№ 94
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500079 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от „***“ ЕООД с ЕИК *** срещу
Решение №315/ 087. 11. 2021 г. по гр. д. № 717/ 2021 г. по описа на РС-
Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна С. С. Г. не е изразил становище по въззивната
жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено по
отношение на „***“ ЕАД с ЕИК***, че С. С. Г. с ЕГН********** не дължи
сумата от 5217, 51 лв. – главница, 31, 88 лв. лихви и неолихвяема сума в
размер на 2742, 12 лв. поради изтекла погасителна давност.
С решението съдът е осъдил „***“ ЕАД с ЕИК*** да заплати на С.
С. Г. с ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 805 лв. за
адвокатско възнаграждение.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел въз
основа на представените доказателства, че изп. д. № 2011***401457/ 2011 г.
по описа на ЧСИ Т. К. е образувано от взискателя въз основа на приложени
изпълнителни листове срещу въззиваемия. Районният съд е посочил, че
изпълнителният лист е основание за образувано ново изпълнително дело №
2019***0400182 и с постановление за прекратяване на ЧСИ производството
по делото е приключило поради липса на извършени изпълнителни действия
от страна на взискателя и на 22. 06. 2020 г. е настъпила перемпция. Съдът е
посочил, че прекратяването на производството по изп. Д. № 2011***0401457
е настъпило по право и до датата на предприемане на последното
изпълнително действие на 21. 05. 2021 г. по новото изпълнително дело
2019***0400182 е изминал период повече от пет години, обстоятелство, което
обуславя основателността на предявения иск. Въз основа на тези фактически
и правни изводи районният съд е уважи л предявения иск.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
изцяло отменено по следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно, че въззивникът е кредитор по
2
издадения изпълнителен въз основа на заповеди за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителни листове по ч. гр. д. № 553/2011 г.; ч. гр. д. № 556/ 2011 г.
и ч. гр. д. № 555/ 2011 г. по описа на РС- Червен бряг срещу длъжника С. С. Г.
в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД. Всички изпълнителни
листове са въз основа на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които се
основават на Договор за банков кредит №0701220110170810/ 22. 01. 2007 г. за
издаване на национална кредитна карта РАЙКАРТ; Договор за банков кредит
от 28. 12. 2006 г. и Договор за банков кредит от 06. 06. 2008 г.
Въззивникът се легитимира като кредитор на въззиваемия въз основа на
представен договор за цесия между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД
и въззивника от 24. 06. 2013 г, по силата на който са прехвърлени вземания,
които не се погасяват от длъжниците редовно и които продавачът (банката)
желае да прехвърли (цедира) срещу възнаграждение, а купувачът (
цесионерът) желае да придобие и да му бъдат прехвърлени. В приложението
към договора е отразено под № 340 вземането към въззиваемия С. С. Г. в
размер на 6090 лв., изискуемо от 06. 06. 2008 г. По делото е представено
уведомление за цесията от банката – кредитор до длъжника С.Г. по чл. 99,
ал.4 ЗЗД, получено на 05. 08. 2017 г.
Въз основа на изпълнителния лист банката- кредитор е подала молба и е
образувано изп. д. № 2011***0401457 по описа на ЧСИ Т. К..
Видно от представения изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 553/
2011 г. по описа на РС- Червен бряг и въз основа на отбелязванията на гърба
от ЧСИ последното валидно изпълнително действие е извършено на 21. 09.
2016 г. С постановление от 22. 06. 2020 г. изпълнителното производство е
прекратено от ЧСИ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради настъпила
премпция.
Въззивникът е подал молба до ЧСИ Т. К. с рег . № *** на КЧСИ на 21.
05. 2021 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр. д. № 553/ 2011 г. по описа на РС- Червен бряг, за което
е образувано изп. д. № 2021***0400466 по описа на същото ЧСИ. С молбата
за образуване на изпълнително дело е представена уточняваща молба за
претенциите на въззивника по изпълнителното производство, които към 19.
05. 20021 г. са следните : главница – 5217 лв.; договорна лихва – 84, 09 лв.;
разноски – 98, 50 лв. и законна лихва върху главницата – 1833, 06 лв.
3
СПОРЕН между страните е въпросът налице ли е изтекла давност по
отношение на претендираното от въззивника вземане срещу въззиваемия и
съответно дължи ли въззиваемият на въззивника процесната сума по
предявения иск.
Страните не спорят относно сумите по предявения отрицателен
установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 117
определя, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност,
която е петгодишна когато вземането е установено със съдебно решение.
В случая вземането е установено въз основа на заповеди за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК, поради което следва да се приеме, че
вземането е установено със съдебно решение в широкия смисъл на това
понятие. С образуването на изпълнителното дело през 2011 г. е прекъсната
давността по вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно ППВС №
3/ 80 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Погасителната давност
не тече до датата на постановяване на ТР 2/ 2013 г. от 26. 06. 2015 г. на
ОСГТК на ВКС когато в т. 10 от цитираното тълкувателно решение ППВС
№3/ 1980 г. е обявено за загубило сила като действието на тълкувателното
решение е занапред. Следователно до 26. 06. 2015 г. въз основа на цитираното
тълкувателно решение погасителна давност по задължението на въззиваемия
към въззивника не е текла предвид действието на ППВС № 3/ 1980 г., което е
действало до постановяването на ТР № 2/ 2013 г. от 26. 06. 2015г. на СГТК на
ВКС. След тази дата изпълнителното производство се подчинява на нови
правила, като се приема съгласно цитираното тълкувателно решение, че нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В т. 10 на тълкувателното решение изрично са
посочени кои действия в изпълнителното производство са действия по
принудително изпълнение и съответно кои действия не са с такъв характер.
От приложеното ксерокопие на изп. д. № 2011***0401457 по описа на ЧСИ Т.
К. е видно, че след 26. 06. 2015 г. са извършвани плащания по задълженията
на въззиваемия до 21. 09. 2016 г. и след това други такива действия не са
4
извършвани. Въз основа на това бездействие ЧСИ е издал постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство на 22. 06. 2020 г., без да
посочва датата когато изтекъл срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, а това е 21.
09. 2018 г. , т. е. когато е прекратено изпълнителното производство по право.
Съгласно т. 10 от цитираното тълкувателно решение прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Предвид цитираното тълкувателно решение и в изпълнение на нормата
на чл. 117, ал.2 ЗЗД относно петгодишния давностен срок при вземане,
установено със съдебно решение, следва да се приеме, че новият давностен
срок за вземането на въззивника срещу въззиваемия е започнал да тече от
22.09. 2016 г. и изтича на 22. 09. 2021 г. съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД. На 21. 05.
2021 г. въззивникът е подал молба за образуване на изпълнително
производство пред ЧСИ Т. К. срещу въззиваемия въз основа на изпълнителен
лист , издаден по ч. гр. д. № 553/ 2011 г. по описа на РС- Червен бряг и
съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД е прекъснал давностния срок за вземането си към
въззиваемия и съответно е започнал да тече нов давностен петгодишен срок
съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД.
Видно от доказателствата по делото отрицателният иск с правно
основание чл. 439, ал.1 ГПК е предявен в РС- Червен бряг на 21. 06. 2021 г.,
т.е. преди да е изтекъл срокът по чл. 117, ал.2 ЗЗД на 22. 09. 2021 г., поради
което вземането на въззивника към въззиваемия не е погасен по давност и
съответно сумите по предявения иск са дължими от въззиваемия на
въззивника.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
районния съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
, постановено в нарушение на материалния закон и следва предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал.1 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК ищецът
в първоинстанционното производство следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 334 лв. съгласно приложения
списък и доказателствата за направените по делото разноски.
5
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на
въззивника съгласно чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК сумата от 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл 271, ал.1, ицр. 2 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като неправилно и незаконосъобразно Решение
№315/ 087. 11. 2021 г. по гр. д. № 717/ 2021 г. по описа на РС- Червен бряг,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения на
основание чл.439, ал.1 ГПК иск от С. С. Г. с ЕГН********** с адрес гр.
Червен бряг, *** срещу „***“ ЕАД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. София, район „***“, бул. „***, бизнес център „*** 6“,ет. 2,
представлявано от З. Н. Д. и Б. А. Р. – членове на Съвета на директорите
за установяване недължимост на сумата от 5217, 51 лв. – главница; 31, 88
лв. лихви и неолихвяема сума в размер на 2742, 12 лв. поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК С. С. Г. с
ЕГН********** да заплати на „***“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 34 лв. заплатени разноски
за копие от изпълнителното производство в първоинстанционното
производство по гр. д. №717/ 2021 г. по описа на РС- Червен бряг..
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК С. С. Г. с
ЕГН********** да заплати на „***“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7