№ 28
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502175 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Б. Н. С., ЕГН **********; против решение
№ 2643/13,07,2022 г., постановено по гр. д. № 9902/2021 г. на РС Пловдив, 9 гр. състав,
В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията между страните, че
жалбоподателят дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, регистрирано в гр.
Париж, Франция, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, седалище –
гр. София, ЕИК *********; сумата от 5352,55 лв., представляваща чистата стойност по
договор за заем № PLUS–15162298/17,08,2017 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от
предявяване на заявлението – 26,01,2021 г., до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед № 774/28,01,2021 г. за изпълнение на парично вземане по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1289/2021 г. на РС Пловдив.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочената част поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска същото да
бъде отменено в обжалваната част и вместо това искът да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по жалбата „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“,
регистрирано в гр. Париж, Франция, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, седалище – гр. София, ЕИК *********; заявява становище за
неоснователност на същата.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени при
условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, регистрирано в гр.
Париж, Франция, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, седалище –
гр. София, ЕИК *********; против Б. Н. С., ЕГН **********. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца суми, присъдени със Заповед № 774/28,01,2021 г. за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1289/2021 г. на РС
Пловдив, като дължими въз основа на договор за заем № PLUS–15162298/17,08,2017
г. сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто
правоприемник е ищецът.
Ответникът оспорва исковете, предявява възражение за нищожност на
процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК.
С постановеното по спора решение първостепенният съд е приел, че
сключеният между страните договор за кредит е нищожен поради противоречие със
закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което дължима, по силата
на чл. 23 от ЗПК, е само незаплатената част от главницата. Затова с решението се
признава дължимостта на сумата от 5352,55 лв., приета за чистата стойност на кредита,
останала неиздължена, като за разликата тази сума до пълния претендиран размер
искът е отхвърлен.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1289/2021 г. на РС Пловдив, за вземанията
си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение
на посочените парични задължения по чл. 410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано
производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове, поради
което същите следва да се разгледат по същество.
Безспорно пред настоящата инстанция е сключването на процесния договор
за кредит, изпълнението само на част от поетите със същия задължения на ответника –
кредитополучател, както и настъпване на падежа да претендираните със заявлението по
чл. 410 от ГПК вземания. Пред настоящата инстанция не се повдига спор и относно
установената от първостепенния съд недействителност на процесния договор, на
основание чл. 22 от ЗПК. Предмет на производството пред въззивната инстанция е
само спорът относно признатата от РС дължимост на остатъка от главницата, като
подлежаща на връщане чиста стойност на кредита по см. на чл. 23 от ГПК.
Настоящата инстанция изцяло споделя изложените от първостепенния съд
2
съображения за недействителност на договор за заем № PLUS–15162298/17,08,2017 г.
С оглед същите обаче, незаконосъобразен се явява извода за частична основателност на
установителните претенции по чл. 422 от ГПК. При формиране на този извод,
въззивният съд взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване дължимост на суми, присъдени със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Т. е. предмет на установяване е дължимостта на
претендираните суми на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК договорно основание.
Следователно установената от съда нищожност на процесния договор, която пред
настоящата инстанция не оспорва от никоя от страните, обосновава извод за
недължимост на каквито и да е суми въз основа на недействителния договор. Вярно е,
че като последица от нищожността на същия, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда
връщане на „чистата стойност“ на кредита, но дължимостта й се основава на принципа
за недопустимост на неоснователното обогатяване, а не на разпоредбите на сключения
между страните договор.
В рамките на настоящото производство са предявени единствено искове за
установяване дължимостта на заявените по чл. 410 от ГПК суми, както са присъдени
със заповедта за изпълнение, без да се съединени с осъдителни претенции за връщане
на суми на друго основание. Изводът РС за дължимост на главницата на различно
основание – като връщане на чистата стойност по чл. 23 от ЗПК, е в отклонение от
предмета на делото и е незаконосъобразен. Затова решението в обжалваната част
следва да бъде отменено и вместо това искът да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2643/13,07,2022 г., постановено по гр. д. №
9902/2021 г. на РС Пловдив, 9 гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за
установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, регистрирано в гр. Париж, Франция, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, седалище – гр. София, ЕИК *********;
сумата от 5352,55 лв., представляваща чистата стойност по договор за заем № PLUS–
15162298/17,08,2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със
законна лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението –
26,01,2021 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
774/28,01,2021 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1289/2021 г. на РС Пловдив; КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че Б. Н. С., ЕГН **********; дължи на „БНП Париба
3
Пърсънъл Файненс С. А.“, регистрирано в гр. Париж, Франция, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, седалище – гр. София, ЕИК *********
сумата от 5352,55 лв. – подлежаща на връщане главница по договор за заем № PLUS–
15162298/17,08,2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със
законна лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението –
26,01,2021 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
774/28,01,2021 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1289/2021 г. на РС Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4