Р
Е Ш Е
Н И Е № 260062
гр. Бургас, 21.04.2022 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на дваде-сет и седми октомври
през две хиляди и двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1138 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност – и осъдителни такива, предявени от ”Райфайзенбанк
/Бъл-гария/” EAД, гр.С,
срещу С.А.И. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело
№ 4209/2020г. на
РС Б. По него е била издадена такава за сумата 12 386.17 лв., представляваща глав-ница, дължима
по Договор за студентски
кредит № 1410030884993163 от 10.10.2014г., вед-но със законната лихва, считано от 29.07.2020г.
до окончателното плащане; сумата 339.72 лв. – договорна лихва за периода от
20.02.2020г. до 14.07.2020г.; сумата 57.21 лв. – лихва за забава за периода от
20.03.2020г. до 27.07.2020г., както и за
разноските. Твърди и че заповедта за изпълнение
е била връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това иска от Съда да
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на И., че дължи
горните суми, евентуално – да бъде осъдена да му ги заплати. Претендира
разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Ж.М., оспорва претенциите. Излага
съображения, че предсрочната изискуемост на кредита не й е надлежно обявена,
както и че клаузата на чл.4.4 от Договора, предвиждаща капитализация на на-числената
възнаградителна лихва и последващото й олихвяване, е нищожна.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за установено следното:
По заявление на
Банката е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И, за исковите
суми – по ч. гр. дело № 4209/2020г. на РС Б, приложено
към настоящото.
Същата е връчена на
ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя
наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни
искове.
”Райфайзенбанк /България/” EAД е сключило
типов договор по чл.11 от ЗКСД с Министъра на образованието и науката № Д01530/29.06.2010г. – така в съответния публичен регистър.
На 10.10.2014г. между страните по
делото е сключен Договор за студентски кредит с
№ 1410030884993163, по силата на който Банката е предоставила на И. сумата 9 600 лв. за
заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка по
1 200 лв., като окончателният размер на кредита се определя от
усвоената сума до изтичане на гратисния период – чл.1.
Съгласно
уговорените условия, кредитополучателят може да усвоява суми
по кредита за всеки семестър от всяка година на обучението,
след представяне на документите, съгласно чл.2
от Договора, като всички отпуснати суми се превеждат по сметката
на ”Нов български университет”, гр.София.
За ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна възна-градителна
лихва в размер на 7 %, която се
начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно
за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината
/вкл. първия и без последния ден от този период/ – чл.3.1.
В чл.3.2 е
уговорена лихва за забава при просрочие на дължимите плащания, равняваща се на ОЛП,
увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска
или част от внос-ка/, за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения.
Съгласно чл.4.2,
при погасяването на кредита, кредитополучателят ползва гратисен пе-риод
от 65 месеца, считано от датата на сключването
на договора до дата 20.02.2020г.
По време на
гратисния период кредитополучателят не дължи заплащане
на главница и лихва по кредита /чл.4.3/.
По време на
гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от креди-та,
която се капитализира годишно /чл.4.4/.
След изтичането
на гратисния период, кредитополучателят се задължава да
погаси кре-дита на 60 равни анюитетни месечени
вноски, дължими на 20-то число от съответния ме-сец,
считано от 20.03.2020г. до 20.02.2025г. /чл.4.8/.
По силата на чл.6.2
Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при не-плащане
от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.
Не се спори между
страните, а и от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че ”Райфайзенбанк /България/” EAД е изпълнило задължението си по
процесния договор и е превело сумата от общо 9 600 лв. към ВУЗ в периода
от 13.10.2014г. до 24.01.2018г.
За гратисния период на кредита, до 20.02.2020г. – 65 месеца, Банката е начислявала,
при условията на чл.4.4 от Договора – с годишна капитализация, възнаградителна
лихва в мак-сималния размер по чл.20, ал.1 от ЗКСД – 7 %, с която общият размер
на задължението е достигнал 12 386.17 лв.
Основателни са възраженията на особения представител на ответницата, че
клаузата на чл.4.4 от Договора за студентски кредит е нищожна, поради
противоречие с императивната норма на чл.10, ал.3
от ЗЗД, забраняваща начисляване на лихва върху лихва. Тази уговорка води
до забранен от закона анатоцизъм, защото
начисляваните през гратисния период въз-наградителни
лихви периодично са били капитализирани към главницата. По този начин
главницата се трансформира и върху нея отново се начислява възнаградителна
лихва и та-ка начисляването на лихва върху лихва
продължава до изтичане на гратисния период. След изтичането му, общият размер
на главницата се образува от усвоените суми плюс капита-лизираните
лихви и върху нея отново се начисляват възнаградителни и
наказателни лихви. Липсва приета
наредба по чл.10, ал.3 от ЗЗД, съобразно която да се извършва олихвяване-то
на изтекли лихви, а
съгласно чл.294, ал.2
от ТЗ, уговарянето на лихва върху лихва е до-пустимо
само между търговци – в случая ответницата не е такъв.
На следващо място –
съгласно чл.24, ал.1 от ЗКСД, общият размер на
задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период
и включва: главницата, чийто размер се определя от
сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка /т.1/ и
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит /т.2/. Или в слу-чая, чрез годишното капитализиране на уговорената
възнаградителна лихва, начислената сума от общо 2 786.17 лв. /12 386.17
лв. - 9 600 лв./, безспорно надвишава максималния до-пустим размер от 7 %,
поради което клаузите на чл.3.1 и чл.4.4 от Договора в тяхната взаи-мовръзка,
като целящи заобикаляне на закона – чл.20, ал.1 от ЗКСД, се явяват нищожни
на основание ал.2 от цитираната разпоредба, както и съгласно чл.26, ал.4, вр. с
ал.1 от ЗЗД.
Следователно, въз
основа на нищожните клаузи за ответницата не е възникнало валидно задължение да
заплаща на ищеца договорна /възнаградителна/ лихва и към датата на изти-чането
на гратисния период на кредита – 20.02.2020г., тя е дължала връщане само на
глав-ницата – 9 600 лв., платима на 60 равни
месечени вноски от по 160 лв., дължими на 20-то число от
съответния месец, считано от 20.03.2020г. до 20.02.2025г.
При нейна доказателствена тежест И.
не е ангажирала доказателства да е заплаща-лa на ”Райфайзенбанк /България/” EАД каквито и да било суми, включително и след
изти-чането на гратисния период, поради което
следва да се приеме, че към 20.05.2020г. са били налице
условията по чл.6.2 от Договора за обявяване на предсрочна изискуемост на креди-та – поради неплащане на
три последователни месечни вноски.
Ищецът твърди,
че е обявил на ответницата предсрочната изискуемост на кредита с уве-домително
писмо от 22.06.2020г., но то не е било получено от нея. Не е била проведена и
процедура по чл.47, ал.1 – ал.5 от ГПК от нотариус или съдебен изпълнител, за
да се прие-ме, че уведомлението е било надлежно връчено на И. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Банката.
Такова изявление обаче е направено с исковата молба.
В тази
връзка, следва да се посочи, че в Решение № 10/25.02.2020г. по т.
д. № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., е
прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл.415,
ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпъл-нение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
когато в заявлението за издаване на запо-ведта
за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост
на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита
пред-срочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ка-то
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и
чл.422, ал.1 от ГПК, без значение дали предявеният иск
е установителен или осъдителен, бъде установено, че по-тестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се
осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземане-то. Когато изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е ин-корпорирано
в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от искова-та
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предви-дените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсроч-но
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК
в рамките на претендираните суми.
Следователно,
с връчването на исковата молба и приложенията й на ответницата – чрез назначения
особен представител по делото, на 15.06.2021г., същата е била надлежно уведо-мена
за обявената от ”Райфайзенбанк /България/” EАД предсрочна изискуемост на
кредита – обстоятелство, което следва да бъде зачетено в хода на настоящото
производство, съоб-разно чл.235, ал.3 от ГПК.
Както беше казано, И.
не е ангажирала доказателства да е заплатила на ищеца как-вито и да било суми
по процесния договор за студентски кредит.
Предявеният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за главницата е основателен до размер от 9 600 лв. За
разликата над тази сума до 12 386.17 лв., представляваща капитализирана възнагра-дителна лихва, начислена по
нищожни клаузи, съображения за което бяха изложени по-го-ре, претенцията, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
Като неоснователен,
със същите доводи, следва да се отхвърли и предявеният при усло-вията на
евентуалност осъдителен иск за нея.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 15.06.2021г. – датата на обявя-ване на предсрочната изискуемост на кредита на
кредитополучателя, до окончателното й изплащане. Претенцията за заплащане на
такава за времето от 29.07.2020г. до 14.06.2021г. следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Като неоснователна,
следва да се отхвърли и установителната претенция за възнагради-телна лихва за
периода от 20.02.2020г. до 14.07.2020г. в размер на 339.72 лв., както и
евен-туалния осъдителен иск за нея, тъй като същата е начислявана върху
главница от 12 386.17 лв., съдържаща капитализирана
лихва, отново в нарушение на чл.10, ал.3 от ЗЗД.
С исковата молба се
претендира и мораторна лихва за периода от 20.03.2020г. до 27.07. 2020г., като
такава се дължи само за вноските, с настъпил падеж през това време – 20.03., 20.04.,
20.05., 20.06. и 20.07.2020г., всяка от по 160 лв. /9 600 лв. : 60 вноски –
чл.4.8 от До-говора/.
Съдът, като съобрази
забраната
за начисляване на лихви
за забава за плащане на задъл-жения
на частноправни субекти по договори за кредит, предоставени от банки,
по време на извънредното положение от 13.03. до
14.05.2020г. – чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03. 2020г.
и за преодоляване на последиците, и като използва
онлайн калкулатор, изчисли дъл-жимата мораторна лихва в общ размер от 11.55 лв.
За разликата над
тази сума – до пълния предявен размер от 57.21 лв., установителната и
евентуалната – осъдителна, претенции, като неоснователни, следва да се
отхвърлят.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – общо 384.46 лв. за ДТ, 563.92 лв. за възнаграждение за особен
представител, 225.57 лв. за възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.И., с ЕГН: **********,***, че същата дължи на ”Райфайзенбанк /България/” EAД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.С, район ””, сумите: 9 600 лв. – главница по
Дого-вор за студентски
кредит № 1410030884993163 от 10.10.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.06.2021г. до окончателното й изплащане, и 11.55 лв. – обезще-тение за забавено плащане за периода от
20.03.2020г. до 27.07.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3528/2017г. на РС Б, като за разликите над тях, съответно
– до 12 386.17 лв. и 57.21 лв.; за законната
лихва върху глав-ницата за времето от 29.07.2020г. до 14.06.2021г., и за сумата
339.72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020г. до 14.07.2020г., ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК, както и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за
същите суми, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.И. да заплати на ”Райфайзенбанк /България/” EAД направените в заповедното и настоящото производства
разноски – общо 384.46 лв. за ДТ, 563.92 лв. за възнаграждение за особен
представител, 225.57 лв. за възнаграждение за ве-що лице и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия:/п/ Калин Кунчев