Р Е Ш Е Н И Е

№ 450/30.01.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на трети декември, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2292 по описа за 2017г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Предявени са два иска: с правно основание чл.108 ЗС и с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищцата, настоява съдът да  постанови решение с което да осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението на жилище-апартамент в ж.к.“Орел“ на гр.Разград с идентификатор 61710.504.12.11.22, заедно с прилежащото избено и таванско помещение. Иска още ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 7200 лева обезщетение за ползата от която е лишена, тъй като ответницата е ползвала жилището изцяло за периода от 02.10.2012г. до 02.10.2017г., ведно със законна лихва, считано от постъпване на ИМ в съда до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото.

Ответницата оспорва предявените два иска и  настояват за отхвърлянето им с присъжда на разноски по делото. Заявява, че има изрично дадено съгласие от ищцата, нейна дъщеря, да ползва и управлява жилището до края на живота си, като има за това писмено пълномощно от нея. Твърди, че е извършила за имота необходими и полезни разноски: платени данъци и такси, режийни към ЕС, полагане на паркет в хола, закупуване и монтаж на нова входна врата, саниране на имота/боядисване на стени и лакиране на прозорци, поставяне на нова ПВЦ врата и прозорец в кухнята, силиконова изолация на терасата и ремонт на баня, вкл.нови сместели, водомер и моноблок общо за 3 440 лева. Прави възражение за прихващане с претендираното от ищцата обезщетение за пропуснати ползи до размера на по-малката от тях. Предявява и Насрещен иск, с които настоява дъщеря й да бъде осъдена да й заплати сумата от 24 745,70 лева включваща: 5500 лева сума дадена от нея за заплащане на част от цената на жилището при покупката му през 2006г./твърди, че общо платените от нея на продавачите на жилището са 12 000 лева, съгласно представена запис на заповед, от които тя претендира само 5 500 и  които ищцата по първоначалния иск е следвало да й върне до края на 2013г./, 3 440 лева направени разходи за жилището–посочени по-горе/, 15 670 лева платени от нея суми през периода 2010-2017г. за погасяване на ползвания банков кредит при ОББ при покупката на жилището, които е следвало да й бъдат възстановени през 2016г. при подновяване на ипотеката. Претендира и законна лихва, считано от датата на съдебното решение до окончателното плащане.

Ответницата по насрещния иск оспорва насрещния иск и настоява за отхвърлянето му. Прави възражение за изтекла погасителна давност на цялата претенция и поотделно на вземането за 5 500 лева заплатени през 2006г., за платените общински данъци и такси за имота, за сумата от 15 670 лева-погасителни вноски по кредита като твърди, че тя е дала тези суми на майка си за да ги внесе от нейно име. Твърди, че с майка си не са имали уговорка за заем за доплащане продажната цена на жилището, че то изцяло е заплатено с кредит от ОББ след учредявяне на законна ипотека на банката в размер на 21 000 лева. Оспорва истинността на ръкописно положения текст за стр.2 на представената запис на заповед и настоява същата да се представи в оригинал. Прави възражение за давност и относно стойността на извършените в имота подобрения, като твърди че те са извършени от ищцата въпреки нейното изрично противопоставяне.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Съгласно представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №** т.* рег.№*** дело №***на 21.12.2006г. ищцата е станала собственик на самостоятелен обект в сграда-жилище-апартамент с идентификатор 61710.504.12.11.22, находящ се в гр.Р***със застроена площ от 66,76 кв.метра, заедно с прилежащо към него избено помещение. Страните по делото са майка и дъщеря. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели/л.286-л.287 от делото/ ищцата е закупила жилището по инициатива на ответницата, заживяват в същото съвместно, като близо три години от покупката му ответницата е гледала в жилището и болния си баща, дядо на ищцата. Съгласно нотариалния акт жилището е закупено за 21 000 лева чрез кредитни средства от ОББ, за което е учредена законна ипотека в полза на банката. През 2010г. ищцата заминава да живее и работи в Гърция, в жилището остава ответницата, в което тя продължава да живее и до момента. Анализирайки показанията на всички разпитани свидетели съдът стига до извода, че ищцата не се е противопоставяла на майка си да живее в жилището, напротив били са в добри отношения, дори дъщерята-ищца на 28.10.2016г. е подписала и дала пълномощно на майка си да я представлява пред ОББ и да взема решения във връзка с изтегления ипотечен кредит-л.107 от делото. Действително страните като близки роднини са водели разговори, помежду си и с другите две сестри на ищцата, за възможността да се продаде жилището за да се изплати кредита, тъй като „Р.-ищцата не смогваше да изпраща пари за дълга“-св.И. С.-л.284, но реални действия за продажба на жилището ищцата предприема едва края на м.август и  началото на м.септември 2017г.-виж показанията на св.М. М.-л.285, св.К. Ц.-л.286 и св.Н. Н.-л.409,  тогава страните се скарват и развалят отношенията си. Ответницата отправя писмена доброволна покана към ищцата с дата 02.08.2017г. за заплащане на 20 000 лева са извършени в имота подобрения, платени данъци, такси, разноски, суми по кредита, която се получава от бащата на ищцата-А.-л.106 от делото. След влошаване на взаимоотношенията между страните, бащата А. започва да внася парични средства за погасяване на заема-виж изявленията на процесуалния представител на ищцата л.281 от делото.

Съгласно показанията на св.И. А.-л.286, при покупката на жилището през 2006г. ответницата е дала на ръка на продавача Евгени 6 000 лева, като е изтеглила заем от ПИБ. За тези пари ответницата представя по делото копие от запис на заповед-л.28 от делото, като ищцата оспорва ръкописния текст на гърба на същата и настоява за представяне на оригинала. Установи се, че продавачите на жилището-л.435 от делото, не съхраняват оригинала на съставената запис на заповед, поради плащане на сумата по нея и „дълга давност“. От посочената сума майката с предявения насрещен иск претендира 5 500 лева, който дъщеря й е следвало да й върне до края на 2013г. Доказателства, обаче, че сумата е дадена като заем с уговорка за връщане по делото не се събраха.  

            Няма спор, че ответницата е извършила в жилището редица подобрения: полагане на паркет в хола, закупуване и монтаж на нова входна врата, саниране на имота/боядисване на стени и лакиране на прозорци, поставяне на нова ПВЦ врата и прозорец в кухнята, силиконова изолация на терасата и ремонт на баня, вкл.нови сместели, водомер и моноблок. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза –л.246 от делото, стойността на извършените в апартамента подобрения възлиза на 3 069 лева, тези подобрения и ремонтни работи са увеличили стойността на имота с 2100 лева. Вещото лице е посочило и средния месечен наем за жилището в размер на 120 лева. Пред вид близките отношения между страните по делото и показанията на свидетелите, съдът приема че всички подобрения в жилището са извършени със знанието на ищцата, за което тя не е възразявала. Не се спори и че за годините 2013, 2014, 2015;  2016 и 2017г. ответницата е заплащала данъците  и таксите за имота в общ размер от 460,20 лева, че за 2015 и 2016г. е заплатила и режийни към етажната собственост в блока в размер на 140 лева.

            По делото е назначена и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза-л.436 от делото. Видно от заключението за погасяване на ипотечния заем ответницата С.  направила 72 бр. вноски за погасяване на ипотечния заем, теглен при покупката на жилището в общ размер на 15 670,50 лева. Вижда се от заключението в изготвената таблица на л.5 от същото, че считано от м.02.2017г. бащата А. е започнал да прави вноските по заема/ което потвърждава извода, че отношенията между майка и дъщеря се влошават през 2017г./. Съгласно заключението изпратените от дъщерята Р. по куриерски фирми с адресат С. са в размер на 6 786,73 лева. Съдът приема, че тези пари са получени от майката С., независимо оспорването от страна на процесуалния й представител заради липса на нейн подпис по представените товарителници, пред вид обясненията на ответницата дадени в съдебно заседание.

            Съгласно писмо на Банка Пиреос-клон Разград-л.391 от делото, дъщерята Р. е превела от Гърция на майка си С. и 2 304 лева. Или изпратените от Гърция от дъщерята на майката пари са в общ размер от 9 090,73 лева.

            По делото се установи още, че ответницата С. от 30.03.2010г. поради навършване на изискуемата възраст е пенсионер, на продължава да работи като старши учител при ОУ“Васил Левски“-Р.-л.404 и л.405 от делото. Въпреки положените от страна на съда усилия за сключване на спогодба между страните пред вид близките им родствени връзки такава не се постигна.

            Пред вид изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Относно иска по чл.108 от ЗС- Със сключване на сделката през 2006г. ищцата е станала собственик на процесното жилище, не се спори, че същото се владее и държи от ответницата. С предявяване на настоящия иск от страна на ищцата, тя държи жилището без да има основание за това. Следователно, налице са и трите предпоставки на чл.108 от ЗС и предявеният ревандикационен иск като основателен и доказан следва да се уважи.

            Вторият предявен на основание чл.59 от ЗЗД иск  за заплащане на сумата от 7200 лева като обезщетение за лишаване от възможността да ползва свои собствен имот, обаче, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Посочи се по-горе, че ищцата отивайки в Гърция не е имала нищо против и е била съгласна майка й да живее и ползва жилището. В средата на 2017г. се противопоставя на това, тъй като иска да продаде имота си, но до постъпване на исковата молба в съда-02.10.2017г. ответницата е ползвала имота със съгласието на дъщеря си, в забава тя изпада едва след покана и искане за освобождаване на жилището, а това е посочената дата, датата на предявяване на ревандикационния иск. 

            Относно предявения насрещен иск за заплащане на сумата от 24 745,70 лева.

Съдът счита така предявения иск за частично основателен. На първо място, както се посочи по-горе, по делото не се събраха доказателства за наличие на уговорка между страните, че сумата от 5 500 лева, за която се твърди, че е част от сумата по представения запис на заповед, е дадена от майката за дъщерята като заем с уговорка за връщане и то през 2013г. В тази част иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

            На второ място, заплащайки дължимите за жилището данъците и такси за периода 2013-2017г. в размер на 460,20 лева, както и режийните разноски за ЕС за 2015 и 2016г. в размер на 140 лева, дъщерята се е обогатила за сметка обедняването на майката, и първата следва да бъде осъдена да й ги заплати. Правото да се търсят посочените суми не е погасено по давност пред вид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и направеното в този смисъл възражение е неоснователно.

            Неоснователно е и възражението, че е погасено по давност и правото да се иска заплащане стойността на извършените в имота подобрения, които в случая са на стойност 3 069 лева. Съгласно чл.114 от ЗЗД и ТР №88 от 1964г. на ОСГК на ВС, погасителната давност за вземания, произхождащи от извършени подобрения в чужд имот, както от добросъвестен, така и от недобросъвестен подобрител, започва да тече от момента на прекъсване на владението или от момента, когато бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. За това съдът приема, че насрещния иск и в тази част е основателен и следва да се уважи.

            Относно периодично плащаните от майката суми за погасяване на ипотечния заем. Внесените от майката пари са в размер на 15 670,50 лева, а изпратените й от дъщеря й са в размер на 9 090,73 лева. С разликата от 6 579,77 лева майката е обедняла за сметка обогатяването на дъщерята и последната следва да бъде осъдена да й ги заплати. Или предявения насрещен иск е основателен за сумата от 10 248,97 лева и за толкова следва да се уважи, като се присъди и законна лихва върху посочената сума, считано от влизане на решението в сила-така както е поискано.    

            Съгласно чл.78 от ГПК страните имат право на разноски по делото, които следва да се определят съобразно уважената и отхвърлена част. Всяка от страните е поискала присъждане на такива. Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК по първоначалните два иска направените от ищцата разноски са 3 076,40 лева, поради отхвърляне на втория иск съдът ги намалява на половина—1 538,20лева. По насрещния иск платените разноски са 2 150 лева, но изчислени съразмерно отхвърлената част от иска те са в размер на 1 260 лева. Направените от ответницата разноски по първоначалните два иска са в размер на 600 лева, които съдът намалява наполовина пред вид изхода на делото-300 лева. Разноските на ищцата по насрещния иск са в размер на 1 889,83 лева, а изчислени съразмерно уважената част от иска те са в размер на 782,72 лева.  

            По изложените съображения съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА С.Н.К. с ЕГН-********** *** да отстъпи собствеността и предадат владението на Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр.Р***, с идентификатор №61710.504.12.11.22 с площ от 66,76 кв.метра състоящ се от дневна, кухня, спалня и сервизни помещения, при граници: ляво-жилище №23, от дясно-жилище №24, горе-таванско помещение и долу-жилище №19, заедно с прилежащото избено помещение с полезна площ от 2,82 кв.метра и таванско помещение с полезна площ от 3,75 кв.метра обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №**, т.* рег.№*** дело №*** от ***г. на нотариус В.Т.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 против С.Н.К. с ЕГН-********** *** иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 200 лева обезщетение за пропуснати ползи заради ползване на жилище с идентификатор №61710.504.12.11.22 в гр. Р.*** за периода 02.10.2012г. до 02.10.2017г., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА С.Н.К. с ЕГН-********** ***  да заплати на Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 сумата от 1538, 20 лева разноски по делото, определени съразмерна уважените искове.

            ОСЪЖДА Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 да заплати на С.Н.К. с ЕГН-********** *** сумата 300 лева разноски по делото определени съразмерно отхвърлената част от предявените първоначални два иска.

            ОСЪЖДА Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 да заплати на С.Н.К. с ЕГН-********** *** сумата от 10 248,97 лева, от които 460,20 лева платени данъци и такси за периода от 2013-2017г.; 140 лева режийни за ЕС за 2015 и 2016г.; 3069 лева извършени в жилището подобрения и 6 579,77 лева платени суми за погасяване на ипотечен заем в ОББ и ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 24 745,70 лева включващи 5 500 лева по запис на заповед от 2006г. и 6 579,77 лева платени суми за погасяване на ипотечен заем.

            ОСЪЖДА Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 да заплати на С.Н.К. с ЕГН-********** *** сумата 782,72 лева разноски по делото изчислени съразмерно уважената част от насрещния иск.

            ОСЪЖДА С.Н.К. с ЕГН-********** ***  да заплати на Р.А.Н. с ЕГН-********** със съдебен адрес-***, офис №4 сумата 1260 лева разноски, изчислени съразмерно отхвърлената част от насрещния иск.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :