Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Х., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 348 по описа за 2019 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията(ЗУТ) във връзка
с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по оспорване от Н.М.Д.
***, действаща чрез пълномощник и процесуален представител адв.Б.Б.от АК –
Шумен, против Заповед №РД-25-1649/16.09.2009г. на Кмета на община Шумен. С
оспорения административен акт се одобрява проект за Подробен устройствен
план/план за регулация и застрояване/ и Работен устройствен план за част от УПИ
I– Озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция (бензиностанция) от кв.574б
по плана за регулация и застрояване на гр.Шумен, одобрен със Заповед
№РД-25-199/1996г. като с ПР се коригира улична отсечка и се образува паркинг, с
ПЗ се определят показателите на застрояване и с РУП се определят височини и
силуети на сградите, съобразно приложен проект-втори вариант със скатни
покриви, съгласно приложени скици с № 603 и 604/14.09.2009г.; № 605 и
606/14.09.2009г. Твърди се, че Заповедта е била получена от жалбоподателката на
20.05.2019г. и се оспорва в срок. Иска се прогласяване на нищожността на
Заповедта, като поставена от некомпетентен орган и при условията на
алтернативност се моли Заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Оспорващият
твърди, че актът е издаден при съществени нарушения на
административно производствените правила и в противоречие с материално правни
разпоредби. Сочи, че с изменението на ПУП се променя местоположението и площта
на правото на строеж, учредено с договор за учредяване право на строеж, сключен
на 18.12.2008г. между Община Шумен и „ЕМ ДИ ЕС“ЕООД – гр.Шумен.
В
съдебно заседание оспорващата, представлявана от адв.Б.Б.заявява, че поддържа
жалбата и искането актът да бъде прогласен за нищожен или отменен като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно
представен списък.
Ответната
страна- Кмет на Община Шумен, се представлява от ст.юрисконсулт Кавръков, който
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на оспорването. Подробни
аргументи развива в представен по делото отговор.
Заинтересованите
страни А.Х.А., Ф.А.О., П.Б.Б. и „М.к.“ЕООД с ЕИК *********, не изразяват
становище по жалбата.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Договор за учредяване право на строеж от 18.12.2008г., Община Шумен учредила на
„М.Д.Е.“ ЕООД – гр.Шумен право на строеж
за изграждане на Ателие за стъкларски услуги (обект №2) с РЗП 49 кв.м. в
общински урегулиран поземлен имот УПИ I в кв.574 б, жк „Боян Българанов“,
отреден за „Озеленяване и КОО, търговия, услуги и газостанция (бензиностанция)“
по действащия план за регулация на гр.Шумен, за който бил съставен АОС №
2555/15.06.2007г. (л.17-18). Договорът бил сключен на основание чл.35 ал.1 от ЗОС и в изпълнение на Решение №252 по протокол №15 от 06.11.2008г. на Общински
съвет– Шумен, Протокол от 05.12.2008г. на комисия за проведен търг и Заповед №
РД-25-2397/24.11.2008г. на Кмета на община Шумен.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 113, том Х, рег.№
20752, дело №1696/2008г. „М.Д.Е.“ЕООД продало на „Й.С.“ ООД правото на строеж
за изграждане на ателието за стъкларски услуги. С Нотариален акт за покупко–
продажба на право на строеж № 104, том V, рег.№ 8204, дело №710/2013г. „Й.С.“
ООД продало на оспорващата Н.М.Д. правото на строеж за изграждане на ателие за
стъкларски услуги (обект №2).
С
Договор за учредяване право на строеж от 18.12.2008г., Община Шумен учредила на
Ф.А.О. право на строеж за изграждане на Ателие за ремонт на велосипеди(обект
№1) с РЗП 49 кв.м. в общински урегулиран поземлен имот УПИ I в кв.574 б, жк „Боян
Българанов“, отреден за „Озеленяване и КОО, търговия, услуги и газостанция
(бензиностанция)“ по действащия план за регулация на гр.Шумен, за който е
съставен АОС № 2555/15.06.2007г. (л.47).
С
Договор за учредяване право на строеж от 23.12.2008г., Община Шумен учредила на
А.Х.А. право на строеж за изграждане на
Ателие за шивашки услуги (обект № 3) с РЗП 49 кв.м. в общински урегулиран
поземлен имот УПИ I в кв.574 б, жк „Боян Българанов“, отреден за „Озеленяване и
КОО, търговия, услуги и газостанция (бензиностанция)“ по действащия план за
регулация на гр.Шумен, за който е съставен АОС № 2555/15.06.2007г. (л.43).
На
16.01.2009г. Ф.А.О. и А.Х.А. *** молба рег.индекс 94-Ф-5/16.01.2009г., в която сочат, че всеки от тях е участвал и
спечелил търг за учредяване право на строеж на ателиета, като молят двата обекта
№1 и №3 да бъдат обединени в един обект под №1 с двойна квадратура от 98 кв.м.
Кметът на общината уведомил молителите, че Община Шумен не възразява при
изработването на ПУП – РУП за изграждане на ателиета в УПИ I в кв.574б по плана на гр.Шумен, квадратурата
на обект №1 да бъде увеличена до размера на общата площ, за която имат учредено
право на строеж– 98 кв.м.
На
22.05.2009г. двете заинтересовани лица подали заявление за административна
услуга рег.№94-Ф-5 за допускане изработване на проект за изменение на
осн.чл.15, чл.16, чл.17, чл.134 и чл.135 от ЗУТ. Проектът бил изработен в два
варианта- с плоски и скатни покриви. На 23.01.2009г. Молбата била разгледана на
26.05.2009г. от ОбЕкспертен съвет по устройство на територията при Община Шумен,
като бил приет единствено проекта-предложение за допускане на Работен
устройствен план /РУП/ за обектите и било взето решение да се издаде заповед за
допускане изработването на РУП при допълнително съгласуване с Национален
институт за паметници на културата, предвид близостта им с „Бялата чешма“./л.39/
Със Заповед №130 от 26.06.2009г. на Главен архитект на Община Шумен, било
разрешено изработването на проект за частично изменение на ПУП- ПР и РУП, на
осн. чл.134 ал.2 т.6 за част от УПИ I „Озеленяване и КОО, търговия, услуги и
газостанция (бензиностанция)“ по ПР на гр.Шумен.
С
писмо от Министерство на културата НИОНКЦ гр.София Община Шумен била уведомена,
че въпреки, че имотът се намира в непосредствена близост до „Коджа чешка“,
притежаваща статут на недвижима културна ценност, институтът счита, че
предвиденото застрояване е допустимо и съгласува втори вариант на проекта.
Със
Заповед №РД-25-1649/16.09.2009г. Кметът на община Шумен одобрил проект за
Подробен устройствен план/план за регулация и застрояване/ и Работен
устройствен план за част от УПИ I– Озеленяване, КОО, търговия, услуги,
газстанция (бензиностанция) от кв.574б по плана за регулация и застрояване на
гр.Шумен, одобрен със Заповед №РД-25-199/1996г. като с ПР се коригира улична
отсечка и се образува паркинг, с ПЗ се определят показателите на застрояване и
с РУП се определят височини и силуети на сградите, съобразно приложен
проект-втори вариант със скатни покриви, съгласно приложени скици с № 603 и
604/14.09.2009г. и № 605 и 606/14.09.2009г.
Другите
заинтересовани лица- П.Б.Б. и „М.к.“ЕООД са приобретатели на учредено право на
строеж на другите обекти в общинския поземлен имот с номера №3а и №4, съгласно
изисканите допълнително доказателства от административния орган.
Фактите
относно носителите на вещното право на строеж за описаните по-горе обекти се
установяват от приобщените по делото доказателства, приложени към жалбата и
административната преписка, както и от постановени съдебни решения по друго
съдебно производство между страните, като същите не се оспорват от страните.
По
делото е приета СТЕ, съгласно заключението на която, за изграждане на Ателие №2
в УПИ I, кв.574 „б“ има заверен Протокол обр.2 за откриване на строителна линия
от 19.11.2018г., като на място няма изпълнени СМР. При съпоставяне на
координатните точки на обекта по Договор за покупко-продажба на право на строеж
и по издадено разрешение за строеж, се установява, че местоположението на
обекта е променено. Вещото лице е изготвило цветна скица- Приложение №1 към
експертизата, от която е видно съществено разминаване на строителните линии. Така
представеното заключение не е оспорено от страните и съдът го приема като
обективно и компетентно дадено.
За
установяване датата на връчване на оспорената Заповед на заинтересованите лица-
жалбоподателката и нейните праводатели, съдът изиска допълнително доказателства
от административния орган с Определение от 12.07.2019г., като такива не бяха
представени. Не се установява дружеството, притежавало учредено право на строеж
в имота-„Й.С.“ ООД, да е участвало в административната процедура.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е индивидуален административен акт, Заповед за одобряване на
проект за ПУП, ПР и РУП за част от УПИ, инициирано от субект, разполагащ с правен
интерес. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателката се легитимира
като носител на вещно право на строеж за изграждане на Ателие за стъкларски
услуги (обект №2) с РЗП 49 кв.м. в общински урегулиран поземлен имот УПИ I в
кв.574б- предмет на плана и същата е заинтересовано лице по смисъла на чл.131
ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, което обосновава наличие на правен интерес от
оспорване на процесната заповед. В този смисъл е и Решение №6470 от
30.04.2019г. на ВАС, с което е било потвърдено Решение №85 от 13.10.2017г. на
АС Шумен постановено по адм.д.№213/217г. по спор между страните касателно Заповед
№РД-25-2165/01.12.2009г. на Кмета на Община Шумен за одобряване на проект за
изменение на ПУП за същия имот във връзка с констатирано наличие на подземна
инфраструктура.
Липсват
доказателства, установяващи надлежно съобщаване на процесния акт на някое от заинтересованите
лица, притежаващи ограничено вещно право по отношение на имота. Съгласно
разпоредбата на чл.129 ал.2, изр.последно от ЗУТ заповедта се съобщава на
заинтересованите лица по реда на АПК, като в тежест на административния орган
е да докаже, че актът е надлежно
съобщен. Въз основа на изложеното, съдът приема, че съдебното производство е
допустимо и жалбата от Н.Д. е депозирана в срок.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна,
по следните съображения:
Относно
възражението за нищожност:
АПК
не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173 ал.2 указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган (по
материя, по място и по степен). Съгласно чл.129 ал.2 от ЗУТ (в редакцията към момента
на издаване на Заповедта, подробният устройствен план в обхват до един квартал,
се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането
на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Безспорно
в настоящия случай се касае за заповед на Кмет на Община, с която се одобрява
проект за подробен устройствен план– план за регулация и план за регулация и
застрояване за един поземлен имот в границите на населено място. Предвид
горното, съдът приема, че процесната Заповед е издадена въз основа на конкретно
посочени правни основания, които несъмнено касаят именно производството по
изготвяне на подробни устройствени планове за поземлени имоти и от административен
орган, който е компетентен по материя, по място и по степен. С оглед на
посоченото, съдът намира, че Заповед №РД-25-1649/16.09.2009г. на Кмета на
община Шумен не страда от пороци водещи до нищожност.
По
отношение на законосъобразността:
Заповед
№РД-25-1649/16.09.2009г. на Кмета на община Шумен е издадена в предвидената
писмена форма. Същата обаче е постановена при съществено нарушение на
изискванията за форма, визирани в чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Цитираната разпоредба
указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания, мотивирали неговото издаване. Фактическите основания са юридически
факти, с чието осъществяване се свързва възникването на административното
правоотношение със съдържание правомощието на административния орган да
разпореди определени права и задължения. Това са конкретните факти въз основа
на които административният орган е приел, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. За да се счита изпълнено изискването на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на регламентираната материалноправна предпоставка за изменение на
ПУП. В случая в обстоятелствената част на оспорения акт изцяло липсват мотиви в
посочения смисъл. От съдържанието на обжалваната заповед по никакъв начин не
може да се установи, че става въпрос за изменение на съществуващ ПУП и наличието
на коя от изчерпателно визираните в ЗУТ предпоставки е обосновала това
изменение. Няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта, съгласно разрешението, дадено с ТР №16 от 31.03.1975г.
на ОСГК, но в случая мотивите за издаването на процесната заповед не могат да
бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка
документи, цитирани в Заповедта- заявление от собственик, Заповед на главен
архитект и Становище на ОбЕСУТ. От съдържанието на тези документи не се
установява фактическото основание за одобреното изменение и при липса на други
документи, в които да са отразени мотиви за постановеното с оспорения акт
изменение на ПУП, същото се явява немотивирано. Нарушаването на императивното
изискване за съдържание на акта по чл.59 ал.2 т.4 от АПК е основание за отмяна
на заповедта съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Правните
основания за издаване на акта изискват посочване на съответните
материалноправни норми. Органът издал акта се е позовавал на общата разпоредба
на чл.129 ал.2 от ЗУТ, регламентираща одобряването на ПУП. В Заповед
№130/26.06.2009г. на Главния архитект се съдържа друго правно основание- чл.124
ал.3/отм.към момента/ и чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, като също не са изложени
никакви мотиви обуславящи приложимостта на посочената разпоредба от ЗУТ. По
отношение на одобреното изменение за коригиране на улична отсечка не е посочено
правно основание в нито един акт и същото не е било предмет на разглеждане в
ОбЕСУТ, както и изменението на Плана за застрояване.
Процедираното
изменение не кореспондира с посоченото правно основание чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ.
Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията, приложима към момента на издаване
на заповедта влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят,
когато има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. Такова съгласие
в настоящия казус не е било дадено. След като оспорената заповед е издадена на
основание чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, то това правно основание изисква от
администрацията определени предварителни действия, изразяващи се в искане и
даване на съгласие. Установено е, че дружествата праводатели на
жалбоподателката, като собственици на ограничено вещно право спрямо имота,
предмет на плана не са сред заявителите, което обстоятелство сочи на
незаконосъобразност на заповедта. В този смисъл е и непротиворечивата практика
на ВАС, обективирана в Решение №7543 от 04.06.2014г. по адм. дело №514/2014г.; Решение № 15741 от 11.12.2012г.
по адм. дело № 9651/2012 г.и др.
Съгласно
разпоредбата на чл.128 ал.3 от ЗУТ, действала по време на административната
процедура, когато проектът за подробен устройствен план е за част от населено
място или селищно образувание в обхват до един квартал, както и за поземлени
имоти извън границите на населени места и селищни образувания, обявлението по
ал.2 не се обнародва в „Държавен вестник“, а се съобщава на заинтересуваните
лица. Съгласно чл.35 от АПК, индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Съдът намира, че липсата на надлежно съобщаване е ограничила
възможността на жалбоподателя като заинтересувано лице, да направи писмени възражения,
предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската
администрация. В този смисъл, ако жалбоподателя е имал надлежна възможност да
направи възражения, предложения, искания и да представи доказателства, то е
било възможно Кметът на Общината да издаде процесният административен акт с
друго съдържание и друго разпореждане.
Освен
това, при одобряването на ПУП със Заповедта, не е бил съобразен чл.125 ал.2 от ЗУТ, действащ в редакцията му към 2009г., където е посочено, че заданието,
съставено от възложителя, следва да обосновава необходимостта от изработването
на плана и да съдържа изисквания относно териториалния му обхват, както и
необходимата информация за съществуващото положение. Заданието в настоящия
казус не е било съобразено с титулите за собственост на заинтересованите
страни, като е предвидило изменение в строителните линии на обектите, одобрено
с последвалата Заповед.
Нарушенията
на процесуално-правните норми, както и на материалния закон, с оглед липсата на
предпоставките на чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ, липсата на мотиви за изменение на ПР по
отношение на улицата, липсата на посочените основания, на които се е позовал
органа издал акта и тяхната невъзможност за санирането им в настоящото
производство и в административното такова, обуславят незаконосъобразност на
оспорения акт, който подлежи на отмяна.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В случая претендираните от оспорващата разноски в размер на 930 лева, в
това число 720 лева договорено и заплатено възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, 10 лева държавна такса и 200лв. депозит за техническа
експертиза, следва да се възложат в тежест на Община Шумен.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-25-1649/16.09.2009г. на Кмет
на Община Шумен, с която се одобрява проект за Подробен устройствен план/ План
за регулация и застрояване/ и Работен устройствен план за част от УПИ I–
Озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция (бензиностанция) от кв.574б по
плана за регулация и застрояване на гр.Шумен, одобрен със Заповед
№РД-25-199/1996г. като с ПР се коригира улична отсечка и се образува паркинг, с
ПЗ се определят показателите на застрояване и с РУП се определят височини и
силуети на сградите, съобразно приложен проект-втори вариант със скатни
покриви, съгласно приложени скици с № 603 и 604/14.09.2009г. и № 605 и
606/14.09.2009г.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 930лв.(деветстотин
и тридесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: