Р Е Ш Е Н И Е № 304
гр. Пловдив, 09.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски състав, в публичното заседание на единадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КАТЯ ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина
Диминова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
въззивно търг.
дело № 497 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 201 от 06.04.2017 година, постановено по т.
дело № 158/2015 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъден Г.Е.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на „Е.П.“ЕООД, ЕИК ********,
сумата от общо 9315,44 лв.,представляваща дължимо на основание чл.145 от ТЗ
обезщетение за нанесени виновно от ответника имуществени вреди на
дружеството-ищец през време на осъществяваното от него управление на
дружеството, които вреди се изразяват в следното: извършени от ответника за
периода 01.01.2012 година до 10.05.2014 год. неправомерни
плащания на разходи, несвързани с дейността на дружеството в размер на 4117,84
лв.; усвоен и разходван от ответника за негови нужди кредитен лимит от 4000 лв.
по издадена през 2014 г. кредитна карта на дружеството и стойността в размер на
1197,60 лв. за неправомерно задържан от ответника мобилен телефон, закупен от
името и за сметка на управляваното от него дружество-ищец, ведно със законната
лихва върху горната сборна главница от 9315,44 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба пред съда-20.02.2015 г. до окончателното й
издължаване.
В тази му част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Със същото решение са отхвърлени
като неоснователни исковете по чл.145 от ТЗ на
„Е.П.“ЕООД против Г.Е.Т. за разликата над уважения сборен размер от 9 315,44 лв. до
пълния претендиран общ размер от 174 930.03 лв., която
разлика включва обезщетение за нанесени виновно от ответника имуществени вреди
на дружеството-ищец през време на осъществяваното от него управление, които се
изразяват в следното: имуществени вреди в размер от 55025 лв., включващ
неоснователно извършени от ответника за периода 2012 г.-10.05.2014 г. парични
преводи от банкова сметка на дружеството по негова лична банкова сметка, останали
невъзстановени на същото дружество; липсваща касова наличност в размер на 107 693,74
лв. вследствие на извършени от ответника касови тегления от сметките на
дружеството-ищец за периода 2012 г. – 10.05.2014 год. без разходооправдателни
документи и причинени от ответника като бивш управител на дружеството-ищец
имуществени вреди в размер на 2 895,85 лв. в резултат на забавени плащания на
данъчни и осигурителни задължения, които вреди се изразяват в начислени на
дружеството за 2012 г.-2014 г. лихви за забава.
Осъдено е „Е.П.“ ЕООД да заплати на Г.Е.Т. сумата от 4868,21 лв. съдебни разноски по компенсация.
Така постановеното решение е
обжалвано в отхвърлителната
част с въззивна
жалба от адвокат А.М. – С. в качеството й на процесуален представителна
ищеца в първоинстанционното производство „Е.П.“ ЕООД.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Развити са подробни съображения във връзка с тези
оплаквания. Те се свеждат до противоречие между изводите на съда, свързани с
банковите преводи от дружествените сметки към личната банкова сметка на Г.Т. и
извършените банкови преводи от сметката на Г.Т. към тримата свидетели, през
периода 2012 година до 10.05.2014 година и събраните доказателства, по-конкретно съдебно-счетоводната
експертиза и показанията на свидетелите М. С., Й. Й., К. Б.. Неправилни били изводите
на съда и за това, че липсите на средства от касата на дружеството не са
надлежно установени. В тази връзка се поддържа, че не са взети предвид
събраните по делото доказателства, най-вече съдебно-счетоводната експертиза и
показанията на свидетеля Й. Й.. По отношение на последната претенция за 2895,85
лева, представляваща начислени лихви по забавени плащания за данъчни и
осигурителни задължения изводите на съда били произволни и базирани на
недопустими предположения, несъобразени с доказателствата по делото. При тези оплаквания е формулирано искане за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и постановяване на ново решение по
същество, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
174 930,03 лева, представляваща нанесени имуществени вреди на дружеството,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и направените съдебни разноски пред
двете инстанции.
Срещу въззивната
жалба е подаден писмен отговор от адвокат
Г. като процесуален представител на Г.Е.Т.. В него се поддържа
недопустимост на първоинстанционното решение поради
липса на взето решение по чл. 137 ал. 1
т. 8 от ТЗ от едноличния собственик на
капитала за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинени
имуществени вреди на дружеството. Оспорени са доводите на жалбоподателя за
неправилност на първоинстанционното решение, като се
твърди, че липсват конкретни оплаквания и че изводите на съда се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Апелативният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена
е от лице, имащо право на въззивно обжалване, а
именно от ищеца в първоинстанционното производство
срещу решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от
него иск. При подаването на въззивната жалба е спазен
предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК
двуседмичен срок. Решението е съобщено на ищеца „Е.П.“ ЕООД чрез
процесуалния му представител на 19.05.2017
година, а въззивната жалба е изпратена по куриер на
02.06.2017.
Разгледана по същество, възивната жалба е неоснователна.
Предмет на настоящото въззивно обжалване е отхвърлителната
част на решението на Пловдивския окръжен съд по т. дело № 158/2015 година
по предявения иск с правно основание чл. 145 от ТЗ. Тя включва три от
първоначално предявените претенции с исковата молба.
Първата от тях е за сумата от
55025 лева, представляваща преведени суми от дружествената сметка на ищеца по
личната сметка на Г.Т. през периода от 2012 година до 10.05.2014 година,
по-конкретно 5735 лева за 2012 година, 33 800 лева за 2013 година и 15490
лева за периода от началото на 2014 година до 10.05.2014 година.
Втората претенция е за сумата от
107693,74 лева, представляваща липсваща касова наличност за периода от 2012 до
10.05.2014 година. Третата претенция е за сумата от 2895,85 лева, включваща
лихви за забава при заплащане на данъчни и осигурителни задължения през
посочения по-горе период, по-конкретно 2670,93 лева за 2012 година, 144,90 лева
за 2013 година и 80,02 лева до 10.05.2014 година.
Обстоятелствата, изложени от
ищеца в първоначалната и допълнителна искова молба, на които се основават
горните претенции са следните:
През периода от 12.11.2007 година до
14.05.2014 година, включващ и исковия период, фиксиран по-горе, ответникът Г.Е.Т.
е бил управител на дружеството –ищец „Е.П.“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала Д. К. С.. Твърди се, че поради влошено здравословно състояние на
едноличния собственик на капитала, който е американски гражданин, той дълго
време не е бил в Б. е предоставил изцяло управлението на дружеството – ищец на
ответника Г.Т., който извършвал пълно оперативно управление на дейността на
дружеството, осъществявал контакт с всички клиенти и контрагенти, управлявал
всички служители и оперирал с двете банкови сметки на дружеството в „У.Б.“ АД,
като имал неограничен достъп до тях и право да се разпорежда със средствата.
Ответникът отговарял и за счетоводството на фирмата. За всички тези дейности
той разполагал с изрично пълномощно, дадено му от едноличния собственик на
капитала. Дейността на ищцовото дружество била
свързана с управлението на два ваканционни апартаментни комплекса – „Р.П.“ в к.к. П. и „С.К.В.“ в град С.В..
Твърди се в исковата молба, че
през месец август 2013 година по повод на сигнал за недостиг на средства в
дружеството, с които да се покрият сметките за услуги и консумативи на
комплекса в град С.В., едноличният собственик на капитала Д. С. извършил
проверка на дружествените дела за 2012, 2013
и 2014 година / до 10.05./. При тази проверка били установени изненадващо
описаните в исковата молба вреди, сред които и тези, посочени по-горе. Посочено
е в исковата молба общо, че вредите са нанесени виновно на дружеството от
управителя му Г. Т.. Във връзка с
твърденията за виновното им причиняване е посочено само, че от банковата сметка
на дружеството-ищец са превеждани по личната банкова сметка на ответника суми в
посочените по-горе размери с посочено основание „аванс“. Твърди се, че не можело
да става дума за аванс като част от
трудовото възнаграждение на ответника, тъй като той получавал заплатата си в
брой и се подписвал на ведомости. За преведените суми по личната му банкова
сметка липсвали разходно оправдателни документи в счетоводството, той не ги бил
отчел, поради което счетоводно били отразени като служебен аванс на подотчетно
лице. Посочено , че от преведената по този начин обща сума от 13235 лева през
2012 година 7500 лева са върнати с преводи
от сметката на ответника по сметката на ищеца. Останалите суми не били
възстановени и отчетени.
Във връзка с липсващата касова
наличност в посочения по-горе размер твърденията са, че сумата не е била в
касата на дружеството към датата на освобождаване на Г.Т. като управител /
14.05.2014 година/, макар че според счетоводните данни - извлечение от касовата книга на дружеството
към 10.05.2014 година в касата е следвало да има в брой 107 693,74 лева.
Във връзка със сумата от 2895,85
лева, претендирана от ищеца като причинени вреди на
дружеството в резултат от забавени плащания на данъчни и осигурителни
задължения, се твърди, че в резултат на неправомерното ползване на
дружествените средства, ответникът Г.Т. не е оставял налични средства за
навременното плащане на дължимите данъчни и осигурителни задължения, в резултат
на което се е стигнало до заплащане на лихви в посочените размери.
Ответникът оспорва тези
претенции. Доводите му се свеждат до липса на приемо-предавателни протоколи за касовата наличност.
Твърди, че по изрични указания на едноличния собственик на капитала били използвани както дружествените сметки,
така и личната му сметка, от които се теглели и внасяли суми, с цел прикриване
на действителните приходи, а оттам и на задълженията за ДДС и корпоративни
данъци. Това пречело на установяването на действителните приходи и разходи, тъй
като били извършвани преводи от личната му сметка на различни лица, пряко
свързани с дружеството. Плащанията били извършвани и в брой, от касата,
включително за извършен основен ремонт на комплекса „Р.П.“ през 2013 година.
Поддържа, че на работниците и служителите били изплащани възнаграждения в
по-високи размери от тези по трудовите договори, които се сключвали за
минималните или близки до минималните трудови възнаграждения. Със средства на ищцовото дружество се покривали лични разходи на едноличния
собственик на капитала и негови близки. Освен това оборотът от комплекса в С.В.
се прибирал от К. Б. – доверено лице на едноличния собственик на капитала, в
каса, до която само той имал достъп. Ответникът поддържа, че със средства на ищцовото дружество са покривани и разходите на други две
търговски дружества - „П.Р.Д.“ ООД и „А.Б.Т.К.“
ЕООД, чийто съдружник с мажоритарно
участие, респ. едноличен собственик на капитала бил отново Д. С..
Страните сочат доказателства в
подкрепа на твърденията си.
От доказателствата се установява,
че Г.Е.Т. е бил управител на ищцовото дружество „Е.П.“
ЕООД през периода от 12.11.2007 година, когато е вписано в ТР решението от
06.11.2007 година на едноличния собственик на капитала за избора му за
управител до 13.05.2014 година, когато е взето решението за освобождаването му и назначаване
на нов управител – Й. Й.. Видно от протокола
от 13.05.2014 година на едноличния собственик на капитала, при
освобождаването на Г.Е.Т. като управител не е взето решение за освобождаването
му от отговорност. По делото на страница 111 се съдържа и друго решение на
едноличния собственик на капитала на ищцовото ЕООД,
взето на 16.02.2015 година. То е да бъде ангажирана по съдебен ред
отговорността на ответника за нанесени имуществени вреди на ищцовото
дружество, в качеството му на бивш управител на същото.
При тези доказателства съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, които се поддържат и в отговора
на въззивната жалба, че постановеното решение е
недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на иска по чл. 145 от ТЗ, а именно решение на ОС, а в случая на едноличния
собственик на капитала за търсене на
съдебна отговорност от бившия управител за причинените на дружеството
имуществени вреди.
Съдът намира, че искът по чл. 145
от ТЗ за претендираните от ищеца вреди, нанесени от
бившия управител, подробно описани по-горе, е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 145 от ТЗ
урежда специална имуществена отговорност на управителя, която е обусловена не
само от мандатното, но и от органното правоотношение
между него и търговското дружество. За да възникне тази отговорност, е
необходимо да се твърди и да бъде
установено по делото виновно и противоправно
неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на
дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството. В тази насока е многобройната
и непротиворечива практика на ВКС – решение № 70 от 07.06.2012 година по т.
дело № 276/2011 година на ІІ т.о.; решение № 41 от 29.04.2009 година по т.
дело № 669/2008 година, І т.о.
За да бъде уважен иск срещу управителя
на търговско дружество на основание чл. 145 от ТЗ, е необходимо да бъдат установени в
процеса всички изброени по-горе елементи от фактическия състав на специалната имуществена отговорност.
На първо място, следва да е
установено противоправно поведение на управителя при управлението на дружеството, изразяващо се в
действия или бездействия, причинили вреда на дружеството.
Правомощията на ответника в качеството му на управител на ищцовото
ЕООД произтичат от учредителния акт на дружеството и от разпоредбите на ТЗ. В
действащия към процесния период учредителен акт,
обявен в Търговския регистър на 02.10.2008 година, в сила до 19.05.2014 година,
когато е отменен, в чл. 6 ал. 6 б. а-е
са изброени всички правомощия на управителя в качеството му на орган на
дружеството. На управителя са възложени
функциите по организиране, ръководство и контрол на дейността на дружеството и
осигуряване изпълнението на решенията на общото събрание, в случая на
едноличния собственик на капитала.
В
представеното по делото с исковата молба пълномощно са посочени всички
права, с които едноличният собственик на капитала е упълномощил Г.Т.. Те са изброени в осем пункта, като в т. 8
изрично е добавено, че всички права по пълномощното следва да се тълкуват в
полза на упълномощения.
Тези доказателства сочат, че на ответника в
качеството на управител на ответното дружество са предоставени широки
правомощия във връзка с управлението на дружеството, такива, каквито притежава
и едноличния собственик на капитала.
Освен това ищецът не е посочил конкретно в какво се
изразява противоправното поведение на ответника в качеството му на управител - кои от вменените му с учредителния акт или с ТЗ
задължения е нарушил. Той се е
ограничил само с твърденията, че в резултат на дейността на ответника на ищцовото дружество са причинени вреди в посочените по-горе
размери, произтичащи от банкови преводи на суми по личната сметка на
управителя, от липсваща касова наличност и от заплатени лихви поради забавеното
изпълнение на задълженията за плащане на данъчни и осигурителни задължения.
От съдебно-икономическата
експертиза е видно, че действително са
извършвани по нареждане на Г.Е.Т. преводи от банковата сметка на дружеството
към личната му банкова сметка, които са осчетоводени като „служебен аванс на
подотчетно лице“. Размерът на получените по този начин суми за исковия период е 5735 лева към 31.12.2012
година, 33800 лева към 31.12.2013 година и 15490 лева към 10.05.2014 година,
или общо 55025 лева. Сам по себе си фактът на прехвърляне на суми от банковата
сметка на дружеството по личната банкова сметка на ответника не дава основание
да се приеме противоправно поведение на ответника,
нито настъпила вреда за дружеството в този размер, а е необходимо да бъде
установено, че тези средства не са изразходвани от ответника във връзка с
дейността на дружеството и съобразно създадената организация за това.
От събраните по делото доказателства – гласни и
съдебно-икономическа експертиза се установява, че голяма част от разходите,
свързани с дейността на дружеството-ищец са покривани със суми, заплащани на
ръка от управителя Г.Т. или с банкови преводи от неговата лична банкова сметка.
Разпитаните в качеството на
свидетели М. С. и Й. Й. - служители в
ответното дружество, съответно организатор на обекта в П. и мениджър – продажби
установяват, че е съществувала практика плащанията, свързани с дейността на
дружеството, да се извършват с преводи от личната банкова сметка на ответника
по техните сметки. Другият начин, по който били осъществявани плащанията, бил с
предоставяне на пари на ръка от Г.Т. на свидетелите за покриване на необходимите
разходи за поддръжка, консумативи и други на съответните обекти, за трудови
възнаграждения, както и за ремонта на
обекта в П.. Свидетелката М. С. твърди, че по нареждане на Г.Т. и с предоставени
й от него средства тя е погасявала дори и данъчните задълженията на
собствениците на отделни апартаменти в П.. В тази връзка са представени и са приети като доказателство по делото 33 броя
вносни бележки, от които е видно, че на 31.10.2013 година са платени местни
данъци от името на собствениците на отделните
апартаменти в комплекса в П..
Този начин на заплащане на
разходите е съществувал и при управлението на комплекса в С.В.. В тази насока
са показанията на свидетелите К. Б. и А. Д..
Свидетелят К. Б. установява, че е получавал суми на ръка и по банковата си сметка от Г.Т., с които е заплащал дължимите суми от наеми на
собствениците на имотите, както и техните данъци. От показанията на Б. и Д. се установява, че приходите от
настаняването на туристи в част от апартаментите са се описвали в книга за
дневния оборот, в която са е подписвал К. Б., той е събирал парите и ги е съхранявал или ги е превеждал до банковата
сметка на Г.Т.. Свидетелката Д. установява, че понякога
книгата за дневния оборот се е
подписвала и парите са получавани от Г.Т..
От свидетелските показания, както
и от съдебно-икономическата експертиза се установява, че всички работници и
служители на ищцовото дружество, с изключение на Й. Й.
са получавали трудовите си възнаграждения на ръка и са се подписвали във
ведомост. Само Й. Й. е получавал трудовото си възнаграждение по банков път.
При така установения по делото от свидетелите начин на получаване
и изразходване на средствата, необходими за осъществяване дейността на ищцовото дружестово, за да се
приеме, че е налице злоупотреба от страна на ответника със средства на
дружеството, е необходимо да има пълни и точни данни за всички приходи, без
значение за начина по който са постъпвали в дружеството – по неговата
сметка, по сметката на управителя или на
ръка лично на управителя или на трето лице, което впоследствие му ги е
предавало. От друга страна е необходимо да има точни данни за всички разходите,
свързани с дейността на дружеството, направени през същия този период, без
значение за какъв точно вид разходи става дума – дали за осъществяване на
основната дейност на дружеството, свързана с поддръжка на двата обекта, за трудови възнаграждения, за
разходи за ток, вода, телефон, горива и ремонти на автомобили, за изплащан наем
за обектите на отделните собственици, в които са настанявани туристи, за
заплащане на дължимите данъци на отделните
собственици на обектите и др.
Пълни данни за посочените по-горе
приходи и разходи липсват. Установено е
от вещото лице, че липсва предаване на счетоводна
документация по опис. Поради това не може да се приеме, че тези доказателства,
които са представени по делото и въз основа на които са изготвени
първоначалната и допълнителната съдебно-икономически експертизи, са всички, свързани с дейността на дружеството-ищец
през исковия период. Това е достатъчно, за да се приеме, че не е установено противоправно
поведение от страна на ответника, изразяващо се в злоупотреба със средства на
дружеството, респ. в причиняване на вреди в посочените размери. За уважаване на
иска по чл. 145 от ТЗ е необходимо да се установят по категоричен начин противоправните действия или бездействия на управителя, причинените вреди на дружеството и причинната връзка
между тях, което не е сторено по настоящото дело.
Нещо повече, дори да се приеме,
че всички приходи и разходи за дейността на дружеството са установени, не може
да се приеме наличие на вреди за дружеството, респ. не може да се ангажира
отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ. Съображенията на съда са
следните:
В
първото заключение на вещото лице К. от 03.12.2015 година в п. 22.5. са посочени всички суми, които
съгласно счетоводните данни са разходвани, невъзстановени и неналични. Сред тях
са исковите суми по процесните три претенции: сумата
от 55025 лева, преведена от сметката на дружеството по личната сметка на
ответника, липсваща касова наличност към 10.05.2014 година в размер на 107693,74
лева, лихви за забава при заплащане на данъчни и осигурителни задължения в
размер на 2895,85 лева, както и усвоен
кредитен лимит по кредитна карта и извършени разплащания с дебитна карта, които
не са предмет на спора в настоящата инстанция. Т.е. преценката за
основателността на иска по чл. 145 от ТЗ следва да бъде направена за тези суми,
които самото дружество-ищец с оглед на извършените от него счетоводни
записвания счита за суми, с които ответникът е злоупотребил.
Установено е по делото с
допълнителното заключение от 03.12.2015 година, че освен преводи от сметката на дружеството към личната
банкова сметка на ответника в общ размер от 55025 лева, за периода от началото
на 2012 година до 10.05.2014 година има и други
постъпления по личната му сметка в общ размер на 103351,71 лева,
включващи 10042,63 лева и 56311,08 лева преводи в лева, представляващи вноски
на собственици на апартаменти за поддръжката им, както и 36998 лева преводи от К. Б., представляващи суми, получавани от туристи,
настанявани в апартаменти във ваканционния комплекс в С.В.. Тези суми не са посочени счетоводно от ищеца като дължими от
ответника, те не са предмет на иска по
чл. 145 от ТЗ. С оглед на това и като се имат предвид свидетелските показания,
че личната банкова сметка на Г.Т. е ползвана, за да се превеждат по нея
дължимите суми от собствениците на отделните обекти за тяхната поддръжка и за
заплащането на данъците за тях, както и получаваните наеми от тези обекти от
една страна, а от друга че Г.Т. е осигурявал необходимите средства за
поддръжката, заплащането на данъците и на наемите за отделните апартаменти на техните
собственици, не може да се приеме, че ответникът е нанесъл вреда на
дружеството-ищец с описаните по-горе суми.
Установено е от съдебно-икономическата
експертиза – първоначална и допълнителна, че за исковия период освен преводите
от сметката на дружеството по личната банкова сметка в общ размер на 55025 лева,
ответникът е теглил от сметките на дружеството и суми на каса и чрез устройства
за плащане /ПОС терминал/. Те са в размер на 52750 лева за 2012 година, 116600
лева плюс допълнително добавените с допълнение към заключението 6057,76 лева,
или общо 122657,76 лева за 2013 година и 21260 лева до 10.05.2014 година.
Т.е. за периода от 01.01.2012 година до 10.05.2014 година е установено по делото
по категоричен начин получаването от ответника на суми от банковата сметка на
ищеца / по банков път и на ръка/ от общо 58485 лева за 2012 година, от които
5735 лева превод в личната му банкова сметка и 52750 лева изтеглени на ръка. От
допълнителното заключение на вещото лице, в което са описани всички разходи,
направени във връзка с дейността на дружеството през 2012 година, включително
извършени преводи от личната сметка на ответника към третите лица М. С., К. Б.
и Й. Й. е видно, че техният общ размер е
99231,07 лева. Т.е. този размер надхвърля значително получените от ответника
суми от сметките на дружеството. Такъв извод може да бъде направен и за
следващите два периода. През 2013 година преводът на суми от сметката на
дружеството по личната сметка на ответника е за 33800 лева, изтеглените суми на
каса са 122657,76 лева, или общо 156457,76 лева. Установените от вещото лице и
описани в приложение № 3 към допълнителното му заключение разходи, ведно с
паричните преводи от личната банкова сметка на ответника към посочените по-горе
трима служители на ищцовото дружество са 190631,34
лева, т.е. отново значително надхвърлят получените от ответника суми от
сметката на ищеца. За третия период от началото на 2014 година до 10.05.2014 година общо получената
от ответника сума е 36750 лева / 15490 лева по сметка и 21260 лева на каса/.
Разходите, ведно с превода на суми от личната сметка на ответника по сметките
на служителите са общо 32519,42 лева. Освен
това за сумата от 4117,92 лева,
изтеглена от ответника на ПОС терминал през периода от 05.01.2014 година до
02.04.2014 година е установено, че не е изразходвана за дейността на ищцовото дружество. Тази сума ответникът е осъден да заплати с влязлото
в сила решение на ПОС. Т.е. средствата, представляващи разликата между
установените разходи и получените от ответника суми от банковата сметка на
ищеца, са присъдени в полза на ищеца, с изключение на 112,74 лева. При
положение обаче, че за предходните два периода е установено, че направените
разходи надхвърлят значително получените суми от сметката на ищеца, не може да
се приеме, че тази сума от 112,74 лева е присвоена неправомерно от ответника,
респ. че за нея той носи отговорност по чл. 145 от ТЗ.
Анализът на доказателствата,
направен от съда по-горе, не дава основание да се приеме, че за дружеството е
налице вреда в резултат на противоправно поведение на
ответника, тъй като е установено, че
получените от ответника суми са изразходвани в пълния им размер за дейността на дружеството, чийто управител
е бил той.
Що се отнася до претенцията за
липсващата касова наличност, съдът намира следното:
Установено е от представените по
делото писмени доказателства – касова книга, както и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че по счетоводни данни касовата наличност
към началото на исковия период - 01.01.2012 година е
156219,71 лева, съответно към 31.12.2012 година е 136105,79 лева, към 31.12.2013 година
114411,09 лева и към 10.05.2014 година е 107 693,74 лева. В неоспореното
заключение на вещото лице изрично е посочено, че става дума за касова наличност
само по счетоводни данни, без да има приемо-предавателни
протоколи, установяващи реално предаване на сумите, отразени като касова
наличност към 2007 година от предишния
управител Е. З. на новия управител Г.Т.
или на едноличния собственик на капитала и към 10.05.2014 година от Г.Т. ,
което било пречка да се установи дали тя е съществувала реално. В тази насока
са и показанията на разпитания в качеството на свидетел Й. Й., който
установява, че на 10.05.2014 година Г.Т. е предал на едноличния собственик на
капитала ключовете от офиса и от касата на дружеството, без да се съставя приемо-предавателен протокол и без да е установено дали в
касата има налични средства и колко. Едва четири дни по-късно – на 14.05.2014
година Д. С. – едноличен собственик на капитала предал ключовете, включително
от касата на новия управител Й. Й., като в нея нямало нищо. Не били извършвани
инвентаризации в дружеството. Вещото лице е посочило, че при липсата на данни
от инвентаризации и приемо-предавателни протоколи,
установяващи равнението или неравнението чрез съпоставка на счетоводно установената
касова наличност и установената чрез
броене касова наличност към определена дата, както и реалното предаване на
изброената сума от едното към другото материално-отговорно лице, не може да се установи произходът на
липсващата касова наличност.
В случая, за да се ангажира
имуществената отговорност на Г.Т. за сумата от 107693,74 лева, претендирана като липсваща касова наличност, е необходимо
по делото да бъде установено по категоричен начин, че това е сума, от
която в резултат на извършени точно от ответника противоправни
действия е лишено ищцовото
дружество, т.е. причинена му е вреда. Такива доказателства по делото липсват.
Само по себе си счетоводното отразяване на касовата наличност не е достатъчно,
тъй като липсват доказателства за това до кой момент сумите са били налични в касата, респ. в кой
момент вече не са били налични въпреки счетоводното им отразяване.
Установяването на обстоятелството, че ответникът е този, който е присвоил сумите от касата, е в
тежест на ищеца, а в настоящия случай по делото липсват такива доказателства. С
оглед на това искът за сумата от 107693,74 лева липсваща касова наличност е
неоснователен и решението, с което той е отхвърлен в тази му част, следва да
бъде потвърдено.
Последната претенция, предмет на
предявения от „Е.П.“ ЕООД иск, е тази за 2895,85 лева, представляваща заплатени
лихви за забава при изплащането на данъчни и осигурителни задължения. По делото
е установено от съдебно-икономическата експертиза, че действително през периода
от началото на 2012 година до май 2014 година в резултат на забавено плащане на
данъчни и осигурителни задължения дружеството е заплатило лихви за забава в общ
размер на 2895,85 лева, от които 2670,93 лева
през 2012 година, 144,90 лева
през 2013 година и 80,02 лева до май 2014 година. По делото е установен само
размера на заплатените лихви. Липсват каквито и да било други доказателства,
въз основа на които да се направи извод за това коя е причината за
начисляването на тези лихви, респ. за какви неплатени в срок задължения става
дума, за кой период и на какво се дължи забавянето в плащането. Без такива
доказателства не може да се приеме, че заплащането на лихвите за забава се
дължи на противоправното поведение на ответника в
качеството му на управител на ищцовото дружество. При
липсата на доказателства не може да бъде ангажирана неговата отговорност по чл.
145 от ТЗ за сумата от 2895,85 лева.
Имайки предвид всичко
гореизложено, съдът намира, че първоинстанционното
решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника по въззивната жалба
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 5780 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201 от 06.04.2017 година,
постановено по т. дело № 158/2015 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е
отхвърлен иска на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********, против Г.Е.Т., ЕГН **********, с
адрес *** за разликата над уважения сборен размер от 9 315,44 лв. до
пълния претендиран общ размер от 174 930.03 лв.,
която разлика включва обезщетение за нанесени виновно от ответника имуществени
вреди на дружеството-ищец през време на осъществяваното от него управление, изразяващи
се в следното: имуществени вреди в
размер от 55025 лв., представляващи неоснователно извършени от ответника за
периода 2012 г.-10.05.2014 г. парични преводи от банкова сметка на дружеството
по негова лична банкова сметка; липсваща касова наличност в размер на 107
693,74 лв. и 2 895,85 лв. начислени лихви за през периода 2012 година –
май 2014 година за забавено плащане на данъчни и осигурителни задължения.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Г.Е.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 5780
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.