Решение по дело №1092/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№         /……………….2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, I тричленен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Ангелина Георгиева и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА  к. адм. д. № 1092 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите против Решение № 260413/19.03.2021г., постановено по НАХД № 5219/2020г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление № В-0050615/16.11.2020г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК *********, е наложено административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222 от ЗЗП, като незаконосъобразно. Съответно е осъдена същата дирекция да заплати на НУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 362,15 лева /триста шестдесет и два лева и петнадесет ст./, представляваща направени по делото разноски.

В жалбата са изложени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Съдът неправилно тълкувал разпоредбата на чл.127 ал.3 ЗЗП, като стеснително приел, че рекламация може да се предяви единствено пред търговеца или упълномощено от него лице. Според касатора, това може да бъде сторено пред всеки служител в обект на търговеца. Релевирано е твърдение, че в конкретния случай потребителят е предявил устна рекламация по смисъла на ЗЗП пред служители на търговеца, съответно последният е следвало да я впише в регистъра за рекламации. Като последствие търговецът е следвало да се произнесе относно основателността на рекламацията. След като не я е вписал в регистъра за рекламации, е извършил административно нарушение по смисъла на чл.127 ал.3 ЗЗП. Формирано е искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.Ако са предявени разноски за адвокатски хонорар или юрисконсултско възнаграждение надвишаващи минимално предвидените размери в Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, моли исканията в тази връзка да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се представлява. Представено е становище от представител по пълномощие на представляващия по закон комисията, в което се поддържат наведените касационни основания.

Ответникът по касационната жалба – „ Наука инвест“ЕООД  не се представлява. Представено е становище по касационната жалба, в което на подробно изложени доводи се отхвърлят възраженията в нея. Въвежда се искане, касационната жалба да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Въвжеда искане, съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК *********  срещу  Наказателно постановление № В-0050615/16.11.2020г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК *********, е наложено административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222 от ЗЗП, като незаконосъобразно.

С обжалваното пред настоящия съд решение, ВРС е отменил НП. От фактическа страна, съдът е установил, че „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД извършвало туристическа дейност в хотел: Международен дом на учените „Фредерик Жолио Кюри“ в к.к.“Св.Константин и Елена“ в гр.Варна, категоризиран от Министерство на туризма с категория „три звезди“. На 14.08.20г. в хотела се настанила потребителката Д.П.П.-В., заедно с нейния съпруг, за престой до 21.08.20г. На третия ден от престоя потребителката получила обриви по крайниците, за които счела, че са причинени от насекоми-дървеници. Уведомила за това камериерките, като М.П. - отговорник на камериерките й предложила да й бъде подменен матрака на леглото и спалното бельо. Независимо, че това било сторено, здравословният й проблем не отшумял. В последния ден от престоя същата била посетена от управителката на хотела, която препоръчала на Д.П.-В.да се обърне към лекар. След отпътуването си от хотела, на 25.08.20г. потребителката депозирала жалба до КЗП, в която изложила  твърдения за лоша хигиена и остаряло и негодно оборудване на стаята, в която била настанена. Извършена е проверка от служители при  КЗП, в хода на която е изискано представянето на регистър на предявените рекламации. Констатирано е, че в него няма вписани изобщо такива. Във връзка с тези констатации на 06.10.2020г. е съставен акт за установяване на административно нарушение на  дружеството за това, че не е вписало рекламацията на Д.П.-В.от 17.08.20г. в регистъра на предявените рекламации. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени възражения били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното пред ВРС наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният  съд приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства- разпита на свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Въззивният съд е анализирал приложените по делото доказателства и обосновано е приел, че те установяват по безспорен начин незаконосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление.

При извършената проверка, касационният състав при Административен съд Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.

Касационната инстанция възприема изцяло установените факти и правните изводи на районния съд.

Като неоснователни се възприемат изложените в касационната жалба доводи, сочещи на незаконосъобразност на оспореното въззивно решение. Така, защото в решението се съдържат собствени мотиви както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. Правилно, в унисон със събраните доказателства, е възприет изводът за несъставомерност на деянието, вменено с разпоредбата на чл.127 ал.3 от ЗЗП.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че тази разпоредба допуска рекламацията на потребителя да бъде направена не само пред търговеца и негов упълномощен представител, но и пред всеки служител, изпълняващ задълженията си в обект на търговеца. Подобно разширително тълкуване не кореспондира с изричното посочване в разпоредбата на субектите, имащи правомощието да регистрират рекламации. Конкретното им упоменаване в чл.127 ал.1 ЗЗП не е случайно, а целенасочено, доколкото производството по предявяване на рекламации съдържа последици както за търговеца, така и за потребителя. За да бъде ангажиран търговеца с тези последици, каквото например е задължението му да се произнесе по рекламацията, той трябва да е надлежно сезиран. Валидното сезиране предполага знание у търговеца за сторената рекламация. Именно поради това законодателят е предвидил конкретни адресати на задължението за приемане на рекламацията и това са самия търговец или негов упълномощен представител.

Правилни са изводите на ВРС, които възприемат тезата на жалбоподателя, че не се установява и факта на извършена рекламация. Безспорно е, че рекламацията може и да е устна по арг.чл.125 ал.2 ЗЗП. Но дори и в този случай тя трябва да бъде направена пред упоменатите по-горе субекти, за да бъде вписана в регистъра за рекламации. Всякакъв друг вид възражения, направени по ред или способ, нерегламентиран в ЗЗП като такъв за предявяване на рекламации, не могат да се възприемат и тълкуват като рекламация. 

На гореизложените доводи и тези, посочени от ВРС в обжалваното решение, на които касационната инстанция се позовава съобр.чл.221 ал.2 изр.второ АПК, касационният състав приема, че правилно районният съд е формирал извод, според който  необосновано и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за това, че е не е вписало рекламацията в съответния регистър.  

С оглед всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила.

Относно претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски и направеното предварително възражение на касатора да не се присъждат разноски над определения законов минимум, съдът съобрази следното:

Искането за присъждане на разноски в размер от 360.00лв. е въведено своевременно, съответно представена е Фактура № **********/07.05.2021г., както и банково извлечение от 10.05.2021г. от Райфайзенбанк АД, чрез които се удостоверява извършено плащане на адв.В.Д., осъществил и представителството. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края на съдебното заседание  искане,  на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК ********* следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с включен ДДС. В случая възнаграждението е в размер на минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС и следва да бъде присъдено изцяло.

Мотивиран от което и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260413/19.03.2021г., постановено по НАХД № 5219/2020г. по описа на ВРС, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № В-0050615/16.11.2020г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК *********, е наложено административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222 от ЗЗП.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите  да заплати на „НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК ********* разноски по делото в размер на 360.00/триста и шестдесет лв./

Решението е окончателно.

 

Председател:                 Членове: 1.

 

 

 

2.