Р Е Ш
Е Н И Е
№ 71
гр. Бургас, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 5005 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К. **” ЕООД, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № 02-0002561 от 09.09.2019 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение по
чл.303, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка. Поддържа,
че не са представени доказателства за компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно
уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва
жалбата като неоснователна, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като счита за безспорно доказан и установен съставът на нарушение
по чл. 303, ал. 3 КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.07.2019 г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Бургас в това число и свидетелката К.Г. на длъжност началник
отдел „АИПО“ извършили проверка на заведения за хранене в къмпинг „К-С“ община С..
Проверяващите посетили като клиенти едно от заведенията, от което имали пряка
видимост и към съседното бистро „Л.“, стопанисвано от дружеството-жалбоподател.
Свидетелката Г. забелязала, че бистрото работи, тъй като служители обслужвали
клиенти, като сервирали и отсервирали от масите в обекта. По тази причина
контролните органи решили да извършат проверка и на бистро „Л.“. На място в
обекта около 17:00 часа предоставили справки по чл. 402 КТ на всички лица,
които установили в бистрото да извършват трудова дейност. Включително такава
справка била предоставена и на лице на име С. П., ненавършило 18 години, за
което свидетелката Г. лично възприела, че обслужва клиенти като им сервира. П.
попълнила в справката, че помагала в бистрото в деня на проверката, като не е
отбелязала дали има сключен писмен трудов договор.
На 01.08.2019 г. била извършена от свидетелката Г. проверка на представени
от жалбоподателя документи, като се установило, че жалбоподателят е допуснал до
работа непълнолетно лице (С. П., ЕГН **********) без разрешение от Дирекция
Инспекция по труда гр. Бургас.
За констатираното нарушение свидетелката Г. съставила на 06.08.2019 г.
АУАН, а впоследствие на 09.09.2019 г. било издадено и наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията
на свидетелката Г. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са
издадени
от компетентни органи (Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” и Длъжностна
характеристика на актосъставителя), в сроковете по
чл. 34 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл.303, ал. 3 КТ, която разпоредба предвижда, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,
че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е извършило
нарушението, за което му е съставен акт и съответно издадено наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. От доказателствата
се установява, че на 24.07.2019 г. около 17:00 часа в обект - бистро „Л.“ в
къмпинг „К-С“ община С., стопанисван от жалбоподателя е полагало труд
непълнолетно лице (С. П., ЕГН **********). Полаганата от П. трудова дейност се
установява от показанията на свидетелката Г.. Свидетелката категорично посочва,
че е видяла П. да извършва дейност като сервитьор в провереното бистро, като е
сервирала и отсервирала на клиенти на заведението. Показанията на свидетелката Г.
се потвърждават и от писмено доказателство - справка по чл. 402 КТ, попълнена
от С. П., в която е отбелязала, че помага в бистрото.
Настоящият състав намира, че
посочените по-горе обстоятелства сочат, че П. е била приета на работа по
смисъла на чл. 303, ал. 3 КТ и е полагала труд в полза на работодателя –
дружеството-жалбоподател в бистро „Л.“ на къмпинг „К-С“. От показанията на
свидетелката Г., която е извършила и проверка по документи се установява, че
работодателят „К. **” ЕООД не е представил разрешение от Инспекцията по труда
за извършваната от непълнолетната П. работа. Ето защо при така установеното по
делото съдът прави безспорен извод за доказаност на процесното нарушение,
вменено на жалбоподателя.
За извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ в санкционната
норма на чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Настоящият състав
счита наложеното на жалбоподателя наказание към предвидения минимум за правилно
определен предвид липсата на данни за предходни нарушения на жалбоподателя на
трудовото законодателство. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002561 от 09.09.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „К.
**” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ
за извършено нарушение по чл.303, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС