ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
гр. Пазарджик, 30.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20225200100716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ИНГИЛИЗ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Г. Р. И., със съдебен адрес гр.С. ул.“М.“ №, ет. офис Адвокатско
дружество В. срещу „МАТРАЦИ С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пещера ул.Михаил Такев„ №144, представлявано от Г. Д. С. и Т. Л.-С., в
която са изложени обстоятелства, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор № по КК и КР на гр. П., с административен адрес: 4550, гр. П., ул. „М.
Т." N, с площ на имота по скица от 1303 кв. м., стар № 49, кв. 21, парцел XVII-
работилница за обувки, начин на трайно ползване: за кожарската, кожухарската и
обувната промишленост, ведно с построените в същия поземлен имот сгради:
административна сграда с идентификатор №, със застроена площ от 377 кв.м., брой
етажи 2 и сграда с идентификатор № със застроена площ от 704 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: промишлена сграда по КК и КР на гр. Пещера, одобрени със Заповед
N9 РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Сочи се, че правото на собственост върху гореописания поземлен имот и сгради
„ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД било придобило чрез договор за продажба на търговско
предприятие №2543 от 17.11.2009 г. на нотариус Г. , от прехвърлителя ЕТ „ИНГИЛИЗ -
ГЮРСЕЛ РЕМЗИЕВ", с ЕИК *********. По силата на този договор недвижимият имот
е придобит от дружеството „ИНГИЛИЗ 2009" ЕООД, с ЕИК *********, което на
15.06.2017г., по решение на едноличния собственик на капитала, е променило фирмата
си на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, с ЕИК ********* - ищец в настоящото производство.
Прехвърлителят ЕТ „ИНГИЛИЗ - ГЮРСЕЛ РЕМЗИЕВ" е придобил правото на
собственост върху гореописаният имот от „ПЕЩЕРА - ТРАНСПОРТ" АД, с ЕИК
*********, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
1
34, том IV, peг. № 5627, дело № 544 от 28.12.2002 г. на нотариус Г. К.
Ищецът твърди, че към 28.12.2002г., от страна на ЕТ „ИНГИЛИЗ-ГЮРСЕЛ
РЕМЗИЕВ" са били закупени, по силата на посочения нотариален акт №34/2002 г. и два
урегулирани поземлени имота, а именно: УПИ XII, с площ от 594 кв. м. и УПИ XIII с
площ от 816 кв. м. и двата в кв. 21 по плана на гр. П. които били обединени в един общ
УПИ XII, кв. 21 по плана на гр. П. със Заповед № 89/23.01.2007 г. на кмета на община
П.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че в съседство през улица, се
намирал поземлен имот с идентификатор № 56277.501.172, закупен на 17.01.2017г. от
страна на ответното дружество „МАТРАЦИ С." ООД, от продавача „ПЕЩЕРА -
ТРАНСПОРТ" АД, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор № -
сграда за търговия.
Между гореописаните имоти на ищцовото и ответното дружество се намирала и
улица с идентификатор №, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за второстепенна улица, с площ от 1100 кв. м, по КК и КР
на гр. П.
Съобразно горепосоченият нотариален акт за продажба на недвижим имот
№5/17.01.2017 г., улицата била собственост на ответното дружество „МАТРАЦИ С."
ООД, като в документа за собственост, в т. IV била включена и изричната клауза, че
купувачът-ответник в настоящото производство, се задължава да продължи да
осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през посочената улица и да
осигури достъп до имотите, съседни на имота на ответника, а именно имоти: ПИ № -
,ПИ № : ПИ № ПИ № : ПИ № ПИ N
Ищецът твърди, че постигнатото съгласие в договора от 17.01.2017 г.,
/нотариален акт № 5/2017г./, представлявало договор в полза на трето лице по смисъла
на чл.22 от ЗЗД и страните в настоящото производство били уговорили безвъзмездно и
безсрочно право на преминаване и достъп на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД - собственик
на имот с идентификатор № през улица с идентификатор №, както и на собствениците
на други имоти, извън предмета на настоящото производство.
Ищецът твърди, че въпреки постигнатата уговорка, ответникът не изпълнил това
свое задължение - да осигури достъп на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ООД до притежавания
имот през улицата. Това положение продължило до 14.02.2020 г., когато на ищеца чрез
неговия управител било предадено дистанционно управление за бариера, монтирана от
ответника на входа на улицата и преграждаща достъпа до улица № /съобр. приемо-
предавателен протокол от същата дата/.
Ищецът твърди, че е заявил намерението си да се ползва от уговореното в негова
полза с договора от 17.01.2017 г. право на преминаване и са се опитали да продължат
да ползват за преминаване улицата, вече собственост на ответника, така както я е
2
ползвало при предходния й собственик. Същото, чрез конклудентни действия е заявило
недвусмислено, че ще се ползва от така постигнатата уговорка в негова полза/право на
преминаване на неговите представляващи, служители, съконтрахенти, доставчици и
всички лица, обслужващи дейността да имат безпрепятствен достъп до имота на
дружеството, да осъществят своята дейност безпрепятствено и свободно, в рамките на
уговореното/. Отказът на ответника да осигури реализацията на тези права
обосновавал интересът на ищеца да търси обезщетение за неизпълнение на това
задължение. Ищецът твърди, че е производител на обувки и изделия на кожарската
промишленост и предвид особеностите на производствения процес била налице
непрестанна необходимост от достъп до процесната улица за осъществяването на
доставки в обекта, износ, товаро-разтоварна дейност, достъп на работниците до
производствените сгради и съответните обичайни за производството дейности, като
достъпът на транспортни средства, свързани с дейността до производствените сгради,
можел да се осъществи единствено през улица Ищецът твърди, че производствените
сгради, собственост на ищеца били изградени и се експлоатирали напълно
законосъобразно и в съответствие с устройствените планове на града.
Сочи се, че за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г., ответното дружество не
било осигурило достъп до улицата, чрез предоставяне на дистанционно управление за
намиращата се на улицата бариера - от запад. Портиерът на входа на улицата,
ангажиран от ответното дружество по осигуряване на достъп през бариерата, в
посочения период не бил допускал управителя на дружеството - ищец, негови
работници и контрагенти да преминат през улицата, както и автомобили за обслужване
на дейността. Освен това ответникът многократно предприемал действия по
ограничаване отварянето на метална входна врата, намираща се на входа на имота на
ищеца, с цел непропускане на неговите служители и работници към притежавания от
него имот в посочения период. Достъпът до имота на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД бил от
юг, откъм процесната улица се осъществявал през метална входна врата. Тази врата
многократно била ставала обект на посегателства от страна на ответното дружество,
съответно неговите представляващи и ангажирани от тях лица.
Ищецът твърди, че в настоящият момент, поради непрестанните посегателства
върху посочената врата, същата била обективно негодна за експлоатация, поради което
била монтирана нова такава от вътрешната страна на границата на имота.
Ищецът твърди, че в периода 17.01.2017 г. - 14.02.2020 г. ответникът, чрез свои
органи и наети лица, многократно бил засягал имущество му. През месец февруари
2017 г. единият от управителите на ответника по свое усмотрение бил демонтирал
климатична инсталация, както и охранителна камера на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, а
непрекъснато ограничаваният достъп на ищеца до притежавания от него имот създало
пречки за осъществяване дейността на търговеца, по-големи от обичайните. С тези
действия на ответното дружество освен че били нанесени вреди върху имущество на
3
ищеца се възпрепятствало и ползването на имота за производствени цели, каквото било
неговото предназначение, противно на уговореното с нотариален акт №5/2017 г. Това
ограничаването на достъпа през улица и създаването на пречки за ползване имота било
довело до пълното спиране на производствения процес, липса на доставки и съответно
сделки по износ. Работниците на ищеца не са могли безпрепятствено да стигнат до
работните си места. Ангажирани от ответното дружество лица са блокирали достъпа до
имота включително чрез паркиране на тежкотоварни автомобили и ремаркета
непосредствено пред входа на производствения обект. Това принудило ищеца да
извърши преустройство в своите производствени сгради така, че дори със затруднения,
да продължи работата на търговското дружество. Тези преустройства довели до
възникването на значителни разходи за дружеството, а освен това не можели да
продължат работата си в пълен обем, поради което, част от дейността на дружеството
по изработка на обувки била възложена на партньори в РТ., което било свързано с
извършването на значителни разходи по снабдяване с материали, разходи за
производство и обратна доставка.
Ищецът е изложил обстоятелства, че за посоченият период многократно е
сигнализирал органите на МВР, Община Пещера и прокуратурата.
Изложени са обстоятелства, че вредите, които се претендират са нанесени от Г.
С. в качеството му на управител на ответника, както и от негови служители и наети от
него лица, но тъй като улицата е собственост на търговското дружество „МАТРАЦИ
С." ООД, а не на физическото лице Г. С. и последният като орган на управление на
дружеството следвало да се приеме, че тези посегателства са извършени за сметка и в
интерес на ответника, както и по негово поръчение, затова и „МАТРАЦИ С." ООД
носело отговорността за нанесените вреди.
Непосредствено в средата на южната границата на поземлен имот с
идентификатор № по КККР на гр.П., собственост на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, откъм
дворното пространство на имота на ищеца в периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г.
била съществувала монтирана метална плъзгаща се входна врата за достъп до имота на
ищеца и промишлената сграда с идентификатор № През тази врата се осъществявал
достъпа на тежкотоварни автомобили до сградата с цел извършване на товаро-
разтоварна дейност, доставка на суровини и предаване на готова продукция. На
09.02.2017г. Г. С. самоволно и без предупреждение бил поставил чрез заваряване
метална скоба върху релсата, по която се осъществявало движението на металната
плъзгаща врата и оттогава вратата била неизползваема по предназначение/това
продължило до месец февруари 2020 г./.
Ищецът твърди, че заради тези действия на Г. С. и наети от него лица -
заваряване с техническо средство на металната скоба върху релсата, бил изгорял и се
повредил електромотора, който задвижвал плъзгането на металната врата и се
4
наложило неговата неотложна подмяна с нов, както и ремонт на вратата. Ремонтът и
смяната на електромотора били извършени от „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ" ЕООД, за което
ищецът бил заплатил сумата в размер на 819, 60 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че се наложило в същият период да бъдат закупени 4 броя
климатици на обща стойност – 5538 лева както и 150 лева за монтаж на един от тях,
както и сумата в размер на 870 лева за ремонт на климатична система на 19.01.2017 г.
Тези климатици са били разположени в сградите на дружеството /административна и
промишлена/ и са били ползвали за нуждите на администрацията на дружеството.
Климатиците са били свързани и са действали като единна климатична система.
Външните тела на климатиците са били разположени на външните стени на сградите
откъм поземлен имот с идентификатор № /улица/ - собственост на ответника. Тези
външни тела са били здраво закрепени на двете сгради- собственост на дружеството
ищец на височина над 2 метра от земята и не са били създавали каквито и да било
затруднения или притеснения за когото и да било и още по-малко за ползване на имота
от ответника. Твърди се, че в периода от 09.02.2017 г. до 13.02.2017 г., управителя на
ответното дружество, заедно с наети от него работници демонтирал, чрез използване
на технически средства външните тела на климатиците, като същите били повредени
престанали да работят следствие насилствения им демонтаж, общият размер на
повреденото имущество на ищеца била на стойност 8 586 лева с ДДС.
Заради действията на ответника се наложило ищецът да закупи нова климатична
система /тип „чилър“/ за отопление и охлаждане на двете сгради, която е била
разположена на покрива на тези сгради, за да не може да бъде повредена. За
изграждането и монтирането на новата климатична система за отопление и охлаждане
на двете сгради на дружеството, същото било заплатило сума в общ размер на 9 375,60
лева с ДДС. Тази сума също съставлявала имуществена вреда, следствие извършените
от ответника действия по премахване и унищожение на съществуващата климатична
система - собственост на ищеца.
Изложени са съображения, че двете сгради - промишлена и административна са
разполагали с функционираща система за видеонаблюдение и охрана. Тази система
била закупена на стойност в размер на 3 320 лева с ДДС, заплатена от ищеца на
19.12.2012г. на доставчика „Инфотех" ООД, съгласно приложена фактура, но на
09.02.2017г. непосредствено след заваряването на металната скоба върху релсата на
вратата, управителят на ответното дружество Г. С. и други представители на ответника
били демонтирали и намиращата се върху сградата на ищцовото дружество
охранителна камера, била повредена до степен на невъзможност за използването й по
предназначение и която била основната част от системата за видеонаблюдение. Отново
без съгласие на ищеца и въпреки противопоставянето му. Повредата на тази камера и
чрез нея на цялата система била нанесла на ищцовото дружество имуществена вреда на
посочената стойност от 3 320 лева с ДДС.За монтирането и изграждането на тази
5
система ищцовото дружество било заплатило на „ВАТО СИ СТЕ МС“ ООД сумата в
общ размер на 15 300 лева с ДДС. Ищецът твърди, че паричния еквивалент за
изграждането на тази система съставлявал имуществена вреда вследствие действията
на представителите на ответника по унищожаването на съществуващата такава.
Общият размер на нанесената имуществена вреда относно видео-охранителната
система възлизала на 18 620 лева.
Ищецът сочи, че в периода от 03.08.2018г. до 10.08.2018г. Г. С. и негови
служители са възпрепятствали по всякакъв възможен начин достъпа на всички
служители и трети лица до имота. Били са ругани, гонени, заплашвани и отклонявани
от достъпа до имота им.А служителите на ищеца бил създаден страх следствие
агресивното и безконтролно поведение на С. и наетите от него хора. Във връзка
осигуряването на нормален достъп и спокойствие на служителите на „ИНГИЛИЗ
ГРУП" ЕООД и посетителите им се е наложило наемането на физическа охрана, за
което бил сключен договор N3059/30.08.2018г. със „СОТ - сигнално-охранителна
техника" ЕООД с предмет: осъществяване на физическа охрана в обекта на ищцовото
дружество, за срок от 07:00 часа на 03.09.2018 г. с продължителност до 19:00 часа на
07.09.2018 г., като било заплатено на изпълнителя по договора сумата в размер на 720
лева с ДДС на 13.09.2018 г. Тази сума, освен че представлява имуществена вреда е и
следствие поведението и действията на ответника, осъществени от представителя му и
наети от него лица.
Сочи се от ищеца също, че възпрепятстването от страна на ответника било
извършвано и чрез поставяне на бариера, контролирана дистанционно на западната
граница на ПИ № /улица/, както и чрез физическа охрана, която е имала за задача да
не допуска лица, свързани по какъвто и да е начин с ищеца, тъй като никой от
служителите и работниците на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД не бил пропускан през тази
бариера, не били пропускани и автомобили - леко или тежкотоварни да преминат през
бариерата и улицата, за да стигнат до имота или за извършване на товаро-разтоварна
дейност, в т.ч. не са били допускани и търговски партньори, доставчици, купувачи,
куриери и други, поради което дейността на търговското им предприятие е била силно
затруднена, дори понякога невъзможна. На 01.09.2018г. С. и ръководени от него лица
блокирали достъпа до имота на ищцовото дружество, като са паркирали пред входа му
камион с ремарке, на самата входна врата, по начин такъв, че никой да не може да
влезе или излезе. На следващия ден - 02.09.2018г., същите тези хора отново били
заварили металната релса за отваряне на плъзгащата се метална входна врата. Поради
тези действия търговската дейност на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД на 02.09.2018г. е
спряла напълно до 12.09.2018 година. На 06.09.2018 г. С. с управлявано от него МПС
ударил входната врата на имота на ищеца, за което свидетелствал подаден сигнал до
РУП на МВР - гр. Пещера.Въпреки многобройните жалби и сигнали до всички
възможни институции и органи, през тези две години /2017 г. и 2018 г./ достъп до
6
имота не е бил предоставян от ответното дружество. Това и наложило иницииране от
тяхна страна на процедура по чл.192 от ЗУТ със заявление до кмета на община Пещера
и на 14.02.2020 г. на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД бил осигурен достъп през ПИ №
/улица/ до имота им, чрез предоставяне на дистанционно управление за бариерата,
поставена на входа на ПИ № .
Ищецът е изложил съображения, че до средата на 2017 г. в сграда №1 е
функционирала администрацията на търговското предприятие, като освен офиси и
делови помещения в нея са били изградени и функционирали още две търговски
помещения: магазин за обувки в югозападната част на сградата, на първи етаж и
магазин за кожи в северозападната част на сградата на първи етаж, като магазинът за
кожи се ползвал от наемател, който е заплащал наем. Също до средата на 2017 г. в
сграда №2 /промишлена/, в която основно се намирало и функционирало
производството на търговското предприятие са били изградени и функционирали и две
търговски помещения: показна зала /шоурум/ за обувки, находящ се в южната част на
сградата, на първи етаж, с вход откъм имот № /улица на ответника/ и показна зала
/шоурум/ за обувни материали, находящ се в източната част на сградата, с вход откъм
имот № /улица на ответника/, като в тези помещения се е влизало и до тях достъпът е
бил през входни врати откъм улицата на ответника. Сочи се, че и двете помещения са
били посещавани от клиенти на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, търговци и съконтрахенти,
които са се запознавали с продукцията на предприятието им и са договаряли сделки.
След всички извършени гореописани действия от страна на ответника по недопускане
на лица до ПИ № /улица/ и липсата на достъп през тази улица до описаните в
промишлената сграда помещения, се е наложило те да бъдат затворени от ищеца, тъй
като същите вече не е могло да бъдат ползвани по предназначение, като в същото
време са предприети действия по преустройство на двете сгради на ищеца с цел
преместването на двата шоурума от сграда № 2 в сграда №1, която имала входове
откъм ул.„М. Т., което е било и единствения начин за съществуването на тези
шоуруми.
Двете търговски помещения в сграда №1 /магазина за обувки и магазина за кожи/ били
преустроени в шоуруми, което довело до прекратяване на договора за наем с наемателя
на магазина за кожи и загубата на ежемесечен наемен доход. Преустройствата били
извършени през периода 2017г. - 2018г. и били предизвикани следствие недопускането
на лица, свързани по какъвто и да било начин с „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД от
ответника да преминават през улицата. Сключен бил договор за СМР от 29.05.2017г. с
„Братя Пашкулеви" ООД с предмет на договора - основен ремонт на фирмен магазин
за обувки и цена от 54825,37 лева с ДДС, при описани СМР в приложена към договора
количествено-стойностна сметка от 11.05.2017г. Ищецът твърди ,че заплатените суми
били и размерът на имуществената вреда, която претърпели за преместването и
преустройството на търговския си обект.
7
По същите причини били извършили преместване, ремонт и преустройство на
шоурум за обувни материали, съответно от източната част на сграда №2 в
северозападната част на сграда №1, на първия етаж. За изпълнението на това
преустройство били извършени СМР от „Братя Пашкулеви" ООД - направа на
площадка и стъпала пред магазин и офис на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, извършени и
приети с протокол образец №19/29.01.2018 г., на стойност от 7472,36 лева с ДДС,
която сума ищецът заплатил на изпълнителя на 01.02.2018г. и представлявала
имуществена вреда.
Били закупени и елементи за подмяна на осветлението в двата бивши магазина,
някои части за обзавеждане, както и за боядисване на врати, от „Канарйа Мах.
Истатйон Джид" гр.Истанбул и доставени и заплатени от „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД в
общ размер на тези елементи от 7083,43 лева. Закупуването им било необходимо, тъй
като обзавеждането и степента на осветление в магазините не е било достатъчно за
изпълняване на функциите на шоурум, при който подредбата и презентирането на
артикулите се извършвало по специфичен начин, а степента на осветеност била от
съществено значение за правилното възприемане на детайлите на продуктите от
посетителите.
Изложени са подробни обстоятелства, че ищецът „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД бил
изградил трайни търговски взаимоотношения с партньори, с които е установил
професионални отношения, основаващи се на доверие, добросъвестност и качество,
така бил сключен договор с „ВЕБ 2012" ЕООД, на 07.12.2017 г. за изработка на обувки
и обувни изделия, съгласно който възложителят „ВЕБ 2012" ЕООД възлага на
изпълнителя „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД отделни поръчки за изработка на обувки и
обувни изделия, всяка една от които, след приемането й от изпълнителя, същият се
задължавал да изработи и предаде на възложителя в уговорения срок. При
неизпълнението й в този срок и съгласно т.24 от сключения договор за изработка,
изпълнителят дължал на възложителя неустойка в размер на 2% на ден върху
стойността на забавеното изпълнение, но не повече от 20% от дължимата сума. В
изпълнение на този договор „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД е получило от „ВЕБ 2012"
ЕООД седем броя поръчки за изпълнение след сключването на договора. Поради
предприетите действия от страна на ответното дружество в периода месеците май, юни
и юли 2018 г. за недопускане на служители, работници и автомобили на ищеца, както и
доставчици през улицата до имота на ищеца, ищецът „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД не
успяло да изпълни три от тези общо седем поръчки и на 17.10.2018 г., чрез доставка по
куриер ищцовото дружество било получило покана от изпълнителя по гореописания
договор от 16.10.2018 г. за заплащане на неустойка по този договор относно тези три
поръчки, съответно: поръчка №3 от 05.04.2018 г., поръчка №5 от 19.06.2018 г. и
поръчка №6 от 20.07.2018 г., чийто общ размер възлизал на 30668 лева, а на 16.09.2019
8
г. „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, било заплатило по банков път на възложителя по
договора сумата в размер на 30 668 лева, представляваща неустойка за неизпълнените.
Възпрепятстваният от представителите на ответното дружество достъп до имота на
ищцовото дружество и до производствената им сграда довело до нарушения на
нормалната им производствена дейност, тъй като не било възможно доставянето на
суровини и материали за производството, извършването на товаро-разтоварна дейност,
доставка на материали и износ на готови продукти. Заплатената неустойка
съставлявала имуществена вреда за дружеството и пропусната полза от реализиране на
печалба от трите поръчки, ако те са били изпълнени качествено.
Твърди се, че част от собствената на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД сграда №2
/промишлена/ в гореописания имот, дружеството било ползвало за склад, в който
съхранявал материалите си за нуждите на обувното производство, машините си и
готовата продукция. Тъй като достъпът до тази сграда №2, бил единствено възможен
през собствената на ответника гореописана улица и по никакъв друг начин,
ограничаването от ответника на достъпа и реално липсата на такъв довела до
невъзможност този склад да бъде ползван. За да функционира по предназначението си,
складът се обслужвал предимно от тежкотоварни автомобили, които доставят
суровини, материали и машини и изнасят от него готова продукция. Недопускането на
тези автомобили, а и на хора по улицата на ответника до склада реално са блокирали
изцяло неговата дейност. Поради това ищецът е бил принуден на 11.06.2018 г. да
сключи договор за наем с „МЕХАНИКА" АД с предмет ползване на собствено на
„МЕХАНИКА" АД помещение /описано в договора и приемо-предавателния протокол
към него/ за складовите нужди на ищеца за срок от една година, считано от 11.06.2018
г., при месечна наемна цена в размер на 420 лева без ДДС или 504 лева с ДДС, за
времето от 11.06.2018г. до 28.06.2019г. ищецът бил заплатил на наемодателя
„МЕХАНИКА" АД сумата в размер на 6384 лева с ДДС, представляващи ежемесечни
наемни вноски по гореописания договор за наем за посочения период.
Ищецът твърди, че през 2018г. не били в състояние да осъществяват
производствената си дейност и съответно да изпълняват задълженията си по сключени
договори за изработка на обувки и обувни изделия точно и в срок, поради
невъзможността за достъп до имота си, в който се намирала и производствената сграда
на дружеството. Реално неизпълнението на задълженията на „МАТРАЦИ С." ООД за
осигуряване на достъп през улицата ставало причина за същественото затруднение и
почти пълното спиране на дейността на ищцовото дружество. Поставянето на бариера
на входа на улицата откъм ул.„М. Т." /който вход е единствен за достъп до
производствената сграда на ищеца/, наличието на охранители на този вход,
недопускането през него на автомобили на дружеството и на негови доставчици,
купувачи, транспортни фирми и партньори, били действия на ответника довели до
невъзможност от една страна за снабдяване на ищеца през 2019г. със суровини и
9
материали, необходими за производство на обувки и обувни продукти, и от друга
страна за износа от производствената сграда на готови продукти. Липсата на суровини
и материали за производството довела до невъзможността това производство да бъде
извършвано и съответно да бъде реализиран готов продукт, а поради това дружеството
да изпълнява задълженията си към свои бизнес партньори по договори за продажба и
доставка на готови продукти. Затова и ищецът сключил договор за наем с
„МЕХАНИКА" АД, с цел съхраняване на доставени материали и готови продукти.
Производствените машини, се намирали в производствената сграда №2 до който
ответникът не му осигурявал достъп и въпреки доставените необходими за
производството материали в наетия склад, производствената дейност не е могла да
бъде извършвана, тъй като тези материали не е било възможно да бъдат доставяни до
производствената сграда в която се намирали необходимите за производството машини
и техники, това било довело до невъзможност за производство през периода /2018 г. -
2019 г./ и на 15.03.2019 г. бил сключен договор за изработка на ишлеме със „САРАН
КУНДУРА ве ДЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИКЕРТИ" ООД /"SARAN
KUNDURA VE DERI SANAYI TIC" Ltd/ дружество в република Турция, гр.Измир.
Избирането на контрахент от чужбина се наложило, тъй като в България към този
момент нямало производител, който да осигури толкова високо или поне сходно
качество на продукта.
Ищецът твърди, че производствената и търговска дейност на „ИНГИЛИЗ ГРУП"
ЕООД през 2019 г. след петнадесети март, се извършвала по следния начин: след
получаване на поръчка за производство на обувки и обувни продукти за ищеца, той
изпращал поръчката на САРАН, заедно с необходимите за производството й
материали, намиращи се в наетия от склад; турската фирма произвеждала поръчаните
видове и количества продукти с изпратените материали, след което ги изпращали на
ищеца до наетия от него склад. Ищецът заплащал на САРАН цената на труда за
производство на всеки един продукт /отразен в приложени към исковата молба
фактури като „производство"/-Ищецът заплащал за произвеждането на продуктите си,
които иначе и сам би могъл да произведе, тъй като разполагал с необходимите
машини, техника и работници, но поради липсата на достъп до производствената
сграда е било невъзможно тази дейност да бъде извършвана. По този начин проблемът
с достъпа до производствената сграда бил избегнат, но значително се е оскъпил
производственият процес, а от там се е повишила и цената на произведената
продукция. Ищецът бил принуден да заплаща по-висока цена за всеки един произведен
продукт, чрез заплащането на по-висока цена за труд при калкулирането на неговата
производствена стойност. Именно заплащането на труда /производство/ на всеки един
продукт допълнително представлявал имуществена вреда, която претърпял ищецът,
тъй като за всеки един произведен продукт, освен материалите, ищецът заплатил и
неговото производство допълнително, паралелно със заплащането на трудови
10
възнаграждения на своите служители, което не би било така, ако той ги бе произвел в
собствената си производствена база. Заплатените суми на САРАН за продукт „цена за
производство", реално представлявала сума над производствената стойност на
продукта, ако той би бил произведен от ищеца. Сборът от тези суми бил и размерът на
претърпяната вреда, представляваща материална загуба.Изчерпателно са изброени
изплатени и изработени продукти, като и са посочени фактурите свързани с
плащанията в полза на третото лице – Саран.
Подробно посочените суми в исковата молба представлявали единствено
заплатения разход за труд/изработка, като не включвали заплатените разходи за
консумативи, тъй като дори продуктите да били произведени от ищеца, то той би
заплатил сходен размер на тези разходи/за консумативи/.
Сочи се от ищеца, че имуществена вреда в подробно описани фактури, за
производството на изчерпателно изброени продукти бил в общ размер на 600 488,74
лева. /представляваща цената на вложения труд –производство при изработката на
всички обувки от „САРАН". Сочи се, че всички тези продукти биха били
произведени от ищеца в неговата собствена производствена база и не биха заплатили
разхода „производство" при определяне себестойността на всеки един продукт, ако не
били създавани трудности от ответника. Ищецът нямал практика да осъществява
производствената си и търговска дейност, чрез сключване на договори за изработка на
ишлеме.
Твърди се, че всички посочени вреди били следствие от нанесените от
ответника, негови органи и негови представители действително претърпени
имуществени вреди и недопускане преминаването и не осигуряване на достъп през
собствената на ответника улица до собствения на ищеца имот.
В заключение се твърди, че в резултат на неизпълнението на задължението на
ответника, установено в договора в полза на трето лице са претърпени подробно
посочените имуществени вреди.
Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което
да осъди ответника „МАТРАЦИ С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пещера ул.Михаил Такев„ №144, представлявано от Г. Д. С. и Т. Л.-С.,
да заплати на ищеца „ИНГИЛИЗ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
Г. Р. И., сумата в общ размер на 743 015.10 лева с ДДС, представляваща нанесени на
ищеца имуществени вреди, следствие неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване и
достъп до собствен на ищеца имот през собствена на ответника улица - ПИ с
идентификатор N за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020 г., които вреди
представлявали съответно:
819,60 лева с ДДС за ремонт на повредена метална врата от ответника, 15 933,60
11
лева с ДДС за ремонт и инсталиране на повредена от ответника климатична
инсталация, 18 620 лева с ДДС за изграждане и монтиране на повредена от ответника
система за видеонаблюдение, 720 лева с ДДС за заплатена физическа охрана,
-4 825.37 лева с ДДС за преустройство на магазин за обувки, 472,36 лева с ДДС за
преустройство на магазин за обувни материали , 7 083,43 лева с ДДС за изграждане на
осветление в двата магазина , 30 668 лева за заплатена неустойка на „ВЕБ 2012" ЕООД,
6 384 лева с ДДС за заплатен наем за склад и 600 488.74 лева с ДДС за заплащане на
труд /производство/ по сключен договор за изработка на ишлеме, ведно със
законоустановената лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 9.12.2022г. до окончателното изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.
Направени са доказателствени искания.Моли се да бъдат допуснати до разпит
четирима свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответникът „МАТРАЦИ С.“ ООД, с ЕИК *********, с посочен съдебен адрес гр. П.,
ул. „И. В.“ № , ет. – адв. Ч. Ч..
В него се оспорват всички обстоятелства изложени от ответника, твърди се, че
единствено вярно било, че страните са собственици на имотите, така както е посочено в
исковата молба.
Твърди се, че улиците, вкл. и улиците – тупик по своята същност били обекти –
публична общинска собственост, съобразно чл.3, ал.2 от ЗОС във връзка с чл.8, ал.3 от
Закона за пътищата и Параграф 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, доколкото обаче са територия за
обществено ползване с предназначение за задоволяване на общински нужди.
Ответникът заявява, че процесният поземлен имот с идентификатор е имот частна
собственост на „Матраци С.“ ООД, за който макар да е с начин на трайно ползване по
КККР на гр. П. – за второстепенна улица представлявал частен път, неотворен за
обществено ползване, съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 4 и чл. 8 от Закона за
пътищата, за който Община Пещера нямала сключен договор съобразно разпоредбите
на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата. За това и ответникът възразява, че този имот с №
820 като частен път, не можел да бъде отворен за обществено ползване и да бъде
включен в общинската пътна мрежа. Оспорват категорично обстоятелството, заявено в
исковата молба, че със заповед № 603/22.11.2002 г. този имот е бил включен в уличната
мрежа на града и се третирал като улица тупик, както и обстоятелството, че с тази
заповед било предвидено този път да обслужва процесния поземлен имот с
идентификатор собственост на ищеца. Единствено изменението на уличната
регулация със същата заповед било предвидено по ул. „М. Т.“, където било предвидено
изграждането на парколента, обслужваща имота на ищеца. Изложени са съображения,
12
че уличната и дворищна регулация за процесните имоти била одобрена за първи път
през 1985 г., след което последвали изменения, одобрени със Заповед № 603/22.11.2002
г. и Заповед № 89/23.01.2007 г. на Кмета на община Пещера.
Ответникът сочи още, че поземлен имот с идентификатор по КККР на гр.П.,
собственост на „Ингилиз Груп“ЕООД, можел да бъде обслужван от паркинга.
Ответникът излага обстоятелства, че с първата заповед - №603/2002 г. било одобрено
частично изменение на плана за регулация в кв. № 21 на гр. П., с която се изменяла
уличната регулация по осови точки 147 – 147а – 334, като се създавала възможност за
достъп на УПИ ХІІ – офис услуги и в тази връзка със същата се създавал и паркинг
пред лицето на този имот, съгласно Решение на Общинския съвет по УТ. За това
ответникът оспорва твърдението, че посочените други осови точки върху
определеното трасе за преминаване в представената по делото Заповед №
832/30.11.2018 г. на Кмета на Община Пещера, с която било учредено на ищеца
„Ингилиз Груп“ ЕООД, възмездно право на преминаване през поземлен имот №820, за
обслужване на собствения на ищеца имот 685 по точки 147в, т. 147б, т. 147ж, т. 147з и
т. 147 не били определяни със Заповед № 603/22.11.2022 г. и това трасе никога не е
било включвано в уличната регулация, не било част нито от републиканската, нито от
общинската пътна мрежа. Ответникът твърди, че грешно поземлен имот с
идентификатор № графически е бил изчертан като част от уличната регулация и за
това трасето грешно е било определено в цялата си площ за преминаване. На място
този имот представлявал вътрешноведомствен път, обслужващ сградите на основно
застрояване, собственост на ответника. За това и заповедта била оспорвана от
ответника, но не бил имал против ищецът да преминава и да обслужва имота си по
улицата. Сочи се още, че по искане на ищеца със заповед №89/23.01.2007 г. бил
одобрен ПУП, с който УПИ XII – офис услуги с площ от 594 кв. м. и УПИ XIII –
стопанска дейност услуги с площ от 816 кв. м. се обединявали в един УПИ ХІІ-
работилница за обувки с площ от 1410 кв. м., който бил отреден за имот с
идентификатор № Със същата заповед била определена границата с прилежащата
улица – лицето на имота, което е било определено от към западната граница на имота с
дължина 30.26 м. на ул. „М. Т.“, която е част от общинската улична мрежа. Пред
лицето точно на процесния имот имало изграден паркинг, който обслужвал този имот
и изградените в него сгради на основно застрояване. Паркингът бил с ширина 4 метра и
дължина 25,50 метра, за целта на което бил свален и бордюрът до нивото на настилката
на улицата и била положена нова настилка на площадката, за да могат да паркират
автомобили и да се извърша товаро-разтоварна дейност при посочените параметри на
техническите спецификация на товарен автомобил. Твърди се, че сградата по план
била административно-делова, но реално същата се използвана за производство на
обувки.
Твърди се, че ищецът „Ингилиз Груп“ ЕООД не бил отправил искане до кмета
на общината за издаване на заповед по чл.190 ал.6 ЗУТ. Съдържанието на заповед
№832/30.11.2018г. на кмета на Община Пещера описаните - заявление с вх.№30-494-
1/05.09.2018г. и вх.№30-494-1/26.09.2018г., е изразено желание на собственика на
поземлен имот е идентификатор за издаване на административен акт за право на
преминаване през чужд поземлен имот по чл.192 ал.2 от ЗУТ, а не за прокарване на
временен път. Твърди се, че в имот № имало пешеходен достъп и обособени три
вътрешни самостоятелни входа - два с ширина от 1.60 и 1.83 м. и един с ширина 1.16м.
Имало и изграден паркинг от към улицата, разположен в границите на лицето на
имота, който именно осигурявал и транспортния достъп до имота и обслужвал него и
изградените в него сгради на основно застрояване.
Ответника оспорва твърдението на ищеца, че за осъществяване на търговската
му дейност е имал нужда от осигуряване на допълнителен достъп през поземлен имот с
идентификатор защото в поземлен имот с идентификатор № имало пешеходен достъп
с обособени три вътрешни самостоятелни входа - два с ширина от 1.60 и 1.83 м. и един
с ширина 1.16м през който свободно можели да преминават както служителите на
ищеца, така и неговите клиенти. Имало и изграден паркинг от към улицата, разположен
13
в границите на лицето на имота, който именно осигурявал и транспортния достъп до
имота и обслужвал него и изградените в него сграда №1 и №2.
Изцяло се оспорват изложените обстоятелства, че за визирания в исковата
молба процесен период - 17.01.2017г. до 14.02.2020г. ответника, чрез неговите
служители е ограничавал по някакъв начин достъпа на служителите на ищеца и
неговите клиенти, както и снабдяването с материали до процесния имот и
разположените в същия сгради, собственост на ищеца.
Ответникът твърди, че през м. януари 2017 г. изпратил официално писмо до
ищеца, в което го уведомил, че е новият собственик на имот с ид. № 820 и като такъв
го моли да премахне всички негови съоръжения, поставени в имота му. Уведомявал го,
че преминаването през имота ще бъде осигурено, но единствено за обслужване на
неговия имот по нот. акт, тъй като ответникът твърди, че ищецът го ползвал за
паркиране на автомобили както на фирмата, така и на служителите му, което
възпрепятствало преминаването на превозни средства на ответника. В отговор на това
писмо ищецът „Ингилиз Груп“ ЕООД изпратил до ответника изявления, които според
него включвали неговите права, произтичащи от визирания нот. акт и подчертал, че
има право на паркиране без ограничения. Заявил, че ако не паркира на улицата, ще
търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. С това сложил начало на
действия срещу ответното дружество като по всякакъв начин възпрепятствал
преминаването на собствените му автомобили. Изложени са подробни обстоятелства
за подавани жалби към РУП – Пещера, които съдът не счита за относими към спора.
По отношение на визираните в исковата молба вреди ответникът оспорва
изцяло така посочените вреди, както и каквото и да било противоправно поведение от
негова страна или от страна на трети лица, довели до увреждане на ищеца. Твърди, че с
първоначално изпратеното и посочено по-горе писмо помолил ответника да премахне
всички съоръжения, поставени в имота му, тъй като при отваряне крилото на
плъзгащата се врата навлизало в имот 820, а 2 бр. външни тела на климатици и ел.
табло били на тротоара, прилежаща част на имот 820. Твърди се, че всички посочени
действия по демонтирането били извършени от служители на ищеца, съобразно
констатация на Комисия на Кмета на Община Пещера.
Оспорва се обстоятелството, че демонтираните от ищеца климатици
представлявали климатична система и че същите биха могли да обслужват две сгради
на по два етажа с обща площ 1081 кв. м. Оспорва се и обстоятелството, че ответникът
бил извършил увреждане на наличната при ищеца система за видеонаблюдение както и
отделни камери и твърдението, че същата не функционирала и че бил правен опит да
бъде ремонтирана.
Оспорва се и нуждата за сключване на договор за охрана поради проявено
действие от тяхна страна, още повече, че същият бил сключен само за 12 часа на ден и
за период от понеделник до петък.
Оспорва се обстоятелството, че извършените СМР са от действия,
продиктувани от ответника. Ищецът бил сменил рекламните си платна на сграда № 1 и
модернизирал интериора на магазина си, а в помещенията в сграда № 2, които били
шоурум, предполагало се, че не се изискват товаро-разтоварващи дейности.
По отношение на сключения договор за наем с „Механика“ АД оспорват
обстоятелството да е продиктувано от действия от страна на ответника, а всичко това
било резултат от нуждите на ищеца за допълнителен склад поради увеличеното му
производство.
Оспорва се и обстоятелството, че плащането на неустойка по договора за
изработка е в резултат на действия от страна на ответника като се твърди, че ищецът
сам се е поставил в обективна невъзможност да изпълни поетите поръчки.Сочи се, че
това било следствие от некомпетентността на ищеца и неизползването на правата му,
които този договор давал.
Оспорва се обстоятелството, че процесната неустойка е осчетоводена през
2018г. и се твърди, че тя касаела плащания по други задължения на ищеца към „ВЕБ
2012“ ЕООД.
14
Оспорват се представените с исковата молба покани и отговор от 17 и 23
октомври 2018 г.
Оспорва се предметът на представения по делото договор за изработка на
ишлеме с турската фирма „САРАН“. Изложени са подробни съображения, че
посоченото дружеството нямало нищо общо с извършения митнически режим, който в
случая бил пасивно усъвършенстване. Оспорва се заявеното от ищеца, че по този
договор са предоставени на „САРАН“ материали за изработване на крайния продукт.
Нямало типично производство на обувки, а само единична дейност от производство и
то самозавършваща се. Съобразно митническите документи нямало изнасяне на
материали, а на продукт. Освен това имало закупуване на материали от „САРАН“,
които били използвани от дружеството-ищец в завършващата дейност на продукт.
Оспорва се и предмета на сключеният договор за ишлеме от 15.03.2019г. със
САРАН, като се твърди че в представените документ от ищеца, извършените от
третото лице -Саран услуги не били обект на този договор.
Развити са подробни съображения по представените фактури и митнически
документи от ищеца.
Представени са писмени доказателства.
Моли се да бъдат допуснати до разпит четирима свидетели.
Моли се на основание чл.190 от ГПК, да бъде задължен ищецът да представи
всички документи касаещи износа по представените митнически декларации във
връзка с ишлемето, както и по какъв начин са изпратени стоките и нужните материали
за тази поръчка.
Да бъде задължен ищеца да представи всички присъствени листове и
ведомости на работниците за периода от 15.03.2019г-до 28.02.2020г.
Да бъде задължен ищеца да представи всички отговори по представените от
него жалби, до всички институции, да представи договора за наем към момента на
започване на извършване на , в сграда №1 и СМР архитектурните документи на
сградите, както и спицификацията на обзавеждането и оборудването по КСС по
договора за СМР с Братя Пашкулеви ООД.
Моли се да бъде допусната ССчЕ, на която са формулирани въпросите.
Моли се да бъде допусната СТЕ, на която са формулирани въпросите.
Съдът счита, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.49 във вр. с чл.45
от ЗЗД, по следните претенции за следните суми -819,60 лева с ДДС за ремонт на
повредена метална врата от ответника, 15 933,60 лева с ДДС за ремонт и инсталиране
на повредена от ответника климатична инсталация, 18 620 лева с ДДС за изграждане и
монтиране на повредена от ответника система за видеонаблюдение, 720 лева с ДДС за
заплатена физическа охрана.
Всички останали суми представляват обезщетения и вреди по реда на чл.79 във
вр. с чл.82 от ЗЗД.
Съдът съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, счита, че ищецът следва да
установи всички факти и обстоятелства, на които основава исковите си претенции
респ. фактическият състав на деликта по горе посочените претенции и неизпълнение
на договорна клауза, както и размера на причинените щети/вреди от това
неизпълнение, а ответникът всички свои насрещни възражения и правоизключващи
факти съобр. депозираният отговор.
Съдът съобщава на страните си своя проект за доклад с настоящото определение.
15
По направените доказателствени искания.
Съдът счита представените писмени доказателства от страните за относими и
допустими и следва да бъдат приети.
Следва да бъдат допуснати и гласните доказателства, като съдът счита, че
първоначално следва да допусне по трима свидетели за всяка от страните.
Следва при условията на чл.190 от ГПК, да се задължи ищецът да представи
документи касаещи износа по представените митнически декларации във връзка с
ишлемето, както и по какъв начин са изпратени стоките и нужните материали за тази
поръчка, присъствени листове и ведомости на работниците за периода от 15.03.2019г.-
до 28.02.2020г.
По отношение на останалите строителни книжа и документи, могат да се
формулират въпроси към СТЕ.
Следва да се допусне изслушването на ССчЕ по формулираните въпроси.
Следва да се допусне изслушването на СТЕ по формулираните въпроси.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по трима свидетели на ищцовата и ответната страна,
при режим на довеждане.
На основание чл.190 от ГПК, задължава ищецът „ИНГИЛИЗ ГРУП“ ЕООД
до датата на насроченото о.с.з. да представи документи касаещи износа по
представените митнически декларации във връзка с ишлемето, както и по
какъв начин са изпратени стоките и нужните материали за тази поръчка,
присъствени листове и ведомости на работниците за периода от 15.03.2019г.-
до 28.02.2020г.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по въпроси формулирани от
ответникът.
Определя за в.л. Л. Т., на която да се издаде съд. удостоверение което
да послужи пред митническите власти при необходимост.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ по въпроси формулирани от
16
ответникът.
Определя за в.л. инж. В.
Във връзка с допуснатите експертизи задължава ответникът
„МАТРАЦИ С.“ ООД в едноседмичен срок от получаване на определението
да внесе депозит в размер на 1500 лева за двете експертизи и представят
вн.документ.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните и вещите лица и го НАСРОЧВА за 23.05.2023г. от 10.зо часа, за
която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да се обърнат към медиатор или друг
способ за доброволно решаване на спора, както и да сключат извънсъдебно
споразумение.
Определението е окончателно препис да се връчи на страните, на ищеца
и писменият отговор депозиран от ответника.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17