Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047
гр. Габрово, 25.05. 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Б.Михова, като разгледа гр.д. №11 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432 КЗ.
Образувано е по искова молба на А.В.М.,
ЕГН ********** – непълнолетна към подаване на исковата молба, действаща със
съгласието на майка си В.М.М., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник - адв. С.В.Б. ***, със съдебен адрес *** против
ЗД„Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. София, р-н Лозенец, ул.Джеим Баучер,№ 87 .
Ищцата твърди в исковата молба, че като пешеходец е участвала в ПТП осъществено в гр. Габрово на кръстовището между улиците „Аврам Гачев“ и ул.“Д-р Н.Василиади“.Съгласно констативен протокол с пострадало лице, рег. № 2019-1034-302/18.07.2019г. на ПП при ОД на МВР –Габрово непълнолетната ищца обозначена в същия като пешеходец и участник в ПТП № 2 на 18.07.2019г. в гр. Габрово, на кръстовището между ул. „Аврам Гачев” и „Д-р Н.Василиади”, тръгнала да пресича пътното платно по намиращата се там пешеходна пътека, когато участник в ПТП № 1 –П.Д.М. управлявайки МПС л.а. м.”Ситроен”, с д.к. № ***, собственост на С.Т.И. я ударил в главата, след удар в предния капак на автомобила, тя изхвърчала на пътното платно и получила сътресение на мозъка и от силния удар са увредени и двете и уши, като получила намален слух. Имала силни и нетърпими болки и слабо чувала какво и се говори. Освен това получила влошаване на зрението и на двете очи. От удара ищцата изпаднала в неизлечими към момента нервнопсихически разстройства, стресове и депресии, плачела през деня и нощта. Имала непрекъснато и силно главоболие. Будела се нощем, плачела, бълнувала на сън, нямала здрав и спокоен сън, страхувала се от МПС, не смеела да излиза сама, отбягвала всякакви контакти с хора. Уврежданията й били описани в два амбулаторни листа от 24.07.2019г. и 20.07.2019г. и епикриза от 20.07.2019г. на МБАЛ „ д-р Т.Венкова” – Габрово – хирургично отделение, където била хоспитализирана.Окончателната диагноза, с която била изписана е: „мозъчно сътресение. Комоцио церебри”, като е била на болнично лечение от 18.07.2019г. до 20.07.2019г.
Виновен за ПТП бил водача на автомобила- л.а. м.”Ситроен”, с д.к. № ***, за който в периода на осъществяване на ПТП имало валидно сключена застраховка „ГО” при ответника.
С молба вх. № ОК – 464996/31.07.2019г. подадена на осн. чл. 498 от КЗ било отправено искане до ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. В законния тримесечен срок, страните не могли да постигнат споразумение за изплащане на обезщетение.
Претендира, да бъде осъден ответника да й заплати сумата 120 000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта – 18.07.2019г. и до окончателното им изплащане, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът “Бул Инс” АД-София е оспорил механизма на ПТП и твърди, че ищцата не сочи доказателства, които да установяват настъпването на деликт, както и доказателства, че виновен за настъпване на ПТП е именно водача на л.а. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на деликта. Настъпилото събитие на сочената в исковата молба дата и място е случайно по смисъла на чл. 15 от НК за водача на МПС, като за него не е била налице възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредоносните последици.Нямало данни водача на л.а. да е бил санкциониран по реда на административно-наказателната отговорност, за извършено нарушение по ЗДвП. Направено е възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Изложени са съображения, че единствено поведението на ищцата е станало причина за настъпване на ПТП, тъй като тя е нарушила разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДв.П.Твърди, че ищцата е пресичала пътното платно без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение. Оспорил е твърдението в исковата молба, че ищцата е претърпяла сочените телесни повреди- по вид и степен, като излага подробни съображения.Оспорил е по размер предявеният иск, като изрично е заявил, че същият е силно завишен и нереален и по никакъв начин не е съпоставим с характера на твърдените увреждания.Оспорена е и претенцията за лихви, досежно нейният начален момент.
Претендира се отхвърляне на иска и при условията на евентуалност, да бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.
От събраните
по делото и неоспорени писмени
доказателства – протокол за ПТП с № 1723631/18.07.2019г., КП за ПТП №
2019-1034-302/18.07.2019г., план схема и фото-албум се установяват и не са
спорни между страните по делото обстоятелствата, че на 18.07.2019г. около 18.30
часа в гр. Габрово, на кръстовището между
ул. „Аврам Гачев” и „Д-р
Н.Василиади”, на обозначена пешеходна пътека, е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен”,
с д.к. № *** и ищцата А.В.М., че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия
автомобил ”Ситроен”, с д.к. № ***, както и, че
е изпълнена процедурата по чл. 498 КЗ и ответникът е бил поканен доброволно да
заплати на ищцата обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди,
получени в резултат на ПТП.
Спорни между страните са въпросите, чия е вината за
настъпване на ПТП, както и получените от
ищцата при това ПТП увреждания на здравето.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът намира за обосновано се установява,че на 18.07.2019г., около 18.30ч. в гр. Габрово,по ул. „ Н. Василиади“ към кръстовището с ул. „ Брянска“, в лявата лента за движение/ при на налични две платна за движение с по две ленти във всяка посока/се е движил л.а. ”Ситроен”, с д.к. № ***. На пешеходната пътека, намираща се в началото на кръстовището между ул.“Д-р Н.Василиади“ и ул.“Аврам Гачев“, в посока ул. „Брянска“ на прав пътен участък, настъпва ПТП между лекия автомобил и пешеходката А.М.. След удара автомобила се е установил със задните си гуми в края на пешеходната пътека, по посока на движението си. Пешеходната пътека е била обозначена и ясно видима. Вещото лице посочва, че мястото на удара между л.а. и пешеходката е в лявата пътна лента на платното за движение към кръстовището на ул.“Д-р Н.Василиади“ с ул.“Брянска“, на около 4.7 м. от края на платното за движение, на пешеходна пътека тип „зебра“, на прав участък от пътя. ПТП е било предотвратимо от страна на водача на лекия автомобил, тъй като той е имал възможност да възприеме навлизащата на пешеходната пътека А.М. и да реагира за намаляване на скоростта на движение и / или спиране, при което и предвид скоростта с която се е движил е можел да спре лекия автомобил преди мястото на удара или да пропусне пешеходката, тъй като при навлизане на пешеходката на платното за движение, автомобилът е бил на разстояние от мястото на удара от 39.2м., а необходимото му разстояние за спиране е било – 27.06 м., предвид ниската скорост с която се е движил лекия автомобил. Вещото лице счита, че водача на лекия автомобил е реагирал със закъснение на движението на пешеходката, което е причина за възникване на ПТП. Същевременно вещото лице посочва, че пресичащата по пешеходната пътека А.М. също е можела да възприеме движението на лекия автомобил и да спре движението си.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че
при ПТП ищцата е получила следните увреждания:- травма на главата, изразяваща
се в кръвонасядане в тилната област на площ 2 см. в диаметър, довела до
клинични данни за мозъчно сътресение, съпроводено със субективни оплаквания от
главоболие и замайване. Непосредствено след ПТП ищцата е била приета в МБАЛ “д-р
Т.Венкова“ Габрово . След престой от три дни/ приета на 18.07.2019г. и изписана
на 20.07.2019г. / тя е изписана с окончателна диагноза: „ Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма. Комоцио церебри“.Мозъчното сътресение,
протекло без загуба на съзнание е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота за срок от около 2 месеца. Към момента ищцата има периодично
главоболие, предимно вечер. По данни на ищцата при ПТП тя е получила травма в дясната
поясна област, без травматични увреждания на кости на гръбначния стълб, която е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от
около 1 месец. Към момента на прегледа ищцата се оплаквала от болки в дясната
поясна област при навеждане и вдигане на
тежки предмети. Вещото лице д-р Р. пояснява, че е налице причинно следствена
връзка между черепно-мозъчната травма получена от ищцата и травмата в дясната
поясна област с процесното ПТП. От представените медицински документи вещото
лице е констатирало, че ищцата има намаление на слуха на лявото ухо с над 50
децибела, като в диагнозата е записано“следтравматична увреда на слуховия нерв
на лявото ухо“.Увреждането на слуха е трайно и не подлежи на възстановяване.
Същевременно вещото лице пояснява, че е възможно при травматично увреждане на
пирамидната кост, където е разположен органът на слуха да доведе до травматичен
неврит на слуховия нерв на съответното ухо с намаление на слуха, но в
медицинската документация, която му е представена липсвали сведения за травма
на базата на черепа в областта на средната черепна ямка, където са разположени
пирамидните кости. Вещото лице д-р Р. заявява, че от представените му
медицински документи е установил, че има данни за субатрофия на зрителния нерв на двете очи с
намаление на зрението.При проведеният личен преглед ищцата е твърдяла, че има
сълзене и намалено зрение с дясното око.При изследване на зрителната острота е
констатирано, че за двете очи е 0.008 с-2.0 д. сф = 0.2, което намаление на зрението
е трайно. Вещото лице е посочило изрично, че при черепно мозъчна травма
увреждането на зрението би могло да се получи, ако има контузия на мозъка с
увреда на зрителния център или зрителния анализатор в другите му сегменти –
зрителен нерв и око. Данни за черепно мозъчна травма довела до контузия на
мозъка, травма на зрителния нерв или око
получени от ищцата при процесното ПТП
нямало.
В заключение д-р Р. е посочил, че при претърпяно мозъчно
сътресение може да има зрителни и слухови нарушения, но за кратък период от
време, като те никога не са трайни и нямат практическа стойност. Заключението е
прието по делото, не е оспорено от страните и съдът го намира за правилно и
обосновано.
По делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелят П.М. обяснява, че той управлявал лекия автомобил
участник в ПТП. Пътувал по улицата към
„Дома на хумора“, с ниска скорост, като шофирал в средата на платното за
движение. Изведнъж върху колата паднало нещо и се разляла пяна. Уплашил се и
спрял, като в този момент „това нещо“ паднало от колата. Той излязъл и видял,
че на един метър е паднало момиченце. Било в съзнание. Той
оказал помощ. Детето било натъртено на крака, ръката и главата. Повикали Бърза
помощ и Полицията. Органите дошли и детето било закарано в болницата.Оказало
се, че няма нищо счупено. Били съставени документи за ПТП. Смята, че удара е
бил на пешеходна пътека, но твърди, че не е видял от къде е дошло детето.
Свидетелят Ст.К.твърди, че е съсед на ищцата. Знаел за ПТП.
Посетил ищцата в болницата, заедно с нейната майка. Тя им казала, че я боли
главата, очите , ушите. Имала наранявания на торса и на главата. Чувала, но
като и говорел на висок тон. Стояла три дни в болницата и била изписана.След
това започнала да чува тежко. Усилвала звука на телевизора и все още нямало
подобрение на слуха й. След ПТП ищцата изпитвала страх от коли. Страхувала се от движение и не смеела да ходи на
училище. Предпочитала да си стои в къщи или да върви пеша. Болели я главата и
ушите, а очите и течали. Нощно време ставала, плашела се. Преди ПТП била
нормално дете, а след това се е променила много.
Така установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване причинените на ищцата неимуществени вреди от черепно-мозъчна травма , травма в дясната поясна област и нервно-психическото разстройство изразяващо се в страх от автомобили и разстройство на съня получени при ПТП, осъществено на 18.07.2019г..
Не бе установено, твърдените в исковата молба увреждания на слуха и очите на ищцата А. М. да са получени при процесното ПТП и да са в пряка причинно следствена връзка с него, поради което съдът не обсъжда същите.
По делото е
установено, че ищцата е участник в ПТП на 18.07.2019г. осъществено от л.а. ”Ситроен”, с д.к. № ***
управляван от П.М., за който към датата на настъпване на произшествието има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил по
застрахователна полица№ ВG/02/118002487878 , валидна до 21.08.2019г., съгласно която ответникът е
пасивно легитимиран по предявеният по настоящото дело иск по чл. 432,ал.1 КЗ.
От събраните по делото доказателства за механизма на
процесното ПТП, получените от ищцата увреждания -черепно-мозъчна травма , травма в дясната поясна област и начинът на причиняване, е доказан и фактическият състав
на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил л.а. ”Ситроен”, с д.к. № *** -П.М.,
който на 18.07.2019г. при управление на л.а. нарушил чл119, ал.1 от ЗДвП
задължаващи го да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци.
Съгласно приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка водача на л.а. е
имал пряка видимост към пешеходната
пътека и пешеходката и е могъл да спре
или да пропусне пресичащата пътното платно пешеходка. Фактически
единствена причина за настъпване на ПТП е късната реакция за предприетата маневра спиране от водача на лекия автомобил.
От заключенията на СМЕ и САТЕ се установява, че е налице причинно следствена връзка между получените от ищцата увреждания черепно-мозъчна травма и травма в дясната поясна област и процесното ПТП.
Наред с
изложеното следва да се отбележи, че установената по делото фактическа обстановка
изключва възможността ПТП да е в резултат от случайно деяние, в какъвто смисъл
са наведени от ответника доводи.
По възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездейдствал виновно.Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е винаги налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
По делото
липсват доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат, доколкото не бе установено да е имала
поведение, с което реално да е създала предпоставки за увреждането или да е
допринесла създадената реална опасност от деликвента да настъпи в
действителност.Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин
от страната, която е направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са
и дадени с доклада по чл. 140 ГПК/,а в случая това не е сторено.Не бе
установено ищцата да е допринесла с поведението си за настъпване на деянието.
От заключението на САТЕ се установи, че удара между МПС и пешеходката е
настъпил в лявата лентата за движение на
лекия автомобил, т.е. след като пешеходката е пресякла едната лента за движение,
което изключва внезапното и навлизане на пътното платно.От заключението на САТЕ
се установи, че водачът на л.а. е възприел пешеходката и е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако я пропусне или предприеме своевременно
действия за спиране на автомобила, което
не е сторил. Установено е, че пешеходката се е движила правомерно пресичайки пътното платно на
указаното за това с пешеходна пътека тип
„зебра“ място. Следва да се посочи, че не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се на същия обезщетение. Тълкувана по
правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата,
е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/
например в решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение № 45/15.04.2009 г.
по т. д. № 525/2008 г. и др. / и застъпена т.7 от ППВС 13/1963г. Съобразно
описаната по-горе фактическа обстановка установена по делото от събраните
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не бе установено ищцата с
поведението си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, т.е. да е
налице съпричиняване от нейна страна.
При определяне
вида и размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът на осн. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД,
взе предвид, че ищцата, която към момента на проишествието е била непълнолетна,
е получила черепно мозъчна травма, изразяваща се в
мозъчно сътресение, без загуба на съзнание,съпроводено с главоболие и замайване, наложило краткосрочен
болничен престой- 3 дни и причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота за период от около 2 месеца, , както и травма на дясната поясна
област, без травматични увреждания на кости на гръбначния стълб, причинили на
ищцата болки и страдания в продължение на около 1 месец, както и нервно-психическото
разстройство изразяващо се в страх от автомобили и разстройство на съня . Съобразявайки посочените обстоятелства, както и
обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането, съдът прие, че следва да присъди обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 5 000
лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 432,ал.1 КЗ,
като в останалата част, до размер на 120 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, като нейната дължимост от застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" изрично е посочена в чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования,
считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). Това следва и от чл. 494, т. 10 КЗ.
От данните по делото се установява, че ищцата е предявила застрахователната си
претенция пред застрахователя на 31.07.2019г./ л.5 от д./ и от тази дата следва
да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото
обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало
по–ранно уведомяване от застрахования. Основание за присъждане на
претендираната от ищеца лихва от по-късна дата не може да се изведе от
правилото на чл. 497 КЗ,
във вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на
законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава.
При този изход на делото и на осн. чл. 78,ал.6 ГПК
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 200
лв., както и 5 лв. д.т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищцата са дължими
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В
случая осъщественото по делото
процесуално представителство от адв. С. В.Б. - САК е при условията на чл. 38,
ал.1,т.2 ЗА и на осн. чл. 7, ал.2т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения и се дължи адв. хонорар в размер на 300 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска.От
представените доказателства се установява, че разноските, направени от
ответника ,съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в
размер на 5310 лв. , с включени в него разноски за адвокатско възнаграждение,
за вещи лица и за свидетел. По делото са представени доказателства, че
адвокатското възнаграждение в размер на 4000 лв. е заплатено, както и, че
процесуалният представител на ответника е регистриран по ЗДДС,т.е., че
заплатеното възнаграждение е дължимо с 2% ДДС .Представени са и доказателства,
че са заплатени останалите претендирани разноски- за вещи лица и депозит за
свидетел.Съразмерно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в
размер на 5 088,75 лв.
Неоснователно е възражението на ищцата,че не дължи суми за
разноски на ответника,тъй като е непълнолетна, освободена
е от такси и разноски по делото и
няма никакви средства, както е декларирала пред съда.
Дължимостта на разноските произтича от разпоредбата на чл. 78 ГПК
и изхода на спора. Непротиворечива е установената съдебна практика, че когато
съгласно разпоредбите на чл. 83 от ГПК
ищците са освободени и не заплащат такси и разноски по делото,с тези разпоредби
те са освободени от заплащането на такси и
разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание
дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по
делото- в този смисъл опр. по ч.гр.д.№ 440/2011 г.,ІV г.о.ВКС; опр. по ч.гр.д.
№ 3175/14 г. на четвърто г.о.ВКС, опр.по ч.гр.д. № 6162/14 г. на трето г.о.,
опр. по ч.гр.д. № 1350/16 г. на трето г.о. на ВКС и др.
Направеното
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК
за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът
намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на развилото се производство
и тъй като платеното адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.без ДДС е
почти равно на определения минимален размер по чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата,
който е в размер на 3930 лв . ,поради
което и не се налага намаляването му.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,р-н „Лозенец“,бул.
„Джеймс Баучер“ №87 да заплати на А.В.М.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си В.М.М., ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. С.Б. САК, и със
съдебен адрес ***, сумата от 5 000
лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП настъпило на 18.07.2019г. в гр.
Габрово, кръстовището между ул.“Д-р
Н.Василиади“ и ул.“Аврам Гачев“, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 31.07.2019г. и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за разликата над присъдената сума от 5 000 лева до пълния му предявен
размер от 120 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на С.В.Б. – САК, с адрес *** сумата от
300 лв./ триста лева/, адвокатски хонорар за защита на ищцата А.В.М. при
условията на чл. 38,ал.1,т.2 ЗАадв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК А.В.М., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си В.М.М., ЕГН ********** *** да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“
№87 сумата от 5 088,75 лв./ пет
хиляди осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Габровски окръжен съд сумата от 200 лв./двеста лева / държавна такса , и 5 лв./ пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78,ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд –В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: