т.д.
№166/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което Т. В. В. ЕГН
********** от гр. ****************** е осъден да заплати на „*******“
ЕООД – гр. *******, ЕИК ***** сумата 262 149.12 лева, представляваща
причинена на дружеството вреда от Т. В. В. в качеството му на управител на
„*******“ ЕООД, вследствие изплащане в своя полза като едноличен
собственик на капитала на същото на дивидент в размер на 508 200 лева
вместо законово възможния размер от 246 050.88 лева, сумата 121 270.60 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 12.12.2015г. –
02.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба - 03.07.2020г. до окончателното и изплащане,
както и 24 151 лева – разноски по делото и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА „Т. И. Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „А., № *** да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, с
7
адрес: гр.С. З., ул. В...№ ...., разноски за двете инстанции, от които 17300.96
лева – във въззивното производство и 9500 лева – пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8