№ 7324
гр. С, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110107821 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. К. АН., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“К М Л“ № .., в
качеството му на наследник на П С А.а, за признаване за установено по отношение на
ответника “Т – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А, че ищеца не му дължи сумата от 1119.87 лв., която е част от общо
претендирана сума от 2468.77 лв., представляваща 1/2 от начислените 4937.55 лв. за
доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен №, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2020 г. /1/2 от задълженията за периода от 01.05.2016 г. до м.10.2018 г. и по 15.00 лв.
от сумите по обща фактура №/м.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и
обща фактура №/м.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г./.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е начислил процесните суми по партида,
водена под абонатен № на името на наследодателя на ищеца. Последният обаче оспорва
тяхната дължимост поради това, че липсва основание за начисляването им, а именно липсва
облигационно правоотношение между страните, поради липсата на доставена топлоенергия
на предявената стойност и поради погасяване по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище, че предявеният иск е недопустим доколкото
позававането на изтекла погасителна давност, според него, може да стане само чрез
възражение.
По съществото на спора се аргументира неоснователност на предявения иск. В тази
насока са изложени подробни съображения за основанието за възникване на задълженията
на наследодателя на ищеца, а именно в качеството му на потребител на топлинна енергия
като собственик на процесния имот. Сочи се, че след смъртта на П А.а, задълженията й за
потребена топлинна енергия са преминали към наследниците й по закон, а именно
ответникът и А А.а.
1
В този смисъл ответникът се позавова на наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение при общи условия с П А.а. Развива съображения, че П А.а е
използвала топлинна енергия в процесния имот през исковия период в размер на
начислените суми.
Отделно от това, поддържа се становище, че е налице висящ по-рано образуван
съдебен спор между страните за част от исковия период – гр.д.№ 66586/2021 г. по описа на
СРС, 119 състав, в който процесуалните им роли са разменени като предявените искове са
положителни установителни, при произнасянето по които ще се даде в цялост дължимата
защита и съдействие на страна за накърненото й материално право.
По отношение иска за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. ответникът прави
признание, че вземанията му са погасени по давност и твърди, че с поведението си не е дав
повод за завеждане на настоящето дело, поради което иска разноските да се възложат в
тежест на ищеца.
Претендират се разноски и се възразява срещу претенцията на ищеца за присъждане
на процесуалния му представител на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, поради
липсата на предвидените от закона предпоставки за това.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа иска. Ответникът не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена топлинна
енергия.
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно отношение
или право, е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е обвързано
със срок, нито пък ищците са ограничени с основанията, на които могат да се позовават. В
случая обаче са налице данни за предходно заведено дело с идентичен с настощия предмет и
страни /при условията на чл.227 от ГПК/. Видно от служебно изисканата справка от 119
състав при СРС, пред същия е висящо гр.д.№ 66586/2021 г., образувано по подадена на
23.11.2021 г. искова молба от „Т С” ЕАД за осъждане на П С А.а /наследодател на ищеца Д.
К. АН., починала на 04.01.2022 г., съобразно отразеното в приложеното в настоящето дело
удостоверение на наследници/ и наследниците на К Д А., да заплатят на топлопреносното
предприятие дължими суми за доставена топлинна енергия в имот с адрес гр.С, бул.”К М Л”
№ № абонатен № /идентичен с описания в исковата молба, по която е образувано
настоящето дело пред 128 състав/, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., суми за за
забавено плащане на същата, както и суми за дялово разпределение.
В тази насока следва да се отбележи, че независимо, че кредиторът и длъжникът
участват в различно процесуално положение по всяко от делата и че предявеният от
кредитора осъдителен иск е положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с
исковете се цели идентичен резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали „Т С“
ЕАД има валидно възникнало вземане към П С А.а, респ. към наследника й Д. К. АН. за
доставена топлинна енергия за абонатен № за периода от м.04.2018 г. до м.04.2020 г.
Доколкото делото пред 119 състав е по-рано образувано от настоящето, то
2
настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.126 от ГПК и по-късно
образуваното пред 128 състав производство следва да бъде прекратено за исковия период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата 67.95 лв. /съобразно уточнението в молбата от
08.03.2022 г./.
По основателността на иска за недължимост на сумата 1051.92 лв. /съобразно
уточнението в молбата от 08.03.2022 г./ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., съдът
намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че в ответното дружество се води партида на името на П С А.а за доставка на топлинна
енергия за имот, находящ се в гр.С, бул.”К М Л” №, абонатен №. Партидата е открита въз
основа на подадена на 07.11.1998 г. молба-декларация от П А.а. Същата се е легитимирала
като потребител на топлинна енергия с договор от 27.12.1984 г., с който е закупила
процесния имот от Карловския районен народен съвет. На 04.01.2022 г. П А.а е починала
като е оставила за свои наследници ищецът Д. К. АН. и А Костадинова А.а.
При тези данни съдът намира за неоснователно първото основание, въведено с
исковата молба, а именно липсата на облигационно правоотношение между наследодателя
на ищеца и топлопреносното предприятие. П А.а, освен, че е била собственик на имота,
което съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ я определя като потребител на топлинна
енергия , е изрично завила и желанието си да ползва такава с подадената през 1998 г. молба-
декларация, която ВКС в свое ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС приема като индиция за сключен
договор за доставка на топлинна енергия.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Видно от представената справка от ел.система на ответника, последният е
начислявал периодично задължения на наследодателя на ищеца за доставена топлинна
енергия, вкл.и за исковия период. От страна на ищеца не бяха представени доказателства, че
П А.а е възразила по реда на чл.70, ал.6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването отм. /в редакцията до отм. с ДВ бл.74/2019 г./, срещу издадените
изравнителни сметки за отоплителни периоди 2016/2017 г. и 2017/2018 г. С оглед на това и
на представените от ответника писмени доказателства, от които се установява, че сградата, в
която се намира имота на ищеца, е топлоснабдена, съдът приема, че ответното дружество е
доставяло топлинна енергия на наследодателя на ищеца като стойността на същата е
съответна на задълженията, начислени по абонатен №. Ето защо съдът намира, че в
процесния имот е доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
в размер на 2103.85 лв., като отговорността на ищеца произтича от качеството му
наследник на потребителя на топлинна енергия, а именно П А.а и то до размера на
наследствената му квота от 1/2 .
По отношение на третото предявено основание на иска, следва да се посочи, че
досежно характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на
който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС
прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се
прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С оглед на това, както и предвид липсата на
ангажирани от ответника доказателства, че е предприел действия, които са в състояние за
прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищцата е признала процесните
задължения, те се явяват погасени по давност, доколкото от възникването им, до датата на
подаване на исковата молба е изминал период от време по-дълъг 3 години.
По така изложените съображения, съдът намира, че недължими като погасени по
давност са начислените вземания на ответното дружество от П А.а за периода от м.04.2016 г.
– м.04.2018 г., като спрямо наследника й Д.А. те възлизат на 1051.92 лв. Това налага извод
3
за основателност на предявения иск в допустимата му част в пълен размер.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, всяка от страните има право на такива, каквото искане е
направила. Направените в отговора възражения на ответника в тази насока, съдът намира за
неоснователни. Ответникът поддържа становище, че не отказва да прилага института на
погасителната давност, признава иска на това основание и поради това не е дал основание за
завеждане на делото, но няма предвидено нито в закона, нито в Общите условия на
ответника, задължение на потребителите на топлоенергия, да направят възражение за
погасяване на начислени суми по давност първо пред топлопреносното предприятие, преди
да предявят претенциите си по съдебен ред. В същото време ответното дружество
претендира заплащане на процесните суми чрез включването им като задължения по
процесната партида, както и чрез описването им като „просрочени” в издадените фактури,
от което се поражда и правния интерес за ищеца от провеждане на настоящия иск.
По така изложените съображения съдът намира, че следва да възложи в тежест на
ответника направените от ищеца разноски по допустимия иск, вписани в представения в
молбата му от о.с.з. от 21.06.2022 г. списък по чл.80 от ГПК, които след справка на
материалите по делото се установи, че са и реално извършени. Същите възлизат на 49.22 лв.,
определени пропорционално на уважената част от иска спрямо внесената държавна такса и
таксата за банковия й превод от общо 52.40 лв.
Освен заплатената от ищеца такса, претендира се присъждане и адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложените на л.13 от делото пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,
ищецът е упълномощил адвокат М.Л. Л. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, който със
списъка по чл.80 от ГПК претендира възнаграждение от 360.00 лв. с вкл. ДДС. Съобразно
уважената част от иска, от тази сума следва да му се присъдят 338.16 лв.
Ответникът пък претендира юрисконсултско възнаграждение, което се дължи на
основание чл.78, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.8 от ГПК. В случая съдът, преценявайки фактическата и
правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни
заседания, както и конкретно осъществените действия по процесуално представителство и
защита, намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение размер от 150.00
лв., съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От тази сума съобразно прекратената част от иска, следва да се присъдят на ответника 9.10
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Д. К. АН., ЕГН **********, с адрес гр.С,
бул.“К М Л“ № .., в качеството му на наследник на П С А.а, за признаване за установено по
отношение на ответника “Т – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, че ищеца не му дължи сумата от 67.95 лв.,
представляваща е част от претендирана сума за доставена топлинна енергия в имот, отчитан
с абонатен №, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т-С” ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С, ул.”Я” № 23Б, представлявано от А А, че Д. К. АН.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“К М Л“ № .., в качеството му на наследник на П С А.а,
не дължи на ответника сумата от 1051.92 лв, представляваща ½ от начислена главница за
доставена топлинна енергия в общ размер на 2103.85 лв., за периода от 01.05.2016 г. до
4
30.04.2018 г. за абонатен №, като посагена по давност
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, представлявано от А А, да заплати на Д. К. АН., ЕГН **********, с адрес
гр.С, бул.“К М Л“ № .., сумата от 49.22 лв., представляваща направени от ищцата разноски
по делото за държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, представлявано от А А, да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“Гургулят“ № 31, ет.1 /офис-партер/ на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1,
т.2 от от Закона за адвокатурата, сумата от 338.16 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. К. АН., ЕГН **********, по
настоящето дело.
ОСЪЖДА Д. К. АН., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“К М Л“ № .., да заплати на
“Т-С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С, ул.”Я” № 23Б,
представлявано от А А, сумата от 9.10 лв., представляваща направени от ответника разноски
по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5