№. 755 / 5.6.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Монтана
05.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, трети граждански състав, в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гр. д. №. 3257 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК, във вр. с чл. 130 от ГПК.
В.Г.Т., е предявила иск против И.Г.Т., Н.М.Т. xxx, двамата от гр. Монтана, ул. Р. К. №. 9. и „. Б., ЕИК xxxx .
В исковата молба се твърди, че ищцата В.Г.Т. е собственик на част от недвижим имот, предмет на принудително изпълнение-обявен за публична продан по изп.дело №. 432/2012г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, с р-н на Окръжен съд-Монтана. Сочи идентификатор на този имот- 48489.9..30.1.2 по КК и КР на СГКК-Монтана, намиращ се на горепосочения неин и на първите двама ответници адрес. За установяване на правото си на собственост по отношение процесния недвижим жилищен имот се позовава на архитектурно заснемане на втория етаж и на нот. акт №. 5, том ІІ, рег. №. 2748, д. №. 155 от 08.03.2005г. на нотариус Искра Фидосова, рег. №. 112 при НК, с р-н на районен съд- Монтана., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №. 1131 от 09.03.2005 г. Счита, че нейна собственост от процесното жилище е една стая с площ 18 кв.м., а цялото е с площ 116 кв.м. За публична продан остава разликата от 98,00 кв.м., а не цялото жилище.
В молбата за отстраняване нередовности на иск.молба са заявени доказателствени искания: приемане на приложени документи; назначаване на съдебно- техническа експертиза с конкретно посочени въпроси.
Искът е за защита на трето лице, с пр. осн. чл.440 от ГПК, отрицателен установителен иск по своя характер.
Ответниците И.Г.Т., Н.М.Т. xxx, двамата от гр. Монтана, ул. Р. К. №. 9. не са подали писмен отговор на исковата молба, в рамките на указания срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК и няма изразено становище относно предявения иск.
Ответникът и „. Б., ЕИК xxxx в законния срок е подал писмен отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения на първо място за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а под евентуалност-съображения за неговата неоснователност.
Съдът, въз основа на закона и на данните по делото, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 о т ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск с пр. основание чл. 440 от ГПК е процесуално недопустим.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
Правният интерес от провеждането на определен иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за провеждането на едно гражданско съдопроизводство, за която съдът следи служебно. При липса на правен интерес от предявяването на един иск, на общо основание съдът следва да прекрати производството.
Предпоставките за допустимостта на иска по чл. 440 от ГПК, които следва да са налице в тяхната кумулативност, са следните: инициирано висящо изпълнително производство; ищецът да се явява трето спрямо изпълнението лице; ищецът излага конкретни твърдения, че негово право е засегнато от изпълнението, като изпълнението е насочено срещу имущество, непринадлежащо на длъжника.
В случая ищцата действително се явява трето за изпълнението лице.
От приложените по делото доказателства обаче, не става ясно с какво е накърнен нейният законен интерес от публичната продан на процесния имот, обуславящ необходимостта да води иска по чл. 440 от ГПК.
Ищцата твърди, че процесния втори етаж от процесната сграда е със застроена площ от 116кв.м. и разликата над 98 кв.м. е нейна собственост. В документите по делото/Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №.121/15.02.2005г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.03.2005г./ е посочена застроена площ на самостоятелния обект в сграда, втори етаж-98,20кв.м. Срещу обект с площ от 98,20кв.м. е насочено и изпълнението по ИД №. 432/2012г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, доколкото същия е бил ипотекиран от Банката.
Искът по чл. 440 от ГПК е отрицателен установителен по своя характер. Положително решение по такъв иск следва да съдържа диспозитив, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника.
В случая изпълнението е насочено върху втори етаж от сградата с ид.48489.9..30.1.2., с квадратура от 98,20кв.м.
От горното не става ясно как чрез изпълнението по ИД №. 432/2012г. по описа на ЧСИ Мая Ивановац се засяга процесната стая, която ищцата твърди, че е нейна, от 18кв.м., като изпълнението не е насочено към имот от 116кв.м., а към такъв от 98,20кв.м., колкото е и по нотариален акт.
Вън от горното, ищцата не се легитимира по делото като лице, което е собственик или има някакво друго вещно право върху претендираните 18кв.м. от имота. С нотариален акт от 08.03.2005г. №.5, том II,рег.№.2748, нот.дело №. 155/2005г.,по описа на нотариус Искра Фидосова, ищцата заедно със съпруга си Михаил Николов Т. са продали на И.Г.Т. и Н.М.Т. проц. имот-втори етаж от сграда-самостоятелен обект, с площ от 98,20кв.м. В нот. Акт за покупко-продажба на недвижим имот никъде не се говори за имот с площ от 116 кв.м. Не е упоменато продавачите да продават част от имота, а друга част да оставят за себе си-имота се продава изцяло, ведно с избено помещение.
Без оглед на горните мотиви, видно от прието заключение по назначената от съда при предходно разглеждане на делото от МРС съдебно-техническа експертиза, ,,Разликата, между застроената площ на жилището,изчислена според Наредба №.7 /22.03.2003г. и застроената площ по Нотариален акт е 17,80кв.м. Вещото лице е категорично, че ,,тук нямаме действителна разлика между площите, тъй като говорим за площ на едно жилище, която площ представлява константа.Тя е непроменяща се. Тази разлика идва от различните начини на изчисление на застроената площ.
Респективно няма реална разлика в площта между имота по нотариален акт и посоченото в обявлението на ЧСИ за публична продан и в това, което се установява на място като квадратура.
Поради изложеното, съдът намира, че делото следва да се прекрати, на осн. липса на правен интерес у ищцата за провеждането му.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№.3257/2018г. по описа на РС-Монтана, поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред МОС с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.
Преписи от Определението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: