Р
Е Ш Е Н И Е
№ 264/ 26.04.2011г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково на двадесет и шести април през две хиляди и единадесета година в
откритото си съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
Секретар:
Й.П.……………………………………Прокурор:…………………………………..
като
разгледа докладваното от съдията Петя Желева Адм. дело № 102 по описа на съда
за 2011г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по жалба на Г.Х.Г.
*** срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-07/13.01.2011г. на Н.Р.Ю.ц. район.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорения акт поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материалния закон.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е съобщена на всички
заинтересовани страни, а именно не е съобщена на съпругата му, а строежа бил
семейна имуществена общност. Наред с това и констативния акт не бил съобщен на
съпругата му, което нарушавало правата на заинтересованата страна и опорочавало
издадената заповед. Твърди се също, че била нарушена процедурата по връчването
на съставения констативния акт, тъй като той бил съобщен по реда на § 4 , ал.1
от ДР на ЗУТ, който ред не бил приложим при известен собственик и извършител на
строежа. Твърди се също, че в нарушение на АПК, документите, от които се
установявало, че строежа е в чашката на язовира не били посочени в заповедта и
не били приложени към преписката. Отделно от това се излагат съображения, че
административния орган не е изяснил обстоятелството дали строежа не е търпим и
допустим според действащото законодателство към момента на изграждането му,
дали подлежи на премахване и дали се ползва към датата на съставянето на
констативния акт.
В заключение, жалбоподателят
моли съдът да постанови решение, с което отмени оспореният административен акт.
Ответникът – Н.Р.Ю.ц. район,
чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което я отхвърли като такава.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Със Заповед № РД – 13 - 446/01.11.2010г.
на Началника на ДНСК се предоставят на началниците на Регионалните ДНСК
правомощия, вкл. и за издаване на заповеди по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225,
ал. 1 от ЗУТ – за премахване на незаконни
строежи.
При проверка, извършена от
служители на сектор Х.
при РДНСК Южен централен район е съставен констативен акт № Х - 87/08.11.2010г.,
с който е установено, че в имот – публична държавна собственост, а именно в
чашката на язовир „И.”,
в землището на с.К.,
община И.,
местността „М.”,
е изграден незаконен строеж – „вилна сграда”, с извършител Г.Х.Г. ***.
Констатирано е, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Констативният акт е съобщен на
собственика на строежа по реда на § 4 , ал.1 от ДР на ЗУТ и видно от
Констативен протокол № 612/16.11.2010г., в законоустановения срок не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на заповедта за
делегиране на правомощия и съставеният Констативен акт № Х - 87/08.11.2010г., е
издадена обжалваната Заповед № ДК-02-ЮЦР-07/13.01.2011г. на Н.Р.Ю.ц. район, с
която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗУТ, е наредено да се
премахне незаконен строеж: „Вилна сграда”, намираща се в чашката на язовир „И.”,
местност „М.”,
в землище на с.К.,
община И.,
Област Х.,
с извършител Г.Х.Г. ***.
Заповедта е съобщена
жалбоподателя на 19.01.2011г. , а жалбата срещу заповедта е подадена на 27.01.2011г.
до АС – Хасково.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена пред надлежен съд и в
законоустановения срок. С оглед липсата на спор между страните, че извършител
на въпросния строеж е настоящият жалбоподател Г.Х.Г. ***, съдът приема, че
жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, при наличие на правен
интерес, поради което жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на незаконни строежи. Видно от Заповед № РД-13-446/01.11.2010г.
на Началника на ДНСК са делегирани правомощия на Началниците на РДНСК да издават
заповеди за премахване на незаконни строежи, следователно, обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган.
Заповедта за премахване на
незаконен строеж е съставена в писмена форма, поради което е спазена
установената от закона форма на издаването й. Заповедта е мотивира с посочване
на фактически и правни основания за издаването и.
Настоящият състав приема, че
оспорената заповед освен издадена в законоустановената писмена форма, съдържа и
всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Като фактически основания,
върху които основава своето разпореждане, Началникът на РДНСК Южен централен
район е посочил наличието на констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ за
незаконен строеж, извършен без необходимите книжа, както и липса на подадени
заявления по § 184 ПЗР към ЗИД на ЗУТ и на започнали производства по
§ 183 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ по отношение на
процесната сграда. Правилно и коректно административният орган е квалифицирал
установените факти под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в
съответствие с нормата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1, т.10 от ЗУТ е
издал атакуваната заповед. Наред с това, разпоредителната част на процесната
заповед отговаря и на специфичните изисквания на чл. 225, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ.
Административнопроизводствените
правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ. Касае се за
процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото
изискване по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, в конкретния случай, длъжностни лица към
РДНСК Южен централен район са съставили констативен акт № Х - 87/08.11.2010г.
за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на
издадени строителни книжа и документи, и данни за извършителя на строежа. Констативният
акт е съобщен на извършителя на строежа на 10.11.2010г. по реда на § 4, ал. 1,
изр. ІІ - ро от ДР на ЗУТ, който допуска
отсъстващите лица да бъдат уведомени чрез залепване на съобщението на жилището
им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният
проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите
книжа и чрез поставянето на същото на видно място в сградата на общината,
района или кметството, като така направеното съобщение се удостоверява в
служебна бележка с подписите на две длъжностни лица. В настоящия случай е
безспорно, че жалбоподателят не е присъствал при извършване на проверката, т.е.
тя е проведена в негово отсъствие, което
обосновава приложимостта на разпоредбата на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата
на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ предвижда, че по този ред се уведомяват отсъстващи
лица, който ред е приложим и при известен собственик и извършител на строежа.
Изключение от това правило е предвидено само в хипотезата на ал.2 на § 4 от ДР
на ЗУТ, но тъй като за конкретното съобщаване ЗУТ и актовете по неговото
прилагане не предвиждат задължително уведомяване по реда на АПК, правилно е
приложен в конкретния случай реда за уведомяване, предвиден в § 4 , ал.1 от ДР
на ЗУТ. От
представените към административната преписка Съобщение № Х – 87/08.11.2010г.
и Служебна бележка от 08.11.2010г. е
видно и, че съобщаването на Констативния акт от 08.11.2010г. е надлежно
удостоверено, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни
изложените от жалбоподателя доводи в тази насока.
Твърденията на жалбоподателя,
че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е съобщена на съпругата му са
неоснователни. Адресат на заповедта е възложителят на строежа, поради което
субектите на правоотношението материализирано в заповедта, са възложителя на
строежа и административния орган издал заповедта, които са и страни в
производството пред съда. Трето лице, каквото се явява съпругата на възложителя
на строежа не е такава страна, поради което и участието и в административното производство
по издаване на акта и в съдебно административното производство по оспорване на
заповедта, е недопустимо. Дали едно лице има качеството на заинтересована
страна следва да се преценява с оглед нормите на чл. 131 и чл. 149 ЗУТ, които
са специални спрямо общите правила на АПК. Съпругата на оспорващия не е
заинтересовано лице, ако не е била възложител, собственик или носител на
ограничено вещно право върху процесния поземлен имот, не е притежавал права или
законни интереси върху поземления имот, за който се отнася оспорваната заповед.
Заповедта за премахване на
незаконен строеж е издадена на основание чл.225, ал.2, т.2, във вр. ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строежа е незаконен, когато се извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж .
Безспорно в настоящия случай е
установено с приетият като доказателство констативен акт № Х - 87/08.11.2010г.,
че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като
строежа е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж. Безспорно е установено обстоятелството, че строежа не е узаконен по
установения ред.
Неоснователно е и твърдението
на жалбоподателя, че административния орган не е изяснил обстоятелството дали
строежа е търпим и допустим според действащото законодателство към момента на
изграждането му, дали подлежи на премахване и дали се ползва към датата на
съставянето на констативния акт. За да издаде оспорената заповед
административния орган е преценил, че строежа не е търпим по смисъла на § 16 от
ПЗР на ЗУТ и се ползва по предназначение. В случай, че жалбоподателя има
твърдение, че строежа е търпим, тежестта да докаже това обстоятелство пада
върху него, тъй като от установяването на това обстоятелство черпи изгодни за
себе си правни последици. По делото няма ангажирани доказателства в тази
насока, нито пък изложени твърдения в жалбата, че строежа е търпим. От друга
страна, след като строежа е изграден в имот публична държавна собственост,
извън регулация, в чашката на язовир „И.”, строежа не попада в
хипотезите на § 16 от ПЗР на ЗУТ, което обстоятелство е установено от
административния орган. Също така е установено с констативния протокол, че
строежа се ползва по предназначение и е построен в чашката на язовир „И.”. Ето
защо административния орган е изяснил всички обстоятелства от значение за спора
преди да издаде оспорената заповед.
При това положение, след като
се установи, че изграденият от жалбоподателят строеж е незаконен и при липса на
предпоставки за узаконяване на извършеното строителството, следва да се приеме,
че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, поради
което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие
с материално правните разпоредби.
Безспорно оспореният акт е
издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225 от ЗУТ.
С оглед изложените съображения
съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт,
поради което жалбата следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание основание чл.172 ал.2, предл. V от АПК, Административен съд-Хасково,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.Г. ***
срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-07/13.01.2011г. на Н.Р.Ю.ц. район.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия: