Решение по дело №183/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4130
Дата: 11 септември 2024 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20241110200183
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4130
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200183 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Г., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-027880 от 20.11.2023 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ОТ ЗДвП му е
наложена глоба в размер на сумата от 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно, тъй като не
отразява действителността и неправилно жалбоподателят е санкциониран за
това, че е управлявал нерегистриран мотоциклет. В тази връзка се сочи, че
след като жалбоподателят е бил спрян за проверка, той е представил на
полицейските служители СУМПС, както и че мотоциклетът не е от клас, за
който е необходима регистрация по ЗДвП. В АУАН не били посочени имена на
свидетеля и не ставало ясно на какви точно обстоятелства той е станал
свидетел – на връчването на АУАН или на самото нарушение. По тези
съображения е направено искане за отмяна на атакуваното НП, като се
1
претендира в полза на страната да се присъдят разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. Б. поддържа жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки, депозирани на 01.03.2024 г. процесуалния представител на
въззиваемата страна поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното НП. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по
делото доказателства и направените доводи, приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 05.08.2023 г., около 01.05 часа в гр. София, по ул. „Железопътна“, с
посока на движение от ул. „Свързочник“ към ул. „Христо Станишев“,
жалбоподателят С. Г. Г., ЕГН: ********** е управлявал моторно превозно
средство, а именно мотоскутер, марка „Пежо“, модел „Елистар“, с номер на
рама: ********, което превозно средство било без поставена регистрационна
табела. Полицейски служители от 02 РУ СДВР забелязали мотоскутера и това,
че същият е без регистрационна табела, поради което решили да извършват
проверка на водача и му подали сигнал да спре. Водачът на мотоциклета –
жалбоподателят Г., изпълнил полицейското разпореждане и спрял, след което
била извършена проверка и неговата самоличност била установена по
представен документ за самоличност. Проверката се осъществила на ул.
Христо Станишев, пред номер 24. Полицейските служители докладвали
случая на ОДЧ, а водачът на мотоскутера доброволно предал 1 брой ключ за
него, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. На място
спрямо жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 777078 – за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред; управлява МПС без да притежава СУМПС,
валидно за категорията, към която спада превозното средство; и за това, че
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда. По
случая било образувано досъдебно производство (ДП) с № 1339/2023 г. по
описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 33244/2023 г. по описа на СРП. В хода на
досъдебното производство е установено, че горепосоченото превозно
средство не е било регистрирано по надлежния ред. С постановление от
2
25.10.2023 г. прокурор при СРП е приел, че случаят се отличава с явно
незначителна обществена опасност, поради което и на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК досъдебното производство е прекратено и е
постановено материалите по преписката да бъдат изпратени на началника на
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР за преценка относно реализирането на
административнонаказателна отговорност. По този повод е извършена
проверка на материалите по преписката, въз основа констатациите по която е
издадено обжалваното понастоящем НП № 23-4332-027880, което е връчено
на жалбоподателя на 05.12.2023 г.
Съдът приема горната фактическа обстановка на база показанията на
свидетеля Николай Делчев О, който е очевидец на нарушението, като част от
екипа от 02 РУ СДВР, патрулирал в района, в който жалбоподателят Г.
управлявал нерегистриран мотоциклет. Показанията на свидетеля О са
логични, последователни и същите намират подкрепа в писмените
доказателства, приобщени по делото. Тези свидетелски показания напълно
кореспондират и със събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля МС, с когото свидетелят О
е бил на смяна и който също е очевидец на значимите действия на
жалбоподателя и други обстоятелства. Единственото обстоятелство, което
свидетелят О заявява при разпита си пред настоящия съдебен състав и което
не се споделя от съда е това, че проверката била извършена в светлата част на
денонощието. Това твърдение се опровергава от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, вкл. от показанията на свидетеля О,
дадени пред органите на ДП, където същият изрично е заявил, че проверката е
била осъществена около 01.05 часа, което е в тъмната част на денонощието, а
не в светлата, както свидетелят твърди пред съда. Именно поради това, че
самият свидетел О е заявил пред органите на ДП действителния час на
извършената проверка и с оглед изминалия период от време от този разпит до
проведения пред настоящия съдебен състав, съдът счита, че това
противоречие логично следва да бъде обяснено с изминалото време, което
неминуемо дава своето отражения върху възможността на свидетеля да
възпроизведе точно възприетата от него фактическа обстановка по случая.
Съдът приема показанията на свидетеля О представляват достоверен
доказателствен източник, поради което същите служат за изясняване на
значимите факти. За последната цел съдът взима предвид събраните в хода на
3
досъдебното производство доказателства, като по отношение на приобщените
в хода на ДП гласни доказателства, също не е налице причина за съмнение в
тяхната достоверност. Включително следва да се отбележи, че в хода на ДП е
проведен разпит в качеството на свидетел на А Г. – родственик на
жалбоподателя, който споделя, че процесният скутер (мотоциклет) е
предоставен именно от него на жалбоподателя, като потвърждава че
превозното средство не е било регистрирано, като било закупено от него за
150 лева без налични регистрационни табели.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
В конкретния случай АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
рамките на техните правомощия, видно от наличните по делото заповеди (л.
14-17).
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като АУАН съдържа всички
реквизити, посочени във визираната норма. Спазени са сроковете за
издаването му, отделно от това в случая е било образувано досъдебно
производство, което е прекратено с постановление на прокурор при СРП от
25.10.2023 г. Ето защо в случая спазена се явява и процедурата по издаване на
НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази
насока съдът съобрази, че шестмесечният срок, предвиден в ЗАНН за издаване
на НП при прекратяване на наказателно производство, започва да тече от
датата на издаване на постановлението за прекратяване. В случая
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, е
изведено през регистратурата на СРП на 26.10.2023 г., а НП е издадено на
20.11.2023 г.
НП отговаря на изискванията на закона и по своето съдържание, като
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административното нарушение,
4
извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в
АУАН и в НП съответства на посочената правна квалификация в последните.
Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в
НП.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото безспорно се
установява, че на процесната дата, време и място жалбоподателят Г. е
управлявал МПС – мотоскутер (мотоциклет), което не е било регистрирано по
надлежния ред, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3,
пр. 1, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че
процесният мотоскутер не подлежи на регистрация по закон не се споделя от
настоящия съдебен състав. Изключение от задължението за регистрация на
моторно превозно средство е възможно, когато става въпрос за моторно
превозно средство, предназначено за състезания по затворен маршрут,
съобразно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането
в движение и спирането от движение на моторните превозно средства и на
ремаркетата, теглени от тях, каквото конкретното моторно превозно средство
не е. Отделно от това, дори да ставаше въпрос за мотоциклет, който не
подлежи на регистрация, това по никакъв начин не изключва извършването на
административно нарушение, защото във всички случаи нерегистрираните
МПС не могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено
ползване. Ето защо доводът на жалбоподателя за това, че конкретното МПС не
следвало да се регистрира не се споделя за основателен. Отново във връзка с
довод в жалбата следва да се отбележи, че се споделя твърдението на
жалбоподателя за това, че при извършване на проверка от полицейските
служители, той е представил СУМПС. Това обстоятелство обаче е без правно
значение в конкретния случай, тъй като атакуваното НП касае нарушение,
изразяващо се в УПРАВЛЕНИЕ НА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯ РЕД, а не за управление на мпс без СУМПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. С оглед на
това и предвид изложеното по-горе, съдът приема, че на 05.08.2023 г.
жалбоподателят С. Г. Г. е осъществил състава на административното
нарушение, визирано в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна страна, така
5
и от субективна страна, тъй като е съзнавал, че управлява МПС, което не е
регистрирано по закон с оглед липсата на каквито и да е регистрационни
табели. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото въпреки, че жалбоподателят е съзнавал забраната да ползва
мотоциклета, който не бил регистриран по пътната мрежа, предназначена за
обществено ползване, е сторил това, с което е нарушил правилата за движение
по пътищата и е целял именно този резултат.
Съдът не приема, че е налице маловажност на нарушението,
доколкото нарушението е формално такова и липсата допълнителни вреди
последици е без правно значение. Следва да бъде взето предвид и това, че
управлението на МПС, без същото да е регистрирано, винаги препятства
контролните органи на МВР за осъществяване на тяхната дейност по контрол
на движението по пътищата и защита на обществения ред и на обществените
интереси. Ето защо, макар деянието да не изпълва признаците на
престъпление по наказателния кодекс на РБ, същото изпълва състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП законодателят
предвидил налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В
случая е налице първата хипотеза – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
С обжалваното НП спрямо жалбоподателя е наложена глоба от 200 лева
и лишаването от правоуправление за срок от 6 месеца, които административни
наказания са в минималните размери, предвидени в закона, поради което
обсъждането на въпроса относно тяхното намаляване е безпредметно.
С оглед на всичко изложено, НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
следва да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразявайки
изрично отправеното искане в очертаната насока, като с оглед изхода на
6
делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно
изпълнение. При неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
027880 от 20.11.2023 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ - СДВР, с което на С. Г. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ОТ ЗДвП му е наложена глоба в размер на сумата от 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН С. Г. Г.,
ЕГН: **********, да заплати на СДВР, ул. „Антим I“ № 5 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева,
както и при неизпълнение да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7