Решение по дело №9/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 05.04.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                 МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева от ОП- Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 9/2023 г.  по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Фортех” ЕООД, ***, ЕИК ***, чрез пълномощник, против Решение №71/01.12.2022 г., постановено  по анд №168/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че дружеството не е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 от КТ, тъй като не било безспорно установено наличието на трудово правоотношение. В тази връзка сочи, че установеното при проверката лице - А. С. Г. е  осъществявало дейност по силата на сключен граждански договор. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В представеното по делото писмено становище, излага доводи за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение, ако то е над минималния размер, определен в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на РС – Момчилград. Счита, че нарушението е доказано, поради което законосъобразно e ангажирана

 административнонаказателната отговорност на касатора.

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №168/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение РС - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200170 от 01.07.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.З от КТ, на „Фортех” ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като е осъдено дружеството да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, разноски по делото в размер на 100 лв.

 За да постанови решението си, районният съд, вземайки предвид събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. В случая, при проверка, извършена на 10.05.2022 г., е установено, че лицето А. С. Г. е извършвало трудова дейност в полза на „Фортех“ ЕООД. Извършваната от лицето дейност по товарене на трупи на товарен автомобил била непосредствено възприета от свидетелите-очевидци – С., Ю. и И., извършили проверката. Събрани са и писмени данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки основните елементи на трудовото правоотношение. По отношение на представения граждански договор, съдът приел, че същия е без уговорен конкретен резултат, като описаната дейност била характерна за длъжността „***“. По горните съображения стигнал до извод, че правоотношенията между страните са трудовоправни, и в нарушение на разпоредбите чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, работодателят „Фортех“ ЕООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. Г., преди постъпването му на работа. С оглед констатираното нарушение, законосъобразно била ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружеството. Съдът не констатирал и допуснати, в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да са основание за отмяна на наказателното постановление. В мотивите към решението са изложени и съображения за липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.415в от КТ.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се констатираха нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.  

Изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието и доказаност на нарушението са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало работната си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради което приложими за тях са разпоредбите на КТ.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че при извършена на 10.05.2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че в землище на ***, ***, лицето А. С. Г. осъществявало дейност, характерна за длъжността „***“ - прехвърляло дървени трупи на тежкотоварен автомобил. По делото е приложена и писмена декларация, подписана А. Г., в която последният е посочил, че работи като ***, за фирма „Фортекс” ЕООД, с работно време от 8.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. В декларацията лицето е посочило също, че няма сключен трудов или граждански договор и не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

С разпоредбите на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 КТ, е предвидено отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор да се сключи в писмена форма. В тази връзка следва да се отбележи, че характерно за трудовото правоотношение е предоставянето на работна сила за изпълнение на определена работа, при определено заплащане, работно време и др., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Такава самостоятелност в случая не е налице, още повече, че в представения договор липсват и основни реквизити, като място на работа, както и данни за започнало изпълнение. Констатираната дейност сочи на задължение за спазване на трудова дисциплина, както и на зависимост между работника и работодателя по отношение на начина на извършване на работата. При тези факти, правилно констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, т.к. в случая безспорно е установено, че Г. е престирал работна сила, което определя възникналото правоотношение като трудово.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“, гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №71/01.12.2022 г., постановено  по анд №168/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград.

ОСЪЖДА „Фортех” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, деловодни разноски в размер на  80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                               2.