Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317 от ГПК. С Решение №187 от 16.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№18 по описа за 2010 година на Свищовски районен съд, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, и обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр.ц с чл.84, ал.3 от ЗЗД; уважен е частично обратният иск, предявен на основание чл.223, ал.2 от КЗ; присъдени са разноски в полза на ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ответницата против постановеното решение в законоустановения срок. Обжалва се решението в частта, в която са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, и обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр.ц с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Изложени са твърденÞя, в какво се счита, че се състои порочността на решението в обжалваната част, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендират се разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени са съображения във връзка с това становище, както и във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба. Направено е искане да се потвърди решението. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за правилно. За този извод съдът е мотивиран от следното: Предмет на въззивното производство са САМО кумулативно обективно съединените искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52, ал.1 от ЗЗД, и обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. До този извод съдът стига, като взе предвид следното: Независимо от факта, че във въззивната жалба в началото и в края са употребени изрази, от които да се направи извод за обжалване на решението в неговата цялост, както посочените конкретни пороци на решението, така и изложените доводи и съображения във връзка с тях недвусмислено сочат за обжалване на решение в посочената му част. Освен това за ответницата не съществува правен интерес от обжалване на решението в частта му относно обратния иск. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Въззивният съд напълно възприема изводите на първоинстанционния съд относно пределите на обвързващата материална доказателствена сила на процесния протокол за ПТП. Естеството на всички удостоверителни /свидетелстващи/ документи, които притежават обвързваща материална доказателствена сила е факта, че лицето, което ги издава удостоверява факти, които лично е възприело. Твърдението, че протокол за ПТП, в който е удостоверен „механизмът на ПТП”, от актосъставител, който не е В.ГР.Д.№182/2011 г. ВТОС присъствал при осъществяване на ПТП, има обвързваща материална доказателствена сила по отношение на посоченото обстоятелство, не е съобразено с основни принципи „на доказването” и доказателствените средства в гражданския процес. С оглед на горното изложените във въззивната жалба твърдения в тази насока са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил ясни и подробни съображения защо счита свидетелските показания за достоверни. Въззивният съд напълно възприема съображенията на първоинстанционния съд в тази насока. Изложеното във въззивната жалба становище, че свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани, и изложените във въззивната жалба съображения за това становище, настоящият състав не възприема. Фактът, че в съставения АУАН не са посочени очевидци на произшествието, по никакъв начин не може да обоснове извод, че такива не е имало. Освен това свидетелски показания, депозирани в друго производство и пред друг съд, са недопустими доказателствени средства. Поради което и обсъждането им е ирелвантно. Чрез депозираните свидетелски показания и чрез съдържанието на съставения протокол за процесното ПТП са установени както причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените щети върху лекия автомобил, собственост на ищеца, така и вида на нанесените щети върху лекия автомобил, собственост на ищеца. С оглед на което изложените във въззивната жалба твърдения, че по делото не са събрани доказателства, установяващи посочените обстоятелства, също са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил и ясни и подробни съображения защо не възприема заключението на допуснатата и изслушана първа съдебна авто-техническа експертиза. Въззивният съд напълно възприема съображенията на първоинстанционния съд и в тази насока. С оглед на което изложените във въззивната жалба твърдения и в тази насока са неоснователни. Съдът като взе предвид изложеното и факта, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито фактически констатацииизцяло приема за свои. Освен това обсъждайки казаното от вещото лице по допуснатата и изслушана в съдебно публично заседание, проведено на 25.05.2010 година, първа съдебна авто-техническа експертиза, съдът приема за установени и други обстоятелства, които районния съд не е отразил в мотивите си, а именно: Вещото лице приема, че ответницата е навлязла и се е движела в лентата за насрещно движение. Цитати от посочения протокол – л.81 от първоинстанционното производство: „със сигурност автомобилът се е движел в лявата лента” и „Хюндай” е вземал и част от насрещното движение”. Вещото лице приема, и че ”ако „Хюндай” се е движел плътно в дясното платно за движение, не би могло да се получи такъв удар”. Цитат от същия протокол. Горните изводи вещото лице прави въз основа на приетото от него място на реализиране на удара, съобразено с съставения процесен протокол за ПТП. В съдебно заседание, проведено на 05.10.2010 година, вещото лице по допусната и изслушана В. съдебна авто-техническа експертиза прави следния извод: „Ако лекият автоýобил „Х.” се е движел в полагащата му се пътна лента за движение, водачът на лекия автомобил „Ф. П.” е могъл да спре и предотврати произшествието, ЧРЕЗ СПИРАНЕ С ТАЗИ СКОРОСТ, С КОЯТО СЕ Е ДВИЖИЛ, ДОРИ И С МАЛКО ПО-ВИСОКА ОТ НЕЯ”. Цитат от посочения протокол - л.126 от първоинстанционното производство, стр.6 от протокола. Направените изводи на вещото лице по допусната и изслушана В. съдебна авто-техническа експертиза и тези на вещото лице по допуснатата и изслушана първа съдебна авто-техническа експертиза от носно факта, че ответницата е навлязла и се е движела в насрещната лента за движение, и относно факта, че ако се беше движила в дясната лента за движение, процесното ПТП не би настъпило, са едни и същи. С оглед на горното изложените във въззивната жалба твърдения във връзка с „мястото”, на което се е осъществило процесното ПТП, са ирелевантни. Приетото по допуснатата и изслушана първа съдебна авто-техническа експертиза въз основа на съставения протокол за процесното ПТП ”място на удара” не се отразява на крайния извод, посочен по-горе. Изложеното обосновава и извод за неоснователност на твърдението във въззивната жалба, че процесното ПТП е реализирано в резултат и на неспазено предимство от ищеца по отношение на движещия се в дясно от него лек автомобил, управляван от ответницата, и управляване на лекия автомобил от ищеца при несъобразена скорост при приближаване на кръстовище. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД по делото трябва да са установени всички кумулативно изискуеми се В.ГР.Д.№182/2011 г. ВТОС елементи от визирания в Закона сложен фактически състав за ангажиране отговорността за причинено непозволено увреждане, а именно: противоправно поведение /действие или бездействие/ на физическо лице; причиняване на вреда; причинна връзка между противоправното поведение и вредата; както и вина. По делото са установени всички посочени по-горе кумулативно изискуеми се елемента от визирания в Закона сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответницата за причинено непозволено увреждане на ищеца. За този извод съдът е мотивиран от следното: По отношение противоправното поведение на ответницата. Ответницата е нарушила изрична законова забрана, визирана с разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - навлязла е и се е движила в лентата за насрещно движение, без да е било необходимо да извършва маневра „изпреварване” или „заобикаляне”. Това нейно поведение е установено, както чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания, така и чрез заключенията на вещите лица по двете допуснати и изслушани съдебни авто-технически експертизи. Съображения за този извод съдът изложи при обсъждане на събраните в първоинстанционно производство доказателствата. С оглед на изложеното съдът прави извод: По делото е установено /доказано/ противоправно поведение /непозволено действие/ от страна на ответницата, необходимо за реализиране на отговорността й по чл.45 от ЗЗД. По отношение причинната връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не е призюмирана от Закона и трябва да бъде безспорно установена. След анализа на събраните по делото доказателствата съдът приема за установени обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че ответницата със своето противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и предизвиквайки ПТП, е причинила настъпването на вреди в имуществената сфера на ищеца, като собственик на повредения в следствие на ПТП автомобил. Тези обстоятелства с установяват чрез заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани две съдебни авто-технически експертизи и чрез депозираните свидетелски показания. Съображения за този извод съдът изложи при обсъждане на събраните в първоинстанционно производство доказателствата. С оглед на изложеното изразеното във въззивната жалба становище в тази насока е неоснователно. По отношение на вината. Тя е призюмирана от законодателя в чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане. По делото трябва да са събрани доказателства, които да оборват тази законова презумция. Да бъдат установени факти и обстоятелства, от които по категоричен начин да бъде направен обоснован извод за оборването й. Да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, които изключват вината, за да бъде прието от съда, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане. В настоящия казус няма събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи категоричен извод, че законовата презумция е оборена. Вината на ответницата, като дължимо психично отношение е налице. С оглед на изложеното изразеното във въззивната жалба становище във връзка с „недоказаността вината на ответницата” не е съобразено с презумцията, визирана с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай съдът следва да обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Тези обстоятелства имат значение при определяне размера на обезщетението за причинените вреди. В настоящия казус по делото не са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че вредоносният резултат е съпричинен и от поведението на ищеца. Въззивният съд не възприема изразеното становище във въззивната жалба, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата. За този извод съдът е мотивиран както от установените чрез депозираните свидетелски показания обстоятелства, така и от изводите на вещите лица по допуснатите и изслушани две съдебни авто-технически експертизи. Съображенията са изложени при осъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.51 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението при деликтна отговорност е парично. При причинени имуществени вреди размерът на обезщетението се определя от разходите за възстановяване на унищоженото имущество към момента на увреждането. Освен това законът изисква възстановяване на унищожената вещ в състоянието, в което е била преди увреждането - т. е. дължи се обезщетение за възстановяване /поправяне/ на увредената вещ във вида преди увреждането. Съдът като има предвид посочения принцип за обективния обхват на дължимото обезщетение приема, че размерът на обезщетението следва да В.ГР.Д.№182/2011 г. ВТОС се определи съобразно със заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-оценъчна експертиза – т. е. в размер на 1188,12 лв. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, обосновават извод за доказаност на твърденията на ищеца за причинените му имуществени вреди от ответницата в резултат на деликт, изразяващи се в причинени повреди върху лек автомобил, негова собственост. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи този му краен извод. По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважен в предявения си размер. По отношение на обусловената искова претенция. С оглед основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. На основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД ответницата дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Поради което и тази искова претенции следва да бъде уважена, така както е предявена. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответник-жалба направените разноски във въззивното производство в размер на 200 лв. Водим от горното и по реда на чл.271 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №187 от 16.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№18по описа за 2010година на Свищовски районен съд. ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН-*, с адрес гр. С., У.”Х. Д.” №34, В.”Б”, .3, А.9, да заплати на Г. Ц. Г., ЕГН-*, с адрес село Д., община-С., У.”В.” №7, направените разноски във въззивното производство в размер на 200 лв. /двеста лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ ЧЛЕНОВЕ: 1. ______________ 2. _______________ |