Разпореждане по дело №2390/2019 на Районен съд - Пазарджик

С А М О О Т В О Д

 

На съдията-докладчик Димитър Бишуров

 

          Днес 09.01.2020 година, подписаният  районен съдия Д.Бишуров, определен за съдия-докладчик по НОХД № 2390/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, наказателна колегия, след като се запознах лично с материалите по делото намирам, че ще следва да се отведа от разглеждането му на основание чл.29 ал.2 от НПК по следните причини:

          Наказателното производство в съдебната фаза по горепосоченото дело е образувано въз основа на ОА /втори по ред/ на РП-Пазарджик против Д.К.П. *** за извършени престъпление по чл.195 ал.1, т.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.290 ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК и против С. В. Г. *** за извършено престъпление по чл.195 ал.1, т.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

          Същевременно аз съм бил съдия-докладчик по НОХД № 1601/2017г., образувано по ОА, който е бил внесен против горните две лица във връзка със същата престъпна деятелност. При решаване на въпросите по чл.248 от НПК /в предишната редакция на тази норма, т.е. до измененията й с ДВ бр. 63 в сила от 05.11.2017г./, в закрито заседание съм постановил Разпореждане № 3546 от 13.09.2017г. С него на основание чл.249 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.248 ал.2, т.3 от НПК /пак в предишните редакции на тези норми/ съм констатирал допуснати в досъдебното производство СПН и съм върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

Едно от констатираните от мен СПН се е изразявало в това, че в обстоятелствената част на първия по ред ОА, при описване на престъпната деятелност на обвиняемата П., касаеща обвинението в престъпление по чл.293 ал.1 от НК, прокурорът е допуснал несъответствие с диспозитива на ОА. Казал съм, че  в обстоятелствената част на ОА практически е било описано извършено от обвиняемата П. престъпление по чл.290 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 от НК, т.к. тя, в съучастие като подбудител с Х. /извършител/ е лъжесвидетелствала по делото. Казал съм, че в същото време, в диспозитива на ОА на обвиняемата П.  не  е  повдигнато обвинение по чл.290 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 от НК, а такова по чл.293 ал.1 от НК. Анализирал съм и цитирал съдебна практика в тази насока.

С настоящия, втори по ред ОА, прокурорът очевидно се е съобразил с горецитираното разпореждане, доколкото против обв.П. е било описано и повдигнато обвинение по чл.290 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 от НК.

При това положение е очевидно, че аз вече съм формирал становище относно вида на въпросното престъпление и неговата правна квалификация по втория диспозитив на ОА спрямо П.. С оглед на това е недопустимо да разгледам и реша настоящото дело по същество, т.к. един от основните въпроси, на които следва да даде отговор решаващия съд по чл.301 ал.1, т.2 от НПК е -  съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация.

Казаното до тук налага да се отведа от разглеждане на делото на основание чл.29 ал.2 от НПК, т.к. за мен са налице „други обстоятелства”, при които мога да се считам предубеден от изхода на делото. При наличие на тази хипотеза, ако аз не си направя отвод, то ще последва разглеждане на делото в незаконен състав, което пък ще е основание за отмяна на постановената присъда и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първонстанционния съд. В този смисъл има достатъчно утвърдена съдебна практика, като само за пример би могло де се цитира Решение № 50/30.01.2014. по н.д. № 2257/2013г. на І н.о. на ВКС, където е казано: „След като съдията /при постановяване на определение за връщане на делото на прокурора заради допуснати СПН – бел. моя/ е взел отношение по броя на престъпленията и правната им квалификация въз основа на фактическите положения, намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт, за него е налице пречка повторно да се занимава със същите въпроси, защото това се явява онова друго обстоятелство, което указва на "предубеденост" по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК”.

В същия смисъл е и Решение № 198/28.10.2016. по н.д. № 704/2016г. на ІІ н. о. на ВКС, където е казано: „Тези съдии е следвало да се отведат при хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като, в рамките на процедурата по чл. чл. 248, ал. 2, т. 3 и чл. 249 от НПК, са формирали предварително становище по обхвата на обвинението и правната квалификация на инкриминираните деяния. Веднага следва да се подчертае, че участието на едни и същи съдии в различни етапи от развитие на наказателния процес само по себе си не предпоставя основание за съмнение в тяхната безпристрастност. С оглед трайната съдебна практика по чл. 29, ал. 2 от НПК Решение № 14 от 14.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2013 г., НК, II н. о., Решение № 153 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 99/2013 г., I н. о., НК и др. и установения чрез решения на Европейския съд по правата на човека Kyprianou v Cyprus, Oberschlick v Austria, Ringeisen v Austria и др. обективен критерий за безпристрастност от съществено значение е характерът на постановените от съдията актове и възможността с тяхното съдържание да се свърже основателно съмнение, че той е взел отношение по въпроси, които предрешават позицията му по делото. Ето защо е изключително важно как съдията - докладчик и въззивният състав, проверяващ разпореждането му за връщане на делото на прокурора, са изпълнили функционалните си задължения, произтичащи от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Разгледани в тази светлина актовете и на двата състава показват, че те са излезли извън пределите на констатации на съществени, но отстраними процесуални нарушения, и са изразили съждения за броя на възможните престъпления, които прокуратурата следва да повдигне, и за тяхната правна квалификация”.

В заключение следва да се цитира Решение № 222/27.04.2010г. по н.д. № 102/2010г. на ІІ н. о. на ВКС, където е казано: „Изложените съображения, привидно оформени като констатации за процесуални нарушения, всъщност съдържат съждения и указания относно квалификацията на деянието, както и по отношение на лицата, които следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност и за какви престъпления да се ангажира последната - въпроси, които поначало се решават само от прокуратурата (виж чл. 127 от Конституцията на Република България). Последвало е внасяне на нов обвинителен акт, по който е образувано и настоящето дело, с който е повдигнато обвинение, очевидно съобразено с дадените указания, а разглеждането му (макар и в незаконен състав по-вече изложеното) е започнало и приключило от същия съдия, постановил разпореждането за връщане на делото. За последният са били налице основанията на чл. 29, ал. 2 от НПК, която разпоредба гарантира на обвиненото лице право на "непредубеден" съд, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, какъвто не може да бъде съдебният състав, в който участват лица, които предварително са изградили убеждение по делото”.

          По изложените до тук съображения СЕ ОТВЕЖДАМ, като съдия-докладчик по НОХД №  2390/2019 год. по описа на Районен съд-Пазарджик.

          Делото да се докладва на Председателя на Пазарджишкия районен съд за определяне на друг съдия-докладчик.     

 

                                                                  

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: