№ 17958
гр. ., 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря М. СТ. Т.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело .0231110156932 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана от „..“ ЕАД срещу А. К. Е. и К. В. Е.
искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с която са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищцовото дружество разделно следните суми: А. К. Е. – сума в
размер на 1311.37лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.., ул. „..“ ., вх.., ап. 2, за аб. №
., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
31.05.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 149.31 лева – лихва за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 19.05.2022г., сумата в размер на 22.02 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2022г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 4.09 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019г.
до 19.05.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.
№ ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав, а К. В. Е. - сума в размер на 3934.11 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.., ул. „..“ ., вх.., ап. 2, за аб. № ., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 447.94 лева – лихва за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до
19.05.2022г., сумата в размер на 66.07 лева - цена на извършена услуга дялово
1
разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2022г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 12.27 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до
19.05.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.
№ ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Сочи, че ответникът К. Е. е придобил процесния имот заедно със съпругата си Е.
Е., след смъртта на която собственост по наследство е придобила и А. Е.. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец, на продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане на
разноски, сторени в производството.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника К. Е. е депозиран отговора на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията. Поддържа се, че ответникът не е вещен
ползвател на имота за посочената в исковата молба част и твърди, че не собственикът, а
вещният ползвател следва да отговаря за вземанията. Предвид това се оспорва наличието на
облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна. Оспорва се абонатната станция да е
въведена в експлоатация. Излагат се твърдения и че общите условия не обвързва ответника,
тъй като изрично е признато от ВАС, че те не представляват нито общ, нито индивидуален
административен нормативен акт. Подчертава се, че не следва да се съобразяват и служебно
начислените суми, тъй като Наредба . е отменена. Като недължими се оспорват и вземанията
за мораторна лихва. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като се
претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответницата А. Е. също е подала отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
като е оспорила вземанията като недължими. Изложени са аргументи, че единствено другият
ответник е подал молба-декларация за откриване на партида на негово име, поради което и
единствено той е встъпил в облигационна връзка с ищеца. Ето защо се твърди, че тя не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Твърди се, че не е налице основание за
претендиране и на мораторна лихва върху вземанията, доколкото не са ангажирани
доказателства за публикуване на фактурите в сайта на дружеството. Оспорва се
дължимостта на цената за дялово разпределение с аргумента, че не ищецът, а друго лице, е
2
осъществявало тази услуга. Във възражението по чл. 414 ГПК и ответницата Е. е оспорила
исковите претенции като погасени по давност. Моли се исковете да бъдат отхвърления, като
в полза на ответника се присъдят сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове относно цената на услугата дялово
разпределение:
Софийски районен съд намира, че предявените искове от името на „..“ ЕАД са
допустими дори и в частта, касаеща претенцията за цената на услугата дялово
разпределение. Допустимостта на исковата претенция се обуславя от изложените от ищеца
твърдения, които в настоящия случай са в насока, че именно ищцовото дружество е носител
на правото да получи процесните суми за извършената услуга дялово разпределение. Въз
основа на тези негови твърдения се преценява наличието на процесуалната му легитимация,
която е от значение за допустимостта на исковото производство. Изложените от името на
ответниците аргументи относно това кой е носител на това право касаят материалната
легитимация на ищеца, която касае основателността на исковата претенция, а не нейната
допустимост. Ето защо съдът приема, че всички предявени от името на „..“ ЕАД искове се
явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По съществото на спора:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 2, находящ се в гр.., ул. „..“ ., вх.., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
3
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата
молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците А.
Е. и К. Е. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен
договор за доброволна делба на недвижим имот от 06.02.1978г, от който е установява, че
именно ответникът К. Е. и съпругата му Е. Е. са придобили правото на собственост върху
югоизточния апартамент на първия етаж на гр.., ул. „..“ ., който имот съгласно неоспорено от
ответниците удостоверение за идентичност /л.30 от делото/ е идентичен с ап. 2, находящ се в
гр.., ул. „..“ ., вх.. и аб. № .. Следователно съгласно действащия към 1978 г. Семеен кодекс
/ДВ. Бр. 23 от 22.03.1968г/ имотът е придобит в условията на СИО от К. Е. и съпругата му
Е. Е.. Обстоятелството, че двамата са били съпрузи се установява и от приетата по делото
справка за родствени връзки на Е. Е. /л.132 от делото/. Видно от цитираната справка Е. Е. е
починала през 2005г, като е оставила за свои наследници двамата ответници – съпруга си К.
Е. и дъщеря си А. Е., които на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН са получили по 1/2 ид.ч от
притежаваното от нея имущество, в това число и от притежавания от нея топлоснабден
апартамент. С настъпване на смъртта на Е. Е. семейната имуществена общност със съпруга
и е била прекратена, поради което следва да се приеме, че тя към датата на смъртта си е
притежавала 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на
ответника Е.. Следователно всеки от ответниците е получил по наследство по 1/2 ид.ч от
нейната 1/2 ид.ч или по 1/4 ид.ч от процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са
ангажирани доказателства някой от двамата ответници да се е отказал от наследството на Е.
Е.. Ето защо следва да се приеме, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно
и главно доказване, че ответникът К. Е. притежава 3/4 ид.ч от топлоснабдения имот, а
ответницата А. Е. е придобила 1/4 ид.ч през 2005г. След придобиване на съответните
идеални части от имота не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения някой
от ответниците да се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от съсобствеността.
Същевременно не са ангажирани и доказателства за твърденията на К. Е., че за исковия
период има учредено право на ползване върху имота в полза на друго лице. Следователно и
през исковия период двамата ответници са притежавали съответните идеални части
оттоплоснабденото жилище.
Съгласно действащата към 1999г, когато ответникът Е. е станал собственик на имота,
уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в
последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
4
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, действал когато ответницата Е. е придобила по наследство част от жилището, според
която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално
легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабден имот
са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Изрично с оглед възражението
на ответника Е. следва да се отбележи, че ако в полза на някое лице беше учредено право на
ползване, в действителност ползвателят щеше да се приеме, че притежава качеството
потребител на топлинна енергия, а не собственикът, но в настоящата хипотеза по делото не
са представени доказателства, че право на ползване е било учредено в полза на когото и да
било през исковия период. На следващо място, следва да се посочи за неоснователно и
възражението на ответницата Е., че единствено баща и следва да отговаря за незаплатените
задължения към ищцовото дружество, защото с подаването на молба-декларация за
откриване на партида на негово име, той е изразил желание да встъпи в облигационно
правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия за цялото жилище, а не само за
притежаваните от него идеални части. В настоящия случай не е налице описаната от
ответницата Е. хипотеза, тъй като по делото липсват доказателства за подаване на молба-
декларация от името на К. Е. за откриване на партида на негово име. Подобен документ не е
представен нито от ищеца, нито от някой от ответниците.
Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са
обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е
установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се
приемат за неоснователни възраженията на ответниците, че не съществува облигационна
връзка между тях и „..“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор. Следва
изрично да се посочи, че Общите условия на ищцовото дружество създават една
5
облигационна връзка между страните, а не представляват административен акт.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач формуляри за отчети от 10.07.2020г и от 09.06.2021г, носещи подпис
на потребител и неоспорени от ответниците се установява, че за имота на ответниците за
исковия период е бил осигурен достъп и са отчетени показателите на 7 броя уреди с изрично
посочени номера и 2 броя водомери. В заключението се вещото лице е посочило изрично, че
именно въз основа на така извършените реални отчете е начислена топлинната енергия
потребена в процесното жилище през исковия период както за отопление, така и за БГВ.
Вещото лице е констатирало, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи и
данните от тях са нанесени правилно в подробни изравнителни сметки. За исковия период
според констатациите на експерта за два от уредите, поставени на отоплителните тела, е
установено, че са изгаснали. Предвид това по отношение на тях е начислена топлинна
енергия в съответствие с приложениет.6.5 към чл. 61, ал. 1 от Наредба № . от 12.03.2020г. По
същата методология е изчислена и топлинната енергия от отоплителните тела в общите
части на сградата. В заключението е посочено и, че топлинната енергия начислена за сградна
инсталация в съответствие с нормативните изисквания за отоплителен сезон 2019/2021г е
изчислена по методиката на т. 6.1.1 от Приложение към Наредба № . от 12.03.2020г, а след
това въз основа на взето на 15.03.2021г решение на етажните собственици в сградата
топлинната енергия от сградната инсталация е фиксирана на 20 %.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
представените по делото писмени доказателства – протоколи за реален отчет, носещи
подписа на потребител и неоспорени от ответниците, водят до непротиворечивия изрод за
осъществяване на доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото
дружество за отопление на имота, за сградна инсталация и за БГВ.
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
6
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „..“ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
За неоснователно съдът намира релевираното от ответниците възражение, че
методиката, по която се изчислява начислената за имота топлинна енергия не следва да
намери приложение. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения
в мотивите на Тълкувателно решение ./19.11.2014г. по тълк.д../2014г. на ОСГТК на ВКС,
съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента
на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е до
постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на посочената методика, същата
намира приложение, като отмяната и няма обратно действие. Ето защо независимо изхода
на спора по адм.д.№ .2016г. по описа на ВАС, постановеното решение има действа само
занапред и не влияе на законосъобразността на извършената до преди постановяването му
изчисления на задълженията на потребителите. В случая дори приложение намира и
новоприетата Наредба № . от 12.03.2020г, а не отменената Наредба №. от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
7
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответниците топлинна
енергия за исковия период е на стойност 5245.48 лева.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответниците, че са били извършвани каквито и да било плащания от тях или от
трети за спора лица.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
отговора на исковата молба от името на К. Е. и във възражението по чл.414 ГПК от А. Е.,
настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д../2011г.
на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в”
от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2019г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2019г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2022г., но е бил прекъснат с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 31.05.2022г. Ето защо Софийски районен съд намира, че
релевираното от ответниците възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството, че ответникът Е.
притежава 3/4 ид.ч, а ответникът Е. – 1/4 ид.ч от топлоснабдения имот, настоящият състав
намира, за установено по делото, че К. Е. дължи заплащането на сума в размер на 3934.11
лева, а А. Е. - 1311.37 лева, т.е исковете за главница следва да бъдат изцялоуважени.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение, което вземане не е погасено по давност /при съобразяване на
обстоятелството, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
8
г., в сила от 14.05.2020 г./ Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „..” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи с оглед оспорването направено от ответниците във
връзка с материалната легитимация на ищеца да претендира дължимостта на цената на
услугата дялово разпределение да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от „..“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „..“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че
именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е
материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.35 от делото/ е в размер на 88.09 лева и е начислена за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. При съобразяване квотите в съсобствеността от ответника Е. се
дължи сума в размер на 66.07 лева, а от ответницата Е. – 22.02 лева.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
9
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2019-
2020г. е издадена на 31.08.2020г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.10.2020г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 16.10.2020г. до
19.05.2022г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.05.2019г.-м.04.2020г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2021г. се дължи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 19.05.2022г. Размерът на дължимата
мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 597.25 лева.
Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника Е.
следва да бъде уважен за сумата от 447.94 лева, а за ответника Е. – за сумата от 149.31 лева.
Съдът намира за необходимо да посочи, че релевираното от ответницет възражение
относно липсата на доказателства за публикация на фактури се явяват неоснователни,
доколкото изложените от тях аргументи касаят неприложимите към исковия период общи
условия, а именно действалите от 2014г. до 2016г. общи условия.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо исковете
по отношение на ответницата Е. за сумата от 4.09 лева и по отношение на ответника Е. за
сумата от 12.27 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение ./2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „..“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер на 168.47 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които
следва да бъдат възложени в тежест като следва – дължими от К. Е. – 126.35 лева и
дължими от А. Е. – 42.12 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 118.94 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
10
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 518.94 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 517.52лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете, т.е ответницата Е. дължи 129.38 лева, а ответникът Е. - 388.14 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответниците. От името на
същата е направено искане за присъждане на разноски както в заповедното производство,
така и в исковото за адвокатско възнаграждение, като видно от представените договори за
правна защита и съдействие, сключени съответно между ответника К. Е. и адв.С. К. и между
А. Е. и адв.И. Н., между страните е договорено процесуалното представителство да се
извършва на основание чл. 38 от ЗА. Размерът на адвокатското възнаграждение в хипотезата
на чл. 38 ЗА се определя от съда към датата на приключване на устните състезания, в това
число и относно разноските в заповедното производство. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение не следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това не означава, че
възнаграждение за процесуално представителство изобщо не се дължи. Според СРС
хонорарът за процесуално представителство следва да се определи като възнаграждение за
подаване на молба и се равнява на 200 лева, независимо, че от процесуалния представител е
направено искане за присъждане на сума в по-голям размер. Съдът съобрази и константната
съдебна практика, обективирана в определение № ./19.03.2020г. по ч.т.д../2020г. на ВКС, ІІ
т.о. и определение .5/23.01.2019г. по ч.т.д.../2018г. на І т.о., съгласно която заповедното
производство е уредено едностранно, а подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК
представлява единствено основание за отпочване на исковия процес и по самото възражение
не се дължи произнасяне от съда, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.422
ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. Поради това именно по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено и възнаграждението на
адв. К. и адв.Н. за заповедното производство. Ето защо определеното от съда
възнаграждение за адв. К. и адв.Н. за представителството в заповедното производство е в
размер на .00 лева. Следователно съразмерно с отхвърлената част от исковете в тяхна полза
се дължи сумата от по 0.55 лева за всеки от тях.
По отношение на разноските дължими за исковото производство, отново се претендира
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38
ЗА, доколкото в проведеното открито съдебно заседание е представен договор за правна
защита и съдействие сключен между К. Е. и адв.С. К. и между А. Е. и адв.И. Н., като
съгласно представените списъци се претендира сумата от по 600 лева за всеки процесуален
представитевл. Размерът на адвокатското възнаграждение на адв. К. следва да се определи
от съд при съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но доколкото претендирания от нея размер от 600 лева е
по-нисък от нормативното определения минимум, то именно посочената от процесуалния
11
представител сума следва да бъде съобразена – 600 лева. Предвид това в полза на адв.К.
следва да се присъди сума в размер на 1.65 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.По отношение на адв.Н., процесуален представител на А. Е., при съобразяване на
предвиденото в чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като
процесуалният представител не се е явил и в съдебно заседание, определеното от съда
възнаграждение се равнява на предвидения в наредбата минимум – 448.68 лева, т.е в полза
на същият следва да се присъди сума в размер на 1.23 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” ., срещу К. В. Е., с ЕГН
********** с адрес в гр.., ул. „..“ ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. В. Е., с ЕГН **********, дължи на „..“ ЕАД, ЕИК ., сума в
размер на 3934.11 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.., ул. „..“ ., вх.., ап. 2, за аб. №
., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
31.05.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 447.94 лева – лихва за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 19.05.2022г., сумата в размер на 66.07 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2022г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12.27 лева - лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” ., срещу А. К. Е., с ЕГН
********** с адрес в гр.., ул. „..“ ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. К. Е., с ЕГН **********, дължи на „..“ ЕАД, ЕИК ., сума
в размер на 1311.37лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.., ул. „..“ ., вх.., ап. 2, за аб. №
., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
31.05.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 149.31 лева – лихва за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 19.05.2022г., сумата в размер на 22.02 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
12
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2022г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав, ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 4.09 лева - лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
ОСЪЖДА К. В. Е., с ЕГН ********** с адрес в гр.., ул. „..“ ., да заплатят на „..“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 388.14 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд и сума в размер на 126.35 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА К. В. Е., с ЕГН ********** с адрес в гр.., ул. „..“ ., да заплатят на „..“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 129.38 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд и сума в размер на 42.12 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” ., да
заплати на адв. С. К. К., със служебен адрес в гр.., ул. „.“ №., сумата от 1.65 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производство пред Софийски районен съд и сума в
размер на 0.55 лева– адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” ., да
заплати на адв. И. А. Н., със служебен адрес в гр.., ул. „.” №3В, .,, сумата от 1.65 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производство пред Софийски районен съд и сума в
размер на 0.55 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „Б.“ ООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13