Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр.
д.
№ 16138 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 116060 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 25730/2018 г., Софийски районен съд, 81 състав, е отхвърлил предявените от „К.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** против И.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „********вх. ********, ап. 28 и К.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 14 580,71
лв. (всеки от ответниците по 1/2), представляваща двойният размер на платения задатък
по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 20.09.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците сумата от 550 лв. –
направени разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от ищеца „К.Г.“ ЕАД (с ново наименование „С.Х.“ ЕАД),
представлявано от Т.К., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
поради нарушаване на процесуалните правила, несъобразяване със събраните
доказателства, необоснованост и липса на мотиви. Сочи се, че по делото е
безспорно установено, че на 20.09.2017 г. между страните е сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот – незастроен УПИ в гр.
София, район „Панчарево“ с площ от 710 кв. м., представляващ по плана за
регулация и застрояване УПИ ХХХ-36 в кв. 2 по плана на гр. София, местността
„Врана-Лозен-Триъгълника“, въззивникът е дал по договора сумата от 3 727
евро - капаро, но ответниците
не са изпълнили задължението си да прехвърлят правото на собственост върху
имота. Според въззивника последните са действали виновно – не са се явили на
предварително уговорената дата за сключване на окончателен договор (констативен
акт от 15.12.2017 г.), като не са ангажирали доказателства за причината за
неявяването си, т. е. налице е виновно поведение, няма доказателства, че
ответниците са били в обективна невъзможност да изпълнят договора, поради което
няма основание за освобождаването им от отговорност по реда на чл. 93 ЗЗД.
Твърди се, че съдът не е извършил анализ на фактите и обстоятелствата от
значение за решаване на делото. Неявяването на ответниците за сключване на
сделката е неизпълнение на предварителния договор, което ги прави неизправна страна.
Липсата на необходими документи за сключване на договора е друго основание за
неизпълнение на предварителния договор, което не освобождава ответниците от
поетото задължение да се явят пред нотариуса за сключване на окончателния
договор. Цитираният имейл е неясен, кредитираните свидетелски показания не
могат да променят условията на сключен писмен договор, а искането за
продължаване на срока на предварителния договор се установява с писмени
доказателства. Ответниците не са положили дължимата грижа, за да се снабдят с
необходимите документи за сключването на окончателен договор, не са нанесли
имота си в приетата за района кадастрална карта, както и не са привели
собствеността си в кадастъра съобразно притежаваните права на собственост.
Поради бездействието и забавата на ответниците ищецът има право да развали
договора – констативен протокол от 15.12.2017 г. и да поиска връщане на
задатъка в двоен размер. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и
уважаване на исковата претенция, претендират се разноски.
Въззиваемата страна –
И.С.Й. (починал на 21.01.2021 г. в хода на въззивното производство и заместен
от наследниците си по закон – Р.И.Й. – син и Л.И.Й. - дъщеря) и К.С.В., чрез
адвокат С.Ц., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Поддържа се,
че съдът правилно е анализирал
разпоредбите на чл. 4.1 и чл. 1.1 от предварителния договор, като предвидената
в раздел „Неустойки“ отговорност за двете страни касае виновно неизпълнение на
основното задължение по предварителния договор - да сключват окончателен такъв,
не и отговорност за неизпълнение на други задължения, като неспазване на срока
за нотариално изповядване на сделката или за други задължения съгласно Раздел III. Освен това, правото на
изправната страна да претендира задатъка в двоен размер може да се упражни само
след като страната се откаже или развали сключения договор, по който е даден
задатъкът, за което по делото не се сочат доказателства. Не е налице виновно
неизпълнение от страна на ответниците,
които своевременно са предприели действия за снабдяване със скица на процесния
имот, но в хода на която процедура е установена грешка в кадастралната карта, като
процедурата по изменение на КККР не е приключила в установените срокове, за
което ищецът е бил запознат, а и се установява от показанията на свидетеля Р.Г..
На 14.12.2017 г. И.Й. е уведомил ищеца по официалната електронна поща на
дружеството, че срокът за сключване на окончателен договор не може да бъде
спазен поради неприключване на административната процедурата по изменение на
кадастралната карта и е поискано удължаване на срока за сключване на
окончателен договор, т. е. ответниците не са се отказали, но по обективни
причини (непреодолима пречка) окончателният договор не е могъл да бъде сключен
в първоначално определения срок. Освен това няма и данни, че ищецът е имал
готовност да изпълни своето задължение по договора като плати остатъка от
продажната цена съобразно уговореното в предварителния договор. Предвид
изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение – потвърдено. Претендират се разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
При постановяване на
първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата същото е правилно и следва
да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към неговите мотиви,
по следните съображения:
Предявени са
кумулативно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
По
делото не е спорно, а и се установява от приетия в копие Предварителен договор
за продажба на недвижим имот по чл. 19 ЗЗД, носещ подпис за страните по него и
неоспорен от тях, че между „К.Г.“ ЕАД като купувач и И.С.Й. и К.С.В. като
продавачи на 20.09.2017 г. е сключен предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците са се задължили (чл.
1.1.) да прехвърлят на купувача собствеността на следния свой недвижим имот,
придобит по наследство, а именно - незастроен УПИ, находящ се в гр. София, СО
район „Панчарево“, целият с площ от 710 кв. м., представляващ по плана за
регулация и застрояване УПИ ХХХ-36 в кв. 2 (втори) по плана на гр. София,
местността „Врана-Лозен-Триъгълника“, при съседи на поземления имот по документ
за собственост: новообразуван УПИ VIII-35,36, новообразуван УПИ ХХVIII-35,36, новообразувана улица – тупик, УПИ VI-41, УПИ VII-42 и улица, описан в Нотариален акт за доброволна делба
от 09.12.2004 г.
Съгласно чл. 1.3 купувачът се задължава да плати на продавачите
уговорената между страните цена в размер на 74 550 евро, купувачът в срок
от два работни дни, считано от датата, следваща датата на договора ще заплати
на продавачите капаро (задатък) в размер на 3 727,50 евро или тяхната
левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането, по банков път, по
1 863,75 евро за всеки от продавачите.
Не е спорно, че срокът за сключване на окончателен договор за покупко –
продажба е уговорен в чл. 2.1. от предварителния договор – в срок до 60 работни
дни при нотариус А.Л.с рег. № 386, адрес: гр. София, ул. „*******, като в случай,
че страните не сключат окончателен договор до 15.12.2017 г., то същите се
считат за поканени на 15.12.2017 г. от 11.00 ч. в кантората на нотариус Л. да
подпишат нотариалния акт за покупко – продажба.
В чл. 2. 3. от предварителния
договор е уговорено, че срокът за изповядване на сделката може да бъде удължен
по искане на продавачите в случай, че не са готови с изискуемите от закона
документи, но представят доказателства пред купувача, че са подали необходимите
заявления и документи за снабдяване с изискуемите се такива за сключване на
нотариален акт за покупко – продажба. В този случай срокът може да бъде удължен
с 60 работни дни, като при изтичането на този срок страните се считат за
поканени да се явят в 11.00 ч. пред нотариус Л. за сключването на нотариален
акт.
Според чл. 3.1. продавачите се задължават в уговорения срок да
прехвърлят собствеността върху недвижимия имот, като своевременно предадат
владението върху него, според чл. 3.2. продавачите се задължават да подготвят
документите, необходими за прехвърляне на недвижимия имот, описани в чл. 3.3 и
чл. 3.4, включително скица от АГКК, данъчна оценка за имота, с вписани всички
продавачи, удостоверение за тежести, най – малко 10 години назад или до момента
на възстановяване на имота от поземлената комисия, удостоверение, че имотът
няма общински и държавен характер, че за имота няма реституционни претенции,
удостоверение от поземлената комисия, че имотът е във владение на настоящия
собственик и историята по възстановяване на имота (решение на поземлена комисия
за възстановяване, удостоверения за идентичност на имотите, описани в
документите за собственост и издадените актуална скица/скици, и трасировъчен
карнет/координатен регистър и др.), удостоверение за наследници на С. И. и Р.Т..
За купувача е предвидено задължение да заплати уговорената цена при условията
на чл. 1.3. от предварителния договор.
В раздел 4. „Неустойки“, страните са предвидили, че за виновно
неизпълнение на задължението по чл. 1.1. от страна на продавачите (да
прехвърлят собствеността чрез сключване на окончателен договор), те дължат
неустойка за неизпълнение, като връщат получената сума в троен размер на
купувача, а за виновно неизпълнение на задължението по чл. 1.1. от страна на
купувача, продавачите имат право да задържат получената сума за себе си.
Не е спорно, че по предварителния договор от 20.09.2017 г. ищецът е
заплатил по банков път на 21.09.2017 г. в полза на ответниците – И.С.Й. и К.С.В.
задатък/капаро в общ размер на 3 727,50 евро (или по 1 863,75 евро) –
видно от платежни нареждания от 21.09.2017 г.
От приетия по
делото Констативен протокол от 15.12.2017 г. на нотариус А. Л. рег. № 386, акт
№ 118, том № III, съставен по реда на чл. 593 ГПК, се
установява, че на 15.12.2017 г. в 11.00 ч. в нотариалната кантора на нотариус Л.
в гр. София, бул. „*******, се е явил И.Х.К., в качеството си на пълномощник на
купувача „К.Г.“ ЕАД (с приложено пълномощно), за да сключи нотариален акт, но
продавачите не са се явили, за което е съставен констативният протокол. В същия
е отразено, че от страна на продавачите липсва искане за удължаване на срока на
предварителния договор и не са представени необходимите документи за
осъществяване на покупко – продажбата на имота, удостоверено е изявлението на
пълномощника на купувача за прекратяване на предварителния договор по вина на
продавачите и искане за връщане на полученото капаро/задатък в двоен размер.
По делото е
прието писмо (извлечение от официален имейл), изпратено по електронната поща на
ищеца от ответника И.Й. на 14.12.2017 г., 09:31 ч., преди срока по чл. 2.1 от
предварителния договор – 15.12.2017 г., с което И.Й. е уведомил дружеството -
ищец, че поради забавяне на проекта в АГКК срокът за сключване на окончателен
договор не може да бъде спазен. Проектът все още е на фаза уведомителна
процедура (чака отговор от община Панчарево), като ответникът е поискал срокът
да бъде удължен съгласно чл. 2.3. от предварителния договор от 20.09.2017 г. В
хода на въззивното производство не е спорно и това, че имейлът е изпратен на
официалната електронна поща на купувача, като неговото съдържание не е
оспорено.
Безспорно е
между страните, че ответниците (действащи чрез ответника И.Й.) са предприели
действия за снабдяване с изискуемите документи за продаваемия имот и за скица
за същия от АГКК. В тази връзка са приети и документи за дължими държавни такси
за заявени услуги по заявление № 01-315195-10.10.2017 г. до АГКК във връзка с
приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри и снабдяване със скица за имота, с
получатели: И.С.Й., С. Л.А., Б.Л.П., Л.И.Я., които са поискали административни
услуги, посочени в документите под точки 1 до 6. От платежни нареждания от
10.10.2017 г. и от 17.10.2017 г. е видно, че държавните такси за поисканите
услуги са били заплатени, включително е доплатено за бърза поръчка.
От представените
и приети към исковата молба нотариален акт № 28, том III,
рег. № 3670, дело № 392/2004 г. и удостоверение за наследници на Р.И.П.се
установява, че ответниците са собственици на недвижимия имот, предмет на
предварителния договор.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Р.Г.Г.и
Л.И.Я., които показания въззивният съд кредитира, включително след преценка по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, а и взаимно
кореспондиращи си.
От разпита на свидетеля Р.Г., служител на
„К.Г.“ ЕАД - „директор строителство“ се установява, че познава ответника И.Й.,
който представлявал всички страни по предварителния договор, контактували само
по телефона. Подписал лично предварителния договор от страната на „К.Г.“ ЕАД,
за другата страна договорът бил подписан лично от И. и К. - собственици на
имота. При подписване на предварителния договор имало проблем от гледна точка
на това, че трябвало да се съберат до датата на окончателния договор доста
документи, които били необходими за подписване на окончателния договор.
Ответниците били наясно за това. От страна на ищеца неколкократно им била
предлагана помощ и съдействие, които ответниците отказвали. На 15.12.2017 г. за
сключване на окончателния договор се явило упълномощено лице на „К.Г.“ ЕАД, но
не и ответниците. Свидетелят заявява, че бил получен имейл на офисната поща, в
който обаче не ставало ясно какво точно се иска и за кой точно от
предварителните договори, сключени между страните. Към въпросния имейл нямало
приложен документ, от който да е видно, че лицето, изпратило имейла е
упълномощен от други лица и доказателства, че са подадени заявления с цел
изваждане на необходимите документи за окончателния договор. Предварителните
договори не били финализирани, тъй като отсрещната страна не се явила. Нямало
комуникация след определената дата на окончателния договор. Към датата за
сключване на предварителния договор били описани липсващите документи за
сделката. Според Г. комуникацията била единствено по имейли, винаги предлагал
помощ за съдействие за изваждане на необходимите документи. Свидетелят добавя,
че е съдействал за среща с фирма „Мапекс“, не си спомня да е давал номер на
заявление към АГКК за съдействие. Не е информирал ответника И.Й. за внасяне на
допълнителна такса. Добавя, че имейлът е получен на 14.12.2017 г., но не
ставало ясно за кой договор се отнася, какво не е извадено. След изтичане на
срока дружеството нямало интерес вече по отношение на имотите, за които били
сключени предварителните договори.
От показанията на свидетеля Л.Я.- първи
братовчед на ответника И.Й., се установява, че участвали заедно в
предварителния разговор по отношение на наследствен имот. Свидетелят е
собственик на съседен имот, за който също не се осъществила сделката с „К.Г.“
ЕАД. Оказало се, че има нов кадастрален план, трябвало да търсят фирма, която
да раздели имотите, за да може всеки да си има своята част. Запознали господин Г.
с проблема след сключване на предварителния договор и пуснали молба до фирма за
разделяне на имота така, както е даден в кадастралния план, внесли и по -
висока сума за бърза процедура. Упълномощили ответника Й. да представлява
продавачите пред „К.Г.“ ЕАД. Свидетелят добавя, че Й. запознал Г. с проблема с
разделянето на парцелите и че това ще удължи процедурата, като отговорът на Г.
бил „Вие си гледайте работата, ние ще ви изчакаме достатъчно дълго време“.
Добавя, че имало толкова предварителни договори, колкото били собствениците. Не
са подписвали други договори след 20.09.2017 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според ал. 2 на чл. 93 ЗЗД, ако страната, която е
дала задатъка не изпълни задължението си другата страна може да се
откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е
изпълнено от страната, която е получила
задатъка, другата страна при отказ от договора може
да иска задатъка в двоен размер. Задатъкът е договорна
клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението. От така изведеното определение на правната фигура на задатъка и от
ясния текст на разпоредбата на чл.
93, ал. 2 ЗЗД е видно, че задатъкът има гаранционна и обезщетително - наказателна функции. Той служи като
доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната
страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му
в двоен размер. От предвидените в чл. 93, ал. 2 ЗЗД последици на неизпълнението при
уговорен задатък се извлича и обезщетителната му функция, тъй като той служи и
като предварително и общо определяне на
обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение (в
този смисъл е и трайната практика на ВКС - решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г., ІV ГО, решение № 110/29.06.2017 г. по гр. д. № 3868/2016 г., III ГО, решение № 198/17.01.2020 г. по
гр. д. № 661/2019 г., III ГО, решение № 120/31.07.2019 г. по гр. д. № 992/2018
г., III ГО и др.).
Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта
да спазва реда по чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще
смята договора за развален.
Уговореният задатък предоставя това право на изправната
страна – чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Основателността на
предявената искова претенция по чл. 93, ал. 2 ЗЗД се предпоставя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно сключен между
страните договор, чието изпълнение да е обезпечено с даване
на задатък (капаро); 2) виновно неизпълнение от страната, която е получила задатъка;
3) отказ от договора от другата страна – тази, която е
дала задатъка, като последната трябва да е изправна – да е изпълнила
задълженията си по договора или да е готова да престира; 3) спазване
на особените изисквания, предвидени в договора – аргумент от чл. 9 ЗЗД.
В случая
втората предпоставка не се установява, доколкото забавата на ответниците да
изпълнят поетото с договора задължение да прехвърлят правото на собственост в
уговорения срок се дължи на неизпълнение на законоустановени задължения на трето
лице - служители на АГКК за разделяне на съсобствен имот и за издаване на схема
за имота, предмет на предварителния договор; длъжниците са изпълнили своята
част от задълженията във връзка със снабдяването с необходимите документи,
което обуславя извод, че е налице невиновна невъзможност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД,
която освобождава ответниците от задължението за заплащане на двойния размер на
задатъка.
По
делото се установи наличието на валидно сключен между страните предварителен
договор за покупко
- продажба на недвижим имот, съдържащ уговорка за заплащане на капаро
в размер на 3727,50 евро, както и заплащането му. Установи се, че на
уговорената между страните по силата на чл. 2.1.
от предварителния договор крайна дата за сключване на
окончателен договор (15.12.2017 г.) ответниците в качеството си на
продавачи не са се явили при нотариус за изповядване на сделката и не са предоставили необходимите за изповядване
на сделката документи – описани в чл. 3.3 и чл. 3.4 от предварителния
договор, включително скица от АГКК.
Правният спор между страните е концентриран
върху обстоятелството действали ли са ответниците виновно, съответно била
ли е налице обективна пречка за изпълнение на поетото задължение. Не се спори, че ответниците са предприели действия по разделяне
на съсобствен имот, част от който е и процесният, за изменение в КК и КР и
вписването им като собственици на имота, предмет на процесния предварителен
договор от 20.09.2017 г., процедурата е инициирана със заявление №
01-315195/2017 г., както и че към момента, в който е трябвало да се сключи
окончателен договор - 15.12.2017 г., промяната в кадастралната карта и
кадастралните регистри не е била налице (поради забавяне в административната
процедура). Ответниците не оспорват, че не са изпълнили задължението си да
прехвърлят правото на собственост върху имота в уговорения срок, но възразяват,
че неизпълнението им не е виновно, а се дължи на обективни причини – забава на
служителите в АГКК. Въззивният съд приема, че ответниците не са действали
виновно – положили са всички усилия за снабдяване с необходимите документи до
датата на изповядване на сделката, включително са заплатили такса за бързо
разглеждане на заявлението им (което не е спорно по делото), както и преди
датата 15.12.2017 г. са поискали срокът за сключване на сделката да бъде
продължен съгласно уговореното в чл. 2.3. От показанията на разпитаните по
делото свидетели и от представеното електронно писмо (извлечение от имейл) от
14.12.2017 г., адресирано до „К.г.“ ЕАД се установява, че ответниците са
изпълнили задължението си да уведомят представителя на ищцовото дружество
за невъзможността да се изповяда окончателен договор поради забавяне на
административен орган. В тази електронна поща е отправено предложение за
удължаване на срока, съгласно клаузата на чл. 2.3 от предварителния договор.
Както свидетелят Г., така и свидетелят Я.потвърждават, че представителят на
ищцовото дружество е бил уведомен за възникналите административни пречки във
връзка с нанасянето на имота в кадастъра, че представителят на ищцовото
дружество е държан в течение през цялото време за хода на административната
процедура и възникналото забавяне, за което същият е изразил разбиране, както и
че ищецът дори оказвал съдействие чрез своите служители. Поради изложеното, съдът приема, че ответниците
са положили дължимата грижа - предприели са всички необходими
фактически и правни действия за снабдяване с документите, нужни за сключването на окончателен договор и за привеждане на собствеността в
кадастъра съобразно притежаваното право на собственост, но са били в обективна
невъзможност да прехвърлят собствеността на предварително уговорената дата. Неявяването
на 15.12.2017 г. е по обективни причини, за което ищецът е бил предварително
уведомен, по делото е безспорно, че процесният имейл от 14.12.2017
г. е бил получен на официалната поща на дружеството - купувач, същият съдържа
искане да бъде продължен срокът за сключване на окончателния договор, въз
основа на сключения предварителен такъв от 20.09.2017 г., посочени са и причините,
поради които се налага продължаване на срока - забавяне на проекта в АГКК,
поради което въззивният съд приема за неоснователни
доводите на дружеството, че имейлът е неясен. Искането за удължаване
на срока за сключване на окончателен договор е направено писмено, а не се
установява единствено от свидетелските показания, в какъвто смисъл са
твърденията на въззивника. Обстоятелството, че заявлението за промяна в АГКК е
подадено след сключване на предварителния договор не може да доведе до друг
извод, тъй като именно поради това страните са уговорили възможност за
удължаване на срока, а и въпреки че ищецът е бил запознат с проблемите по снабдяване
с необходимите документи, не се е отказал/прекратил договора.
Настоящият
съдебен състав споделя извода на първостепенния съд, че в случая е намерила
приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, предпоставките за приложението на
която в частност съвпадат и с тези, заложени в чл. 2.3 от предварителния договор. Всички събрани по делото
доказателства са обсъдени в съвкупност от районния съд в обжалваното решение,
поради което не са налице сочените от въззивника пороци при постановяването му,
включително и липса на мотиви.
След като
по делото не се установява виновно неизпълнение на поетото от ответниците
задължение, то не е налице основание за ищеца, като изправна страна по
облигационното правоотношение, да се откаже от договора и да иска връщане на
дадения задатък/капаро в двоен размер, поради което и предявените искове са
неоснователни, а решението на първата инстанция е правилно.
Поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски
има въззиваемата страна. От представените доказателства е видно, че в полза на
адвоката на страната е заплатена сумата от общо 550 лв.: 300 лв. от И.С.Й. и
250 лв. от Л.И.Й.. В полза на Л.И.Й. следва да бъде присъдена сумата от общо
400 лв. (250 лв. от заплатените от нея и 150 лв. – като наследник на И.С.Й.), а
в полза на Р.И.Й. – 150 лв. (като наследник на И.С.Й.).
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116060
от 15.05.2019 г. по гр. д. № 25730/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, III ГО, 81
състав.
ОСЪЖДА „С.Х.“ ЕАД (с предишно
наименование „К.г.“
ЕАД), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Л.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 21.01.2021
г., в хода на въззивното производство, ответник И.С.Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 400 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение за представителството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„С.Х.“ ЕАД (с предишно наименование „К.г.“
ЕАД), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 21.01.2021 г.,
в хода на въззивното производство, ответник И.С.Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 150 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение за представителството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.