Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимата С.Г.З. е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.343, ал.1 , б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това че на 20.08.2015
г. по ПП-1-6, км.295+500,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “****” с рег.
№ СТ **** АК, е нарушила правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, а именно:
-чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – “На пътно платно с двупосочно движение на
водачите е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне” – водачът З. е навлязла в лентата за насрещно движение;
-чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват” – водачът З. не е упражнила
достатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, и
-чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: Категория В – извън населено място 90 км/ч.” – водачът З. се е
движила с 97 км/ч.,
като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на А.И.С., ЕГН **********,***.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в”,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимата С.Г.З., като
приема, че дори и на пътното платно пред нея да е излязъл внезапно велосипедист
/както твърди подсъдимата/, това не променя правните изводи за допуснатите от
нея нарушения. Счита, че следва да й бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства – към минималния размер на предвиденото в закона наказание,
с приложение на чл.66, ал.1 от НК. Предлага подсъдимата З. да бъде лишена от
право да управлява МПС за срок, съобразен с данните за личността на подсъдимата
З..
Частните обвинители З.С.З. и А.С.З. поддържат така повдигнатото обвинение
по чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимата С.Г.З. и считат, че следва да й бъде наложено справедливо
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – към средния размер
на предвиденото в закона наказание, с приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Предлагат подсъдимата З. да бъде лишена от право да управлява МПС за срок,
по-дълъг с една година от срока на наложеното й наказание лишаване от свобода. Претендират
за направените по делото разноски. Подробни съображения за това развива в
пледоарията си повереникът им адв. А.Б..
Подсъдимата С.Г.З. заявява, че съжалява за случилото се и че на пътя пред
нея внезапно е излязъл велосипедист, което е станало причина за промяна на траекторията
на управлявания от нея лек автомобил.
- 2 -
Моли съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Алтернативно,
моли съда да й наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
– в минималния размер на предвиденото в закона наказание, при условията на
чл.66 от НК. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът й
адв. Н.Н..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимата С.Г.З. е родена на *** ***,
българка, с българско гражданство, със средно образование, неомъжена,
неосъждана, месторабота – „****” ЕООД, гр. Казанлък, ЕГН **********.
Подсъдимата З. била правоспособен водач категория „В” от 2006 г., видно от справка за
нарушител /л.80 от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по
описа на РУ – Казанлък/.
Подсъдимата З. управлявала лек автомобил марка “****” с рег. № СТ **** АК, който бил нейна собственост /л.81 от д.п. №
284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/. С този автомобил тя всяка
сутрин пътувала до гр. ****, където била
местоработата й.
На 20.08.2015 г., малко преди 7.00 ч., подсъдимата З. управлявала
собствения си лек автомобил марка “****” с рег. № СТ **** АК, по път ПП-1-6, в посока от изток
на запад
По същото време пострадалата А.И.С., която живеела в гр. ****, управлявала
собствения си лек автомобил малка “****” с рег. № СТ **** НН, по същия път –
ПП-1-6, но в посока от запад на изток. Пострадалата С. отивала да посети внука
си, настанен МБАЛ – Стара Загора след претърпян пътен инцидент.
Пътната настилка била суха, с гладко асфалтово покритие, без неравности. Тъй
като времето било ясно и в светлата част на денонощието, видимостта била
отлична.
Платното за движение на ПП-1-6,
км.295+500, се състояло от две ленти за движение, широки
по 3,8 м.,
разделени с единична прекъсната линия тип “МЗ”. В южната част имало банкет,
широк 2,4 м.,
след който имало бетонно корито на крайпътен канал с ширина 1,5 м. и дълбочина 0,7 м.
На км.295+500 на ПП-1-6, в правия и равнинен участък преди разклонението за
с. А. и с. Д. С., общ. ****, подсъдимата З. загубила контрол над управлявания
от нея автомобил и внезапно навлязла в насрещната лента за движение със скорост
97 км/ч.
В лентата за движение в посока от запад на изток по същото време със
скорост 82 км/ч.
се движел лекият автомобил марка “****” с рег. № СТ **** НН, управляван от
пострадалата С..
При това движение на гореописаните леки автомобили един срещу друг в южната
пътна лента /за движение от запад на изток/ настъпил удар между тях в същата
пътна лента.
Старозагорски
окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
Първоначалният контакт между двата автомобила бил между предната лява част
на лекия автомобил “****” и предната лява част на лекия автомобил „****”.
Ударът по характер бил странично-кос и бил реализиран с първоначална контактна
повърхност от около 0,7-0,8 м.
Към момента на удара надлъжната ос на лекия автомобил „****” била
разположена почти успоредно на надлъжната ос на платното за движение, като десните му оси били на около 0.3-0.5 м. северно от южния край
платното за движение, а предната му част била насочена на изток. Надлъжната ос
на лекия автомобил „****” била
разположена на около 36-40 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на
платното за движение, а предна му част била насочена на югозапад.
След описания по-горе
първоначален контакт лекият автомобил „****” се установил изцяло в южното крайпътно
пространство, с предна част, насочена на североизток, като масовият
център на автомобила изминал около 9
м. под ъгъл около 60 градуса в дясно на първоначалната
си траектория.
Лекият автомобил „****” частично се разположил в южната пътна лента и на
южния банкет с предна част, насочена на североизток, като масовият център на
същия изминал около 12 м.
под ъгъл 16-20 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение.
Непосредствено преди удара нито подсъдимата З., нито пострадалата С. са задействали аварийно
спирачната система на управляваните от тях автомобили. Скоростта на движение непосредствено
преди удара и към момента на удара на лекия автомобил „****” била 82 км/ч., а на лекия „****”
– 97 км/ч.
Първоначалният удар между двата автомобила настъпил на около 40 м. западно от ориентира
/приет при огледа на местопроизшествието/ – надлъжно на пътя, и на около 1,5-2 м. северно от южния край на
платното за движение, в лентата за движение на лекия автомобил „****” –
напречно на пътя.
В резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата С. получила
тежка гръдна и тежка коремна травми, от които починала на място.
В резултат на пътнотранспортното произшествие подсъдимата З. също получила
травматични увреждания /счупване на външния кондил на голямо пищялна кост на
десния долен крайник и разкъсно-контузни рани в областта на лява колянна
става/.
Видно от писмо УРИ 105840-449/25.05.2016 г. от Дирекция “Национална система
112”,
“Районен център 112”
– Бургас /л.63 от настоящото дело/, на тел.112 за времето от 6.54 ч. до 6.59 ч.
на 20.08.2015 г. са се обадили преминаващите по ПП-1-6 А. Ц., Н. К. и Е.
/лицето не е посочило други имена/, за да съобщят за пътнотранспортното
произшествие.
Според писмо № 284000-12155/10.06.2015 г. от РУ – Казанлък и дневник за
получени сигнали на тел.112, сигналът на ПТП на 20.08.2015 г. в РУ –Казанлък е подаден
от оператора на тел.112 в 6.55 ч. /л.68 и л.69 от настоящото дело/.
- 4 -
След удара подсъдимата З. се опомнила и успяла да излезе от автомобила си
през предната дясна врата.
На мястото на катастрофата спрели пътуващите в посока гр. ****
военнослужещи, които видели автомобилите на подсъдимата З. и на пострадалата С.
край пътя. Подсъдимата З. ги изпратила да видят как са пътниците в другата кола
и ги помолила да се обадят на тел.112.
След малко на мястото на произшествието пристигнали екипи на ФСМП – **** и на
полицията.
Свидетелят Г.П.Г. /фелдшер във ФСМП – ****/ констатирал смъртта на пострадалата
С. и заедно със свидетеля Х.Х.М. /шофьор на линейката/ откарали подсъдимата З. ***.
Свидетелят Д.Д.К. и колегата му И. Ж. /съответно, младши автоконтрольор и
младши инспектор в Участък – **** към РУ – Казанлък/ пристигнали на мястото на
произшествието в момента, когато тръгвала линейката.
Свидетелят К. не говорил с подсъдимата З., но разбрал от свидетелите Г. и М.,
че тя споменала за велосипедист, който бил на пътя пред нея и заради когото тя се
отклонила от своята лента.
Свидетелят С.Г.К. и колегата му И.Д.С. /и двамата младши автоконтрольори в
РУ – Казанлък/ също пристигнали на мястото на произшествието, но там вече били
само двата катастрофирали автомобила и трупът на пострадалата С..
Полицейските служители К. и С. били изпратени от началника си във ФСМП –
Казанлък. Там те разговаряли с подсъдимата З., която обяснила /според свидетеля
К./, че “от черен път е излязъл велосипедист и за да го избегне, кривнала”.
Свидетелят К. издал на подсъдимата З. талон за медицинско изследване бл. №
0037734 от 20.08.2015 г., а колегата му С. – талон за медицинско изследване бл.
№ 0037536 от 20.08.2015 г. /съответно, л.66 и л.67 от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по
описа на РУ – Казанлък/.
Бил извършен оглед на пътнотранспортното
произшествие и изготвен фотоалбум към него /съответно, л.7 – л.9 и л.10 – л.13
от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 199/2015 г. от 20.08.2015 г. /л.45 –
л.49 от д.п.
№ 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/, при огледа и аутопсията върху
трупа на А.И.С. е установени следните травматични увреждания:
Гръдна травма – кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош, счупване на гръдната кост и
ребра в двете гръдни половини, контузия и разкъсване на двата бели дроба, контузия на сърцето. Кръв
в двете гръдни половини.
Многофрагментно счупване на дясна
раменна кост.
Счупване на костите на дясната
предмишница.
Старозагорски
окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
Счупване на двете бедрени кости.
Счупване на костите на дясната
подбедрица.
Счупване на предноходилните кости
на дясното ходило.
Счупване на срамната кост на
таза в дясно, разчленяване на дясна кръстно поясна става, счупване на страничните израстъци
на II, III и IV поясен прешлен.
Масивна мастна емболия в белите
дробове.
Коремна травма – разкъсване на черния дроб и
дръжката на тънките черва, кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек. Кръв в коремната кухина.
Малокръвие на трупа и вътрешните
органи.
Оток на мозъка и белите дробове.
Охлузвания и кръвонасядания на
лицето, горните и долните крайници. Разкъсноконтузни рани
на дясната мишница дясна предмишница и ляво бедро.
Причината за смъртта на А.И.С. са множествени
травматични увреждания,
довели до развитие на травматичен
шок, усложнен с мастна емболия
в белите дробове. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
от детайли в купето на лек автомобил при
описаното в материалите на досъдебното производство ПТП. Всички травматични увреждания са прижизнени и дори
при оказването на незабавна и висококвалифицирана медицинска помощ смъртта на
пострадалата С. не би могла да бъде предотвратена.
Видно от протокол за химическа експертиза № 455 от 27.08.2015 г. /л.63 от
д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/, в кръвната проба, взета от А.И.С.
не е доказано наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 383/2015
г. от 25.09.2015 г. /л.57 - л.58 от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г.
по описа на РУ – Казанлък/, С.Г.З. при станало ПТП на 20.08.2015 г. е
получила следните травматични увреждания:
Счупване външния кондил на голямо пищялна
кост на десния долен крайник.
Разкъсно-контузни рани в областта на лява колянна
става.
Описаните
и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да са
получени по време и начин, каквито данни има в материалите, приложени към
досъдебното производство, а именно – при
станало ПТП от удари в изпъкналите части в купето на катастрофирал автомобил. Счупването в областта на
външния кондил на голямо пищялна кост на десния долен крайник е причинило трайно затруднение в движението на долния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни и
при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията, ще е необходим
период от около 4-6 месеца. Разкъсно-контузните
рани по лявото коляно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- 6 -
Видно от протокол за химическа експертиза № 445 от 21.08.2015 г. /л.65 от
д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/, в кръвната проба, взета от С.Г.З.
не е доказано наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на автотехническа експертиза от 07.10.2015 г. /л.24
– л.40 от
д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/, при посочените пътни условия на 20.08.2015 г., около 7.00 ч., по ПП-1-6, км.295+500, е настъпил
удар между лек автомобил “****” с рег. № СТ 6778 АК,
управляван от С.З., и лек автомобил „****”
190” с
рег. № СТ **** НН ,управляван от Айтен С..
Първоначалният контакт е настъпил с предна лява част на лек автомобил “****” в
предна лява част на лек автомобил „****”. Ударът по характер е страничен-кос и е реализиран с първоначална контактна
повърхност от около 0,7-0,8 м. Към момента на удара
надлъжната ос на лек автомобил „****” е била разположена почти успоредно на надлъжната ос на платното за движение, като
десните оси са се намирали на около 0,3-0,5 м. северно от южния край платното за
движение с предна част, насочена на изток. Надлъжната ос на лек автомобил „Деу” е била разположена на
около 36-40 градуса в ляво спрямо нея с предна
част, насочена на югозапад.
След така описания
първоначален контакт, под въздействието на резултатните сили и
моменти, лекият автомобил “****” се
е установил изцяло в южното крайпътно пространство
с предна част, насочена на североизток, като МЦ на автомобила е изминал около 9 м. под ъгъл около 60 градуса
в дясно на първоначалната си траектория.
Лекият автомобил „Деу” частично се е разположил в
южната пътна лента и на южния банкет с предна част насочена на североизток,
като МЦ на същия е изминал около 12
м. под ъгъл 16-20 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на
платното за движение.
Липсват данни за аварийно задействане на спирачната система от страна на
водачите на двете превозни средства непосредствено преди удара, както и за
техническа неизправност по МПС.
Първоначалният удар в надлъжно разположение настъпва на около 40 м. западно от мерната линия,
а в напречно – на около 1,5-2 м.
северно от южния край на платното за движение – в лентата на движение на лекия автомобил „****”.
Скоростта на движение на лекия автомобил „****” към момента на удара – 82 км/ч., е съответствала
на тази непосредствено преди удара. Скоростта на движение на лек автомобил лекия
автомобил „Деу” към момента на удара – 97 км/ч., е съответствала
на тази непосредствено преди удара.
Водачката на лекия
автомобил „Деу” е имала техническа възможност да следи конкретната пътна
обстановка, да упражнява контрол върху скоростта и управлението на превозното
средство и съответно – да предотврати настъпването на произшествието.
Водачката на лекия автомобил „****” не е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране.
Старозагорски
окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Деу” непосредствено преди настъпването на ПТП – 97 км/ч., е надвишавала
максимално разрешената за конкретния пътен участък и възлизаща на 90 км/ч. Тъй като при
праволинейно движение пределно допустимата скорост, при която е възможно да
настъпи напречна неустойчивост и загуба на управляемост на автомобила при
конкретните пътни условия – сух, прав и равнинен пътен участък, е значително
по-висока от скоростта, с която се е движил процесният лек автомобил „Деу”,
следва да се приеме, че навлизането в срещуположната лента на движение не е във
връзка с превишената със 7
км/ч. скорост на движение.
Основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е
навлизането на лекия
автомобил „Деу” в насрещната лента на движение, което може да бъде в
причинно-следствена връзка с:
-моментно
отклоняване на вниманието на водачката от конкретната пътна обстановка
-моментно
заспиване на водачката
-здравословни проблеми и др.
В хода на съдебното следствие и за
изясняване на делото от фактическа страна, с оглед твърденията на подсъдимата З.,
че от страничен черен път пред нея внезапно се появил велосипедист, заради
когото тя променила посоката на движението на управлявания от нея лек
автомобил, съдът назначи допълнителна автотехническа експертиза.
Заключението на допълнителната автотехническа експертиза от 09.06.2016 г. /л.71
– л.80 от настоящото дело/ е изготвено след допълнителен
оглед на местопроизшествието в присъствието на адв. Б.
и адв. Н.. Според това
заключение източно от местопроизшествието, на 38 м. преди мерната линия /МЛ/,
съответно, на 78-80 м. преди мястото на
удара по посоката на движение на лек автомобил „Деу”, се
намира западният край на стопански път. Източният край е уширението към първокласния път и се намира на 50 м. източно от МЛ. Средната
ширина на същия е 7 м.
Ориентиран е в посока северозапад, на около 8-10 градуса в ляво спрямо
напречната ос на първокласния път. Участъкът от стопанският път в частта към подхода към първокласния път е асфалтиран.
Изработена е и мащабна скица за това /л.73 от настоящото
дело/.
На около 94 м.
източно от МЛ, съответно, на 134
м. източно от мястото на удара, се намира западният край на второ кръстовище, формирано между първокласния път и перпендикулярно разположен стопански път, ориентиран в посока север-юг.
В източния край на
стопанския път, в зоната около 90
м. източно от мястото на удара и на средно 3,4 м. северно от северния край на платното за движение, се намира началото на високорастящи храсти, които частично
нарушават линията на видимост на водачите, пътуващи в направление запад.
Предвид
местоположението на храстите, следва да се приеме, че линията на видимост на водача в дясно от десния край на платното за движение възлиза
на 3,4 м.
- 8 -
Видно от приложената
снимка линията на видимост в надлъжно разлоложение възлиза на повече от 50
м.
ПП-1-6 и стопанския път
се пресичат на едно ниво и формират Т-образно кръстовище.
Експертът инж. Ч. е изготвил скица на участъка на произшествието, в който участък е включен и стопанският път /т.нар.
„черен път”/,
отразени са местоположенията на двата автомобила, които участват в ПТП, от
момента на изменението на траекторията на лекия
автомобил „****” и навлизането на същия в лентата за насрещно
движение, като на същата скица е отразено и мястото на удара между двата
автомобила /л.78 от настоящото дело/.
Според експерта инж. Ч., ако
се приемат за правдоподобни обясненията на подсъдимата З. в частта, че
велосипедист е навлязъл от стопанския път на първокласния път с направление от дясно на ляво спрямо надлъжната ос на
автомобила, за да не настъпи удар
между тях, водачката би следвало да
промени траекторията на движение на ляво, като максималното отклонение би било
най-голямо в зоната на траекторията на движение на велосипедиста.
За да бъде извършена технически правилно маневрата за промяна на
траекторията на движение от първоначалното праволинейно движение при най-голямото отклонение в ляво до праволинейно движение в своята лента /дясната
лента/, при скорост на движение 97
км/ч. /или 26,9 м./сек./ на процесния лек автомобил му е необходимо
надлъжно динамично разстояние от 51
м.
Т.е. – минималното разстояние от местоположението, от където
е възможно велосипедистът да започне да навлиза на
платното за движение по главния път, до мястото на удара е около 70-74 м.
На лекия автомобил „****” при определената
скорост на движение 97 км/ч. /или 26,9 м./сек./ от момента, в
който би заобиколил велосипедиста, до позиционирането
успоредно на надлъжната ос на платното за движение в своята лента му е било необходимо надлъжно динамично разстояние от 51 м.
Тъй като мястото на удара се намира на около 70-74 м. от местоположението, от където е било възможно велосипедистът да навлезе на платното за
движение, а на автомобила му е необходимо надлъжно динамично
разстояние от 51 м.,
за да се позиционира успоредно в своята лента, следва
да се приеме, че в конкретния случай водачката би имала
техническа възможност своевременно да се прибере в своята
лента на движение и да предотврати настъпването на удара с насрещно
движещия с лек автомобил „****” /скица
на л.79 от настоящото дело/.
Предвид взаимното
разположение на елементите на пътното платно
за установени при първоначалния и вторичния оглед спрямо определеното място на удара и заключението от преходната задача, експертът инж. Ч. приема, че липсват данни за промяна на изводите в
първоначалната експертиза.
Старозагорски
окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
Заключенията
са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
По делото се спори за обстоятелството дали е имало внезапно излязъл
велосипедист на пътя пред подсъдимата З. – доколко това обстоятелство е във
връзка с нейното поведение като водач на МПС и дали е в причинно-следствена
връзка с настъпилия противоправен резултат, както и за това поради каква
причина пострадалата С. не е реагирала на опасността – навлезлият в нейната
лента за движение лек автомобил “****”, управляван от подсъдимата З..
Прокурорът и частните обвинители поддържат становището, че подсъдимата З. е
нарушила правила за движение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Относно наличието на внезапно излязъл велосипедист на пътя пред подсъдимата
З. прокурорът приема наличието на този факт алтернативно, като счита, че това
не променя изводите за виновно поведение на подсъдимата З. като водач на МПС.
Повереникът на частните обвинители адв. Б. счита, че изложеното от
подсъдимата З. за наличие на внезапно излязъл пред нея велосипедист на пътя
представлява нейната защитна позиция, като това обстоятелство нито е установено
по безспорен начин, нито би имало значение за преценката на нейното поведение
като водач на МПС.
Що се отнася до поведението на пострадалата С. и твърдяната
от защитата липса на реакция от нейна страна, адв. Б. приема тези възражения за
правно ирелевантни, тъй като пострадалата С. се е движила правомерно в своята
лента за движение от запад на изток и практически е нямала време за реакция.
Защитата на подсъдимата З. твърди, че поведението й на пътя се дължи на внезапната
поява на велосипедист на пътя пред нея. Според адв. Н., това обстоятелство
трябва да се вземе предвид от съда при преценката на действията на подсъдимата З.
като водач на МПС, както и това, че пострадалата С. не е реагирала на навлезлия
в нейната лента за движение лек автомобил “****”.
Следва да се отбележи, че страните по делото са единодушни, че обвинението
по делото е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на
чл.303, ал.2 от НПК, като разногласията им са само относно посочените по-горе
обстоятелства.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричният извод, че на пътя пред подсъдимата З. внезапно е излязъл
велосипедист и това е повлияло нейното поведение на като водач на МПС.
Подсъдимата З. твърди: “Преди мястото на катастрофата има от дясно черен
път, заобиколен с високи храсти. Точно от там изскочи един човек с колело, от
ромски произход. За да не го ударя, завъртях волана на ляво и влязох в
насрещното платно и след това последва удар… Той караше велосипеда, беше
- 10 -
върху
него, излезе непосредствено пред колата и пресичаше пътя… Перпендикулярно на
колата ми” /съответно, л.38, стр.2 – горе, л.39, стр.2 – горе, и л.40, стр.1 –
по средата, от настоящото дело/.
Подсъдимата З. е казала за велосипедиста на свидетелите Г., М. и К..
Свидетелят Г. твърди: “Доколкото разбрах от нея, някакъв велосипедист е
пресякъл пътя на колата и в бързината е навлязла в насрещното движение” /л.86,
стр.1 – долу, от настоящото дело/.
Според свидетеля М., подсъдимата З. била в съзнание и споменала, “че е
имало колоездач на пътя, който може би да е кривнал от пътя” /л.87, стр.1 –
горе, от настоящото дело/.
Свидетелят К. разказва: “Тя заяви, че както карала автомобила от изток на
запад от черен път е излязъл велосипедист и за да го избегне, кривнала и след
това нищо не си спомня… Той се е движил от север на юг, по черен път, който е
перпендикулярен на главния път. С.З. каза, че той е излязъл от дясната й страна
– излиза на пътя и тя кривнала” /л.87, стр.2 от настоящото дело/.
Свидетелят К. заявява, че екипът на “Спешна помощ” /свидетелите Г. и М./ му
казал, че подсъдимата З. е заявила, че е имало велосипедист на пътя.
От всички тези гласни доказателства съдът не може да приеме, че на пътя
пред подсъдимата З. внезапно е излязъл велосипедист, защото непосредствени
впечатления от самото ПТП има единствено подсъдимата З..
Свидетелите Г., М. и К. излагат пред съда това, което им е казала
подсъдимата З., а свидетелят К. – казаното му от Г. и М..
Свидетелят К. е категоричен, че на мястото на произшествието е нямало
велосипедист и такъв на пътя не е установен в двете посоки /”На мястото на
произшествието нямаше велосипедист, нито към момента на нашето пристигане по
главния път до мястото, където е настъпило ПТП-то, велосипедист не сме
срещнали. Такъв на пътя не е установен… Попитахме водачите от автомобилите,
които идваха, дали са видели велосипедист, но такъв не беше установен” – л.42,
стр.2 от настоящото дело/.
За велосипедист на пътя не споменават и хората, сигнализирали на тел.112,
за да съобщят за настъпилото пътнотранспортно произшествие /Ани Цокова, Никола
Колев и Емил/. Същите са минали покрай двата сблъскали се автомобила
непосредствени след катастрофата – от 6.54 ч. до 6.59 ч., но никой от тях не
съобщава за велосипедист на пътя, видно от изслушаните записи от техните
обаждания в съдебното заседание на 20.06.2016 г. по настоящото дело /л.87 –
л.89 от същото/.
Следва да се подчертае и това, че разказаното
от подсъдимата З. за велосипедист, внезапно излязъл пред нея от черния път, не
намира опора и в заключението на допълнителната автотехническа експертиза от
09.06.2016 г. /л.71 – л.80 от настоящото дело/.
Старозагорски
окръжен съд - 11 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
Действително,
според горното заключение източно от
местопроизшествието, на 38 м.
преди мерната линия /МЛ/, съответно, на 78-80 м. преди мястото на удара
по посоката на движение на лек автомобил „****” се намира
западният край на стопански път, чийто източен край е уширението към първокласния път, което е на 50 м източно от МЛ. Този път е със средна ширина 7 м., ориентиран е в посока
северозапад, на около 8-10 градуса в ляво спрямо напречната ос на първокласния
път, и участъкът му в частта към подхода към
първокласния път е асфалтиран.
ПП-1-6 и стопанският път
се пресичат на едно ниво и формират Т-образно кръстовище.
В източния край на стопанския път, на около 90 м. източно от мястото на
удара и на средно 3,4 м
северно от северния край на платното за движение, се намира началото на високорастящи храсти, които частично
нарушават линията на видимост на водачите, пътуващи в направление запад. Предвид местоположението на храстите, линията на видимост на водача в дясно от десния
край на платното за движение възлиза на 3,4 м. Видно от приложената снимка, линията
на видимост в надлъжно разлоложение възлиза на повече от 50 м. /л.75 от настоящото
дело/.
Експертът инж. Ч. е изготвил скица на участъка на произшествието, в който участък е включен и стопанският път /т.нар.
черен път/, отразени са местоположенията на двата автомобила, които участвуват
в ПТП, от момента на изменението на траекторията на
лекия автомобил „****” и навлизането на същия в
лентата за насрещно движение, като на същата скица е отразено и мястото на
удара между двата автомобила /л.78 от настоящото дело/.
Съдът изцяло възприема
изводите на експерта инж. Ч., че ако се приемат за
правдоподобни обясненията на подсъдимата З. в частта, че велосипедист е
навлязъл от стопанския път на първокласния
път с направление от дясно на ляво спрямо надлъжната ос на автомобила, за да не настъпи удар между тях, водачката
би следвало да промени траекторията
на движение на ляво, като максималното отклонение би било най-голямо в зоната
на траекторията на движение на
велосипедиста.
За да бъде извършена технически правилно маневрата за промяна на
траекторията на движение от първоначалното праволинейно движение при най-голямото отклонение в ляво до праволинейно движение в своята лента /дясната
лента/, при скорост на движение 97
км/ч. /или 26,9 м./сек./ на процесния лек автомобил му
необходимо надлъжно динамично разстояние от 51 м.
Т.е. – минималното разстояние от местоположението, от
където е възможно велосипедистът да започне да навлиза на
платното за движение по главния път, до мястото на удара е около 70-74 м.
А на лекия автомобил „****” при скорост 97 км/ч. /или 26,9 м./сек./
от момента, в който би заобиколил велосипедиста, до позиционирането му успоредно на надлъжната ос на платното за движение в своята лента му е било необходимо надлъжно динамично разстояние от 51 м.
- 12 -
Тъй като мястото на
удара се намира на около 70-74
м. от местоположението, от където е било възможно велосипедистът да навлезе на платното за
движение, а на автомобила, управляван от подсъдимата З., му е
необходимо надлъжно динамично разстояние от 51 м., за да се позиционира успоредно в своята лента, съдтъ приема, че в конкретния случай водачката би имала техническа възможност своевременно да се прибере
в своята лента на движение и да предотврати настъпването на удара с насрещно
движещия с лек автомобил „****” /скица на л.79 от
настоящото дело/.
Видно
обаче от заключенията на автотехническа експертиза от 07.10.2015 г. /л.24
– л.40 от
д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/ и на допълнителната автотехническа
експертиза от 09.06.2016 г. /л.71 – л.80 от настоящото
дело/, изменението на траекторията на лекия автомобил „****” и навлизането
на същия в лентата за насрещно движение е на около 65 м. на запад от Т-образното
кръстовище между първокласния път и стопанския път /на около 20 м. западно от МЛ/. Т.е. – лекият
автомобил „****” е подминал Т-образното кръстовище и се е движил праволинейно до отклоняването му на
югозапад. До този момент, с оглед мястото, от където е било възможно велосипедистът да навлезе на платното
за движение /на около 70-74 м. от мястото на удара/ и необходимо надлъжно динамично разстояние от 51 м., за да може лекият
автомобил „****” да се
позиционира успоредно в своята лента, подсъдимата З. би
имала техническа възможност своевременно да се прибере в своята лента на движение и да предотврати настъпването на удара с
насрещно движещия с лек автомобил „****”.
Това е
онагледено на изготвените от експерта инж. Ч. скици /л.78 и л.79 от настоящото дело/.
Съдът счита, че е необходимо да се
вземе предвид и това, че т.нар. „черен път” не пресича първокласния
път на юг. Срещу Т-образното кръстовище, от южна страна на първокласния път, има
банкет /с ширина 2,4 м./,
след който има бетонно корито на крайпътен канал /с ширина 1,5 м. и дълбочина 0,7 м./. Т.е. – невъзможно е да
се премине на юг.
Изложеното
от адв. Н. относно поведението на пострадалата С. като водач на МПС, според
съда, е правноирелевантно за настоящия казус.
Пострадалата С. е управлява лек автомобил “****”
в лентата за движение от запад на изток, със скорост 82 км/ч. Към момента на удара
надлъжната ос на автомобила е била разположена почти успоредно на надлъжната ос на
платното за движение – десните
оси са били на около 0,3-0,5 м.
северно от южния край платното за движение, с предна част, насочена на изток.
Това поведение на пострадалата С. е правомерно и съдът счита, че
същото няма никаква връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
От отговора
на четвърта задача в заключението на автотехническа експертиза от 07.10.2015 г.
/л.34 – л.37 от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/ се установява, че максималният път, който
ще измине лекият автомобил „****” от момента на промяна на
траекторията си на движение и
Старозагорски
окръжен съд - 13 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
навлизане
в лявата лента, е 20 м.
Тези 20 м.
се изминават за 0,7 сек.
В този момент лекият автомобил „****” е бил на
16 м. от
мястото на удара.
И тъй като времето за реакция на водача е 0,8 сек + 0,2 сек. за сработване
на спирачния привод, експертът инж. Ч. е изчислил, че пострадалата С., като водач на лек автомобил
„****”, не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП
чрез аварийно спиране.
Напротив, подсъдимата З., като водач на лек автомобил „****”, е имала техническа възможност
да следи конкретната пътна обстановка, да упражнява контрол върху управлението
на превозното средство и да предотврати настъпването на произшествието.
Поради всичко изложено по-горе съдът не кредитира обясненията на подсъдимата
З., че отклонението й и навлизането й в лявата лента за движение се дължи на
внезапно излязъл пред нея велосипедист на пътя, нито приема за основателно
възражението на адв. Н., че като не е реагирала на навлезлия в нейната лента за
движение лек автомобил “****”, пострадалата С. по някакъв начин е допринесла за
настъпването на противоправния резултат.
Видно от заключението на автотехническа експертиза от 07.10.2015 г. /л.24
– л.40 от
д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/, първоначалният удар между лекия автомобил “****” и лекия автомобил „****” в напречно разположение
настъпва на около 1,5-2 м.
северно от южния край на платното за движение, а именно – в лентата на движение
на лекия
автомобил „****”.
От всичко изложено се налага изводът, че основната техническа причина за
настъпването на конкретното ПТП е навлизането на лекия автомобил „****” в насрещната
лента на движение, което се дължи на моментно отклоняване на вниманието на подсъдимата
З. от конкретната пътна обстановка.
Подсъдимата З. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието.
Съдът счита, че въз основа на всичко изложено,
може да приеме като безспорно доказано, че по описания по-горе начин подсъдимата З. е нарушила
правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно:
-чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП – “На пътно платно с двупосочно движение на
водачите е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне”, и
-чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”, тъй като подсъдимата З. е
навлязла в лентата за насрещно движение и не е упражнила достатъчен контрол върху
управляваното от нея МПС.
- 14 -
Допуснатите от подсъдимата З. нарушения на ЗДвП са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.08.2015 г. пътнотранспортно
произшествие.
Относно обвинението за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория В – извън населено
място 90 км/ч.”,
съдът счита, че подсъдимата З. следва да бъде призната за невинна и оправдана по
първоначално повдигнатото обвинение да
е допуснала посоченото нарушение.
Действително, според заключението на автотехническа експертиза от
07.10.2015 г. /л.24 – л.40 от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015
г. по описа на РУ – Казанлък/, скоростта на движение на лекия автомобил „****”
непосредствено преди настъпването на ПТП е била 97 км/ч. и е надвишавала
максимално разрешената за конкретния пътен участък и възлизаща на 90 км/ч. Но експертът инж. Ч.
е категоричен, че тъй като при праволинейно движение пределно допустимата
скорост, при която е възможно да настъпи напречна неустойчивост и загуба на
управляемост на автомобила при конкретните пътни условия – сух, прав и равнинен
пътен участък, е значително по-висока от скоростта, с която се е движил лекият
автомобил „****”, навлизането в срещуположната лента на движение не е
във връзка с превишената със 7
км/ч. скорост на движение.
В съдебното заседание на 13.05.2016 г. по настоящото дело експертът инж. Ч.
заяви, че разликата от 7 км/ч.
/от разрешената скорост от 90
км/ч. до тази, с която е управлявала подсъдимата З. – 97 км/ч./ не би се отразила
на деформациите по двата автомобила и оттам – на травмите на водачите. От
техническа гледна точка 10% увеличение на скоростта се приема в рамките на
толеранса и е в полза на водача. В случая, според инж. Ч., определената скорост
на подсъдимата З. е без горния толеранс.
Поради изложените мотиви съдът не може да приеме тезата на прокуратурата,
че нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 20.08.2015 г. пътнотранспортно произшествие и с причиняването на
множество тежки травматични увреждания на пострадалата С..
Според
справка за нарушител /л.80 от д.п. №
284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/, подсъдимата З. е наказвана за нарушения по ЗДвП веднъж – с НП №
2831/01.09.2008 г., влязло в сила
на 09.09.2008 г.
Видно от справка за съдимост № 1728/26.11.2015
г. на Казанлъшкия районен съд /л.70 от д.п. № 284 ЗМ-1158/2015 г. по описа на
РУ – Казанлък/, подсъдимата
З. е неосъждана.
Подсъдимата З. е с много добри характеристична данни, видно от приложените
характеристична справка и две характеристики /л.72 – л.74 от
д.п. № 284
ЗМ-1158/2015 г. по описа на РУ – Казанлък/.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен
Старозагорски
окръжен съд - 15 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
начин от обясненията
на подсъдимата С.З., от показанията на свидетелите Д.К., А.З., З.З., С.К., Г.Г.
и Х.М., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на експертите д-р Т.С.,
д-р Т.П. и инж. И.Ч., писмените доказателства и веществените
доказателства по делото.
Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимата С.Г.З. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343, ал.1 , б. „в”, във връзка
с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2015 г. по ПП-1-6, км.295+500, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка “****” с рег. № СТ **** АК,
е нарушила правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно:
-чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП – “На пътно платно с двупосочно движение на
водачите е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне” – водачът З. е навлязла в лентата за насрещно движение, и
-чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват” – водачът З. не е упражнила
достатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, като с деянието си по
непредпазливост е причинила смъртта на А.И.С., ЕГН ********** ***.
Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, С.Г.З. следва да бъде
призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение за това
да е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: Категория В – извън населено място 90 км/ч.” – водачът З. се е
движила с 97 км/ч.,
тъй като това обстоятелство не е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
От субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост – подсъдимата З. не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди. Изводите относно субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото /Р-72-77-ІІ н.о./.
С оглед на посочената правна квалификация и след
като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът следва да определели наказанието
на подсъдимата З. в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление.
С оглед на
посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и
генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът
счита, че наказанието на подсъдимата З. следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, в минималния размер,
- 16 -
предвиден
в закона. Смекчаващите вината обстоятелства са чисто съдебно минало, много добри
характеристични данни, дава обяснения за случилото се и признава вината си, изразява
искрено съжаление за станалото, упражнява общественополезен труд, млад човек е
и има възможност да се поправи. Отегчаващо вината обстоятелство е допуснатото от
подсъдимата З. нарушение на ЗДвП, за което е наказана с влязло в сила
наказателно постановление. Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимата
З. да бъде осъдена на две години лишаване от свобода, което представлява минималния
размер на предвиденото от закона наказание за горното престъпление /законът
предвижда наказание от две до шест години лишаване от свобода за престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК/.
Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание, се
оказва несъразмерно тежко. Поради това съдът не може да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което пледира защитата на подсъдимата З..
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане
на целите му /поправяне на подсъдимия/ не е наложително подсъдимата З. да
изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно. На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изтърпяването на горното наказание с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимата З. следва да бъде лишена от право по
чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата З. следва да бъде осъдена да
заплати на частните обвинители З.С.З. и А.С.З. сумата в размер на 1 300 лв. направени
разноски по делото.
Веществените
доказателства по делото следва да се върнат на собствениците им, както следва:
-лек автомобил “****” с рег.№ СТ **** НН /без регистрационни номера –
върнати с протоколно определение от 25.04.2016 г. по настоящото дело/ - на
съхранение в РУ – Казанлък, дамски
часовник с надпис “Quartz HFQ” с камъчета, зарядно с USB за запалка, зарядно с USB за телефон – на З.С.З. и А.С.З.;
-лек автомобил “****” с рег.№ СТ **** АК – на съхранение в РУ – Казанлък, Удостоверение за техническа изправност на ППС с
надпис “Протокол № 7278530, разрешение 878/1 начало 30.01.2015”, полица на
застраховка “Гражданска отговорност” за лек автомобил “****” с рег.№ СТ **** и контролен
талон за застраховка “Гражданска отговорност” – на С.Г.З..
Подсъдимата З. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски, както
следва:
Старозагорски
окръжен съд - 17 - н.о.х.д. № 115/2016 г.
-по бюджетната сметка на Старозагорския окръжен съд – 407,99 лв.;
-по бюджетната сметка
на РУ – Казанлък – разноски в размер на 478 лв.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимата З.
са несъобразяване с установените правила и норми за движението по
пътищата.
Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: