№ 7393
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506301 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от ответника Г. В. С. въззивна жалба против решение №
20010326 от 03.02.2022 г. по гр.д. № 89639/ 2017 г. на СРС, 171 състав, с което са
отхвърлени предявените, по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.-С.“ ЕАД срещу Г. С. искове за
признаване за установено, че ответникът, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи сумата 3566,29 лв., от която: 1/. 2848,05 лв. – главница,
представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2015 г., както и дължима сума за реално потребена енергия за отоплителен сезон
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., отразена в общи фактури № **********/ 31.07.2014 г. и №
**********/ 31.07.2015 г.; 2/. 699,03 лв. – законна лихва за периода 15.09.2014 г. – 14.08.2017
г., както и 3/. сумата за дялово разпределение в общ размер на 19,21 лв., от които 15,64 лв. –
главница от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и 3,57 лв. лихва за периода 15.09.2014 г. –
14.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 59081/2017 г. на СРС, 38, състав.
С разпореждане № 10258/ 27.06.2022 г. на СГС са дадени указания на въззивника да
обоснове правния си интерес от обжалване на горецитираното първоинстанционно съдебно
решение.
С молба вх. № 42378/ 05.07.2022 г. въззивникът- ответник по иска Г. С. твърди, че
интересът от обжалване на въззивното решение произтича от обстоятелството, че в
мотивите към решението съдът не е обсъдил заключението на съдебнопочерковата
експертиза и направено възражение за неавтентичност на частен свидетелстващ документ –
1
списък на живущите в сградата. Твърди, също, че съдът е трябвало не да отхвърля исковете,
а да прекрати производството по същите, тъй като исковете били изначално недопустими.
При тези данни настоящият състав намира, че въззивната жалба е недопустима, тъй
като е подадена от лице, което няма правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение.
Интерес от обжалването липсва, тъй като решението е изгодно за обжалващия – със
същото правният спор е разрешен изцяло в негова полза, тъй като предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове от „Т.-С.“ ЕАД срещу Г. С. са отхвърлени изцяло.
Дори да се приеме, че исковете са били недопустими и производството по тях е
подлежало на прекратяване, каквито са твърденията в уточняващата молба, то с
отхвърлителното решение, необжалвано от ищеца, ответникът по иска е получил по-голяма
защита от поисканата – вземанията на ищеца към ответника са отречени със сила на
пресъдено нещо и този спор не може да бъде пререшаван и повдиган отново със следваща
искова молба, което не би било така, ако производството по делото би било прекратено с
влязло в сила определение, поради недопустимост на предявените искове.
Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението (диспозитивът) на съдебния
акт, но не и мотивите към него. По отношение на съдържащите се в мотивите констатации и
становища не се формира сила на пресъдено нещо и затова мотивите не подлежат на
самостоятелно обжалване, отделно от решението, дори да съдържат необосновани изводи,
неправилни изводи или да не съдържат обсъждане на всички твърдения, възражения и
доводи на страните. В този смисъл е точка 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04. 01. 2001
г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС.
Ако самото решение е непълно, защитата срещу него не е по реда на обжалването му,
а по реда на чл. 250 ГПК. Тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като въззивникът не
е предявил инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване
неавтентичност на частен свидетелстващ документ – списък на живущите в жилищната
сграда, както твърди в уточняващата молба.
Като процесуално недопустима, въззивната жалба следва да бъде върната, а
образуваното по нея производство прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК и разясненията, дадени в мотивите
към Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС,
определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 25017441/ 01.03.2022 г., подадена от Г. В. С. против
решение № 20010326 от 03.02.2022 г. по гр.д. № 89639/ 2017 г. на СРС, 171 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 6301/2022 г. по описа на Софийския градски
2
съд, ГО, IV- Д въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3