Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Сливен, 04. 11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 121 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Н.П.Д., подадена против Решение № 65 от 25.06.2020 г., постановено по АНД № 64 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-002784 от 04.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”– Сливен, с което на ЗП Н.П.Д., в качеството й на р., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 лева.
В
касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно.
Излага съображения, че Районният съд не е обсъдил твърденията на жалбоподателя,
че с описаната в НП и АУАН фактология не е извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Счита, че: в АУАН не е
посочено свидетелите като какви са подписали АУАН; в АУАН и НП не става ясно в
какво качество е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и не е посочено
мястото на извършване на нарушението. Моли решението на Районния съд ведно с
потвърденото НП да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира разноски.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призована, не се явява и
не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена
в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е извършено от з. п.; изложил е обосновани
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил
е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложената на з.
п. в качеството му на р. глоба е правилно определена.
Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния
съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на
Районния съд са съобразени с установените факти и с приложимото право, и се
споделят от настоящия съдебен състав.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка, на 15.01.2020 г. в 14:15 часа, е била извършена проверка
от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен по спазване изискванията
на трудовото законодателство на ЗП Н.П.Д.
в обект на контрол – к. в с. З., община Нова Загора, при която е било
установено, че лицето С. Н. П. предоставя работна сила като ж. в обекта – по
време на проверката С. П. е бил в к. и е п. помещението, където се намират
животните, които обстоятелства лицето е декларирало писмено. На 22.01.2020 г.
на контролния орган са били представени: трудов договор от 15.01.2020 г.,
сключен между ЗП Н.П.Д. и С.Н. П., и
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с Изх. № от 16.01.2020
г., регистрирана в ТД на НАП в 16:57 часа, в която е посочено заверено
уведомление за сключен договор с лицето С. Н.П.. Въз основа на представените
документи, от проверяващите е констатирано, че ЗП Н.П.Д. в качеството си на р. е допуснала до
работа на 15.01.2020 г. С. Н. П. преди да му предостави копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от КТ. За констатираното, на з. п. е съставен на 23.01.2020 г.
АУАН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, след изпълнение на процедурата
по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, и е връчен на 28.01.2020 г. по реда на чл. 416, ал. 3
от КТ – чрез изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Въз
основа на съставения акт, на 04.02.2020 г. е издадено процесното НП, в което
наказващият орган е приел за установено, че е извършено от з. п. описаното в
акта нарушение.
С оглед установените по делото
факти, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят Д. е
извършила административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
й отговорност. При извършената проверка е
констатирано, че лицето С.Н.П.е престирал труд като
работник на з. п., поради което за р. е било налице задължение след като сключи
с наетия работник писмен трудов договор, да изпрати уведомление за същия до
съответната ТД на НАП /арг. от чл. 62, ал. 3 от КТ/ и
да предостави на работника П. преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от ТД на НАП /арг. от чл. 63, ал. 1 от КТ/. От доказателствата по делото е установено, че
касационният жалбоподател е допуснал до работа лицето С. Н. П., без да изпълни
задължението си да му предостави преди това копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Приложената към преписката справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е с Изх. № от 16.01.2020
г. в 16:57 часа – след проверката на място,
извършена от служителите на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен. С оглед на
изложеното, законосъобразно е прието, както от Районния съд, така и от
наказващия орган, че жалбоподателят Д. е нарушила забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. За нарушение на тази забрана, в КТ е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в разглеждания
случай е приложена законосъобразно от наказващия орган, както правилно е приел
и Районният съд.
Противно
на твърденията на жалбоподателя, Районният съд е обсъдил в мотивите на
решението си въведените от жалбоподателя възражения и обосновано е приел, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието по чл. 63,
ал. 2 от КТ.
Неоснователни
са и останалите заявени в жалбата твърдения. Видно от съдържанието на АУАН, в
него изрично е отразено, че е съставен в присъствието на посочените свидетели.
Както в АУАН, така и в НП, е конкретизирано, че нарушението е извършено от Н.П.Д.
в качеството й на з. п. – р., и нарушението е описано в достатъчна степен,
включително е посочено и мястото на извършването му.
По изложените съображения,
Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора,
претенцията на касационния жалбоподател за разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 25.06.2020 г.,
постановено по АНД № 64/ 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: