Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №198
гр. ВРАЦА, 06.07.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 07.06.2017 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар ИРЕНА
МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело N 19 по описа за 2017 год., за да се
произнесе
взе предвид следното:
Р.И.И. *** е
предявил против Община Враца иск за предаване владението на недвижим имот,
представляващ къща, находяща се в гр.Враца, ул." Георги Бенковски" *,
ведно с 1/2 ид.ч. от поземления имот с номер по предходен план 1718, кв.21, а
по кадастралната карта и регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на изп.директор на АК, представляващ: сграда с идентификатор
12259.1020.138.2, находяща се в гр.Враца, ул."Георги Бенковски" *,
разположена в поземлен имот 12259.1020.138 със застроена площ от 60 кв.м., брой
етажи - 2, с предназначение - сграда със смесено предназначение, и 1/2 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 12259.1020.138, целия с площ 323 кв.м., при
съседи 12259.1020.137, 12259.1020.140, 12259.1020.139 и 12259.1020.329.
В исковата молба се
твърди, че със Заповед № 1077/23.12.1981 год. на председателя на ИК на ОбНС,
гр.Враца е било извършено отчуждаване на наследствен имот на ищеца,
представляващ имот пл.№ 1718 в кв.21 по плана на гр.Враца /сега отменен/. С
Решение № 124/05.04.1994 год. по гр.д.№ 974/1993 год. на Окръжен съд-Враца е
отменено отчуждаването относно 1/2 ид.ч. от посочения имот и е възстановена
собствеността върху този имот на Ф. И.И. и Р.И.И.. В решението е посочено, че
влиза в сила след пълното възстановяване на получените в обезщетение жилищни
сгради от двамата жалбоподатели. Излагат се доводи, че според чл.5, ал.1 ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /в редакцията му към момента на постановяване на
съдебното решение/ при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища
и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна, а
изземването на имотите става по реда на чл.65 ЗОбС в 6-месечен срок от влизане
в сила на решението за отчуждаването. Ищецът твърди, че след влизане в сила на
съдебното решение е открил документи, от които е видно, че отчуждаването на
имота не е било с цел благоустройство, а за музей на Гаврил Генов. Твърди още,
че дадените в обезщетение жилища не са получени безвъзмездно, а са били
заплатени от родителите му, тъй като са били на значително по-висока стойност
от стойността на отчуждения имот, че тези жилища са били продадени на трети
лица, както и че от страна на Община Враца не са предприети никакви процедури
по връщане на дадените в обезщетение жилища. Ищецът посочва, че многократно е
правил опити по административен ред да получи собствеността и владението на
имота, но Община Враца отказва с мотива, че не е възстановена собствеността
върху дадените в обезщетение жилища, което поражда и правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната Община Враца, в който се оспорва
основателността на предявения иск поради липса на активна материалноправна
легитимация на ищеца като собственик на претендирания имот и сграда и заявяване
на чужди права - над размера на наследствената му част. Твърди, че реституция
не е настъпила, тъй като не са налице хипотезите на чл.1, ал.1-3 и чл.2 ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., и моли съдът да извърши проверка на предпоставките за
реституция съгласно т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС. В подкрепа на
твърдението си за липса на реституционен ефект излага доводи, че мероприятието,
за което е отчужден имота е осъществено, тъй като на мястото на отчуждената и
съборена паянтова сграда от плет и кирпич през 1984 год. е построена изцяло
нова двуетажна сграда с масивна стоманобетонна конструкция, както и друга
сграда с идентификатор 12259.1020.138.1, актувани с АЧОС № 1803/22.11.2010 год.
на Община Враца. Изтъква се, че според диспозитива на Решение № 124/05.04.1994
год. по гр.д.№ 974/1993 год. на Окръжен съд-Враца отчуждаването се отменя само
по отношение на 1/2 ид.ч. от поземления имот с площ 323 кв.м., без да се
възстановява собствеността върху сграда. Твърди се, че реституционният ефект не
е настъпил, тъй като не са върнати жилищата, с които Р.И.И. и И.Ю.И. са обезщетени
в замяна на отчуждаването. Навеждат се доводи, че Община Враца е придобила
собствеността върху целия имот, ведно с построените върху него сгради, както
чрез правоприемство от държавата, така и по силата на давностно владение по
смисъла на чл.79, ал.1 ЗС вр. чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, което не е прекъсвано от
датата на постановяване на решението на ОС-Враца до настоящия момент. В
условията на евентуалност и под формата на възражение, ответната Община Враца
заявява претенция за заплащане стойността на извършените в имота подобрения,
конкретизирани по вид и стойност с молба вх. №
2756/06.04.2017 год. и иска да й бъде признато право на задържане на процесния
имот до заплащане стойността на претендираните подобрения.
По искане на ответника, с определение от 15.03.2017
г. съдът на основание чл.219, ал.1 ГПК е допуснал привличане на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
представителя по пълномощие Областен управител на Област Враца, като трето
лице-помагач на страната на ответната Община Враца. Процесуалният представител
на третото лице-помагач изразява становище за неоснователност на исковата
претенция и поддържа изложените в отговора на ответника правни и фактически
доводи.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е специализирана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото е
приложено заверено копие от нотариален акт № 197, том І, дело № 232/1959 г., от
който е видно, че на 17.04.1959 г. и.ю.И. е придобил чрез покупко-продажба
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ паянтова къща,
застроена на 84 кв.м., находяща се в парцела VІ в кв.195 по плана на гр.Враца -
дв.пл.№ 1718, цялата от 318 кв.м. , заедно с 1/2 ид.ч. от празното дворно
място.
Между страните не
се спори, че със Заповед № 1077/23.12.1981 год. на председателя на ОбНС-Враца на
основание чл.94, ал.3 вр. чл.98 ЗТСУ е извършено отчуждаване на недвижим имот,
представляващ 1/2 от дв.пл.№ 1718, кв.21 по плана на гр.Враца, собственост на И.Ю.И.
и Ф.И.И., заедно с паянтово жилище, строено преди повече от 50 години с паянти,
с пълнеж от плет и кирпич. Заверено копие от заповедта е приложено по делото и от
същото е видно, че отчуждаването е извършено за "улица, жилищен комплекс и
гаражи". Представени са доказателства - решение № 67/02.03.1984 г. на ИК
на ОбНС-Враца, докладна записка, решение № 64/1984 г. на ИК на ОбНС-Враца и
строително разрешение № 57/27.04.1984 г., от които се установява, че след
отчуждаването е определено сградата, находяща се в имот пл.№ 1718 в кв.21 по
плана на гр.Враца, да бъде
реконструирана за къща-музей на Гаврил Генов. Отчужденият имот е актуван
като държавна собственост с АДС № 6013/23.05.1984 г.
Със Заповед №
1077/23.12.1981 г. е предвидено, че на основание чл.81 вр. чл.83 ЗТСУ
собствениците на отчуждения имот и.ю.И. и Ф.И.И. следва да се обезщетят с по
едно двустайно жилище в гр.Враца. Със Заповед № 120/05.02.1982 год. на
председателя на ОбНС-Враца отстъпените в обезщетение жилища са конкретизирани,
както следва: и.ю.И. се обезщетява с едно двустайно жилище в жил.блок
"Казашка", вх.Ж, ап.109, състоящ се от две стаи и кухня, мазе № 13 на
обща стойност 14 079 лева, а Ф.И.И. се обезщетява с едно двустайно жилище в
жил.блок "Казашка", вх.Ж, ап.136, състоящ се от две стаи и кухня,
мазе № 27 на обща стойност 15 508 лева. И в двете заповеди е посочено, че не се
прилага чл.90 ЗТСУ. Посочената Заповед № 120/05.02.1982 г. е допълнена със
Заповед № 1336/10.07.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца, като е определено, че апартамент № 109 във вх.Ж,
етаж І от блок "Казашка" в гр.Враца, даден в обезщетение на И. Ю.И. /И.Ю.И./
и с прехвърлена 1/2 ид.ч. по силата на нотариално заверена молба №
912/24.03.1989 г. на съпругата му М.Ю.И. /М.Ю.И./, е на стойност 14 308 лева,
които следва да бъдат заплатени от И. Ю. И. и М.Ю.И.. Заповед № 120/05.02.1982 г. е допълнена и със
Заповед № 3543/16.12.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца, като е определено, че апартамент № 136 във вх.Ж,
етаж VІІ от блок "Казашка" в гр.Враца, даден в обезщетение на И.И.И.
/Ф.И.И./ е на стойност 15 258 лева, които следва да бъдат изплатени от това
лице.
Спорен по делото е
въпросът дали обезщетените собственици са изплатили посочените суми. По делото
липсват писмени доказателства, от които да се установява такова плащане. Представена
е служебна бележка изх.№ 1232/11.05.2011 г. от Банка ДСК, в която е отразено,
че е изтекъл срокът за съхранение на документите във връзка с получен кредит от
и.ю.И. и същите са унищожени. В АДС № 6013/23.05.1984 г. се сочи, че
отчужденият имот е изплатен на 27.12.1983 г., но без да се посочва от кого е
извършено плащането и в какъв размер. От разпита на свидетеля А.В.се
установява, че след отчуждението И.И. го е помолил да му стане поръчител по
банков кредит, като му е обяснил, че парите са му необходими за жилище.
Свидетелят пояснява, че е станал поръчител, но не знае нито точния размер на
изтегления кредит, нито на кого са изплатени парите.
Представено е удостоверение №
004653/06.03.2008 г., изд. от Община Враца, от което се установява, че и.ю.И. е
починал на 20.11.1993 г. и негови законни наследници са синовете му Ф. И.И. и Р.И.И..
Преди смъртта си -
на 09.01.1992 год. и.ю.И. и неговата съпруга М.Ю.И. са прехвърлили на сина си Р.
И.И. полученото в обезщетение жилище,
представляващо апартамент № 109 във вход Ж на І етаж от блок
"Казашка" в гр.Враца, ул."Петропавловска" № *. Сделката е
оформена с нотариален акт № 6, т.І, дело № 8/1992 г. По делото няма данни
ищецът Р.И.И. да се е разпоредил с този недвижим имот.
На 09.09.1994 г. с нотариален
акт № 72, т.VІ, дело № 3981/94 г. Ф. И.И. е продал получения от него в
обезщетение недвижим имот, представляващ апартамент № 136, етаж VІІ от блок
"Казашка" в гр.Враца, ул."Петропавловска" № *.
Между страните не
се спори относно обстоятелството, че с молба вх.№ АБ-94-И-34/22.04.1992 год. и.ю.И.
е поискал да му бъде възстановено правото на собственост върху отчуждения
недвижим имот. С протокол от 10.06.1992 год.
комисия, назначена със Заповед № 185/05.03.1992 г. на кмета на Община
Враца, е дала становище за отказ, тъй като имотът не съществува, мероприятието
е извършено и собствениците са получили обезщетение. Въз основа на така
изразеното становище, кметът на Община Враца е издал отказ за възстановяване на
собствеността № АБ-94-И-34/25.06.1992 г. В отказа е посочено, че към 21.02.1992
г. мероприятието, за което е отчужден имота, е реализирано и фактически е
създаден нов такъв.
По жалба на Ф. И.И. и Р.И.И. е образувано съдебно
производство и с Решение № 124/05.04.1994 г. по гр.д.№ 974/05.04.1994 г.
Врачанският окръжен съд е отменил отказа на кмета на Община Враца и вместо него
е постановил, че отменя отчуждаването, извършено със Заповед № 1007/23.12.1981
г. на председателя на ИК на ОбНС-Враца, отнасящо се до 1/2 ид.ч. от имот пл.№
1718 в кв.21 по плана на гр.Враца и възстановява собствеността върху този имот
на Ф. И.И. и Р.И.И.. В съдебния акт е посочено, че влиза в сила след пълното
възстановяване на получените в обезщетение жилищни сгради от двамата
жалбоподатели. В мотивите на решението е отразено, че от заключението на
изслушаната експертиза е установено, че в обема, контурите и размера на старата
къща е изградена нова къща, копие на старата. Съдът е приел, че не е изпълнено предвиденото
в застроителния и регулационен план мероприятие, за което е отчужден имота - изграждане
на улица, жилищен комплекс и гаражи, поради което следва да бъде извършена
реституция.
По молба на Община Враца
е образувано производство за преглед по реда на надзора и отмяна на влязлото в
сила решение на ОС-Враца, но с Решение № 2371/24.07.1995 г. по адм.д.№
4209/1994 г. на ВС на РБ тази молба е оставена без уважение.
Р.И.И., лично и
като пълномощник на Ф. И.И., е подал молба за тълкуване на решението по адм.д.№
974/1993 г. на ОС-Враца. С Решение от 25.07.2013 г., постановено по същото
дело, Врачанският окръжен съд е оставил без уважение молбата. Този съдебен акт
е потвърден от ВАС на РБ с Решение № 6817/21.05.2014 г. по адм.д.№ 14336/2013
г.
Ф. И.И. и Р.И.И. са
подали молба до Областния управител за отписване на реституирания им имот от
актовите книги за държавна собственост и предаване на владението. В молбата се
сочи, че даденият в обезщетение апартамент № 136 вече е продаден на трето лице,
но Р.И. изразява готовност да предаде веднага владението върху апартамент №
109. Със Заповед № 235/18.08.1997 г. на Областния управител на Област Монтана е
отказано деактуване на недвижимия имот - 1/2 ид.ч., дв.пл.№ 1718, кв.21 по
плана на гр.Враца в полза на Р.И.И. и Ф. И.И., тъй като същите не са
възстановили получените в обезщетение двустайни жилища.
По искане на Кмета
на Община Враца с вх.№ 1645/08.10.2003 г., със Заповед № 463/05.12.2003 г. на Областния
управител на Област Враца е наредено да се отпише от актовите книги за държавна
собственост в полза на Община Враца недвижим имот, представляващ дворно място с
площ 323 кв.м., ведно с находящите се в него две сгради, актувани с АДС №
6008/22.05.1984 г. и АДС № 6013/23.05.1984 г.
На 22.11.2010 г. е съставен Акт № 1830, с
който са актувани като частна държавна собственост УПИ VІ - 1718, кв.138,
гр.Враца или ПИ с идентификатор 12259.1020.138 по КК с площ 323 кв.м., ведно с
построената в него сграда с идентификатор 12259.1020.138.1, с масивна
конструкция на един етаж, построена през 1984 г., със застроена площ 62 кв.м.,
и сграда с идентификатор 12259.1020.138.2 с масивна стомано-бетонова
конструкция на 2 етажа, реконструирана изцяло със средства на Община Враца през
1984 г., със застроена площ 60 кв.м. В забележките е посочено, че върху първата
сграда е учредено безвъзмездно право на ползване в полза на БЧК за нуждите на
Център за домашни грижи, а втората сграда е предоставена за управление на ОП
"Обредни дейности"-Враца.
За установяване
владението върху спорния имот по делото са събрани гласни доказателства. От
показанията на свидетелите Ц.И.и А.В.се установява, че преди отчуждаването
къщата е била на два етажа, като на първия етаж са живеели бабата и чичото на
ищеца, а на втория - ищеца с родителите си и брат си. Свидетелите установяват,
че след отчуждаването е направено преустройство на къщата, но и двамата не
знаят точно какво е променено. Свидетелката И. си спомня, че от отчуждената
сграда е направена къща-музей на Гаврил Генов, както и че след 1990 година
къщата не е използвана за нещо конкретно. От показанията й се установява, че
след отчуждаването в дворното място е построена още една къща.
От заключението на
изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на
сграда с идентификатор 12259.1020.138.1 със застроена площ 62 кв.м. е 34 861
лв., а стойността на сграда с идентификатор 12259.1020.138.2 с РЗП 120 кв.м. е
66 143 лв. В с.з. на 07.06.2017 г. вещото лице е пояснило, че първата от
посочените сгради е на един етаж и е изцяло новопостроена през 1984 г., а
втората сграда /процесната/ е преустроена през 1984 г., като изцяло е променена
конструкцията й от паянтова на масивна и е изграден нов покрив.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.108 ЗС.
За да бъде уважен
ревандикационния
иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на юридическия факт, от
който извежда твърдяното право на собственост върху процесния имот, както и да
докаже, че имота се владее от ответниците.
В конкретния случай
придобивното основание, на което се позовава ищецът Р.И., е реституция по реда на Закона за
възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /обн.ДВ бр.15 от 21.02.1992 г./.
Възстановяването на собствеността на
недвижими имоти, отчуждени по благоустройствените закони, не настъпва по силата
на закона, а след изпълнение на
определена административна процедура за възстановяване правото на собственост и
съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно
решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се
легитимират активно по предявения иск за собственост. В конкретния случай
ищецът установява, че се е развила административна процедура по реда на ЗВСВНОИ
по ЗТСУ и др., която е приключила със съдебно решение на Врачанския окръжен съд
по жалба срещу отказ на Кмета на Община Враца, с което е отменено отчуждаването
и е възстановена собствеността върху 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 1718 в кв.21 по
плана на гр.Враца.
Ответната Община Враца прави възражение,
че не е настъпила реституция, тъй като не са били налице благоустройствените
изисквания за допустимост на реституцията, а именно хипотезите на чл. 1, ал. 1
- 3, чл. 2 и чл. 3 от реституционния закон,
както и възражение че не са били върнати отстъпените в обезщетение жилища.
Съгласно разясненията, дадени в т.4
от ТР № 6/10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6/2005 г., ОСГК на ВКС, в исковото
производство по спорове за собственост
може да се извършва косвен съдебен контрол върху заповеди и съдебни
решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. по
възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. От
мотивите на тълкувателния акт е видно, че това становище е възприето, тъй като заповедта
на кмета, респ. съдебното решение, са непротивопоставими на третите лица, които
не са участвали в административното реституционно производство и не са
обвързани от силата на пресъдено нещо. Когато ответникът по иска за собственост
не е бил легитимирана страна в реституционното производство, то той не е разполагал
с възможност да се защити срещу постановен позитивен акт за реституция,
включително когато последният е материално незаконосъобразен, поради което
пътят му на защита е гражданския процес, в който ще му се противопоставят
вещните права, придобити въз основа на този акт от ищеца по иска за
собственост.
В конкретния случай страна в
съдебното производство, в рамките на което е постановено Решение №
124/05.04.1994 г. по гр.д.№ 974/1993 на Врачанския окръжен съд, е бил кмета на
Община Враца като издател на обжалвания индивидуален административен акт -
отказ за отмяна на отчуждаването. В рамките на настоящето гражданско
производство ответник е Община Враца, която по силата на чл.30, ал.4 ГПК се
представлява от кмета. При това положение, макар и да е налице разлика в
правосубектността на ответните страни от гледна точка на административния и
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че доколкото
процесуалният представител на настоящия ответник е участвал в административното
производство, то Община Враца не се явява трето лице по отношение на това производство.
Ето защо следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на реституционното
съдебно решение и не може да бъде обсъждано въведеното от ответника в настоящия
спор възражение за материална незаконосъобразност на този акт. Изложените от
ищеца доводи, че след отчуждаването е извършено преотреждане на имота за къща-музей
на Гаврил Генов имат отношение към преценката на законосъобразността на
реституцията, поради което и при горните съображения не следва да бъдат
обсъждани.
Следва обаче да бъде извършено
произнасяне по направеното от Община Враца възражение за незавършеност на
фактическия състав на реституцията.
По своя характер реституцията по
ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. съставлява сложен юридически факт, включващ като елемент в
състава си решението за отмяна на отчуждаването /при вземането на което се
преценява дали са налице предпоставките по чл.1, чл.2 и чл.3/, чието вещноправно
действие настъпва под отлагателно условие - да се възстанови в патримониума на Държавата,
а ако заповедта или съдебното решение са влезли в сила след изменението на
закона, обн. ДВ , бр.96 от 1999 г - в патримониума на Общината, даденото при
отчуждаването имотно или парично обезщетение. Едва при сбъдване на това
отлагателно условие настъпва реституция върху отчуждения имот.
В конкретния случай при отчуждаването
собствениците на отчуждения имот и.ю.И. и Ф.И.И. са обезщетени с по едно двустайно
жилище в гр.Враца. Първото от тези лица и.ю.И., заедно със съпругата си М.Ю.И.,
са прехвърлили собствеността върху полученото в обезщетение жилище на сина си -
ищеца Р.И.И. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен на 09.01.1992 г. с нотариален акт № 6/92 г. 22.04.1992
год. Молбата за отмяна на отчуждаването и възстановяване правото на собственост
е подадена от и.ю.И. на 22.04.1992 год., т.е. към този момент молителят вече не
е бил собственик на даденото му в обезщетение жилище - апартамент № 109, вх.Ж,
етаж І в жил.блок "Казашка" в гр.Враца. В разпоредбата на чл.7, ал.1
и ал.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. законодателят е въздигнал изискването
претендиращият отмяната на отчуждаването да притежава отстъпения в обезщетение
имот като условие за допустимост на искането
по чл.4. Този подход е възприет с оглед двустранния характер на
отчуждаването срещу равностойно парично или имотно обезщетение, който предопределя
двустранност и при реституцията. След като И. И. не е притежавал в патримониума
си получения в обезщетение имот към момента на подаване на молбата за отмяна на
отчуждаването, то същият не е могъл да постигне желания реституционен ефект,
тъй като прехвърлянето на имотното обезщетение в полза на Р.И., който към този
момент е бил трето лице за реституционното производство, препятства насрещното
придобиване в полза на Държавата. Този извод не се променя от обстоятелството,
че със съдебно решение е постановена отмяна на отчуждаването. Съгласно практиката
на ВКС, залегнала в постановеното по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен
характер Решение № 91/19.07.2016 г. по гр.д.№ 706/2016 г., ГК, ІІ гр.отд., в
случаите, когато е постановена отмяна на отчуждаването /независимо дали с
административен акт или със съдебно решение/, но към момента на отмяна на
отчуждаването молителят по чл.4 от реституционния закон не е собственик на
даденото му имотно обезщетение, фактическият състав на реституцията остава
незавършен и не настъпва желаното от молителя правно действие - възстановяване
на собствеността върху отчуждения по благоустройствените закони имот. В Решение
№ 124/05.04.1994 г. по гр.д.№ 974/93 г. на ВрОС е посочено, че собствеността се
възстановява в полза на Р.И.И. и Ф. И.И.. Настоящият ищец обаче е встъпил в
реституционното производство в качеството си на наследник на и.ю.И.. Ето защо
наличието на предпоставките за реституция, в т.ч. и принадлежността на правото
на собственост върху дадения в обезщетение имот, следва да се преценяват по
отношение на починалия молител И. И.. Изразеното впоследствие желание от Р.И.
да върне жилището е правно ирелевантно, тъй като той е станал собственик на
имота не по силата на наследствено правоприемство от молителя в реституционното
производство И. И., а по силата на разпоредителна сделка, сключена преди
подаването на молбата за реституция.
Що се касае до изложените от ищеца
доводи, че за дадените в обезщетение жилища наследодателят му е изплатил
парични суми, следва да се отбележи, че това обстоятелство не се потвърди по
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че
такива суми са били изплатени с оглед данните за теглене на кредит, съдържащи
се в свидетелските показания, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като
изплащането на разликата между стойностите на отстъпените в обезщетение и на
отчуждения имот не трансформира определеното в заповедта на органа по чл.95
ЗТСУ /отм./ обезщетение от имотно в парично /Решение № 117 от 24.03.2010 г. на
ВКС по гр.д.№ 4256/2008 г., ІІІ г.о., ГК/. Ето защо разпоредбата на чл.7, ал.2
от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и всички изложени по-горе мотиви относно действието й
остават приложими, без оглед на това дали собственикът И. И. е изплатил парични
суми за дадените в обезщетение жилища.
В обобщение на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че по отношение на И. И., респ. на ищеца Р.И. като негов
наследник, не е завършен фактическия състав на реституцията и не е настъпило
възстановяване на собствеността върху отчуждения недвижим имот. След като не е
доказана първата предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция, а
именно - юридическия факт, от който ищецът извежда твърдяното право на
собственост върху процесния имот, искът с правно основание чл.108 ЗС следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо обсъждането на
останалите две предпоставки - владението на имота и наличието на основание за
това владение.
Доколкото искът
за собственост е предявен само от Р.И.И., то съдът не дължи произнасяне по
въпроса настъпил ли е реституционен ефект по отношение на неговия брат Ф. И.И..
Ревандикационният иск представлява
действие на управление относно имота, поради което може да се предяви само от
един или няколко от съсобствениците за целия имот, които са обикновени, а не
необходими задължителни другари в процеса - Решение № 195 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6326/2007 г., III г. о., ГК, Решение № 112 от 23.05.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 38/2013 г., I г. о., ГКи др. В този случай съдът в установителната част на претенцията изследва правата само
на съсобственика - ищец, но в осъдителната част може да постанови предаване на
владението върху целия съсобствен имот, когато последният се владее от трето за
съсобствеността лица. В конкретната хипотеза съдът трябва да изследва
единствено правата на ищеца Р.И.И. и при отричането на такива по изложените
по-горе съображения трябва да бъде отхвърлен иска и в частта му за предаване на
владението.
Предвид изхода на спора по ревандикационния иск съдът не
дължи произнасяне и по направените в условията на евентуалност възражения на
ответника за заплащане стойността на извършените в процесния имот подобрения и
признаване право на задържане.
С оглед отхвърлянето на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
настоящата съдебна инстанция в размер на общо 350,00 лева, от които 150,00 лева
- внесено и изплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза и 200,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37,
ал.1 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р.И.И.
*** иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение
на Община Враца, че е собственик на недвижим
имот, представляващ къща, находяща се в гр.Враца, ул." Георги Бенковски "
*, ведно с 1/2 ид.ч. от поземления имот с номер по предходен план 1718, кв.21,
а по кадастралната карта и регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на изп.директор на АК, представляващ: сграда с
идентификатор 12259.1020.138.2, находяща се в гр.Враца, ул."Георги
Бенковски" *, разположена в поземлен имот 12259.1020.138 със застроена
площ от 60 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение - сграда със смесено предназначение,
и 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1020.138, целия с площ 323
кв.м., при съседи 12259.1020.137, 12259.1020.140, 12259.1020.139 и
12259.1020.329 и за осъждане на Община
Враца да предаде владението върху същия имот.
ОСЪЖДА Р.И.И., с
ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Враца сумата 350,00 лева,
представляваща деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, от които
150,00 лева - внесено и изплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза и
200,00 лева - юрисконсултско възнаграждение
Решението е
постановено при участието на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез представителя по пълномощие
Областен управител на Област Враца, като трето лице-помагач на страната на
ответната Община Враца.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: