№ 24097
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110127154 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 27154/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Б. ДР. АНДР. срещу ЗК „Г.Ж.“ ЕАД, като се твърди, че
ищецът е наследник по закон на Л.Д. А.а, която била починала на 29.03.2021 г. Поддържа,
че на 20.11.2020 г. наследодателят бил сключил договор за кредит за текущо потребление с
„Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 36000,00 лева. Навежда доводи, че във връзка с договора за
кредит била сключена застраховка по която банката била застраховащ, а наследадодателят
била застрахована, като предмет на договора бил живота и телесната цялост на
наследодателката. Навежда доводи, че по силата на условията на застрахователния договор
чрез последният се покривали задълженията на наследодателят по договора за кредит в
случай на настъпване на уговорените по застраховката рискове, сред който бил и „смърт в
резултат на злополука или заболяване“. Излага съображения, че при настъпване на
застрахователния риск „смърт“ дължимата застрахователна сума била в размер на остатъка
по договора за кредит, която сума следвало да бъде изплатена от застрахователя на
застраховащия. Твърди, че застрахователният риск „смърт“ е бил настъпил поради
заболяване, за което банката и застрахователят били надлежно уведомени от наследника, но
ответникът отказал да заплати дължимата застрахователна сума, което бил аргументирал със
заразата SARS-CoV2, за която била обявена пандемия. Поддържа, че е подадено възражение
към застрахователят в което изрично бил уведомен, че починалата нямала установен случай
на Covid-19, но отново бил постановен отказ от плащане, като сочи, че отказът бил
неоснователен. Инвокира доводи от правна страна по отношение на договора за застраховка
1
„Живот“ по „финансов риск“, като прави изовд, че ответника дължал заплащане на сумите
по застрахователния договор. Развива съображения, че дължимата сума по договора за
банков кредит била в размер ан 34854,05 лева – главница, както и сумата от 11720,16 лева –
лихви и сумата от 574,20 лева – такси и разноски по кредита. Твърди, че като наследник е
станал страна по договора за кредит, като с оглед условията по договора застрахователния
договор и предвиденото в КЗ, бил легитимиран да иска плащане на дължимите суми.
Навежда доводи, че ответника следвало да заплати на банката суми както следва: от 8000,00
лева – дължима сума по договора за кредит; сумата от 800,00 лева – мораторна лихва за
периода от 01.06.2021 г. до 20.05.2022 г., като частична претенция от общо дължимите суми
по договора за банков кредит във връзка със сключената застраховка, както и в лично
качество сумата от 2000,00 лева – частично за платена от ищеца лично суми по кредита от
общо дължимата сума по кредита, както и сумата от 200,00 лева – мораторна лихва за
периода от 01.06.2021 г. до 20.05.2022 г., като частична претенция от общо дължимите суми
по договора за банков кредит. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства, както и за допускане на ССчЕ по въпроси поставени в исковатам
молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати на банката и в лично качество
претендираните суми, както и сторените по делото деловодни разноски.
С уточнителни молби от 08.06.2022 г., от 24.06.2022 г. и от 06.07.2022 г., ищецът е
уточнил частично предявените претенции във връзка с дадени от съда указания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са неоснователни. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение във връзка със сключения договор за банков кредит, но обосновава, че с
оглед условията по застраховката смъртта на наследодателят на ищеца била в хипотеза на
изключен застрахователен риск, което обосновава подробно. Поддържа, че сред причините
посочени в съобщението за смърт имало такива, които обосновавали хипотезата на
изключение от покрит застрахователен риск. Навежда доводи, че освен това дори да се
приемело, че застрахователният риск бил покрит, то смъртта на наследодателят била в
следствие на заболяване или болестно състояние, които били съществували предварително в
период от 5-години преди сключване на застраховката. Излага съображения, че претенцията
не била установена по размер, който не бил и доказан. Оспорва наличието на
материалноправна легитимация от страна на ищеца. Твърди, че с оглед неоснователност на
главните искове, то такива се явявали и акцесорните. Прави доказателствени искания за
приемаен на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 192 ГПК да се
изискат писмени доказателствени средства от трето неучастващо лице, както и да бъде
допуснато заключението на СМЕ по задачи поставени в отговора на исковата молба.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителни искове
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е нередовна, като следва да
бъде предоставена последна възможност на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да
отстрани нередовностите на исковата молба, като с писмена молба с препис за ответника
посочи: 1) дали иска да предяви косвен иск по реда на чл. 134 ЗЗД, за което са изложени
твърдения с молбите за отстраняване на исковата претенция и е поискано конституирането
на „Банка“ ЕАД, като съищец с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК,
тъй като е налице хипотезата на процесуална субституция под формата на процесуално
застъпничество; 2) или твърди, че наследодателят в качеството на кредитополучател е
сключила застраховка „Живот“ с ответника, по която бенефициер е банката. Тоест налице е
хипотезата на договор в полза на трето лице (чл. 22 ЗЗД) и иска да ответника да бъде осъден
да заплати застрахователната сума в полза на третото лице-бенефициер. В случай, че е
твърди втората хипотеза следва посочи дали иска банката да участва като съищец,
2
доколкото не е налице хипотезата на процесуална субституция, а искането е за
конституирането на трето лице-помагач; 3) да уточни правният си интерес да предяви и
искове в лично качество срещу ответника, като изложи твърдения за плащане по договора за
банков кредит; 4) да изложи твърдения по всеки от исковете, след като са предявени като
частични за сума в какъв по-голям размер са, съответно за всеки от исковете да се посочи за
вноските и лихвите за кой или кои периоди се дължат – както тези които се претендира да
бъдат заплатени на банката, така и тези за които се сочи, че са плати в лично качество, както
и да се уточни дали сумите се претендират за отделен по-малък или глобален период,
съответно да се посочи и периода който се твърди за дължимост на по-голямата сума.
Съдът намира, че с оглед нередовността на исковата молба не следва да определя
правна квалификация на предявения иск и да разпределя доказателствената тежест, а за
последните следва да се произнесе в откритото съдебно заседание при отстраняване на
нередовностите на исковата молба, доколкото в зависимост от твърденията на ищеца, както
правната квалификация, така и материалните предпоставки, респ. доказателствената тежест
биха били различни.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделен за безспорно, че: 1) е налице валидно застрахователно
правоотношение по процесният застрахователен договор; 2) че ищецът е наследник на Л.Д.
А.а.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор.
Основателно е доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
ССчЕ, тъй като доказателственото искане е допустимо, относимо и необходимо, като
вещото лице следва да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за допускане
изслушването на заключението на СМЕ. Искането е процесуално допустимо, а с оглед
спорните между страните обстоятелства същото се явява, допустимо и относимо към
предмета на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че е основателно доказателственото искане на
ответника да бъде задължено трето неучастващо лице да представи по реда на чл. 192 ГПК
писмени доказателствени средства изложени в приложена към отговора на исковата молба
изрична молба, тъй като същите са допустими, относими и необходими, а освен това имат
значение и с оглед допуснатото експертно заключение на СМЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.10.2022 г. от 11,15 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да
отстрани нередовностите на исковата молба, като с писмена молба с препис за ответника
посочи: 1) дали иска да предяви косвен иск по реда на чл. 134 ЗЗД, за което са изложени
твърдения с молбите за отстраняване на исковата претенция и е поискано конституирането
3
на „Банка“ ЕАД, като съищец с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК,
тъй като е налице хипотезата на процесуална субституция под формата на процесуално
застъпничество; 2) или твърди, че наследодателят в качеството на кредитополучател е
сключила застраховка „Живот“ с ответника, по която бенефициер е банката. Тоест налице е
хипотезата на договор в полза на трето лице (чл. 22 ЗЗД) и иска да ответника да бъде осъден
да заплати застрахователната сума в полза на третото лице-бенефициер. В случай, че е
твърди втората хипотеза следва посочи дали иска банката да участва като съищец,
доколкото не е налице хипотезата на процесуална субституция, а искането е за
конституирането на трето лице-помагач; 3) да уточни правният си интерес да предяви и
искове в лично качество срещу ответника, като изложи твърдения за плащане по договора за
банков кредит; 4) да изложи твърдения по всеки от исковете, след като са предявени като
частични за сума в какъв по-голям размер са, съответно за всеки от исковете да се посочи за
вноските и лихвите за кой или кои периоди се дължат – както тези които се претендира да
бъдат заплатени на банката, така и тези за които се сочи, че са плати в лично качество, както
и да се уточни дали сумите се претендират за отделен по-малък или глобален период,
съответно да се посочи и периода който се твърди за дължимост на по-голямата сума.
УКАЗВА, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството
ще бъде прекратено.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) е налице
валидно застрахователно правоотношение по процесният застрахователен договор; 2) че
ищецът е наследник на Л.Д. А.а.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца при депозит 300,00 лева, вносими от ищеца
по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице Мария Георгиева Малева, тел. 02/8778303,
моб. тел. **********, която да бъде уведомена.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в отговора на исковата молба от ответника при депозит 300,00 лева,
вносим от ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Александър Тодоров Минчев, с адрес: гр. София,
бул.Патриарх Евтимий № 56 служ. адрес: МБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, съд. медицина тел. 02:
9154 244, 982 7433, който да бъде уведомен.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК НЗОК в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото писмени доказателствени средства за информация за
извършени прегледи, хоспитализация, както и предписания по отношение на Л.А. за
периода 20.11.2015 г. до 20.11.2020 г.
УКАЗВА на НЗОК, че при неизпълнение на указанията на основание чл. 192, ал. 3
ГПК,третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен
отговорността по чл. 87 ГПК, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.
ДА СЕ изпрати на третото лице по чл. 192 ГПК препис от молбата на ответника към
отговора на исковата молба във връзка с искането по чл. 192 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
4
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5