Р Е Ш Е Н И Е
№ 3804, 14.10.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 30.09.2019 г. в
публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
БУКОВА
при участието на секретаря :
МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11813 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от .........
Д.Б.Б., а също и от пълномощника му ....... И.С., твърди, че на 11.10.2016 г.
между третото лице и .............. и И.В.В. е сключен Договор за стоков кредит
№ ......при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, по
който ....... му е предоставила стоков кредит в размер на 2539.73 лева за
закупуване от ...............на мобилен телефон ...............с цена от 2239 лева и за сключване на застраховка
„Стандарт +“ за лица от 18 до 64 години с еднократна застрахователна премия в
размер на 300.73 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с възнаградителна
лихва в размер на 978.50 лева в срок от 24 месеца или до 11.10.2018 г. съгласно
погасителен план – неразделна част от договора, като съобразно раздел 6, т. 12
от Общите условия към договора при забава на парична месечна погасителна вноска
от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница,
се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка в размер на 10
процентни пункта и на това основание на кредитополучателя е начислена лихва за
забава в размер на 165.51 лева считано от 05.12.2016 г. Твърди се още, че
кредитополучателят е извършил плащане в размер на 89.60 лв., след което
преустановил изпълнението на задълженията си по договора, поради което на
основание т. 12.1 от Общите условия към договора кредитът е станал предсрочно
изискуем, като уведомлението за предсрочната изискуемост е получено от
ответника на 14.07.2017 г. На 07.07.2017 г. е подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към сключен между .............. и ищеца
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г.,
по силата на което ....... е прехвърлила на ищеца непогасените си вземания по
договора за кредит, за което ответникът е уведомен. За същите и възлизащи на : 2450.13 лева - главница по месечни
вноски за периода 05.12.2016 г. – 11.10.2018 г., 565.68 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 05.11.2016 г. – 20.04.2017 г. и 165.51 лева
– лихва /обезщетение/ за забава за периода 05.12.2016
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 2/8
г.
– 05.02.2018 г., ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1851 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. 2018 г., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПТ, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството предявило настоящата искова молба,
с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 1851/18 г.
в съда - 05.02.2019 г., до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
И.В.В. с ЕГН **********, адвокат В.К.П., оспорва предявените искове, като
твърди, че ищецът не е собственик на претендираните вземания и договорът за
цесия не е породил действие спрямо длъжника, тъй като последният не е надлежно
уведомен за цесията, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
В представената писмена защита след датата на приключване на устните състезания
по делото особеният представител на ответника е изложил и други аргументи за
неоснователност на предявените искове, които, обаче, доколкото не са наведени в
отговора на исковата молба, поради което и противната страна не е запозната с
тях и не е могла да изрази становище и евентуално ангажира доказателства, не ще
бъдат обсъдени при постановяване на крайния акт по спора.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 1851 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г. на 06.02.2018
г. е издадена Заповед № 1152 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.В. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД : сумата от 2450.13 лв. – главница по Договор за
стоков кредит № ......от 11.10.2016 г., сключен с ..............,
представляващи 23 бр. неплатени месечни вноски за периода 05.12.2016 г. –
11.10.2018 г. ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 565.68 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2016 г. –
20.04.2017 г.; 165.51 лв. – обезщетение за забава от 05.12.2016 г. до
05.02.2018 г., дължими по Договор за стоков кредит № ......от 11.10.2016 г.,
сключен с .............., които вземания са прехвърлени на заявителя
посредством договор за цесия, която заповед е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван : „Договор за стоков кредит № ......“ от дата 11.10.2016
г., в който като страни са посочени третото лице .............. и ответникът И.
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 3/8
В.,
в качеството му на „кредитополучател“, имащ за предмет отпускане от ....... на
кредитополучателя на стоков кредит в размер на 2539.73 лв. за закупуване на
стока от ...............– мобилен телефон ...............на цена от 2239 лв. и за сключване на застраховка с
................ и ................ по пакет „Стандарт+“ за лица от 18 до 64
години с еднократна застрахователна премия в размер на 300.73 лв., а също и на
твърдението си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от .......
посредством подписано от тях на 07.07.2017 г. Допълнително споразумение за
цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 20.04.2017 г., неразделна част от което споразумение е Приемо-предавателен
протокол от 07.07.2017 г. /заверени преписи на които са приети като
доказателства по делото/, сключването на които особеният представител на
ответника не оспорва, но налице е спор относно материалноправната легитимация
на ищеца с оглед на твърденията на особения представител на ответника, че
ищецът не е собственик на процесните вземания и ответникът не е уведомен
надлежно за извършената цесия.
Изхождайки от предмета на договора за кредит -
предоставяне на кредит, чиято стойност
не е по-голяма от 147 000 лв., а също и от страните по него - банка и физическо
лице, което не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност,
то при уреждане на отношенията между страните следва да намери приложение както
уредбата на договора за банков кредит, съдържаща се в чл. 430 – 432 ТЗ, така и
действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
В закона липсва забрана за банките да прехвърлят
вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредити на трети лица,
включително и на такива, които не отговарят на предвидените в закона изисквания
за банките, като в чл. 26, ал. 1 ЗПК е предвидено едно допълнително условие за
действителността на договора за цесия – възможността за прехвърлянето на
вземането – предмет на договора за цесия, да е предвидена в договора за
потребителски кредит.
А такава възможност е предвидена в раздел VІІ, т. 16
от Общите условия по договори за стокови кредити – неразделна част от процесния
договор за кредит съгласно чл. 12 от него, като очевидно възползвайки се от нея
третото лице .............. е сключило на 20.04.2017 г. с ищеца Рамков договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/, имащ за предмет продажба от страна на
......., в качеството й на продавач, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
в качеството му на купувач, на вземания, посочени в Приемо-предавателния
протокол срещу покупна цена, а впоследствие – на 07.07.2017 г., и Допълнително
споразумение към рамковия договор, посредством което ....... е прехвърлила на
ищеца вземания по стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210
дни, които са просрочени, не се погасяват надлежно, по някои от които е
възможно да е започнал процес по уведомяване за предсрочна изискуемост, но не
са предприемани действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като според приетия като
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 4/8
доказателство
заверен препис на Приемо-предавателен протокол към допълнителното споразумение
в него фигурират и вземанията на ....... срещу ответника, произтичащи от процесния
договор за кредит.
Според постигнатите договорености в § 6, т. 6.3 от
рамковия договор продавачът е поел задължение в срок от 3 работни дни от датата
на прехвърляне да предостави на купувача писмено потвърждение за настъпилото
прехвърляне на вземания за всяка отделна месечна цесия, като изявление на
законните представители на ............... за потвърждение за настъпилото
прехвърляне на вземанията по Допълнително споразумение от 07.07.2017 г. се
съдържа в приетия като доказателство и неоспорен ненаименуван документ,
приложен на лист 29 от делото, с оглед на което и предвид направените по-горе
констатации, че вземанията по процесния договор за стоков кредит фигурират в
приемо-предавателния протокол към допълнителното споразумение от 07.07.2017 г.,
то настоящият състав в разрез с твърдението на особения представител на
ответника приема, че ищецът се легитимира като частен правоприемник на
.............. по отношение на вземанията на последното, произтичащи от
сключения на 11.10.2016 г. с ответника Договор за стоков кредит № .......
В действителност съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да
има действие спрямо длъжника прехвърлянето на вземането следва да му бъде
съобщено от предишния кредитор, но в закона липсва забрана уведомяването за
цедирането на вземането да бъде извършено от цесионера въз основа на дадено му
пълномощие за това от цедента, като трайно в съдебна практика се наложи и
разбирането, че уведомяването на длъжника за извършената цесия може да бъде
направено и в хода на висящо съдебно производство и същото следва да бъде взето
предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 12/09 г. и в Решение № 3/16.04.2014
г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./
За установяване на твърдението на ищеца, че ответникът
е уведомен за извършената цесия с исковата молба същият е представил и бяха
приети като доказателства по делото заверени преписи на : Пълномощно без дата /лист 30 от делото/, съобразно което
............... на .............. М.П.-К. и Д.М.са упълномощили „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на .............. всички длъжници
/кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по вземания по кредити, които
....... е цедирала /прехвърлила/ с Допълнителни споразумения, сключени на
„….07.07.2017 г. ….“ между .............. като продавач и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД като купувач към Рамков Договор за покупко-продабжа на
вземания /цесия/, сключен на 20.04.2017 г., за извършените цесии, както и с
право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на .......
до длъжниците по прехвърлените вземания, включително и с право да
преупълномощава с правата по пълномощното свои служители; Уведомително писмо изх. № ......./11.07.2017 г. /лист 31 от
делото/, подписано от изпълнителния
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 5/8
директор
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД „…по пълномощно от ..............““,
чийто адресат е ответникът В., в което се съдържа уведомление за извършено по
силата на сключени между .............. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г.,
Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 07.07.2017 г. и
приемо-предавателен протокол от 07.07.2017 г., за прехвърляне на вземания на
......., произтичащи от сключен между нея и ответника Договор за стоков кредит
№ ....../11.10.2016 г. за сумата от 2539.73 лв., възлизащи към 11.07.2016
г. в общ размер на 3034.26 лв., а също и
покана за плащането на тази сума в срок от 5 дни от получаването на това писмо;
Известие за доставяне обр. ............./лист
32 от делото/, в което от подателя му е посочено, че пратката съдържа : „увед.
писмо Изх. № .............“, като в графата : „Подпис на получателя“ същото е
подписано от адресата И.В. на 14.07.2017 г. в 12.30 ч.
Известието за доставяне съставлява частен
свидетелстващ документ, подписан от ответника, поради което съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са
направени от лицата, които са го подписали и в частност същият съставлява
доказателство за обстоятелството, че на 14.07.2017 г. в 12.30 ч. В. е получил
препоръчана пратка с баркод ............, в
която се е съдържало уведомително писмо Изх. № ..............
Ето защо въз основа на коментираните в предходното
изложение документи съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия на 14.07.2017 г.
За пълнота следва да се посочи, че според правната
теория особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на делото, като няма пречка той да приема и
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и противната страна. Това становище е
застъпено и в множество решения на ВКС, включително и в сравнително най-новото
от тях Решение № 198/18.01.2019 г. постановено по т. д. № 193/18 г., І т. о., в
което е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особен представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, с оглед на което дори и
направеният в предходния абзац правен извод да не бъде споделен, то в
съответствие с цитираната съдебна практика съдът приема на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, че в момента на връчване на преписите от исковата молба и
приложенията към нея на назначения по делото особен представител на ответника
последният е уведомен за извършената цесия.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че съгласно
договора за стоков кредит ....... е отпуснала на ответника стоков кредит в
размер на 2539.73 лв. за закупуване на стока от ...............– мобилен
телефон ...............на цена от 2239 лв. и за сключване на
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 6/8
застраховка с ................ и ................ по
пакет „Стандарт+“ за лица от 18 до 64 години с еднократна застрахователна
премия в размер на 300.73 лв., който е следвало да бъде върнат
съгласно погасителен план на 24 месечни вноски, включващи плащане по
главницата, а също и на възнаградителна лихва, чийто размер за срока на
договора възлиза на 978.50 лв., в срок до 11.10.2018 г., който ден е изтекъл
към датата на приключване на съдебното дирене по делото. Пак според
постигнатите договорености в т. VІ.12 при забава на плащането на месечна вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта, която надбавка за забава не
се прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия
ден след падежната дата.
Видно от представения с исковата молба заверен препис
на служебен бон от 11.10.2016 г. /лист 14 от делото/, а също и от неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза в деня на подписване на договора за кредит сумата от 2239 лв. е
заплатена на търговеца ............... с кредитна карта .........., както и е
издаден Сертификат № ......от застраховател ................ и .......... по
пакет „Стандарт+“ чрез .............. за закупена стока в размер на 300.73 лв.,
като към датата на проверката от вещото лице непогасените задължения по
договора възлизат на : 2450.13 лв., включващи 23 броя погасителни вноски по
главницата; 565.68 лв., включващи 17 броя погасителни вноски за договорна лихва
и непогасен остатък от още една вноска в размер на 31.26 лв., като поради
изпадане на длъжника в забава му е начислена и договорна неустойка за забава в
размер на 165.51 лв. за периода 05.12.2016 г. – 05.02.2018 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
могат да се направят следните правни изводи :
На 11.10.2016 г. между ответника и третото лице
..............– частен праводател на ищеца, е възникнало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор за банков потребителски кредит, по
силата на който в правната сфера на всяка от страните по него са възникнали
редица права и задължения. В съответствие с постигнатите договорености .......
е превела парите на търговеца за закупуване на описаната в договора за кредит
стока, а също и на застрахователя за плащане на дължимата по сключения с нейно
посредничество договор за застраховка застрахователна премия, поради което в
правната сфера на ответника е възникнало задължение да върне заема пи условията
и в сроковете посочени в договора, като срокът на договора за стоков кредит е
изтекъл в хода на производството по делото, който факт следва да бъде взет
предвид на основание 235, ал. 3 ГПК. Следователно всички непогасени задължения
на ответника в посочените от вещото лице размери към датата на приключване на съдебното
дирене са изискуеми. И тъй като до посочения момент по делото не бе установено
да са извършени
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 7/8
плащания
по договора за кредит, то съдът намира, че е налице неизпълнение на тези договорни
задължения, поради което предявените установителни искове за същите като
доказани следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 767.34 лв. разноски по производството, в това число 134.65 лв. довнесена
държавна такса по производството и 632.69 лв. депозитни разноски /180 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и 452.69 лв. за възнаграждение за особен
представител/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт определено в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност, а разглеждането му продължи
само в едно съдебни заседания.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 113.63
лв.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.В. с ЕГН **********,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от ......... Д.Б.Б. : сумата от 2450.13
лева - главница по 23 месечни вноски за периода 05.12.2016 г. – 11.10.2018 г.
ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата
от 565.68 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.11.2016 г. –
20.04.2017 г. и сумата от 165.51 лева – лихва /обезщетение/ за забава за
периода 05.12.2016 г. – 05.02.2018 г., по Договор за стоков кредит № ......,
сключен на 11.10.2016 г. между В. и .............., които вземания са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД по силата на
подписано на 07.07.2017 г. Допълнително споразумение за цедиране на вземания
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017
г. и за които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се е
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1851 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. 2018 г.
ОСЪЖДА И.В.В. с ЕГН **********, да заплати на„АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представляван от ......... Д.Б.Б. : сумата от 767.34 лв. разноски по
производството по гр. д. № 11813 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д.
№ 11813 по
Продължение на решение по гр. д. № 11813/18 г. на РСПд
– стр. 8/8
описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 113.63 лв. разноски
по производството по ч. гр. д. № 1851 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.
с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ