Р Е Ш Е Н И Е
№ 75 16. 01.2020г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Й. Б.
Прокурор:
Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАНД дело № 2914 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „РИГЕЛ КОМЕРС“ ООД,
против решение № 1270 от 21.10.2019г., постановено по НАХД № 3982 по описа
за 2019г. на Районен съд гр. Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление № К19_1-F408247/11.01.2019г. на Директора на Дирекция "Контрол" при
ТД на НАП гр. Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 3109.77 лева, на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2
от ЗДДС.
Касаторът счита решението за неправилно. Не споделя
мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Заявява, че АУАН е издаден повече от 3 месеца след извършване на
нарушението и съдът неправилно е приложил чл.34 от ЗАНН. Твърди, че при
издаване на НП са допуснати съществени нарушения, като не е посочена датата и
мястото на което е извършено нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение, с
което е потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се представлява от адвоката З., която поддържа жалбата.
Ответникът – ТД на НАП гр. Бургас, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно
постановление Наказателно
постановление № К19_1-F408247/11.01.2019г. на Директора на Дирекция
"Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3109.77 лева, на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател е
санкционирано за това, че като платец на ДДС при условията на вътреобщностно
придобиване, не е начислило ДДС в размер на 62 195.40 лв. в предвидените
от закона срокове, за получено вътреобщностно придобиване от "NV НОЕТ TRUCKING
& RENTING"- Белгия с валиден ДДС номер ВЕ0430529946 за доставка на два
броя товарен автомобил по издадени фактури от белгийския контрагент - Фактура №
17200100707/10.11.2017г. с предмет на доставка товарен автомобил
"ДАФ", на стойност 79500.00 евро /155 488.48 лева/ и Фактура №
17200100741/24.11.2017г. с предмет на доставка товарен автомобил
"ДАФ", на стойност 79500, 00 евро /155 488.48 лева/ . Във връзка с
осъществения ВОП от дружеството-жалбоподател е бил издаден Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС №
65/01.07.2018г., с който е начислен ДДС в размер на 62 195.40 лв. Същият е
отразен в дневника за продажби за данъчния период м. 07/2018г. и в подадената
СД по ЗДДС за същия период.
Нарушението е установено при извършена
проверка за установяване на несъответствия по данни от системата VIES за период
м. 07/2017г. – м. 12/2017г., приключила с ПИП № П-02000218100617-073-001/18.09.2018
година. В резултат на това е съставен АУАН и издадено наказателно постановление
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на
районния съд. Доводите на районния съд за потвърждаване на НП се приемат от
настоящата инстанция като правилно изградени и изчерпателни, поради което не е
налице основание за отмяна на съдебния акт.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички
обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от
касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС, във
връзка с чл.86 от ЗДДС. Нарушението е
безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено
както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от
повдигнатите с жалбата въпроси.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че АУАН е съставен след повече от три месеца от нарушението.
За да постанови решението си, съдът е приел, че
издаденият АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, като не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдил е всички наведени
от нарушителя възражения, в това число и възражението за давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН. В първоинстанционното дело са представени доказателства, че служител при
ТД на НАП Бургас е извършил документална проверка в информационната система на НАП – програмни
продукти СУП и ВАТ 14. В Протокол за извършена проверка №
П-02000218100617-073-0001 от 18.09.2018г. изрично е отбелязано, че
проверяващите са изискали от "Ригел Комерс" ООД документи с ИПДПОЗЛ №
П-02000218100617-040-001/06.08.2018г., като след получаването им въз основа на
тях е извършена проверката. Тоест най-рано след тази дата контролните органи е
могло и са били длъжни да открият нарушението и нарушителя, съответно от тогава
е започнал да тече и срокът по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 19.09.2018г., т.е в
законоустановения срок.
Не се
споделя твърдението на касатора, че в АУАН няма посочена дата на извършване на
нарушението. В конкретния случай е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството за нарушение на чл.86 от ЗДДС. Нарушението се
изразява в това, че дружеството, не е спазило срока за начисляване на ДДС с
протокол в 15-дневен срок до 30.12.2017г. и да го включи в дневника за
продажбите към СД за м. декември 2017г. Това нарушение се осъществява чрез
бездействие и когато началната дата на периода на бездействие може безспорно да
се установи, тя се посочва в АУАН и НП, а в противен случай се посочва като
дата на нарушението датата, на която нарушението е констатирано, тъй като и към
тази дата нарушителя бездейства при наличие на законово задължение за конкретно
действие. Няма противоречие в АУАН и НП, че нарушението е констатирано на 18.09.2018г.
в гр. Бургас при извършена проверка, когато е установено, че търговеца не е
спазил законоустановения срок за начисляване на ДДС. Следователно АУАН и НП съдържат
задължителния реквизит дата на извършване на нарушението и това е датата когато
нарушението е констатирано. След като датата, на която е констатирано
бездействието е посочена в АУАН и в НП, същите не страдат от липса на
задължителни по закон реквизити, нито пък съдържат противоречиви твърдения
относно датата на нарушението.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото
производство решение на РС - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно,
съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1270 от 21.10.2019г.,
постановено по НАХД № 3982 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.