Решение по дело №236/2021 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

      № 283

гр. Русе, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 20 октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                

                                        Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                                                               ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Басарболиева к.а.н.д. № 236 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе срещу Решение №218/28.05.2021 г. на РС – Русе по АНД №349/2021 г., с което е отменено НП № 38-0001954/05.11.2020 г. на Директор на РД“АА“-Русе. Наведени са доводи за недопустимост на решението, а също и за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон. Претендира се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателното постановление. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея.

Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата. Развива съображения, че съдът не е спазил правилото за местна компетентност за разглеждане на съдебния спор. Счита, че постановеното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде изпратено по компетентност за разглеждане на РС-Разград.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 от АПК, административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване пред РРС е било НП № 38-0001954/05.11.2020 г. на Директор на РД “АА“- Русе, с което „Рики А ТУР“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на осн. чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП за извършено нарушение по чл.7б, ал.1 от същия закон, за това, че на 20.08.2020 г. транспортното предприятие е допуснало извършването на совалков превоз на пътници, с маршрут гр.Созопол, РБ - гр.Киев, Р.Украйна, с водач Микола Сарапин, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача - водачът не притежава Карта за квалификация, видно от справка база данни на ИААА.

Първото възражение на касатора касае липсата на местна компетентност на РРС за разглеждане на оспорването на процесното НП, на което основание, според касатора, постановеното от първата инстанция съдебно решение е недопустимо.

Съгласно действащата към момента разпоредба на чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, решението на районния съд  подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от АПК.

С доводите на касатора относно нарушена местна подсъдност е обосновано касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато съществено нарушение на процесуални правила. То е неоснователно.

         От данни по делото безспорно се установява, че дружеството срещу което е издадено НП, е със седалище: гр.Разград, където то осъществява дейността си. Настоящата инстанция споделя наведените съображения в касационната жалба, че нарушението, констатирано с АУАН, състоящо се в допускане до управление на водач, който не отговаря на нормативните изисквания на ЗАвтП, е осъществено на адреса на управление на юридическото лице – гр.Разград. Според чл.59, ал.1 от ЗАНН, в действащата понастоящем редакция, наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено  нарушението. По това правило производството по оспорване на процесното НП е било в компетентност на РС -Разград. Въпросът, който се поставя при касационната проверка е: нарушаването на правилото за местната подсъдност има ли за последица порочност на постановения от РРС съдебен акт, респ. явява ли се основание за обезсилване на съдебното решение по смисъла на АПК. Отговорът на касационната инстанция е отрицателен. Съдебната практика по прилагането на НПК е последователна за това, че неспазените правила за местната подсъдност представляват съществено процесуално нарушение само, когато съдът е разгледал териториално неподсъдно му дело след изричното противопоставяне на заинтересованата страна и това е рефлектирало върху правилното упражняване на нейните процесуални права (в т. см. и Решение № 115 от 17.04.2013 г. по н. д. № 50/2013 г., на ВКС, ІІ н. о.). Към тези мотиви следва да бъде добавено още, че нарушението е съществено винаги, когато не са спазени правилата на родовата или на особената подсъдност /напр. делото подлежи на разглеждане от по-горен съд/. В останалите случаи, когато нарушението по никакъв начин не е засегнало правата на участващите страни в процеса и те не са възразили при разглеждане на делото от съда, както е в разглеждания  случай, то нарушението не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и не прави постановеното съдебно решение порочно, респ. недопустимо по смисъла на АПК.

         Настоящата съдебна инстанция не споделя заключението на РРС за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство  по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  

На „Рики А ТУР“ ЕООД, гр.Разград е наложено административно наказание на осн. чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, според която разпоредба „който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“. Тази норма е бланкетна и при този регламент изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН е спазено, когато в НП е посочена съответната законова разпоредба, въвеждаща изискването, на което водачът  следва да отговаря. В случая това е сторено. В АУАН и НП са описани факти, които съответстват на приетата за нарушена разпоредба на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП. Цитираната норма  към датата на извършване на нарушението и впоследствие към датата на издаване на АУАН и НП, е изменена с ДВ., бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г. и е със следното съдържание: Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Отговорността на транспортното предприятие е ангажирана за допустителство – на 20.08.2020 г. превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз от водач, който неотговаря на изискванията по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП  – непритежаващ карта за квалификация на водача. Нарушението е ясно и точно описано, и съответстващото на фактическия състав на посочената от АНО като нарушена разпоредба на материалния закон, противно на приетото от РРС.

Съдът намира, че при постановяване на съдебния акт първата съдебна инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е изложила мотиви по съществото на спора. Принципно са верни съжденията й, базирани на тълкуването на  Директива 2003/59/ЕО и чл.2,ал.2 от Наредба №41 от 04.08.2008 г., за това, че придобитата от водача квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална компетентност (УПК), а картата за квалификация на водача има вторична удостоверителна функция. Несъответен на материалния закон обаче е изводът на съда за неосъществяване на вмененото на дружеството нарушение по повод направените установявания, че водачът е притежавал УПК, издадено от държава-членка.

Съдът не е анализирал приобщените по делото доказателства и не е формирал изводи относно главния по спора въпрос – на датата на нарушението водачът Микола Сарапин притежавал ли е карта за квалификация на водача и в тази връзка превозвачът допуснал ли е извършването на обществен превоз от водач, който не отговаря на изискванията по чл.7б, ал.1 от на ЗАвтП – непритежаващ карта за квалификация на водача.

 Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира за основателна касационната жалба, поради което оспореното решение на РРС следва да бъде отменено. При установеното касационно основание от чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви относно обсъдената по-горе част от въведения предмет на спора пред Районен съд-Русе, в хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК, настоящата инстанция следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да анализира представените от наказаното дружество документи във връзка с квалификацията на водача и да формира изводи имали такъв, който по своята форма и съдържание да отговаря на изискванията на чл.10 от Директива 2003/59/ЕО, респ. на чл. 29в от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ, а оттам – основателно ли е ангажирана  отговорността на превозвача като допустител на извършения превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със  закона – изискването по  чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗавтП, ред.ДВ., бр.60, в сила от 07.07.2020 г., водачът да притежава карта за квалификация на водача за съответната категория. При положителен отговор на последния въпрос първата инстанция следва да изложи мотиви и относно наведения от процесуалния представител на наказаното лице в производството пред РРС довод за наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в АС-Русе.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №218/28.05.2021 г. на РС – Русе по АНД №349/2021 г., с което е отменено НП № 38-0001954/05.11.2020 г. на Директор на РД“АА“-Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

                                     

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

                                                        

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                            

                                                                    2.