№ 4142
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева И.
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Геновева И. Гражданско дело №
20213110104571 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от П.К. „С. К.“, ЕИК
*********, гр. ***** искове, както следва:
1./ срещу К. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като
стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 – 2005г., от които
160 броя от сорт „Флорина“, 160 броя от сорт „Айдъред“ и 2 290 броя от сорт „Златна
превъзходна“ в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището
на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив
№ 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. ***** със съгласието на арендодателя
Б.И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., чиито наследник К. К. след
смъртта му и извършена доброволна делба е придобил ½ идеална част от правото на
собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ срещу Ж. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като
стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 – 2005г., от които
160 броя от сорт „Флорина“, 160 броя от сорт „Айдъред“ и 2 290 броя от сорт „Златна
превъзходна“ в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището
на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив
№ 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. ***** със съгласието на арендодателя
Б.И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., чиито наследник К. К. след
смъртта му и извършена доброволна делба е придобил ½ идеална част от правото на
собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът П.К. „С. К.“ твърди, че на 27.03.2004г., е сключил с Б.И.
договор за аренда, вписан в СВ, по силата на който арендодателят е предоставил на
кооперацията за ползване нива с кадастрален № 115066 в землището на гр. ***** в
1
местността „А.к.“ за срок от 15 години или до 27.03.2019г.
Съобразно уговореното в договора и даденото от арендодателя съгласие, арендаторът
е засадил през 2004 – 2005г. трайни насаждения - 2 610 броя дръвчета през 2004 – 2005г., от
които 160 броя от сорт „Флорина“, 160 броя от сорт „Айдъред“ и 2 290 броя от сорт „Златна
превъзходна“ в предоставената за ползване земя.
Ответниците се явяват съсобственици на процесния имот към момента на
прекратяване на правоотношението – 27.03.2019г., придобили от по ½ идеална част от
собствеността върху нивата въз основа на договор за доброволна делба от 11.05.2015г.,
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
С прекратяване на договора поради изтичане на уговорения срок, в полза на
арендатора е възникнало право да претендира увеличената стойност на предоставения за
ползване имот вследствие извършените подобрения, на осн. чл. 9 от Раздел III от арендния
договор.
Изложеното е обусловило правния интерес на ищеца от заявяване на осъдителни
искове срещу съсобствениците, които отказват да заплатят стойността на подобренията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К. К. и Ж. К., с
който признават, че са съсобственици на недвижим имот в обем от по ½ идеална част, както
и, че техният наследодател е сключил процесния договор за аренда.
Оспорват предявените искове по основание и размер с твърдения, че арендаторът е
засадил плодните дръвчета на свой риск за усвояване на европейски субсидии, които вече са
изсъхнали, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са предявили насрещни искове с правно осн. чл.
9, ал. 3 ЗАЗ, както следва:
1./ от К. К. срещу П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** за заплащане на сумата от
3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба,
цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на
засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от
15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален №
115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на
гр. ***** в „градина“ без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба – 18.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
2./ от Ж. К. срещу П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** за заплащане на сумата от
3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба,
цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на
засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от
15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален №
115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на
гр. ***** в „градина“ без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба – 18.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
Насрещните искове почиват на твърдения за настъпили вреди под формата на
претърпяна загуба в размер на разходите, необходими за изкореняване на засадените плодни
дръвчета, причинени от промяна на предназначението на процесната нива в „градина“ без
съгласие на арендодателя, което съставлява неизпълнение на задължението да върне обекта
в същото съС.ие, в което го е приел.
Предвид изложеното се настоява за уважаване на насрещните осъдителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните
2
искове, с който се оспорват твърденията, че кооперацията е променила предназначението на
ползвания обект без съгласие на арендодателя в срока на действие на договора, поради
което претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По главните искове с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ
Посочената разпоредба предвижда, че при прекратяване на договора арендодателят
дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на
извършените с негово съгласие подобрения.
Между страните са безспорно следните релевантни за делото факти, както следва:
1./ На 27.03.2004г. е сключен договор за аренда № 77 в изискуемата от закона
писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 3, ал. 1 в редакцията на
закона към деня на сключването му (Обн. - ДВ, бр. 82 от 1996 г.), вписан в нотариалните
книги и регистриран в съответната поземлена комисия.
С него, арендодателят Б.И. се е задължил да предостави на арендатора П.К. „С. К.“ за
временно ползване за срок от 15 години обекта на договора - нива с площ от 15, 319 дка,
находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066,
обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр.
*****, а кооперацията да извърши определено арендно плащане.
2./ Безспорно е, че арендодателят е предоставил на П.К. „С. К.“ обекта на договора, а
арендаторът, е засадил ябълкови дръвчета от различен сорт.
Фактът, че в договора арендуваният обект е описан като нива обосновава извод, че
към момента на сключването му, в него не е имало засадена овощна градина и не би могло
да се приеме, че подобрения са съществували към 27.03.2004г.
3./ Арендодателят е починал, като правото на собственост върху нивата е преминало
в патримониума на неговите наследници, които с договор за доброволна делба, сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, са ликвидирали съсобствеността.
Обектът на арендния договор е преминал в имуществото на К. К. и Ж. К., явяващи се негови
съсобственици в обем от по ½ идеална част.
В конкретния случай, наследниците на арендатора, го заместват като страна по
договора, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗАЗ.
4./ договорът за аренда е прекратен с изтичане на уговорения срок или на 27.04.2019г.
Спорният по делото въпрос е, налице ли е предварително писмено съгласие на
арендодателя Б.И., позволяващо му да извърши подобрения в обекта на арендния договор,
отговорът на който следва от постигнатите в него уговорки.
При сключването на договора за аренда, в чл. 3 от Раздел IV, страните са уговорили,
че арендаторът има право да засади трайни насаждения, каквито безспорно са ябълковите
дръвчета върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и
други подобрения, необходими за тяхното отглеждане.
В чл. 9 от раздел III е уговорено, че при прекратяване на договора арендадателят
дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта вследствие на извършените с
негово съгласие подобрения.
Съобразявайки постигнатите уговорки между страните, съдът приема, че засаждането
на овощната градина е извършено с предварителното съгласие на арендодателя,
обективирано в чл. 4 от Раздел IV от договора, в който е уговорено изрично правото му да
засажда в имота трайни насаждения. Изявлението е писмено, обективирано в сключения
3
договор за аренда и следователно отговаря на изискванията за форма, при това е оформено с
по-тежката форма на самия договор. Като конклудентно съгласие по смисъла на чл. 12, ал. 2
ЗАЗ може да бъде тълкувано и последващото непротивопоставяне на начина на ползване на
имота, което е било известно на арендодателя.
Следователно, предявените искове по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ са доказани по основание.
Следващите спорни въпроси са свързани с момента на засаждането на ябълковите
дръвчета, броят им към деня на прекратяване на договора и увеличената стойност на имота.
От комплексната съдебно-счетоводна и агротехническа експертиза, оспорена, в
частта досежно увеличената стойност на имота от ответниците, се установяват следните
релевантни за делото факти:
1./ след трасиране на нива с площ от 15.319 дка, находяща се в местност „А.к.“,
землището на гр. *****, с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115,
извършен на 03.01.2022г., експертът – геодезист, е установил, че засадената с дръвчета
площ, е 12 830 кв.м.
След извършване на геодезическо заснемане, към деня на огледа, експертът е
установил, че площта от 12 830 кв.м. е засадена с 2 426 броя, от които 2 322 броя дървета в
цели редове и 111 броя в нецели редове. Липсват 7 броя дървета.
Експертът – агроном посочва, че към дена на огледа, не може да се определи
сортовия състав на дръвчетата, защото ябълките не са били в беритбена зрялост. В тревата
са установени ябълки от сортовете „Златна превъзходна“ и „Айдъред.“ От 2-3 години не са
извършвани агротехнически мероприятия – обработки, резитби и пръскания, поради което
изводът на експерта е, че те са изоставени.
Възрастта на дръвчетата към деня на прекратяване на договора е 15 години. Те са
засадени през 2004г., извод, формиран от проверените документи в кооперацията – план-
проект на овощна градина, който е утвърден и изпълнен, схема на засаждане и протокол за
въвеждане в плододаване от 30.07.2007г., който също е утвърден.
Вещото лице дава заключение, че стойността на имота към 27.03.2019г. без
подобренията е 16 851 лв., а с тях 62 330 лв., т.е. увеличението като разлика възлиза на
45 479 лв.
В съдебно заседание, експертът – агроном посочва, че стойността на подобрения, т.е.
стойността на плодните дръвчета, съобразно броя им, посочен в исковата молба, е 62 330 лв.
Пак в съдебно заседание, експертът заявява, че увеличената стойност на имота,
представлява сбора от сумите 62 330 лв. + стойността на имота без подобренията – 16 851
лв.
Експертът – икономист посочва, че посадените ябълкови дръвчета са включени в
счетоводството на кооперацията. По счетоводни данни стойността на ябълкова градина от
271 дка е 128 673 лв., но не може да се установи стойността на дръвчетата за всяка нива, вкл.
и за конкретния имот.
Разходите за посадъчен материал за 15 000 броя ябълкови дръвчета, видно от фактура
от 01.04.2003г. и митническа декларация, възлиза на 9 373, 33 лв., а този за плодните
дръвчета в посочения имот са 1 630, 96 лв.
За установяване момента на засаждане на процесната нива по инициатива на
кооперацията, чиято е и тежестта на доказване, са изслушани гласни доказателства, чрез
разпита на К.П., заемаща длъжността „счетоводител“ в нея за периода от 1997г. до 2014г.
От показанията й се установява, че посадъчният материал е закупен от кооперацията
през 2003г. След последвал период на карантина, в края на 2003г. и началото на 2004г.,
дърветата са засадени във всички овощни градини в целия масив, а през 2007г. са
заприходени като дълготраен материален актив. До 2014г. дърветата са плододавали, както
4
и след това, когато свидетелят вече е бил пенсионер, но е помагал на законния представител
на кооперацията в осъществяване на дейността й.
По инициатива на ответниците по първоначалните искове, са разпитани свидетелите
Г. И. и А.К.
От показанията на Г. И. се установява, че по молба на К. К. през лятото на 2018г.,
когато срокът на договора вече е бил изтекъл, посетил нивата през седмица - две и
установил съществуването на овощни дървета и храсти. Целият масив бил „храстясал“,
непочистен и неподдържан. Имотът бил локализиран с GPS и се намирал в дясно преди гр.
Долен Чифлик „по един черен път.“ Дърветата се били раззеленили, но не е имало плодове.
Показанията на А. К. установяват, че заедно със сина на К. К. - Р. се опитали, но
безуспешно, да намерят арендополучателя през 2020г. Именно Р. му показал имота,
намиращ се след с. С.О.. От пътя свидетелят видял, че имотът е бил само с храсти, „чукаци.“
Съобразявайки в съвкупност така ангажираните доказателства, съдът приема, че
посадъчният материал, е закупен през 2003г., извод формиран от заключението на
комплексната експертиза, а моментът на засаждането на арендувания обект, е извършено в
края на 2003г. и началото на 2004г., факт, установен от показанията на К.П., плод на преки и
непосредствени впечатления, неразколебани от други доказателства. След засаждането им,
едва през 2007г. дръвчетата са били заприходени като дълготраен материален актив, факт,
установен от заключението и показанията на същия свидетел.
За факта, че имотът е засаден с ябълкови дръвчета и, че те са съществували през
време на договора, свидетелства удостовереното в докладна записка, съставена от служител
на ДФ „Земеделие“, от която се установява, че към 04.01.2017г. в парцелите от масив 115,
овощните насаждения са в добро земеделско съС.ие и в добре оформени редове и колони.
Констатирано е, че във всеки парцел от масива изискването минимум 70 % от растенията да
са живи, е спазено.
Именно въз основа на геодезическото заснемане и измерване на имота и извършените
огледи, следва да се приеме, че към деня на прекратяване на договора за аренда –
27.03.2019г., броят на ябълковите дръвчета в арендувания обект, е 2 426 и в случая, подлежи
на присъждане увеличената стойност на имота, засаден с посочения брой дървета, а не
според броя, заявен с исковата молба – 2 610 броя, който не е доказано, че съществува към
посочения момент.
Съдът не кредитира показанията на А. К., в частта относно точното местонахождение
на имота, което е останало неизвестно за свидетеля. Съдът не кредитира показанията му и, в
частта относно съС.ието на имота, обрасло с храсти, „чукаци“ през 2020г., тъй като те
следва да се считат опровергани от заключението на комплексната експертиза, изготвена от
експерт – геодезист след извършено геодезическо измерване и заснемане, установяващо
границите му в целия масив и точният брой на ябълковите дръвчета към месец януари
2022г.
Съдът не дава вяра и на показанията на Г. И., както по отношение на точното
местонахождение на имота, намиращ се в огромен масив № 115, който не е обозначен, нито
ограден, както и в частта досежно изявлението му, че целият масив бил „храстясал“,
непочистен и неподдържан по вече изложените съображения.
Съдът не кредитира заключението на допуснатата съдебно-счетоводна и
агротехническа експертиза, в частта относно увеличената стойност на имота, дадена от
експерта – агроном, тъй като при изготвянето й, не е направена разлика между стойност на
недвижимия имот с и без плодните дръвчета. Експертът е поставил знак за равенство между
стойност на един имот с подобренията /дръвчетата/ и стойност на плодните дръвчета, което
е недопустимо.
Отделно, заключението дадено в писмен вид противоречи на изявленията му по време
5
на разпита в съдебно заседание.
От заключението на тройната съдебно-агротехническа експертиза, което е
неоспорено от страните и се кредитира от съда, се установява, че стойността на нивата към
деня на прекратяване на договора, без подобренията, възлиза на 16 850, 90 лв.
Стойността на имота, ведно с подобренията – 2 426 броя ябълкови дръвчета към деня
на прекратяване на арендния договор, при изчисляването на която е използвана Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения, е 64 602, 20 лв.
Стойността на нивата, изчислена по метода на пазарния аналог, е 16 850 лв., а тази на
имота с подобренията към деня на прекратяване на договора по сравнителния метод, при
който са използвани пазарни аналози за продажба на ябълкови гради за 2018г. и 2019г., е
65 465, 50 лв.
В съдебно заседание, експертите посочват, че използваният метод на изчисления на
база Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, следва да се приеме за по-точен,
тъй като държи сметка за различните сортове, гъстота на засаждане и години на
плододаване.
Периодът на плододаване на дръвчетата е 16 години. Към деня на прекратяване на
договора, са изтекли 11 години, като за останалите 5 години при полагане на поС.ни грижи,
обработка на почвата, изрязване на заболели клони, периодични пръскания, напояване и др.,
дръвчетата могат да продължат да плододават до 2024г. Доколкото експертите са
установили, че овощните дръвчета са в добро агротехническо съС.ие, то при полагане на
добри грижи за тях, те биха могли да продължат да плододават и след шестнадесетата си
години.
На арендополучателя следва да се присъди увеличената стойност на имота по първия
вариант на тройната САТЕ, тъй като в конкретния случай, следва да намери приложение
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, съгласно чл. 1, т. 4 от нея и, която
държи сметка за конкретния вид трайни насаждения, които са посадени в арендувания имот,
периодът на съществуването им по чл. 4, ал. 2 и конкретният им брой към деня на
прекратяване на договора или сумата от 47 751, 30 лв. /64 602, 20 лв. – 16 850, 90 лв./ като
всеки един от ответниците, следва да бъде осъден да заплати сумата от по 23 875, 65 лв.,
съобразно правата в съсобствеността до който размер, следва да се уважат предявените
осъдителни искове.
При сравнителния метод, експертите са използвани пазарни аналози за продажба на
ябълкови градини за 2018г. и 2019г., намиращи се в Област Добрич и Област Шумен. Тези
аналози не могат да служат за коректно определяне стойността на нивата с подобрения в
землището на гр. *****, защото касаят цени на имоти, находящи се населени места,
различни от процесната нива и не отчитат конкретните трайни насаждения, които са
посадени, периода на съществуването им и броят им към момента на прекратяване на
договора за аренда, поради което този метод, не следва да намери приложение при
изчисляване на увеличената стойност на имота.
За разликата над присъдената сума до претендираната по всеки един от исковете от
25 000 лв. и за разликата от 2 426 броя дръвчета до заявения им брой от 2 610, исковете,
следва да бъдат отхвърлени.
По насрещните искове
Ищците по насрещните искове К. К. и Ж. К. основат претенциите си на твърдения, че
засаждането на ябълковите дръвчета, е довело до изменение в начина на трайно ползване на
обекта без предварително писмено съгласие на арендодателя.
6
Засаждането на нивата с трайни насаждения не е довело до изменение в начина на
трайно ползване на обекта, а е извършено с предварителното съгласие на арендодателя,
обективирано в чл. 3 от Раздел IV от договора, в който е уговорено изрично правото на
арендатора да засажда в имота трайни насаждения, ведно с изграждане на необходимите за
тях съоръжения и инсталации, поради което насрещните искове, като неоснователни, следва
да бъдат отхвърлени.
В този случай, съдът не дължи обсъждане на събраните доказателства във връзка с
размера на разходите за изкореняване на дръвчетата.
По разноските
С право на разноски за уважената част от претенциите, разполага ищцовата страна,
чиито размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства,
възлиза на 3 771, 40 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част от претенциите, К. К. и Ж. К., имат право на разноски в общ
размер на 187, 01 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар са основателни, тъй като
уговорените и заплатени адвокатски хонорара от К. К. и Ж. К. от общо 3 500 лв. или по
1 750 лв. от всеки, не е съобразен от една страна с минимално установения по чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
498, 09 лв. или общо 996, 17 лв., а от друга с отсъстващата правна и фактическа сложност на
делото, поради което размерът им следва да бъде намален до сумата от по 1 000 лв.
Действително по делото са проведени множество съдебни заседания, поради
отсъствие на процесуалните представители, неизготвени своевременно заключения по
допуснати експертизи и затруднения на вещите лица при изготвянето им, които
обстоятелства не променят извода на съда за отсъствието на правна и фактическа сложност
на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН *********, ****** ДА ЗАПЛАТИ на П.К. „С. К.“, ЕИК
*********, гр. ***** сумата от 23 875, 65 лв. /двадесет и три хиляди лева осемстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет и пет ст./, представляваща стойност на подобрения от
засаждане на 2 426 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ от 15, 319
дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066,
обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр.
***** със съгласието на арендодателя Б.И. при прекратяване на договор за аренда №
77/27.03.2004г., чиито наследник К. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е
придобил ½ идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
претендираната от 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата от 2 426
броя дръвчета до заявения им брой от 2 610, на осн. чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в
земеделието.
ОСЪЖДА Ж. М. К., ЕГН **********, ****** ДА ЗАПЛАТИ на П.К. „С. К.“, ЕИК
*********, гр. ***** сумата от 23 875, 65 лв. /двадесет и три хиляди лева осемстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет и пет ст./, представляваща стойност на подобрения от
7
засаждане на 2 426 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ от 15, 319
дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066,
обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр.
***** със съгласието на арендодателя Б.И. при прекратяване на договор за аренда №
77/27.03.2004г., чиито наследник Ж. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е
придобил ½ идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
претендираната от 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата от 2 426
броя дръвчета до заявения им брой от 2 610, на осн. чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в
земеделието.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. К., ЕГН *********, ****** срещу П.К. „С. К.“,
ЕИК *********, гр. ***** иск за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв. /три хиляди
осемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за
вреди под формата на претърпяна загуба, цялото от 7 659, 50 лв. в размер на разходите
необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на
предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в
местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по
плана за земеразделяне на землището на гр. ***** в „градина“ без съгласие на арендодателя,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –
18.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 9, ал. 3 от Закона за
арендата в земеделието.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. М. К., ЕГН **********, ****** срещу П.К. „С. К.“,
ЕИК *********, гр. ***** иск за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв. /три хиляди
осемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за
вреди под формата на претърпяна загуба, цялото от 7 659, 50 лв. в размер на разходите
необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на
предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в
местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по
плана за земеразделяне на землището на гр. ***** в „градина“ без съгласие на арендодателя,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –
18.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 9, ал. 3 от Закона за
арендата в земеделието.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН *********, ****** и Ж. М. К., ЕГН **********, ****** ДА
ЗАПЛАТЯТ на П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** сумата от 3 771, 40 лв. /три хиляди
седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет ст./, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К., ЕГН
*********, ****** и Ж. М. К., ЕГН **********, ****** сумата от 187, 01 лв. /сто осемдесет
и седем лева и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8