Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260118
гр.Враца 13.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в публично заседание на 29.03.2021/двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
Председател: ИСКРА
КАСАБОВА
При секретаря
Ц.Цекова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията НАХД №159 по описа за 2021г.на Врачанския районен съд, ВЪЗ
ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000012 от 11.01.2021год. на Директор РД“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“/АА/
- Враца, с което на К.С. *** ****, с ЕГН **********, с адрес ***, за извършено нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 2000/ две хиляди/лв., на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ
ПРЕВОЗИ/ЗАвПр/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
К.С. *** ****, с ЕГН ********** е обжалвал НП №26 - 0000012 от 11.01.2021год.
на Директор РД„АА” -
Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93,
ал.1 т.1 от
ЗАвПр., за извършено
нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. В жалбата и в допълнително писмено
становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД„АА” Враца, в придружителното писмо и писмено становище релевира доводи за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
На 29.12.2020 г. около 09:50ч., на път / І -1/ Е-79 в местността „Железен
мост“ на км 140+112, в посока гр.Монтана,
контролни органи на РД”АА”- Враца - служителите
св.Т.Д.Г. и
св.Ю.М.Ф. ***, спрели за проверка товарен автомобил
****
с рег. №****, кат.№2, управляван от водача
К.С.С..
При проверката било установено, че
жалбоподателя извършва вътрешен
обществен превоз на товар в Р. България от гр.София до гр.Монтана, по посока на
движение гр.Монтана съгласно наличните за това - пътен лист № 505989 от
29.12.2020г. и товарителница № 696478 от същата дата. При проверката е
констатирано, че жалбоподателят не притежава валидно Удостоверение за
психологическа годност, тъй като представеното Удостоверение за психологическа годност с № 451248, е с изтекла валидност до 24.10.2020г.
За констатираното нарушение на място свидетеля Т.Д.Г. в присъствието на свид.Ю.М.Ф. съставил Акт за административно нарушение бланков №281877 от 29.12.2020г. Деянието било квалифицирано от
актосъставителя, като нарушение по чл.87, т.2 от Наредба
№33/03.11.99 г. на МТ. Водачът е подписал АУАН без възръжения, а в срока по
44, ал.1 от ЗАНН, възражение не е постъпвало.
Последвало е издаването на
обжалваното Наказателно постановление
№26 - 0000012 от 11.01.2021год. на Директор РД„АА” - Враца, в което дословно е пренесено текстовото и цифрово
описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр., за
извършено нарушение на по чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.99
г. на МТ, на
жалбоподателя била наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Т.Д.Г.
и Ю.М.Ф.,
както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща:придружително
писмо, АУАН №281877 от 29.12.2020г., НП № 26-0000012 от 11.01.2021год.,
жалба, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.на Министъра на ТИТС;Становище на
директор РД А А Враца, пътен
лист №505989 от 29.12.2020г. и товарителница № 696478/29.12.2020г., Справка от Регистър
психологически изследвания, длъжностна характеристика, Писмени бележки.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна
по следните съображения:
АУАН и
наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от
ЗАПр. компетентност, но при извършената съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът не възприе изводите на наказващият орган, като
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.Без съмнение
поделото е установено, че на 29.12.2020 г. жалбоподателя е
извършил обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Това са съставомерните елементи от състава на вмененото нарушение,
които очевидно са налице.Безспорно АУАН и НП са издадени съгласно изискванията
на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
От друга страна
жалбоподателя е бил санкциониран за извършване на превоз без редовно издаден
изискуем документ съгласно ЗАПр., и
друг подзаконов акт по неговото прилагане -
чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.99г. на МТ.Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., по която е
подведена административнонаказателната отговорност на нарушителя: „Водач
на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от същия закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба от
2000 лв. при първо нарушение.
Същевременно ЗДвП в
разпоредбата на чл.178в, ал.5 е предвидено,
че се „наказва с глоба в размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност.“
В конкретният
случай жалбоподателя при извършената му проверка не е представил удостоверение за психологическа годност /УПГ/
което е валидно, тоест не е налице
изначална липса на такъв документ, за да бъде санкциониран въз основа
на чл.93, ал.1 от ЗАПр., тъй като
срокът на последното УПГ на
жалбоподателя е изтекъл, /както се сочи дори
и в становището/ на 24.10.2020
г., тоест той е имал УПГ, но
същото е невалидно поради изтекъл срок
на валидност.
Очевидно е при това положение,
че разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАПр.
обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като
видовете документи са посочени общо,
докато в разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е налице конкретизация на документа, чиято валидност се изисква, а
именно - удостоверение за психологическа
годност.
Безспорно субектите на двете
посочени законови разпоредби са идентични, като двете норми се намират в
отношение на обща към специална,
при което специалната - тази по чл.178в,
ал.5 ЗДвП изключва приложението на общата по чл.93, ал.1 от ЗАПр.
Освен това
специалната норма се явява и по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда
по-леко наказание. При това положение извода, е че административно
наказателната отговорност на жалбоподателят е следвало да се ангажира по текста
на чл.178в, ал.5 от ЗДвП, а не по
този определен от административнонаказващия орган по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр.
В случая като е определил неправилно
нарушената норма и наложена санкция за извършеното нарушение, касаещо невалидно
Удостоверение за психологическа годност административнонаказващия орган е издал незаконосъобразно
НП. За пълнота следва да се посочи и че в издаденият АУАН са допуснати същите
нарушения и те фактически са били инкорпорирани в процесното НП, като
неправилното приложение на материалния закон е допуснато още при съставянето на
АУАН.
Едно от задълженията на административнонаказващия
орган е точно и прецизно да конкретизира нарушението, което произтича от
същността на административнонаказателното производство и е гаранция за правото на защита на наказаното лице.Това е
така защото Административнонаказателното производство е строго формално.
Цифровото изписване на нарушението трябва да бъде съответстващо на словесното
такова и да сочи по недвусмислен начин кое задължение не е било изпълнено. В
конкретния случай тези изисквания по
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН са били нарушени от страна на АНО, а това при всички
случаи нарушава правото на защита на жалбоподателя.Ето защо и с оглед
изложеното по - горе, обжалваното НП следва да бъде отменено от съда.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НП №26 - 0000012 от 11.01.2021 год.
на Директор РД АА - Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: