РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300503229 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262398/25.10.2021г. по гр.д.№7903/2020г. по описа на
РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно
основание чл.79,ал.1,пр.1 и чл.86 от ЗЗД,вр. с чл.240,вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумите 4386,86лв. представляваща главница по договор за кредит от
23.08.2007г. и допълнително споразумение към него от
13.05.2010г.,531,47лв.,представляваща възнаградителна лихва за периода 28.07.2017г.-
28.04.2018г.,както и сумата от 355,50лв.,представляваща наказателна лихва върху
главницата за периода 28.04.2018г. до датата на предявяване на исковата молба.Недоволен
от така постнановеното решение е останал ищеца в първоначалното производство и моли
решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна
счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да
се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Не се спори между страните,че на 23.08.2007г. между тях е бил сключен
договор за кредит за текущо потребление.Към договора е представен и погасителен план,от
1
който става ясно,че същия се отпуска за срок от 96 месеца.С допълнително споразумение
към договора за кредит от 2010г. е уговорено изплащането на остатъка от сумата,като
същата вече е в размер на 8180лв.Ответникът прекратил плащането по договора за кредит и
допълнителното споразумение на 28.09.2011г. и „Банка ДСК“ пристъпила към снабдяване
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.16579/2011г. по описа на
РС-Пловдив.
На 25.04.2012г. между „Банка ДСК“ и жалбоподателя бил сключен договор за
цесия,с който вземането срещу ответника било прехвърлено на ищеца.Установява се,че
ответника е бил надлежно уведомен с писмо с обратна разписка за извършената цесия,като
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД е бил упълномощен от „Банка ДСК“ да извърши
съобщаването на цесията,поради което същата е породила валидни правни последици.между
страните.Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД цесията има действие спрямо
длъжника от момента на съобщаването й.Жалбоподателя в качеството си на нов кредитор е
извършил по пълномощие съобщаването.Настоящата инстанция счита,че смяната на
кредитора е редовно съобщено на длъжника.
На второ място следва да се разгледа и въпроса,наведен във въззивната жалба
от жалбоподателя,с който същия счита,че договорът за кредит не е станал предсрочно
изискуем.Настоящата инстанция не споделя този довод,тъй като,за да е налице предсрочна
изискуемост на договора,както е записано в него,че същия става предсрочно изискуем с
неплащането на коя да е вноска от него,то това обстоятелство трябва да стигне до знанието
на длъжника.А уведомяването на длъжника е станало след пристъпването към заповедното
производство,в което кредитора се е позовал на предсрочната изискуемост,за да се снабди
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Иначе по делото не се установява
по друг начин предсрочната изискуемост да е била съобщена на длъжника.
И на последно място следва да се обсъди и третото наведено основание
относно изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница и
лихви.След като на длъжника е било съобщено за настъпилата предсрочна изискуемост и за
прехвърлянето на вземането по надлежен ред,то от този момент нататък започва да тече и
погасителната давност по отношение на дължимите суми,като за главницата давностния
период е в размер на пет години,а за лихвите е в размер на три години и тъй като към
момента на завеждане на исковата молба същите са били изтекли,то и вземането се е
погасило по давност.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди,като на остнование чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на
първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
въззиваемата страна и такива са направени по реда на чл.38 от ЗА,поради което следва да се
присъдят в размер на 650лв.
2
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262398/25.10.2021г. по гр.д.№7903/2020г. по
описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК-***** със седалище и
адрес на управление:гр.***** да заплати на Г. К. К. с ЕГН-********** от гр.*****
направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 650лв./шестстотин и
петдесет лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3