№ 330
гр. Ямбол, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500391 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Г. от гр.***, подадена от пълномощника
му адв.Г., против Решение №367/21.07.2023г., постановено по гр. дело № 20222330100676
по описа за 2022г. на Ямболски районен съд, с което са постановени мерки за защита от
домашно насилие по отношение на М. Г. Г. от гр.***, спрямо която от страна на Д. С. Г. е
извършен акт на домашно насилие, като съдът е задължил Д. Г. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М. Г., отстранил е Д.Г. за срок от 18
месеца от съвместното обитаване с М.Г. на жилището в гр.*** на ул.*****, забранил е на
Д.Г. да приближава М.Г., жилището, в което живее в гр.*** и местата за социални контакти
и отдих на разстояние по-малко от 200м. за срок от 18месеца, наложил е на Д.Г. глоба в
размер на 600 лева и е го е осъдил да заплати ДТ в размер на 25 лв., а на М.Г. направените
по делото разноски в размер на 400 лева.
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и същото е необосновано - основания за
отмяна на решението. Според въззивника, при изграждане на изводите си за наличие на
упражнено от него насилие по отношение на молителката, съдът е отдал прекомерна
доказателствена тежест на депозираната от молителката декларация, като е игнорирал
напълно всички събрани по делото други доказателства, опровергаващи твърденията в тази
декларация. Счита, че макар декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН да съставлява самостоятелно
доказателствено средство съгласно чл.13, ал.З ЗЗДН, същата сама по себе си не може да
обоснове извод за доказаност на твърденията в нея, след като по делото са събрани и други
доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички доказателства и
нормата на чл.13, ал.З ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на останалите
разпоредби от закона и целта на същия. Въззивникът изтъква, че в случая молителката е
ангажирала гласни доказателства – показанията на св. Д.Русева, която не е очевидец на
инцидента, а представените медицински свидетелства не установяват факти, които да
обосновават отговорността му и за него е останало неясно защо съдът е приел, че той е този,
който е нанесъл увреждания по тялото на молителката, а в същото време, приемайки за
1
безспорно, че и той е получил описаните в издаденото по отношение на него СМЕ
увреждания по време на инцидента, съдът е заключил, че не можело да бъде установено
дали същите са нанесени именно от молителката. В нарушение на процесуалните правила
ЯРС кредитирал показанията на свидетелката на молителката Д.Русева, но отказал да
кредитира тези на св.Г.Ф., която е сестрата на въззивника и има преки и непосредствени
впечатления върху състоянието му след инцидента и въпреки, че тази свидетелка също не
била пряк свидетел на случилото се между страните, от разказа на брат си научила какъв е
бил повода и причината за скандала. Въззивникът сочи, че той самият е пострадал, а
молителката вероятно е използвала нараняванията, които е получила в следствие на
самозащитата от негова страна, след което се е снабдила със СМУ, но при преценката на
всички доказателства съдът следва да вземе предвид и взаимоотношенията между лицата,
техните физически и психически особености, както и следите от физическо въздействие
върху тялото на пострадалото лице и тези, които са останали в съзнанието му, които в
случая са налице по отношение на него и той е жертва в следствие на злоупотреба с право
от страна на молителката. Необосновано съдът възприел и заявеното от св.Р., че
въззивникът е отправял закани към молителката след инцидента, който факт не бил
подкрепен от другите събрани по делото доказателства. Твърденията на въззивника са, че
повече от 12 месеца не живее и не работи в гр.***, случилото се между него и молителката
няма характер на акт на домашно насилие, който да сочи на някакво трайно и сериозно
агресивно поведение от негова страна, а е случай, продиктуван от изострените отношения
между страните по повод ползването и собствеността на семейното жилище, за което към
настоящия момент е налице висящ спор пред ЯРС и следва да бъде отчетен фактът, че
жилището на страните е СИО, придобито по време на брака им, като достъпът на съпруга до
това жилище е ограничен вече повече от 16 месеца, т.е. молителката е лишила другия
съсобственик от достъп до имота, поради което е прекалено тежка наложената му мярка за
още 18 месеца отстраняване от същото, или 34 месеца, което е злоупотреба с право.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата
инстанция изцяло и за постановяване на решение от въззивния съд, с което да бъде
отхвърлена молбата за защита, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата М. Г., представлявана от адв.М.Х. от АК-Ямбол, в
законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба.
Изложила е съображения, според които атакуваното решение на ЯРС е правилно и
обосновано, а оплакванията против него са неоснователни. Посочила е, че от всички
събрани по делото доказателства е установено, че на процесната дата спрямо нея е
осъществен акт на домашно насилие. Посредством гласните доказателства – показанията на
св.Р. и на полицейските служители, и на писмените доказателства е доказано, че на
посочената дата ответникът е осъществил домашно насилие, изразило се в психически и
физически тормоз, осъществен чрез отправяне на заплахи, закани, употреба на
заплашителни думи и изрази, удари, скубане и дърпане. Според въззиваемата актът на
домашно насилие е установен и от изявлението й в нарочно изготвената под страх от
наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на производството
се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед разпоредбите на чл. 9, ал.3 и
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, както и предвид факта, че посочените в същата обстоятелства досежно
извършения акт на насилие кореспондират напълно със събраните по делото доказателства.
Сочи, че доказателствената тежест на декларацията при направено оспорване на молбата за
защита лежи върху ответника и той е този, който следва да проведе успешно насрещно
доказване, с което да обори изложеното в декларацията, но такова доказване в случая не е
проведено. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение, да потвърди
решението на първата инстанция, с присъждане на направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивникът не се явява, а процесуалният му представител адв.Г. пледира
за отмяна на обжалваното решение на ЯРС по съображенията, изложени в жалбата, както и с
доводи, че наложената на ответника мярка, с която е ограничено правото му на ползване на
семейното жилище за срок от 18месеца, което е 16 месеца след депозиране на молбата,
съставлява нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС, т.к. ответникът не е получил справедлив процес
пред първата инстанция.
Въззиваемата М.Г. не се явява в о.с.з., а пълномощникът й адв.Х. депозира
2
писмена молба, с искане за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение и за
присъждане на разноските по делото.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна и в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, поради което следва да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Производството пред ЯРС е образувано по молба с правно основание чл.4, ал.1,
вр. с чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН, подадена от М. Г. Г. от гр.***, против съпруга й Д. С. Г. от
гр.***.
В молбата са изложени индивидуализиращите белези на акт на домашно насилие
от 08.03.2022г. (02.00 часа на 09.03.2022г.), изразил се в осъществено спрямо молителката
емоционално и физическо насилие. Според изложените твърдения, на посочена дата и час
през нощта, връщайки се от нощно заведение и след като молителката отказала сексуален
контакт със съпруга си, същият започнал да я обижда и да й крещи, да й нанася удари в
областта на главата и тялото, да я скубе за косата, да я обижда с думите „каква си ти, че да
си слагаш коса, изрод, урод, курва и др.“, да я дърпа за ръката с цел да изтръгне от пръста й
халката, заканвайки се с думите „ще ти отрежа пръста, не си достойна да я носиш“ и
заплашвайки я „ще те заровя в мазето и ще ти взема децата“.
Към молбата е представена декларация по чл.9 ЗЗДН, подписана лично от М.Г., в
която е описан същия изложен в молбата акт на насилие от 08.03.2022г. (02.00 часа на
09.03.2022г.).
Ответникът е оспорил молбата с възражението, че твърденията на молителката и
изложените от нея обстоятелства не отговарят на истината, като в действителност, на
посочената дата, след като заедно съпрузите били в заведение и прибирайки се в дома си,
под въздействието на употребения от нея алкохол молителката е тази, която е проявила
вербална и физическа агресия към ответника – крещяла му е, нахвърлила се е срещу него,
започнала е да го хапе, души и дере по цялото тяло, а той да се отбранява.
Фактическата обстановка правилно е разкрита от районния съд, същата е
непроменена пред настоящата инстанция и въззивният състав не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл.272 ГПК:
Установено е и няма спор, че страните М. Г. Г. и Д. С. Г. са съпрузи, считано от
17.10.2009г., когато са сключили граждански брак.
От представеното пред първата инстанция съдебномедицинско удостоверение
№84/10.03.2022г., издадено от съдебния лекар д-р.Т.Ч., по делото е установено, че след
процесния инцидент, на 10.03.2023г. молителката се е явила за освидетелстване, като при
прегледа лекарят е установил данни за контузия на горната устна в дясно с око на тъканите,
оток на тъканите в областта на лявото слепоочие, оток и кръвонасядане в областта на лявата
предмишница и болки в областта на китката, болезнена подутина в областта на лявото
коляно и охлузвания в областта на страничната повърхност на лявата подбедрица, като
оплакванията от болки в областта на травмите са продължаващи.
Ответникът също е представил съдебномедицинско удостоверение №92/
15.03.2022г., издадено от съдебния лекар д-р.Т.Ч.. При прегледа на 15.03.2022г. лекарят е
установил белези от заздравели и заздравяващи значителни охлузвания в областта лявата
половина на шията, в областта на корема в дясно от пъпа и в областта на предната
повърхност на дясната раменна става.
По делото е събрана като доказателство докладна записка рег.№ 1679р-6762 от
09.03.2022г. на РУ на МВР-Ямбол, с която е установено, че около 2.30ч. на 09.03.2022г.,
след получен сигнал за семеен скандал служители на районното полицейско управление са
посетили адреса на страните в гр.***, на ул.******. На място служителите разговаряли с М.
Г., която им заявила, ме съпругът й под влияние на алкохол е започнал да я обижда и посяга,
затворил я в гардеробната, но по нея нямало видими следи от насилие. При разговора със
съпруга Д. С. Г. същият заявил на полицейските служители, че се е скарал с Г., казал й е
някои неща и в изблик на гняв е ударил стената.
Доведената от молителката свидетелка Д.Р. е дала показания за инцидента между
3
страните на процесната дата, описвайки го по начина, предаден й от молителката.
Свидетелката е дала показания, че лично е завела М.Г. на прегледа при съдебния лекар в
гр.****, като е видяла травмите по устните, слепоочиието и цялото лице на молителката, а
месеци след това присъствала на скандали между страните, при които ответникът причаквал
съпругата си, дърпал я пред децата, от които свидетелката научила за заплахите на
ответника към молителката, че след изтичане на ограничителната заповед ще я разчлени.
Разпитана в качеството на свидетел Г.Ф. – сестра на ответника, е дала показания,
препредаващи разказа на ответника, според които показания молителката е тази, която е
предизвикала скандала на процесната дата, като в стремежа си да предотврати телефонен
разговор на Д. с майка й, е одрала ответника по врата и корема. Свидетелката Ф. е посочила
при разпита, че дни след инцидента молителката я е посетила в магазина, в който работи,
при което посещение свидетелката не видяла наранявания по лицето на М.Г., но Ф. е
признала за ограничителна заповед, с която молителката се е снабдила и срещу нея.
Възприемайки горната фактическа обстановка, ЯРС е постановил обжалваното
решение, с което е приел, че по отношение на молителка е осъществено домашно насилие
по смисъла на чл.2 ЗЗДН. За да формира тези свои изводи, съдът е кредитирал декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдебномедицинкото удостоверение на молителката и показанията на
св.Д.Русева, която е възприела състоянието на молителката непосредствено след инцидента,
като съдът е ценил с недоверие показаният на св.Ф., намирайки ги за заинтересовани.
Поради това, районният съд е уважил молбата на М.Г. и е постановил срещу ответника Д.Г.
мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1, както и мерките по чл.5, ал.1, т.2 и
т.3 ЗЗДН за срок от 18 месеца, наложил му е глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в размер на 600лв.,
осъдил е ответника да заплати ДТ в размер на 25лв., както и да заплати на молителката
направените от нея разноски в размер на 400лв.
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Целта на ЗЗДН е да даде съдебна защита срещу всеки акт на домашно насилие.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на
две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице – ответник
по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл.2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН,
който насилствен акт е установен по своето естество, време и място на извършване, и на
второ място – наличие между тези лица на правна, фактическа и/или родствена или интимна
връзка от изброените в чл.3 ЗЗДН.
В случая от събраните по делото доказателства по делото е установена правната
връзка между страните, които са съпрузи, както и че акт на домашно насилие спрямо
молителката е осъществен на 08.03.2022г. (02,00часа на 09.03.2022г.) на адрес в гр.*** на
ул.*****, като същият акт се е изразил във физическо и емоционално насилие – нанасяне на
удари, скубане и дърпане на молителката, обиди и заплахи. Въззивната инстанция намира,
че авторството на деянието се установява от представената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. Същата, ценена наред с другите приети по делото доказателства, се явява достатъчна
да установи по несъмнен начин, че върху молителката е било упражнено физическо и
емоционално насилие от страна именно на съпруга й Д. Г. - ответника по молбата. В тази
връзка неоснователно е оплакването на въззивника за това, че районният съд е отдал
прекомерна доказателствена тежест на депозираната от молителката декларация, тъй като на
основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Нормата следва да се
тълкува в смисъл, че при липса на преки доказателства, които да навеждат извод, че
деянието се е осъществило или не се е осъществило, съдът постановява решението си, като
приема, че деянието е доказано само на основание приложената декларация.
Законодателният подход е продиктуван от обстоятелството, че актовете на домашно насилие
4
често се извършват в отсъствие на свидетели и без подходящ инструмент, предоставен на
пострадалите лица във връзка с възможността да докажат твърденията си, тяхната защита би
била невъзможна. При наличие на други доказателства, приети по делото, от които може да
бъде направен извод относно осъществяването или неосъществяването на твърдения акт на
домашно насилие, съдът не следва да ги игнорира и да основава решението си единствено
на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, а следва да обсъди същата в съвкупност с тях. Когато
данните, съдържащи се в декларацията, се подкрепят и от други събрани по делото
доказателства, а такъв е разглежданият случай, съдът няма основание да я изключи от
доказателствената съвкупност.
В случая в декларацията, представена от молителката, достатъчно ясно и точно е
описан акта на физическо и емоционално насилие, претърпян от нея – нанасяне на удари,
скубане и дърпане, обиди и заплахи, времето на извършване на деянието, както и мястото –
в дома на страните. Несъмнено са установени и последиците от упражненото насилие – на
10.03.2022г., т.е. в деня след инцидента, молителката е била прегледана от съдебен лекар,
който е констатирал контузия на горната устна на молителката в дясно с око на тъканите,
оток на тъканите в областта на лявото слепоочие, оток и кръвонасядане в областта на лявата
предмишница и болки в областта на китката, болезнена подутина в областта на лявото
коляно и охлузвания в областта на страничната повърхност на лявата подбедрица, като
оплакванията от болки в областта на травмите са били продължаващи в момента на
прегледа. В заключението е посочено, че тези увреждания са в резултат от действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и
време, както е съобщила молителката. Липсва основание да не бъде ценено с доверие
съдебномедицинското удостоверение на молителката, като в тази връзка следва да се
отбележи, че синините и отоците стават видими не непосредствено след нанасяне на
ударите, които са ги предизвикали, а в рамките на часове и дни след това. Ето защо, въпреки
че служителите на РУ на МВР при посещението си в дома на страните не са констатирали
видими следи от насилие върху молителката, тяхната докладна записка не разколебава
изводите на съда, че физическо насилие е било понесено от молителката. За последиците от
акта на домашно насилие, осъществен по отношение на молителката следва да се ценят и
показанията на св.Р., която е свидетел-очевидец на травмите и нараняванията на М.Г. в деня,
следващ този на инцидента.
Показанията на св.Ф., че молителката е предизвикала конфликта и е причинила
травми на ответника, ценени при условията на чл.172 ГПК, въззивната инстанция също
намира за заинтересовани и не кредитира, тъй като свидетелката е сестра на ответника и е в
личен спор с молителката, при което е заинтересована от изхода на делото, като
свидетелката не е очевидец, не е присъствала по време на инцидента и показанията й не
почиват на лично възприети събития, а на сведения, съобщени й от ответника, който е
страна по делото, с интерес на лансира защитната си теза. Същевременно, констатираните 7
дни след инцидента охлузвания по шията, корема и дясната раменна става на ответника
действително сочат, че и той е получил леки травми, които са били заздравели и
заздравяващи при прегледа от съдебния лекар, с оглед на което и при съобразяване на вида,
интензитета и разположението на травмите на ответника, не може да се възприеме тезата
му, че уврежданията на молителката са резултат от самозащитата му, обратно - охлузванията
на ответника сочат да са понесени при самозащитата, която молителката е оказала при
осъщественото върху нея физическо насилие от Д.Г.. От друга страна, ако съпругът твърди,
че по отношение на него е било осъществено домашно насилие от съпругата му, е следвало
също да сезира съда с молба за защита.
При така установения акт на домашно насилие по отношение на молителката,
въззивният съд намира, че спрямо ответника правилно е приложена посочената в чл.5, ал.1,
т.1 ЗЗДН мярка за защита по отношение на молителката. Задължаването на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие – чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, само по себе си ще даде
защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл.21, ал.3 ЗЗДН последици ще имат
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Следва да се отбележи, че при
налагането на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на страните, а по своя
преценка съдът налага една или повече мерки за определен от него срок – чл.16, ал.1, вр.с
чл.5 ЗЗДН. В случая, при преценка на показанията на св.Р., които не са оспорени и оборени
с други доказателствени средства, които показания почиват на преките впечатления на
5
свидетелката и на споделеното й от децата на страните за това, че и след издадената срещу
ответника заповед за незабавна защита, същият е продължил да преследва молителката, да я
дърпа и заплашва, въззивната инстанция също приема, че срокът от 18 месеца на мярката по
чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН - отстраняване на ответника от съвместното обитаване на жилището
на молителката, е обоснован и е в полза на целта за защита от домашно насилие. Въззивният
съд не споделя оплакването на въззивника, че не се касае за акт на домашно насилие, а за
конфликтни и изострени отношения между съпрузите във връзка с ползването на семейното
жилище, както и че срокът на мярката по чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН нарушава правата му по чл.6
от ЕКЗПЧОС и е злоупотреба с право, тъй като доказателства по делото за собствеността на
обитаваното от страните жилище и за други имуществени спорове между тях не са събрани,
а производството по делото пред първата инстанция е продължило по-дълго във времето,
тъй като по взаимно съгласие на страните делото е било спряно при условията на чл.229,
ал.1, т.1 ГПК и съдебни заседания са отлагани по обективни причини, които обстоятелства
са без правно значение на срока на постановените мерки.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските,
направени пред тази инстанция има въззиваемата страна М.Г., на която следва да се
присъдят разноски в размер на 600лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.17, ал.5, изр.1, предл.2 ЗЗДН, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №367/21.07.2023г., постановено по гр. дело
№ 20222330100676 по описа за 2022г. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Г. от гр.***, ул.***** с ЕГН **********, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на М. Г. Г. от гр.***, ул.*****, ЕГН ********** направените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл.
разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6