Определение по дело №488/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№    347      28.07 .2020 год.,гр.Пазарджик

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на двадесет и седми юли  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                        Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа В ч. гр.д.№ 488  по описа на съда за 2020 година,докладвано от съдията Трънджиева,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.274 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на РС Пазарджик ,постановено по гр.д.№  4425 по описа на съда за 2019 година , с което е върната исковата молба на И.Т.,  поради неизпълнение на дадените от съда указания.

В частната си жалба И.Т. , представляван от адв.М. излага оплаквания за неправилност и моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане ,като претендира и разноски.

3а да постанови обжалваното определение съдът приел , че исковата молба била нередовна , тъй като не били изпълнени указанията , които са били дадени с определение от 05.03.2020 год., предхождано от мотивирано протоколно определение в същия смисъл от 26.02.2020 год. , с което определение исковата молба е оставена без движение , за представяне на преписи от исковата молба , от доказателствата и от молба с вх.№4804/02.03.2020 год. за връчване на новоконституирана страна - И.П.О. .

 Съдът не обсъдил уточняващата молба 4804/02.03.2020 г. във връзка с приложимостта на императивната норма на чл.17, ал.2 от ЗАЗ относно страните по арендния договор към момента на предявяване на иска.

Конституирането на И.П.О. като ответник в процеса  било недопустимо и неоснователно .Исковата молба не страдала от посочените нередовности.

Не било налице правно основание за конституирането на нов ответник по делото, заедно с първоначалния ответник , срещу който е бил предявен иска.

Нарушена била разпоредбата на чл.215 от ГПК .

Това лице нямало качеството на ответник,тъй като се е разпоредило с имота , предмет на аредндния договор и по силата на императивната правна норма на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието , приобретателят „замества арендодателя като страна в арендния договор , ако той е бил вписан...".

Тъй като арендния договор бил вписан,то от момента на сключването на сделката , страна по процесния аренден договор бил приобретателят по нея , който по силата на закона замества арандодателя в арендния договор , и страни по арендното правоотношение , след сключване на цитираната сделката и към момента на предявяване на иска , са ищецът и първоначалният ответник , срещу който е насочен искът.

Липсвал правен интерес за бившия собственик на процесния имот , който е „заместен" като страна в процесния аренден договор да бъде страна в процеса .

Основавайки се и на теорията, не споделя мотивите на съда за необходимостта от конституиране на конкретния ответник ,предходен собственик.

Страните по процесния аренден договор били само две /арендодателят , какъвто е ищецът , заместил „екс леге" в разултат на сключената сделка на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ като страна по договора преходния арендодател  и арендаторът, какъвто е ответникът от друга страна /.

Само тези две страни по материалното правоотношение били процесуално легитимирани да водят към момента на предявяване на иска съдебния спор за недействителността на оспорената сделка, по която те единствено са страни и носители на права и задължения по нея.

В срок е постъпил писмен отговор. Становището на ответника по иска е, че определението е правилно. Цитираната разпоредба от ЗАЗ не можела да се приложи относно процесуално-правната легитимация на страните, тъй като решението щяло да обвърже и двете страни по спорното правоотношение. Счита ,че се касае за необходимо другарство ,за което съдът следи служебно.

Съдът намира частната жалба за допустима ,като подадена в установения от закона срок ,от легитимирано лице ,против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производстввото по първоинстанционното дело е образувано по искова молба на И.Т. против П.Н. за установяване несъществуването на правоотношение , поради нищожност на аренден договор.

Ищецът е обосновал интереса си от предявяване на иска с качеството си на собственик на отдадения под аренда имот.

Съдът е разпоредил размяна на книжа.

Писмен отговор не е постъпил.

В проведеното съдебно заседание съдът не е дал ход на делото ,като отчитайки ,че предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД  е приел,че в производството следва да бъде конституирана като страна И.О., праводателка на ищеца, сключила арендния договор. Разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ съдът е приел за свързана с материално – правната , а не с процесуално-правната легитимация на страните.

Дал е указания ищецът да конкретизира своите твърдения по отношение на всеки един от ответниците с оглед правния си интерес и да представи преписи от исковата молба за връчване на О..

Веднага следва да се отбележи ,че указанията на съда са в известна степен неясни.В хипотезите на задължително другарство ,съдът следи за правилното конституиране на страните ,като обаче не може сам да предприеме действия по конституирането , а дава указания в тази насока.Ясни указания в такъв смисъл липсват , поради което и указанията за представяне на преписи от книжата са безсмислени.

В дадения от съда срок е постъпила молба от ищеца , в която той в изпълнение указанията на съда излага обстоятелства,като обосновава и тезата си , подържана в частната жалба ,че пасивно легитимиран по иска е само посочения от него ответник.

С определение от 5.03.2020 година , съдът предприема действия по служебно конституиране на ответник- И.О. и оставя исковата молба без движение ,като дава на ищеца указания да представи преписи от книжата за връчване на новоконституираната страна.

С атакуваното определение от 3.06.2020 година съдът е върнал исковата молба , поради неизпълнение на последните указания.

Както вече беше казано ,съдът не може да предприема служебно действия по констиуиране на страни в такива хипотези , поради наличие на принципа на диспозитивното начало.Той следва само да следи за правилното конституиране на страните и да дава указания в тази насока и съответно да прилага последиците от неизпълнение на указанията му.

Следователно ,самото действие по служебното констиуиране на страна е незаконосъобразно,поради което и неизпълнение на указания за представяне на преписи за конституирана по този начин страна , не могат до доведат до връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Тъй като в производството по чл.274 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да разреши спора по същество , то съдът следва да отговори на въпроса и за необходимостта от участие в това производство на прехвърлителя на имота , страна по арендния договор.

И.О. се е разпоредила с имота си , сключвайки сделка с ищеца. Безспорно тя е страна по предходния сключен аренден договор.

Няма спор в съдебната теория и практика, че по иск за прогласяване нищожност на договор ,когато той е предявен от трето лице ,имащо правен интерес, задължителни другари са страните по договора.

Конкретната хипотеза обаче не е идентична.

По силата на изричната норма на чл.17 ал.2 от ЗАЗ ищецът няма качеството на трето лице по отношение на аредндния договор,за чиято нищожност се излагат обстоятелства. Той има качеството на страна по него,което предпоставя правния му интерес да го атакува и то насочвайки претенцията си срещу арендатора.

Известно е, че процесуално – правната легитимация е свързана с правото да се предяви иск и съответно годността да се отговаря по предявен иск и за наличието на тази предпоставка ,съдът следи служебно. Материално – правната легитимация пък е въпрос ,касаещ съществото на спора и на него съдът дължи отговор със съдебния си акт.За наличието на последната се изхожда от изложените в исковата молба обстоятелства. Обикновено/изключенията са изрично предвидени/ е налице съвпадение между процесуално и материално – правна легитимация.

Преценката дали иска е насочен срещу надлежната страна в спора/или срещу всички ,имащи качеството на задължителни другари/,също се прави въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства.

По силата на закона ,макар и да не страна при сключване на арендния договор ищецът , като правоприемник е придобил това качество.Това предпоставя интереса му ,както в процесуално – правен ,така и в материално- правен аспект да постави за разглеждане в състезателно производство въпроса за действителността на договора именно по отношение на другата страна по него. Вече беше посочено ,че именно заради разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ ищецът няма качеството на трето за договора лице ,а на страна по него.Поради разпоредбата на  чл.17 ал.2 от ЗАЗ прмомените ,които биха настъпили при евентуално уважаване на такъв иск , биха настъпили именно в правната сфера на това лице , а не на арендодателя,който вече е загубил не само собствеността върху имота ,но и качеството на страна  по договора.

Поради изложеното , съдът намира ,че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на дължимите съдопроизводствени действия.

Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ОТМЕНЯ определение на РС Пазарджик ,постановено по гр.д.№  4425 по описа на съда за 2019 година , с което е върната исковата молба на И.Т. поради неизпълнение на дадените от съда указания.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.